Решение по дело №155/2024 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 24
Дата: 28 март 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20241450200155
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. М, общ. М, обл. Вр., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20241450200155 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Х. Б. Б. от град С чрез пълномощник адв. М. С. от ВрАК е обжалвала
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № *****, издаден
от ОД МВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението
по пътищата е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от същия
закон, административно наказание глоба в размер на 600 лева. Оплакванията
са за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
На тези основания се иска отмяна на административния акт като
незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, не се явява и
не се представлява. От същата чрез пълномощникът й адв. М. С. от ВрАК е
постъпило становище с искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради изтекла давност по чл.80 ал.1 т.5 НК. Претендират се разноски под
формата на адвокатско възнаграждение. Приложен е списък по чл.80 ГПК.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не
е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално
допустима.
1
Производството е по реда на чл.189 ал.8 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На ***** година служебен автомобил на ОД МВР Вр. и служители на
същата дирекция се намирали в извън населено място на главен път *** /ПП I-
1/ км.***+000 /разклон за село М/ с посока на движение към град М. Те
предварително били установили на автоматичен режим на работа
техническото средство – стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с фабричен номер
11743bс. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на
движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато
същата превишавала максимално допустимите стойности за движение в извън
населено място, заснемало автоматично автомобила. В 16:21 часа МПС – лек
автомобил марка „А“ с регистрационен номер ***** попаднал в обсега на
действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на
МПС 148 км/ч при максимално допустима за движение за този пътен участък
в извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост
над разрешената, апаратът го заснел. След извършената в последствие
обработка на данните от техническото средство и проверка на информацията
касателно собствеността на лек автомобил марка „А“ с регистрационен номер
*****, съдържаща се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К №
***** за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, в който като собственик, на когото е
регистрирано МПС/ползвател била посочена Х. Б. Б. от град С.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства и веществени доказателствени средства. Приложено е НАХД №
****/2024 година по описа на Софийски районен съд, изпратено за
разглеждане по компетентност в Районен съд М.
Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в
жалбата, приема, че същата е основателна по следните съображения:
При проверката за законосъобразност на обжалвания фиш, която е
длъжен служебно да извърши, съдът е изследвал въпросите, свързани с
приложението на чл.34 ал.1 ЗАНН предвид наведените от процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател възражения. По силата на тази
разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако не
2
е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС
– Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6,
т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Тълкуването на легалната
дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл той
се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение
правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. От гледна точка на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на
тази характеристика, при издаването на електронния фиш следва да намери
приложение общият принцип, че административно - наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или
чрез тълкуване по аналогия (чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове).
Предвид изложеното съдът счита, че разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба. В чл.189 ал.8 ЗДвП законодателят е предвидил особено
производство за ангажиране отговорността на нарушителите, като единствено
по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена
приложимостта на ЗАНН. Отделно от това следва да се има предвид, че
според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело №
1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, сроковете по чл.34 ЗАНН са
давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс /НК/
относно погасяване на наказателното преследване по давност. В тази
разпоредба е предвидено, че по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
3
приготовлението и опита следва да се приложат разпоредбите на общата част
на НК. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че в конкретният случай
субсидиарно приложение следва да намери текста на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1
т.5 вр. ал.3 НК. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 НК /изм. ДВ бр.26/2010 година,
действаща към момента на извършване на деянието/, наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение
на три години за всички случаи, описани извън посочените в т.1 - т.4 на същата
алинея. Според ал.3 на чл.80 НК, давността за преследване започва от
довършване на престъплението, в конкретният случай от извършване на
нарушението, тоест от ***** година, като независимо от нейното спиране или
прекъсване, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
надвишаващ с една втора срокът, предвиден в чл.80 ал.1 НК /арг. чл.81 ал.3
НК/. Съгласно чл.83 ал.1 ЗАНН /ДВ бр. 69/2006 година/ в предвидените в
съответните закон, указ постановление на МС или наредба на общински съвет
в случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност, като съобразно ал.2 на
същата разпоредба санкцията се налага по реда на ЗАНН, доколкото в
съответният нормативен акт не е предвиден друг ред. От съдържанието на
обжалваният електронен фиш е видно, че за процесното нарушение на
жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 600 лева. Съобразявайки
изложеното до тук настоящият състав приема, че срокът на абсолютната
погасителна давност в съответствие с чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК вр. чл.11
ЗАНН е четири години и половина и предвид датата на извършване на
нарушението – ***** година, то към настоящият момент този срок е изтекъл,
тоест давността за наказателно преследване на описаното в електронния фиш
нарушение е изтекла на 27.03.2025 година. При това положение обжалваният
акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен без да се обсъждат
доводите по същество.
С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество,
следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка жалбоподателката
чрез своя пълномощник адв. М. С. от ВрАК е направила искане за присъждане
на разноски, реализираните в рамките на настоящото производство. В тази
връзка е предоставен договор за правна защита и съдействие и пълномощно,
ведно със списък по чл.80 ГПК и документи, удостоверяващи заплащане на
4
разноски за адвокатско възнаграждение. Според чл.63д ал.1 ЗАНН, страните в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, искането на
жалбоподателката чрез пълномощникът й за присъждане на разноски е
основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт. Видно от жалбата и съдебните протоколи, съдържащи се в
настоящото дело, Х. Б. е ангажирала като процесуален представител адв. М.
С. от ВрАК по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. От
представените документите става ясно, че в хода на съдебното производство
от страна на Б. са направени разноски в размер на 400 лева. Тази сума е била
отбелязана и в представеният по делото списък на разноските по чл.80 ГПК.
Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за
възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. ДВ бр.14/18.02.2025 година,
действаща към датата на съдебното заседание по делото/. Според чл.18 ал.2 от
Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година, действащо към датата на съдебното
заседание по делото/, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с интерес до 1 000 лева възнаграждението е в размер на 400 лева.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 600 лева. Отчитайки
фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал, събран и
проверен в хода на съдебното следствие, настоящият състав приема, че на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева,
направени в хода на съдебното административно-наказателно производство,
5
които съответстват на размера, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 година за
възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. ДВ бр.14/18.02.2025 година/,
платими от ОД МВР Вр..
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
*****, издаден от ОД МВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.6 ЗДвП, на Х. Б. Б. от град С административно наказание глоба в размер на
600 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН, ОД МВР Вр. да заплати на
Х. Б. Б. от град С с ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляващи
направени разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Административен съд Вр. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________
6