РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. К.а
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500564 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. К. Д.,
ЕГН: **********, чрез адв. Живко Бойков Бойчев и съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев“, № 35, ет. 2 против Решение № 881 от 09.05.2024 г.,
постановено по гр.дело № 832/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, в
частта с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, над уважение размер от 19961,06 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 26761,80 лева, както и за периода
от 26.04.2024 г. до 14.06.2024 г., като неоснователен и недоказан. С
обжалваното решение съдът е удовлетворил претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ и е признал за незаконно и отменил уволнението на въззивника,
извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед №
920000000087/13.12.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
издадена от Ц. В. М. – изпълнителен директор на „ВиК“ ЕАД, възстановил е
въззивника на работа и е осъдил „ВиК“ ЕАД да заплати на въззивника сумата
от 19961,06 лв., представляващ обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, поради незаконното уволнение за периода 14.12.2023 г. –
1
25.04.2024 г. (датата на приключване на устните състезания пред БРС), ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната му
част изразява въззивникът, който моли съда да отмени решението в
отхвърлителната му част, позовавайки се на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза. Моли за присъждане на направените разноски по делото.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ВиК“ ЕАД, с който моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Счита, че изплатеното възнаграждение обхваща периода от 14.12.2023 г. до
25.04.2024 г. – датата до, която е установено, че служителят е бил регистриран
в „Бюро по труда“.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание
чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съдът намира постановеното решение за валидно и допустимо в
обжалваната му част.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Следва да се отбележи, че решението в частта, с която въззивникът е
възстановен на работа, уволнението му е признато за незаконно и „ВиК“ ЕАД
е осъдено да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 19961,06
за периода 14.12.2023 г. – 25.04.2024 г. е влязло в сила. Предмет на обжалване
пред настоящата инстанция е сумата от 6800,74 лв., представляваща остатък
от претендираното обезщетение от шест месечни брутни трудови
възнаграждения, обхващащи периода от 26.04.2024 г. до 14.06.2024 г.
Пред първата съдебна инстанция е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която става ясно, че брутното трудово
възнаграждение за месец ноември 2023 г. дължимо на въззивника е в размер на
4460,30 лв., включващо основна работна заплата от 3055 лв. и допълнително
възнаграждение клас прослужено време в размер на 1405,30 лв. (46% от 30,55
лв.). Брутното трудово възнаграждение за шест месеца, колкото е
претендираният период възлиза на сумата от 26761,80 лв., като целият период
2
обхваща 122 работни дни.
При предявени претенции по чл. 344, ал. 1 от КТ в тежест на
работодателя е да установи законосъобразността на издадената уволнителна
заповед. Единствено в тежест на работника е да установи периода, в който е
останал без работа, както и месечното трудово възнаграждение, дължимо от
работодателя по чл. 225, ал.1 от КТ. Първоинстанционния съд правилно е
разпределил с доклада доказателствената тежест между страните. Пред БРС е
представена регистрационна карта от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро
по труда“ – гр. Поморие, от която е видно, че въззивникът се е регистрирал
като безработен и за времето от 15.12.2023 г. до 13.03.2024 г. е провел три
срещи с трудов посредник, което както правилно е приел първоинстанционния
съд установява, че ищецът е бил без работа, поради уволнението. Следва да се
отбележи, че пред първата съдебна инстанция не са направени възражения от
страна на работодателя, затова че работникът е бил приет на работа при друг
работодател. Действително съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ в тежест на работника е да докаже
обстоятелството, че е останал без работа поради уволнението. С оглед
направеното искане в становището от 29.04.2025 г. въззивникът е поискал от
съда извършването на служебна справка в системата на НАП. Настоящата
съдебна инстанция е извършила такава и от нея се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с „ВиК“ ЕАД на 14.12.2023 г.
въззивникът е сключил друго трудово правоотношение считано от 28.01.2025
г. с друг работодател – социално обслужване (ОП) гр. Поморие.
При това положение съдът намира подадената въззивна жалба за
основателна, което налага решението в обжалваната му част за сумата от
6800,74 лв. и за периода от 26.04.2024 г. до 14.06.2024 г. да бъде отменено,
като въззиваемото дружество бъде осъдено да заплати на въззивника
посочената сума за установения период. Въззиваемото дружество дължи на
държавата сумата от 272,03 лв. – държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, а на въззивника сумата от 1000 лв. – разноски за въззивната инстанция.
По делото е направено възражение за евентуална прекомерност с подадената
молба от 28.04.2025 г., изходяща от дружеството. Въпреки, че наредба № 1 от
09.07.2024 г. за възнагражденията на адвокатските хонорари не следва да се
взема в предвид съобразно практиката на СЕС, настоящата инстанция
3
използва същата само като ориентир и в този смисъл намира, че сумата от
1000 лв. е адекватна и в този смисъл не е прекомерна.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 881/09.05.2024 г., постановено по гр.дело №
832/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен
иска за сумата над уважения размер от 19961,06 лв. до пълния предявен
размер на претенцията от 26761,80 лв. за периода от 26.04.2024 г. до
14.06.2024 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3 да заплати на Д. К. Д., ЕГН: **********, чрез адв.
Живко Бойков Бойчев и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“, № 35,
ет. 2 сумата от 6800,74 лв., представляваща остатък от обезщетението за
времето, през което въззивникът-ищец е останал без работа, поради
незаконното уволнение от 26.04.2024 г. до 14.06.2024 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3 да заплати по сметка на Окръжен съд – гр. Бургас,
сумата от 272,03 лв., представляваща част от държавна такса по уважения иск
по чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3 да заплати на Д. К. Д., ЕГН: **********, чрез адв.
Живко Бойков Бойчев и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“, № 35,
ет. 2 сумата от 1000 лв. – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5