РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Силистра, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900159 по описа за 2021 година
Ищецът – Ю. И. А. , чрез адв. И.С. Р - А от Силистренска Адвокатска Колегия,
съдебен адрес: Град Силистра, ул. „Христо Ботев“ 2, офис № 2, за адв. Р, желае съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да
заплати на Ю.И.А., сумата от 60000.00 /Шестдесет хиляди / лева като част от общата сума от
150000.00 /Сто и петдесет хиляди лева / лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата на съпругата му Г. Р.
А., починала на 15.10.2020г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 10.06.2021г. -
датата, на която е предявил цялостното си искане пред ответника, до окончателното
изплащане, както и разноски за делото, включително разноски за адвокат, при условията на
чл. 38 от ЗА, на адв. Ирена Русчева от Силистренска адв. Колегия, при условията на чл. 38
от Закон за адвокатурата, съобразно наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адв.
възнаграждения, като моли съда да има предвид, че същата като свободна професия —
адвокат, е регистрирана по ЗДДС и възнаграждението следва да е съобразено с параграф 2
от тази Наредба , по банкова сметка Райфайзенбанк /България /ЕАД - IBAN : BG
34RZBB91551991877249, BIC: RZBBBGSF.
Ответникът –„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68, ЕИК ............ Намират
исковите претенции за допустими, но неоснователни. Оспорват размера на претенцията,
като се твърди съпричиняване от страна на покойната близка на ищеца. Ответникът намира
иска за завишен и несъразмерен с действително преживените от ищеца неимуществени
вреди, като приема, че изплатеното вече извънсъдебно обезщетение в размер на 90 000
/деветдесет хиляди/ лева е напълно справедливо и достатъчно.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от
фактическа страна:
На 15.10.2020 г, при ПТП, причинено от Р. Р.А., с автомобил с Д.К. № СС ..... АМ, е
загинала съпругата на ищеца - Г. Р. А.. Инцидентът е станал в град Дулово, на кръстовище,
образувано от улиците „Шуменско шосе“ и ул. „Байкал“ на посочената дата около 12.50
1
часа. ПТП е между автомобила управляван от Р. Р. А. и автомобил, марка „АУДИ“ модел Q7
с peг. № Сс........ АТ, в който покойната съпруга на ищеца е пътувала, като пасажер. От
удара на място загинали двама души - тъща на ищеца .- Х. А. на 67 години и съпругата му
Г. Р. А. на 52 години, а детето - А. Е., негово внуче, е ранено.
Ищецът твърди, че загубата му била неизмерима и било твърде трудно да бъде
преодоляна.
Ищецът депозирал искане до ответника, изпратено на 28.05.2020 г. за заплащане на
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ - полица № BG /08/120001860089 от
06.07.2020г. за понесените от него неимуществени вреди. Заявява, че към настоящият
момент е получил сумата от 90000.00 лева на 20.07.2021г. но приема, че изплатения размер
не е справедлив и не може да възмезди загубата му.
От заключението на вещото лице – психиатър може да се установи, че ищецът и
покойната му съпруга са били в добри и хармонични отношения помежду си до
настъпването на ПТП. Експертът приема, че ищеца е преминал през четирите фази на
преживяване на загуба – скръбта за любим човек, като чувството на загуба било с голям
интензитет продължило повече от година и смъртта на съпругата му се отразила сериозно
върху състоянието и начина му на живот. Вещото лице сочи, че липсват данни за усложнен
траур, а ищеца постепенно се връща, към своя живот, но все още не е изживял скръбта
предизвикана от загубата на съпругата му.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ може да се
установи, че смъртта на съпругата на ищеца се дължи на тежка несъвместима с живота
гръдна травма довела до масивен кръвоизлив в гръдния кош, както и закрита черепно
мозъчна и шийна травми. Експертът сочи, че е налице причинно следствена връзка между
смъртта на Гюлсевим А. и процесното ПТП. Експертът сочи, че според събраните по делото
доказателствени средства починалата Гюлсевим е била с поставен предпазен колан при
сблъсъка довел до смъртта й, което е установено и от данните от извършената аутопсия.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ може да се
установи, че причина за произшествието са незаконосъобразните действия на водача на
автомобил Форд, в който е пътувала покойната съпруга на ищеца. Експертът сочи още, че
автомобила в който е пътувала покойната Гюлсевим е бил оборудван заводски с предпазни
колани и същата е била с поставен обезопасителен колан при удара с другия автомобил.
Между временно в хода на настоящото производство е приключило и производството
по нохд № 189/2021г. по поса на ОС – Силистра, по което с Присъда № 13 от 22.12.2021г. Р.
Р. А. е признат за виновен, за това че на 175.10.2020г. е нарушил правилата за движение при
управление на МПС и е допуснал по непредпазливост ПТП довело до смъртта на Г. Р. А. и
Х.М. А..
