Решение по дело №442/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2688 от 27.11.2024 г., подадена от «Цератицит България» АД, Габрово, ЕИК: *********, против Решение № 40 от 08.11.2024 г. на директор ТП на НОИ – Габрово.

С разпореждане [номер] от 09.09.2024 г. до „Цератицит България“ АД и наследниците на работещ при същото дружество Г. Х. Б., починал по време на работа, на основание чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 от КСО, длъжностните лица при същата администрация – Р. К. и П. Паришев, приемат за трудова злополука декларирана злополука при работодателя от 09.07.2024 г. По данни от подадена декларация и протокол № 5101-07-28§4 за резултатите от извършено разследване от 02.09.2024 г. е налице внезапно увреждане със смъртен изход в резултат на падане от кош на дизелов кар с вдигната стрела.

Разпореждането е оспорено пред директор ТП на НОИ – Габрово.

Същият административен орган се е произнесъл с Решение № 40 от 08.11.2024 г., с което е отхвърлил жалбата по изложените в този акт съображения. Спорът касае основно квалификацията на злополуката като трудова. Ответникът описва обстоятелствата по възникване на злополуката и доказателствата, с които същите се удостоверяват и базирайки се на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО прави извод за установяване на характеристиката й като трудова, т.к. инцидентът е станал при изпълнение и във връзка с поставена служебна задача на лицето – подмяна на лампи в Корпус № 3 и отстраняване на наличен кабел.

Решението е получено от жалбоподателя на 13.11.2024 г., видно от известие за доставка, а жалбата е подадена на 20.11.2024 г. от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството – адвокат Г. П., поради което съдът я приема за допустима.

В мотивите си, въз основа на които страната моли за отмяна на процесния ИАА, се съдържа твърдение за неправилна оценка на характера на злополуката като трудова. Твърди се, че при издаването на процесните Разпореждане и Решение са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила – авторите на тези два акта не са оценили обективно доказателствения материал, като не са взели предвид обясненията на Д. К. П. – организатор на техническата поддръжка, в които той сочи, че за отстраняването на недействащ кабел от фасадата на служебна сграда, пострадалият Г. Б. нямал изрично поставена задача, не бил уведомил прекия си ръководител и нарушил инструкциите за безопасна работа, като не е ползвал предоставени му от работодателя предпазни средства. Твърди се, че е налице и нарушение на материалноправни разпоредби – липса на реализиран фактически състав по чл. 55, а. 1 от КСО. Дейността на пострадалото лице не е във връзка с работата му, т.к. задачата, при извършването на която е настъпила злополуката /отрязване на неработещ кабел в работно помещение/, не му е възлагана. Тази задача не е и в полза на работодателя, който не е предвиждал отстраняването на този кабел и от извършването й за него не са настъпили ползи. Работата е извършена от работника на негов риск, по негово лично решение и при неспазване на основни правила за безопасност – използване на машина за повдигане, непредназначена за повдигане на хора, а само на товари, както и неизползване на предпазно работно облекло и конкретно на каска при работа на голяма височина.

В проведено поделото о.с.з. от 16.01.2025 г. жалбоподателят заявява изрично, че не поддържа твърдението си, че злополуката е станала по време на почивка, напротив – същата е станала в работно време, но това не е достатъчно, за да се характеризира тя като трудова. Страните също така не спорят и по въпроса, че смъртта на работника е настъпила именно при описаната в Разпореждането и Решението злополука. Процесуалният представител на жалбоподателя изрично заявява в същото о.с.з., че не оспорва причинно-следствената връзка между злополуката и смъртта на лицето, като в този смисъл и съдът се е произнесъл с изрично определение. В тази връзка е приложено и Съобщение за смърт на пострадалото лице /л.135/ от 10.07.2024 г., в което също е отразено, че смъртта е настъпила в следствие на трудова злополука.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Трончев, който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата.

Заинтересованите страни: П. Б., Ц. Б. и Х. Б., се представляват от адв. Г. Р., който оспорва жалбата.

