Номер 123221.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасV въззивен граждански състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
Секретар:Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра И. Камбурова Въззивно гражданско дело
№ 20202100502036 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно, с правно основание чл.258 и сл. от ГПК във
връзка с чл.17 от ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба вх.№13823/17.08.2020г., подадена
от Ф. М. Ф. с ЕГН**********, чрез адв. Мария Николова, съд. Адрес: гр.Бургас, ул.“Цар
Симеон I“ №102, ет.1, ап.1, срещу Решение №1461 от 29.06.2020г. по гр.д.№ 112/2020 описа
на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, съдът е отхвърлил молбата на Ф. М. Ф. , подадена лично и в
качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете О.О.О., род. на
28.01.2016г. за осъществено осъществени спрямо нея в присъствието на детето О.О.О.
домашно насилие на 03.01.2020г. от страна на О. К. О. а с ЕГН********** с адрес гр.Варна,
с. Бенковски, ул.“Марица“ №12.
Със същото решение молителката е осъдена да заплати направените от ответника по
молбата разноски, както и да заплати д. такса в размер на 25 лв.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с решението в неговата цялост като
неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.
Посочва, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се
установява осъществения от ответника на 03.01.2020г. акт на домашно насилие, при който
молителката е получила наранявания, обективирани в представеното съдебно-медицинско
удостоверение №14/2020г. Излага доводи, че същите твърдения са изложени в представената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Счита, че съдът необосновано е дал вяра на свидетелските
показания на свидетелката О.а, която е майка на ответника и е заинтересувана от изхода на
1
делото, както и че показанията са противоречиви.
Моли за отмяна обжалваното решение като вместо това бъде постановено ново, с
което да бъде уважена молбата като бъде издадена заповед за защита срещу ответника-да
бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и да му бъде забранено да
приближава жилището, в което живее молителката с детето в ***, местоработата ѝ, местата
за социални контакти и отдих на нея и детето.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника адв Янкова от ВАК. Моли за потвърждаване на решението. Излага подробни
доводи. Претендира разноски.
Въззивникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява в с.з. лично и не изпраща
представител.
Въззиваемият се явят лично и с процесуалния си представител адв.Янкова. Оспорва
въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа
по същество.
След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира
за установено следното:
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по молба на Ф. М. Ф. , лично и в
качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете О.О.О., род. на 28.01.2016г.
за осъществено осъществени спрямо нея в присъствието на детето О.О.О. домашно насилие на
03.01.2020г. от страна на О. К. О. , баща на малолетното дете и с когото молителката е живяла
във фактическо съжителство. В молбата е направено искане за издаване на заповед за
незабавна защита на осн. чл.18, ал.1 ЗЗДН с налагане на ограниченията по чл.5, ал.1, т.1 и т.3.
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдебномедицинско удостоверение
№14/20г., лист за преглед на пациент, искане за рентгеново изследване.
С молбата си, молителката посочва, че на 03.01.2020г. около 18,30 ч. слязла пред
блока, в който живее, за да предаде детето Онур на баща му , ответника по молбата, за
осъществяване на режима на лични отношения. Тъй като детето се разстройвало, Фейзула
помолила ответника да го предразположи преди да влезе в колата и му казала, че ако отново се
държи грубо ще заснеме клип, който ще предаде в Закрила на детето. Според молителката това
ядосало О. и той я ударил с юмрук в лицето и тя паднала на земята. Всичко това се случило
пред очите на детето, което се разплакало. Молителката се обадила на тел.112. Дошли полицаи.
Съдът е постановил заповед за незабавна защита от 09.01.2020г. като е задължил
О. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му е забранено да
приближава жилището на пострадалото лице, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице и детето. Предупреден е за последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН при
2
неизпълнение на заповедта.
За установяване на изложените в молбата оплаквания пред първоинстанционния
съд са разпитани в качеството им на свидетели лицата З.С.–братовчед на молителката и
Себиля О.а –майка на ответника. Изготвен е социален доклад, приложено е копие на преписка
№431000-113,188/20, 431000-8725/19г. и 431ЗМ-4/20г.
От свидетелските показания не се потвърждават изявленията в молбата за защита.
При проверката на обжалваното решение в рамките на правомощията си по
чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо.
По повод оплакванията в жалбата следва да се посочи следното:
Неоснователни са доводите на въззивната страна за неправилност на обжалваното
решение и допуснати процесуални нарушения от съда.
На първо място следва да се подчертае, че смисълът на ЗЗДН е да защити
действителните жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие, като в разпоредбата на
чл. 2 от закона, "домашно насилие " е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено спрямо лицата, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка.
В конкретния случай декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не установява твърдените в нея
обстоятелства, въпреки че по принцип се ползва с материална доказателствена сила, макар и не
абсолютна. В случая, верността на изложените в нея обстоятелства, възпроизвеждащи
твърденията в молбата за защита, не се доказват, тъй като доказателствената сила на тази
декларация е разколебана. Безспорно е, че молителката е получила нараняване. Но от
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява на посочената дата
твърдяния от молителката начин на нанасяне на удара-с юмрук в лицето. При твърдение, че е
била ударена с юмрук в лицето и от това е паднала на земята от удара е паднала на земята,
непонятно остава защо при прегледа на 06.01.2020г. и отбелязаното в съдебно-медицинското
удостоверение са установени кръвонасядане по клепачите на лявото око, отток с
кръвонасядане на лява буза, кръвонасядане по лява ръка. Свидетелят Саид заявява, че не е
видял инцидента, а му е разказано от молителката. Нелогично е и заявеното от него, че след
като е получил обаждане молителката и отишъл на място я е заварил да лежи земята. По тази
причина не може да се приеме за установено, че нараняванията, описани в
съдебномедицинското удостоверение, са нанесени на молителката от ответника О., по начина
посочена в молбата за защита.
От писмените доказателства, приложени по делото се установява, също така, че между
страните съществуват конфликти, във връзка с които са подавани жалби от тях до РУ –Бургас.
В този смисъл родителите следва да положат усилия да нормализират отношенията си в
интерес на общото им дете. Безпротиворечиво се установява само, че на посочената дата-
03.01.2020г. пред жилището на молителката действително е имало конфликт между страните
по делото по повод предаване на детето за осъществяване на режима на лични отношения с
бащата. При това положение, след като случилото се между страните не се установява
посредством безспорни доказателства, а част от изложените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН
3
твърдения за осъществено физическо насилие посредством удар с юмрук в носа се
опровергават от свидетелските показания и писмените такива, въззивната инстанция намира, че
молбата за защита е недоказана и правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.
При тези данни, Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение като правило и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН таксите и разноските за производството следва да се
понесат от въззивника. В случая по делото няма представени доказателства за сторени от
въззиваемата страна разноски, въпреки че е направено своевременно искане за присъждането
им, поради и което съдът не дължи произнасяне.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1461 от 29.06.2020г. по гр.д.№ 112/2020 описа
на Районен съд- Бургас.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4