От свидетелските показания събрани в хода на процеса се установява, че ищецът и
покойната му съпруга живеели в чужбина тя в Белгия, а той в Холандия. Според
свидетелите това се налагало предвид факта, че ищецът работел в Холандия, но пак по техни
данни разстоянието било близко и семейството прекарвало много време заедно. Съпрузите
били женени от 1986г. и последните 7-8 години не живеели заедно поради различните им
местоработи. Свидетелите съобщават, че смъртта на Гюлсевим се отразила тежко на ищеца,
който и понастоящем все още преживявал загубата на съпругата си.
От правна страна:
Правната квалификация на исковите претенции е по чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът заявява, че платеното му до този момент застрахователно обезщетение не би
могло да обезщети внезапната загуба на съпругата му, като желае съда да осъди ответника
да му заплати допълнително сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.
2
Ответникът оспорва твърдения от ищеца механизъм на процесното пътнотранспортно
произшествие, както приема, че загиналата Г. Р. А. е пътувала без поставен обезопасителен
колан, което е допринесло за вредоносния летален резултат от ТПП, респективно – следва се
по ниско по размер обезщетение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като намира, че същото не съобразено
с критерия за „справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Между страните няма спор относно наличието на ПТП виновно причинено от Р. Р. А. и
отговорността на ответника в качеството му на застраховател да обезщети пострадалите
вследствие произшествието лица. Тези обстоятелства се потвърждават и от приключилото в
хода на процеса наказателно производство.
Спорният въпрос в настоящият процес е наличието на твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат обосновал ищцовите претенции.
Според процесуалният представител на ответника покойната съпруга на ищеца е
пътувала без поставен обезопасителен колан, като по този начин сама се поставила в
опасност при наличие на ПТП да получи увреда в по – голяма степен.
Съдът не споделя ответниковите възражения, като приема, че са налице всички
елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във
формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента, който реално е починал в следствие ПТП. Налице е валидно застрахователно
правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от
КЗ.
Съдът не кредитира ответниковото възражение за съпричиняване поради непоставен
обезопасителен колан от страна на загиналата Гюлсевим. Напротив заключенията и на двете
вещи лица опровергават категорично това ответниково възражение.
По тези съображения съдът не кредитира възраженията на ответника, като приема, че
липсват данни за съпричиняване, които евентуално да обусловят редуциране на деликтната
отговорност с която пък функционално е обвързана тази на ответника в качеството му на
застраховател.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата
конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на
ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и
страдания, стрес и свързаните с тях промени в начина на живот и в ежедневието причинени
на ищеца от загубата на неговия дългогодишен брачен партньор. Действително по делото се
установи, че във връзка с упражняваните от тях професии през последните години част от
времето съпрузите са живели в различни /макар и близки, като разстояние/ населени места в
различни държави, което е довод на ответника за оспорване на ищцовите претенции по
размер. Съдът отчита това обстоятелство, но не приема, че същото е довод водещ на извода
за липсата на близост между съпрузите. От събрания доказателствен материал се установи,
3
че ищеца и покойната му съпруга са били емоционално много близки макар по силата на
обстоятелствата да са изкарвали прехраната си на различни места, което обуславяло част от
времето да не живеят заедно. Ето защо съдът формира вътрешно убеждение за наличие на
такива преживени от ищеца неимуществени вреди получени, като резултата от
коментираното ПТП, което го мотивира съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД, принцип на
справедливостта да присъди обезщетение в размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, което
ведно с изплатеното вече от застрахователя обезщетение от 90000 /деветдесет хиляди/ лева
да възмезди ищеца по справедливост.
Предвид частичната основателност на основният иск такава е и акцесорната претенция
за лихви дължими върху размера на присъдената главница от датата на уведомяването на
застрахователя - 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на процесуалният представител на ищеца сумата от 2823 /две хиляди осемстотин
двадесет и три/ лева представляващи 2796 /две хиляди седемстотин деветдесет и шест/ лева
с ДДС адвокатски хонорар, 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева платена държавна такса и
450 /четиристотин и петдесет/ лева платени депозити за възнаграждения на вещи лица, като
общата сума е редуцирана съобразно уважената част от исковите претенции.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 320 /триста и
двадесет/ лева представляваща 540 /петстотин и четиридесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение изчислено по реда на чл. 25, ал. 1 и 2 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, и 100 /сто/ лева
платени депозити за възнаграждение на вещи лица, като общата сума е редуцирана
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА –„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68, ЕИК ., да заплати на Ю. И.
А. с ЕГН ........, сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата на съпругата му Г. Р. А.,
починала на 15.10.2020г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от
30000 /тридесет хиляди/ от 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА –„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68, ЕИК ........., да заплати на Ю.
И. А. с ЕГН .........., сумата от 2823 /две хиляди осемстотин двадесет и три/ лева деловодни
разноски съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Ю. И. А. с ЕГН ти на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68, ЕИК а от 320
/триста и двадесет/ лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
4