Страните претендират за присъждане на деловодни разноски.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъди наведените в жалбата основания, както и останалите, непосочени в нея, основания по чл. 146 от същия Кодекс за отмяна, респективно – прогласяване на нищожност, на процесния административен акт. Съгласно чл. 60, ал. 4, във вр. с чл. 117, ал. 1, б. „г“, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, на съдебен контрол подлежат Решенията по жалби срещу разпореждания за прогласяване на злополуката като трудова, издадени от ръководителите на ТП на НОИ, както правилно е формулирано и в депозираната жалба, поради което и съдът е конституирал като ответник този административен орган.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, въз основа на която направи и следните правни изводи:

По делото не се спори, че Решението и Разпореждането са издадени от оправомощени органи, но съдът е събрал доказателства и в тази насока, като е установил, че със Заповед № 1015-07-78 от 03.07.2024 г. на директор ТП на НОИ – Габрово Р. Ц. К. и П. Й. П., служители в същата администрация, са определени за длъжностни лица по чл. 60 от КСО, които установяват, разследват и регистрират трудови злополуки. П. Р. е издадено именно от тези две лица. Решението също е издадено от компетентен орган, оправомощен по силата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, б. „г“ от КСО да провежда задължителен административен контрол по жалби срещу разпореждания от вида на процесното, в изпълнение на които свои правомощия той се произнася с решение, каквото се явява процесният ИАА.

На 11.07.2024 г. жалбоподателят е подал до НОИ Декларация за трудова злополука № 5101-07-23, в която сочи, че на 09.07.2024 г., в 08.50 ч. /в рамките на работното време/ е настъпила злополука с работник на дружеството – Г. Х. Б.. Мястото на злополуката е фасадата на цех „Термичен“ към корпус № 3 в [населено място], на обичайното стационарно работно място, при демонтаж на неработещ кабел. Същият се е качил върху кош на дизелов кар, който не бил предназначен за такава дейност, с вдигната стрелка, като при повдигането му на необходимата височина той стъпва на една от страните на коша, при което кошът се преобръща заедно с лицето върху асфалта. Работникът получава черепно-мозъчна травма и умира. Пострадалият е имал необходимата правоспособност да осъществява този вид работа. От подаването на тази декларация също е видно, че леталният изход е настъпил пряко във връзка със злополуката, както и че злополуката е станала на територията на предприятието на работодателя, в работно време.

Назначената от директор ТП на НОИ – Габрово комисия е направила обследване на заявената злополука, за резултатите от което е съставен Протокол за трудова злополука № 1 от 10.07.2024 г. В него е описана горепосочената ситуация, като е доуточнено, че пострадалото лице е било назначено на длъжност „техник ел. обзавеждане на промишлено предприятие“. Свидетели на инцидента са станали лицата Х. Д. Г., Д. К. П. и В. Г. С.. П. помощ е оказана от Т. Р. П.. Предписани са необходими мерки за недопускане занапред на такива злополуки, а именно – снабдяване с подходящ кош за повдигане на хора.

Х. Г. работи като ръководител звено „Портиери“ в завода. В писмените си обяснения той сочи, че тръгнал на обход с колегата си В. С., стигнали до цех Термичен и видели мотокариста Т. П. да вдига Г. Б. с мотокар в прикачен метален кош за отстраняването на кабел. Б. стъпил в лявата част на коша и паднал на земята, а кошът го захлупил отгоре. П. бил лицето, оказало първа помощ на пострадалия. В свидетелските показания на Г. не се съдържа конкретика относно това дали и кой е разпоредил на Б. да извърши отстраняването на въпросния кабел, но е логично и лицето да не е запознато с този въпрос, с оглед длъжността му и спецификата на неговата работа. Той не е запознат по какъв начин следва да се извършва работата на електротехниците и конкретно с помощта на какво техническо средство преодоляват по-големи височини. Заявява, че работата на височина се правела със стълба, но по делото не са представени вътрешни актове на работодателя, от които да е видно дали е налице точно предвиждане за начин на работа на височини, кой какви правомощия има в тази насока, дали и какви помощни средства се използват за осъществяването на такива задачи, какво предпазно облекло е предвидено да се използва. В о.с.з. свидетелите не сочат, че са запознати с такива конкретни документи преди злополуката.

В приложените по преписката писмени обяснения Д. П. /отговорник по техническата поддръжка по време на инцидента/ сочи, че получил обаждане за вече станалия инцидент, след което се отправил към мястото, на което същият е произведен, но работникът бил вече на земята с голяма локва кръв около него. Линейката дошла много бързо, но само за да установи вече настъпилата смърт. Платформата, от което е паднал Б., била на височина от 3 м, като работникът бил без каска. П. сочи, че същият е отстранявал неработещ кабел, което не му е било поставяно като задача и без да му е било разрешено от прекия ръководител. В свидетелските си показания, дадени пред съда, свидетелят заявява, че мотокарът е бил използван и друг път за такава дейност, но рядко, само че вместо този кош е била поставяна на вилиците друга платформа. Пострадалото лице е преценявало само как да организира и извършва работата си, разполагало е с оперативна самостоятелност, както и останалите ел. техници.

