№ 11
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20201800500532 по описа за 2020 година
С решение № 2 от 07.01.2020 год. по гр. дело № 90/2019 год. Костинбродският
районен съд е осъдил Р. М. К. от гр. П. да заплати на „ДЗИ Ж.“ ЕАД сумата 780,68 лв. –
дължим наем и консумативи и сумата 566,41 лева – неустойка по договор за наем от
01.04.2015 год., както и сумата 991,80 лева деловодни разноски. С решението съдът е
отхвърлил изцяло предявения насрещен иск от ответника срещу „ДЗИ Ж.“ ЕАД за сумата
3600 лева – възнаграждение по договор за абонаментно правно обслужване от 04.01.2010
год. за представителство по гр.д. № 534/2012 год. по описа на ОС-П. в размер на 2000 лева;
по в.гр.д. № 2724/2014 год. по описа на САС в размер на 1000 лева, както и адвокатски
хонорар за изготвен отговор на касационна жалба в размер на 600 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство и ищец по предявения насрещен иск, който го обжалва
изцяло с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния
закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли първоначално предявените искове и да уважи
предявения от жалбоподателя насрещен иск.
Ответникът по жалбата оспорва същата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
1
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
„ДЗИ Ж.“ ЕАД е предявило иск срещу Р.М. К. с твърдения, че на 01.04.2015 год.
между страните е сключен договор за наем, по силата на който дружеството е предоставило
на ответника за временно и възмездно ползване самостоятелен обект – офис № 12 с площ
14,20 кв.м., находящ се в гр. П., ул. „Т.“ № 46, за срок от три години, с уговорен месечен
наем в размер на 116,67 лева без ДДС /140 лв. с ДДС/. Съгласно чл. 6 от договора
консумативните разноски се дължат от наемателя и не са включени в наемната цена. Със
споразумение от 07.04.2017 год. страните са прекратили действието на договора, считано от
30.04.2017 год. По време на действие на договора наемодателят е заплащал консумативните
разходи за ползване на цялата сграда, в която се намира и процесният офис. Ищецът е издал
следните фактури на наемателя за дължимите суми във връзка с ползването на отдадения
под наем обект, а именно: фактура № **********/05.12.2016 год. за сумата 140 лева с ДДС,
представляваща наем за месец декември 2016 год. фактура № **********/05.03.2017 год. за
сумата 140 лева с ДДС, представляваща наем за месец март 2017 год., фактура №
**********/05.04.2017 год. за сумата 140 лева с ДДС, представляваща наем за месец април
2017 год., както и кредитно известие от 17.05.2017 год. за сумата 42 лева. Наемодателят е
издал и фактура от 05.01.2017 год. за сумата 6,50 лева – такса битови отпадъци за месец
януари 2017 год.
За месеците ноември и декември 2016 год. за консумативните разходи за сградата, в
която се намира процесният офис, на името на наемодателя са издадени следните фактури:
фактура на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД от 28.12.2016 год. за използавне на електрическа енергия на
стойност 401,76 лева, заплатена с кредитен превод от 06.01.2017 год.; фактура на „Е.С.“
ЕООД от 31.12.2016 год. на стойност 11 952,82 лева, заплатена с кредитен превод от
25.01.2017 год.; фактура на „Т.-П.“ АД от 30.11.2016 год. за използване на топлоенергия на
стойност 424,27 лева, заплатена с кредитен превод от 12.01.2017 год.; фактура на „Т.-П.“ АД
от 31.12.2016 год. за използавне на топлоенергия на стойност 417,80 лева, изплатена с
кредитен превод от 26.01.2017 год. За припадащата се на ответника сума от 86,67 лева /104
лв. с ДДС/, представляваща косумативни разноски за ползване на процесния обект в същата
сграда, ищецът е издал дебитно известие от 31.01.2017 год. към фактура №
**********/05.12.2016 год.
За месец януари 2017 год. на името на наемодателя са издадени следните фактури за
консумативни разноски за сградата, в която се намира процесният офис: фактура от „Т.-П.“
АД от 31.01.2017 год. за използвана топлоенергия на стойност 416,22 лева, заплатена с
кредитен превод от 28.02.2017 год.; фактура на „Е.С.“ ЕООД от 31.01.2017 год. за
използавне на ел. енергия на стойност 17 945,48 лева, изплатена с кредитен превод от
22.02.2017 год. За припадащата се на ответника сума от 48,91 лева /58,69 лв. с ДДС/,
представляваща косумативни разноски за ползване на процесния обект в същата сграда,
ищецът е издал дебитно известие от 28.02.2017 год. към фактура № **********/05.01.2017
год.
2
На 07.02.2017 год. наемодателят е издал на наемателя фактура №
**********/07.02.2017 год. за сумата 6,60 лева за такса битови отпадъци за м. фавруари 2017
год.