В. С., портиер в завода, бил на обход с началника на звеното, когато в термичния цех видял работник, управляващ мотокар, с прикачен отпред метален кош, на който било вдигнато пострадалото лице с цел да се отстрани кабел. От дадените в о.с.з. свидетелски показания става ясно, че на Б. се оказал нужен някакъв инструмент и затова той помолил мотокариста да му го донесе. Докато последният бил за инструмент, Б. стъпил в едната страна на коша и паднал с лице на асфалта. За инцидента веднага се обадили на [тел. номер] и на ръководството на предприятието.

Към преписката е приложено и писмено обяснение на Т. П. /л. 71-72/, в което мотокаристът обяснява, че на 09.07.2024 г. той и Б. получили разпореждане от М. З., ръководител „Строителен обект“ да сменят лампи в корпус 3. В изпълнение на разпореждането в 8.00 часа той взел мотокара, който имал странична обезопасителна каната и с него направили подмяната. След това трябвало да отстранят кабел, отишли на място и той вдигнал Б. с кошницата, но последният му казал, че нямал инструменти за отстраняването на кабела, поради което П. дръпнал ръчната спирачка, изгасил превозното средство и изтичал до най-близката работилница. При излизането му от там видял как Б. е паднал на земята заедно с кошницата и изтичал да окаже първа помощ, като при него в това време бил началник портиерна /охрана/, който се обадил на [тел. номер]. П. видял, че пострадалият е безсъзнание и се върнал за вода и парцали.

Свидетелят Зейнелов, ръководител на отдел „Проекти“ в предприятието, от своя страна, заявява, че не е разпореждал извършването на тази работа, а само е споменавал, че трябва да се подменят осветителните тела, като заявява и че отрязването на кабела не било в интерес на работодателя.

Със Заповед № 5101-07-28-2/22.07.2024 г. ответната страна разпорежда проверка относно злополуката, станала при жалбоподателя и определя длъжностни лица. В Протокол № 5101-07-28 от 02.09.2024 г., съставен от така определените служители, отново е описана процесната злополука. Според обяснения на Д. П. и Т. П., на П. и Б. била поставена задача да подменят изгорели улични лампи на територията на завода, като след приключването на тази задача те пристъпили към премахване на висящия кабел на фасадата на цех Термичен, който кабел не бил под напрежение, бил останал от старо отстранено осветително тяло. В анализа относно причините за възникването на злополуката е отбелязано, че работодателят „Цератицит България“ АД е допуснал да се извършва превоз на хора върху мотокар, съоръжен с метален кош, непредназначен от производителя за това, в нарушение на т .12 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. При направената проверка на работните места се установява, че не са предприети мерки за сигурно захващане на неустойчиви товари, за които има опасност да бъдат изпуснати от съоръжението, в нарушение на т. 54.2 от Приложение № 1 към същия подзаконов нормативен акт. В заключение от така изложеното се достига до извода, че работодателят не е осигурил ефективен контрол за осигуряване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал на процесната дата, час и място работникът да отстранява висящ кабел от фасадата на цех Термичен, което е довело до смъртта на лицето. Отчетено е нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 16 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 10/07.12.2004 г.

През 1997 г. Б. бил назначен за ел. монтьор в предприятието /тогава „Болшевик“ – Габрово/. Според длъжностната си характеристика обслужва и поддържа електроенергийната мрежа в предприятието; електроенергийните съоръжения; открива и отстранява аварии и повреди в мрежата и електроенергийните съоръжения; осъществява надзор на съоръженията и мрежите от електроенергийната система на средно и ниско напрежение и др.. Получава задачите си устно от ръководителя на отдел, следователно за да извърши дадена задача не е необходимо някой да му разпорежда в писмена форма това. Също така от него се очаква точно оперативна самостоятелност – да преценява дали, кога, каква работа следва да се свърши във връзка с неговите функции и той да я организира като начин на извършване. Той поддържа инфраструктурата и отчита изпълнението на задачите по същия начин - устно. Задължен е да спазва утвърдените в предприятието правила за безопасни и здравословни условия на труд по силата на самия ЗЗБУТ, като конкретно е задължен да носи по предназначение лични предпазни средства, съгласно длъжността си и оценката на риска. Той е сред лицата, застраховани от работодателя си за трудова злополука.

Негови наследници са заинтересованите лица по смисъла на чл. 12, ал. 4 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки – П. П. Б. /съпруга/, Ц. Г. Б. /дъщеря/ и Х. Г. Б. /син/. Същите са участвали в административното производство, като са били уведомени като правоимащи лица писмено, на основание чл. 60, ал. 3 от КСО и чл. 11 от така посочената Наредба, за подадената декларация за трудова злополука и издаденото Разпореждане, с което същата се определя като такава.

Въз основа на така събраните доказателства и изяснени факти е издадено разпореждане [номер] от 09.09.2024 г.

Същото е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Габрово с жалба от 25.09.2024 г.

Въз основа на оспорването е издадено процесното Решение № 40 от 08.11.2024 г., с което жалбата е приета за неоснователна. Същото е подробно мотивирано с гореописаните факти, информацията за които е извлечена от приложените към преписката доказателства. По основния спорен въпрос авторът на акта е посочил, че дори и конкретната работа, при изпълнението на която е причинена злополуката, да не е била изрично възлагана на работника, то тя е била в полза на работодателя, изпълнявана е въз основа на преките служебни задължения на лицето, което я характеризира именно като трудова. Обстоятелството, че не са спазени изисквания за безопасни и здравословни условия на труд не разколебават този извод с оглед възникването й по време на изпълнение на работа, в работно време и в работно помещение на работодателя.

В съдебно заседание е представена Инструкция за безопасна работа с кари и повдигачи /л.107 и сл./, но същата е утвърдена на 05.08.2024 г. – месец след злополуката, което я прави неотносима към случая.

В одобрената през 2022 година Програма за провеждане на периодичен инструктаж по ЗЗБУТ и ППО на работници и служители на дружеството – жалбоподател се съдържат общи правила, без конкретика и релевантност за случая.

От така събраните доказателства съдът намира за изяснена по безспорен начин следната фактология: На 09.07.2024 г., малко преди 9 часа преди обяд, Г. Б. – техник по електрообзавеждане на промишлени предприятия, бил на работа и искал да отстрани неработещ кабел, който бил в помещение на дружеството – работодател, на височина от около 3.00 м. За да го достигне, той ползвал услугите на Т. П. – мотокарист, като се качил в кош, прикачен към мотокара и бил повдигнат до кабела с него. Разбрал, че му е необходим инструмент и помолил колегата си П. да му го донесе. След като колегата му отишъл да го вземе, Б., в присъствието на свидетеля С. /портиер/, стъпил в лявата страна на коша и паднал оттам по лице на асфалта от около 3.00 м. височина, получил черепно-мозъчна травма и починал, като смъртта била установена при идването на екип от Спешна помощ. При работата си той не е ползвал предпазно облекло, като в случая не бил поставил предпазна каска.

Не са налице вътрешни документи на предприятието, с които Б. да е бил изрично запознат и от които да е видно кога и по какъв начин се възлага и изпълнява задължение на същия да смени и/или отстрани неработещ кабел, с помощта на какви предпазни средства се преодоляват височини, за да се достигне до него, както и какво конкретно работно или предпазно облекло следва да се използва при такива случаи.

Съдът намира, че в случая е спазен редът по КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Осигурителят е декларирал злополуката в НОИ. Извършено е разследване от компетентни служители на същата по реда на чл. 58 от КСО, съставен е протокол за резултатите от него, запознал е правоимащите лица– осигурителят и наследниците на пострадалото лице с резултатите и издаденото Разпореждане по чл. 60 от КСО, с което злополуката е обявена за трудова.

Съдът не намира и че с обжалваното Решение е нарушен материалния закон или неговите принципи и цели. Намира, че злополуката действително има характера на трудова и отговаря на характеристиката за такава, описана в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО: Налице е настъпило внезапно увреждане на здравето станало на осигурено при жалбоподателя лице, което е станало през време и във връзка конкретно с извършваната работа, за която лицето е било натоварено като работник с длъжностната си характеристика. Според същата Б., като техник по електрообзавеждане на промишленото предприятие на жалбоподателя, е имал правото и задължението сам „да открива и отстранява аварии и повреди в мрежата и електроенергийните съоръжения“ – т. 9 от характеристиката. Това означава, че не е необходимо някой друг да установява, че е имало неработещ ел. кабел и изрично да му разпореди да го отстрани. В този случай дори не е задължително да се установява, че работата „е в интерес на предприятието“ щом тя е пряко свързана със служебните задължения на лицето. За това говори конструкцията на нормата, която предвижда, че работата в интерес на работодателя влиза в постановката за извършване на дейност „във връзка или по повод на извършваната работа“ и наличието на този елемент е достатъчно, за да се определи злополуката като трудова. Щом дейността на пострадалото лице е в такава пряка връзка с трудовите му задължения, то това е работа, извършена в интерес на предприятието и не е нужно да се доказва дали и какви ползи за работодателя има нейното извършване във всеки конкретен случай. В крайна сметка отстраняването на цехов кабел не е в ничий друг интерес, освен на предприятието на жалбоподателя. Свидетелят Зейнелов няма правомощието да определя по задължителен начин дали и кога дадена работа е в интерес на работодателя, още повече, че в случая от показанията му става ясно, че той не участва в работата на отдела по поддръжка и че конкретно не знаел нещо конкретно за въпросния кабел, вероятно го бил забелязал, но не е ставало въпрос да се предприемат действия по него и не е имал отношение към дейността на пострадалото лице, вкл. по този повод.