За месец февруари 2017 год. на името на наемодателя са издадени следните фактури
за консумативни разноски за сградата: фактура от „Т.-П.“ АД от 28.02.2017 год. за
използване на топлоенергия на стойност 406,99 лева, заплатена с кредитен превод от
28.03.2017 год.; фактура на „Е.С.“ ЕООД от 28.02.2017 год. за използавне на ел. енергия на
стойност 16 382,76 лева, изплатена с кредитен превод от 20.03.2017 год. За припадащата се
на ответника сума от 47,26 лева /56,71 лв. с ДДС/, представляваща косумативни разноски за
ползване на процесния обект в същата сграда, ищецът е издал дебитно известие от
31.03.2017 год. към фактура № **********/07.02.2017 год.
За месец март 2017 год. на името на наемодателя са издадени следните фактури за
консумативни разноски за сградата: фактура от „Т.-П.“ АД от 31.03.2017 год. за използвана
топлоенергия на стойност 317,90 лева, заплатена с кредитен превод от 26.04.2017 год.;
фактура на „Е.С.“ ЕООД от 31.03.2017 год. за използавне на ел. енергия на стойност 12
368,60 лева, изплатена с кредитен превод от 03.05.2017 год.; фактура на „ВиК“ ООД от
20.03.2017 год. за използване на вода в сградата на стойност 23,47 лева, заплатена с
кредитен превод от 05.04.2017 год. За припадащата се на ответника сума от 40,06 лева /48,07
лв. с ДДС/, представляваща косумативни разноски за ползване на процесния обект в същата
сграда, ищецът е издал дебитно известие от 30.04.2017 год. към фактура №
**********/05.03.2017 год.
На 05.03.2017 год. наемодателят е издал фатура за сумата 6,50 лв. за такса битови
отпадъци за месец март 2017 год.
На 05.04.2017 год. наемодателят е издал фатура за сумата 6,50 лв. за такса битови
отпадъци за месец април 2017 год.
На 10.05.2017 год. наемодателят е издал на наемателя кредитно известие към фактура
от 05.04.2017 год. за приспадане на сумата от 5,24 лева /6,50 лв. с ДДС/, представляваща
изравняване на ТБО за периода 01-05.2017 год.
На 17.05.2017 год. наемодателят е издал на наемателя кредитно известие към фактура
от 05.03.2017 год. за приспадане на сумата от 2,33 лева /2,80 лв. с ДДС/, представляваща
изравняване на ТБО.
За месец април 2017 год. на името на наемодателя са издадени следните фактури за
консумативни разноски за сградата: фактура от „Т.-П.“ АД от 30.04.2017 год. за използване
на топлоенергия на стойност 317,48 лева, заплатена с кредитен превод от 26.05.2017 год.;
фактура на „Е.С.“ ЕООД от 30.04.2017 год. за използавне на ел. енергия на стойност 9081,92
лева, изплатена с кредитен превод от 26.05.2017 год. За припадащата се на ответника сума
3
от 24,77 лева /29,72 лв. с ДДС/, представляваща косумативни разноски за ползване на
процесния обект в същата сграда, ищецът е издал дебитно известие от 31.05.2017 год. към
фактура № **********/05.04.2017 год.
С покана изх. № 92-498/07.06.2017 год., получена на 27.06.2017 год. ищецът е
поканил ответника да заплати доброволно в едноседмичен срок дължимите суми в общ
размер от 780,68 лева с ДДС, като срокът за доброволно изпълнение и изтекъл на 05.07.2017
год., но до настоящия момент сумата не е изплатена.
Претендира и неустойка в размер на 597,70 лева на основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 10
от договора за наем, в размер на 0,5 % от всяка неплатена наемна вноска върху
неизплатения наем за м. декември 2016 год. и за месеците февруари – април 2017 год. за
всеки просрочен ден за периода от датата на забава до 12.10.2017 год., като за дължимата
неустойка са представени издадени от наемодателя фактури от 05.12.2016 год., 07.02.2017
год., 05.03.2017 год. и 05.04.2017 год.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че е
сключил с ищеца договор за абонаментно правно обслужване от 04.01.2010 год., като
съгласно чл. 5б за участие и защита по съдебни дела адв. Р.К. получава възнаграждение в
минимален размер по Наредба№ 1/09.07.2004 год.. Сочи, че е изготвял книжа, представлявал
е дружеството в съдебни производства и не е получил дължимото възнаграждение по
следните дела: гр.д. № 534/2012 год. по описа на ОС-П. в размер на 2000 лева; в.гр.д. №
2724/2014 год. по описа на САС в размер на 1000 лева, както и адвокатски хонорар за
изготвен отговор на касационна жалба в размер на 600 лв., или неплатен адвокатски хонорар
в размер общо на сумата 3600 лева. Оспорва исковете и в частта, с която се претендира
едновременно неустойка и мораторна лихва за забава върху главницата. Предявил е
насрещен иск за сумата 3600 лева, на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК.