От злополуката пряко е причинена смъртта на лицето, по който въпрос между страните не съществува спор, а и по делото са събрани достатъчни ясни и непротиворечиви доказателства.

Нормата на чл. 55, ал. 2 от КСО изброява и редица случаи, при които една злополука се приравнява към трудова, дори и когато не е станала на територията на предприятието, както и в конкретни случаи когато не е била в работно време, което на по-голямо основание налага извода, че процесното увреждане има именно такъв характер.

Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че при изпълнение на трудовата си функция Б. е извършил нарушение на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, то това не заличава белезите на злополуката като трудова. В случая няма нито твърдения, нито данни, че той умишлено е желаел да навреди на здравето и живота си, а само в такъв случай нормата на ал. 3 изключва окачествяването на една злополука като трудова. Резултатът е настъпил внезапно, неочаквано от околните и самия пострадал, което изключва негови умишлени действия. В случая може да става въпрос най-много за недостатъчно положена грижа, за невнимание, което може да оформи една непредпазливост или груба небрежност като форма на вина на лицето, но не и умисъл за действията и настъпилия резултат от тях при изпълнение на трудовите му задачи. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС и ВАС: „Проявената непредпазливост от страна на пострадалия, под формата на самонадеяност или небрежност, не дисквалифицира злополуката като "трудова" по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. От друга страна, механизмът на извършване на увреждането безспорно установява неговата внезапност, която сама по себе си изключва умисъла.“ - Решение № 13238 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2024 г., VI о. „Обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, включително дадените инструкции за работа, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова.“ - Решение № 12705 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2024 г., VI о. В същия смисъл: Решение № 10891 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2024 г., VI о.; Решение № 7237 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2022 г., VI о.; Решение № 7348 от 21.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2022 г., VI о. и др.

В заключение съдът намира, че злополуката правилно е характеризирана като трудова с оглед на което процесното Решение № 40 от 08.11.2024 г. е правилно, мотивирано и законосъобразно, с оглед на което подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

При този изход на спора съдът намира за своевременно направено и основателно искането на процесуалните представители на ответната страна и заинтересованите страни за присъждане на деловодни разноски, а именно:

1. За ответната страна: 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като съдът счита, че с оглед вида и тежестта на спора, активно участие в събирането и представянето на доказателства, брой съдебни заседания тази сума е справедливо определена, както и платен от страната депозит от 30.00 лв. за призоваване и разпит на свидетел.

2. Адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на заинтересованите лица - адв. Г. Г. Р. от АК – София, осъществявал процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв. – близък на лицата, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - 600.00 лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО, Административен съд- Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-2688 от 27.11.2024 г., подадена от «Цератицит България» АД, Габрово, ЕИК: *********, на Решение № 40 от 08.11.2024 г. на директор ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалба на същото дружество против разпореждане [номер] от 09.09.2024 г., с което е обявена за трудова злополука с Г. Х. Б., [ЕГН] от 09.07.2024 г.

ОСЪЖДА «Цератицит България» АД, Габрово, ЕИК: *********, да заплати на юридическото лице, при което ответникът осъществява функциите си на административен орган – Национален осигурителен институт, деловодни разноски на стойност от 150.00 /сто и петдесет/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция и 30.00 лв. за призоваване на свидетел.

ОСЪЖДА «Цератицит България» АД, Габрово, ЕИК: ********* да заплати на адвокат Г. Г. Р., [ЕГН], личен № **********, от Адвокатска колегия – София, адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 /шестстотин/ лв.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните, в едно със съобщенията за неговото изготвяне.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.