С договор от 04.01.2010 год. „ДЗИ-О.З.“ АД е възложило на Р. М. К. да извършва
абонаментно правно обслужване срещу заплащане на възнаграждение, като изготвя писмени
и устни консултации, писма, жалби, възражения, покани, искови молби, писмени защити и
др., свързани с образуваните от и против дружеството-възложител съдебни и др. дела, да
осигурява процесуално представителство по тях, както и да оказва всяка друга правна
помощ с оглед нуждите на доверителя. Уговореното месечно възнаграждение за
абонаментно обслужване е в размер на 400 лева /чл. 5, буква „а“/, а за участие и защита по
съдебни дела довереникът получава възнаграждение в минимален размер по Наредба №
1/2004 год. Уговорено е плащането на възнаграждението по буква „а“ да се извършва в
последния работен ден на съответния месец, а това по т. 5, б. „б“ – при подписване на
пълномощно.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Татяна Здравкова
от 07.05.2019 год. ищецът е заплатил на доставчиците на комунални услуги и такса битови
отпадъци - „Т.-П.“ АД, „Е.С.“ ЕООД, „ВиК“ ООД, „ЧЕЗ Е. Б.“ АД и Община П. дължимите
4
суми, за които са издадени представените по делото фактури относно всички разходи за
различните обекти в сградата, като до размера на пропорционално разпределеното за
длъжника Р.К. документирането е с дебитни известия през периода м. декември 2016 год. –
м. май 2017 год. Датите на плащане на сумите по фактурите към доставчиците от страна на
„ДЗИ-Ж.“ ЕАД са посочени в колона 4-та на Талбица № 1 към заключението на вещото
лице. Конкретните доставки са описани по фактури и доставчици в колона 2-ра на същата
таблица. Дължимите суми за комунални разходи за периода м. ноември 2016 год. – м. май
2017 год. от ответника за офис № 12 възлизат общо на 313,89 лева. Размерът на дължимите
неустойки, представляващи 0,5% от неплатената месечна вноска, съгласно чл. 10 от
договора за всяка от процесните четири фактури за периода от датата на забава до 12.10.2017
год. е в размер общо на 566,41 лева.
От представените протоколи от открити съдебни заседания, постановени съдебни
актове и др. по гр.д. № 534/2012 год на ОС-П. и № 2724/2014 год. по описа на САС, страна
по посочените дела е ДЗИ „О.З.“ ЕАД, а не „ДЗИ-Ж.“ ЕАД. Видно от приложените справки
от Търговския регистър на ЮЛНЦ, двете дружества са различни юридически лица,
включително през процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на наетата вещ. Съдът намира за установено от
представения по делото договор за наем от 01.04.2015 год., че между страните по делото е
съществувало наемно правоотношение, по силата на което ответникът като наемател е
ползвал предоставения му от ищеца офис срещу определена наемна цена в размер на 140
лева с ДДС. При доказаност на основанието – юридическия факт, от който произтича
вземането на ищеца, в тежест на ответника е да проведе успешно пълно доказване, че е
изплатил дължимите суми – нещо, което по делото не е направено. Фактическото ползване
на отдадения под наем имот от страна на наемателя е без правно значение, тъй като
уговорената наемна цена се дължи по силата на договора, независимо от това дали
наемателят реално осъществява фактическа власт върху имота. Договорът е прекратен по
взаимно съгласие на страните със споразумение от 07.04.2017 год., считано от 30.04.2017
год. С оглед това съдът намира, че за периода м. декември 2016 год., м. февруари – м. април
2017 год. ответникът дължи наем в претендирания размер – 509 лева за ползване на
процесния имот, от които 89 лева – неплатен остатък от наемна вноска за м. декември 2016
год. и по 140 лева – неплатен наем за месеците февруари, март, април 2017 год. Дължимите
суми за комунални разходи за периода м. ноември 2016 год. – м. май 2017 год. от ответника
за офис № 12 възлизат общо на 313,89 лева, следователно искът за главница е основателен
до претендирания размер от 780,68 лева. Размерът на дължимата неустойка, представляваща
5
0,5% от неплатените месечни наемни вноски, съгласно чл. 10 от договора за периода от
датата на падежа до 12.10.2017 год. възлиза общо на 566,41 лева, следователно предявените
главни искове са основателни до посочените размери.
Съдът намира за изцяло неоснователен предявеният от ответника насрещен иск за
осъждане на дружеството да му заплати сумата 3600 лева по договор за абонаментно правно
обслуване от 04.01.2010 год. за процесуално представителство по гр.д. № 534/2012 год. по
описа на ОС-П. и в.гр.д. № 2724/2014 год. по описа на САС, тъй като ответното дружество
по този иск не е страна по договора. Същият е сключен с друго юридическо лице - „ДЗИ-
О.З.“ АД, което е било представлявано от адвокат Р.К. като страна по посочените дела. Това
обуславя и извод за неоснователност на предявения насрещен иск. При този изход на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 991,80 лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въвзиваемия сумата 472,48 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 07.01.2020 год. по гр. дело № 90/2019 год. на
Костинбродския районен съд.
ОСЪЖДА Р. М. К. от гр. П. да заплати на „ДЗИ Ж.“ ЕАД сумата 472,48 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6