Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав, в публично заседание на дванадесети февруари 2019
г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Елена
Воденичарова, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 3078 по описа за 2018 година на Административен съд - Варна, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано по исковата молба от Я.Н.С., ЕГН **********,
чрез адв. В. А. Р., против Национална Агенция за приходите /НАП/ , с която е
предявен иск с правно основание по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение във връзка
с обжалване на наказателно постановление /НП/ № 17 -279843/31.07.2017г.,
издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна, по-късно отменено
като незаконосъобразно по съдебен ред с решение № 1847/26.10.2017 г. по н.а.х.д. № 4142 /2017г. по описа на Районен
съд – Варна . Претендира се и законна лихва върху същата сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда, както и присъждането на
направените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число заплатения
от ищеца адвокатски хонорар по настоящото дело.
Ответната страна – Национална Агенция по приходите, редовно
призована, за нея представител не се явява. В писмени бележки с.д. №21739 от
14.12.2018г. упълномощен представител на ответника оспорва жалбата като
неоснователна.
За Окръжна прокуратура – Варна,при редовно призоваване не се явява представител в заседанието по
същество.
Административен съд - Варна, в настоящия си състав, като прецени
доводите на страните и наличните по
делото доказателства, намира исковата
молба за процесуално допустима, а разгледана по същество намира искът за частично
основателен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение №1847/26.10.2017
год., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 4142/2017г., влязло в
законна сила на 14.11.2017г., е отменено НП № 17 -279843/31.07.2017г., издадено
от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на ищеца
Я. Н. С. на основание чл.264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/ е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева. В съдебния процес пред ВРС Я. С.
е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат – адв. В. А. Р.,
процесуален представител на ищеца и в настоящото съдебно производство. Видно от
доказателствата по делото, правната помощ оказана от адв. Р. се
изразява в изготвяне на въззивната жалба срещу НП № 17 -279843/31.07.2017г. и процесуално представителство в проведените две съдебни заседания. За
осъществената защита пред ВРС ищецът е заплатил на своя процесуален
представител адвокатски хонорар в размер на 300 /триста/ лв., видно от
представените на лист 11 и лист 12 от делото заверени копия на Договор за
правна защита и съдействие от 25.08.2017 год. и банково бордеро от 28.08.2017
год. Тези доказателства за платено от
ищеца адвокатско възнаграждение са били представени
още в хода на самото въззивно производство – приложени са л.8 и л.9 от н.а.х.д. 4142/2018г. на ВРС.
Пред настоящата съдебна инстанция е представен и друг договор за
правна защита и съдействие от 02.11.2018 г. (л. 13 по делото), за процесуално
представителство по настоящото дело, както и преводно нареждане (л. 14), видно
от което ищецът е заплатил на процесуалния си представител по банков път
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
За изясняване фактите по делото съдът е изискал от ВРС и е
приложил към доказателствата н.а.х. д. 4142/2018г. по описа на същия съд.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче е неприложима към настоящия случай, тъй като
не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на административно-наказателния процес.
Субсидиарно приложимите на основание чл.84 от ЗАНН норми на НПК не предвиждат
присъждане на разноски при отмяна на НП във въззивния процес ,а изрично постановеното ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II
колегия на ВАС по тълкувателно дело №
7/2008 г. определя,че административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. По тези съображения, за ищецът Я.
С. не съществува друг правен способ за
възстановяване на разноските платени за адвокатско възнаграждение, освен исковия ред по ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от
АПК. Чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно-процесуалния
кодекс.
За
да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е кумулатовното наличие
на няколко конкретни материално-правни предпоставки, а именно: 1/ незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; 2/ незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при
или по повод изпълнението на административна дейност; 3/ причинена вреда -
имуществена или неимуществена; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да
е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска по
смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК е административният акт /действие или
бездействие/ да бъде отменен по съответния законов ред. В настоящия случай
отмененото като незаконосъобразно
НП № 17 -279843/31.07.2017г.,
следва да се преценява именно като
отменен незаконосъобразен административен акт. Доводите в обратен смисъл,
изложени от ответника по делото в писмени бележки, не се споделят от съда. Налагането
на административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на
административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административно-наказващите органи, така и с
оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното
постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
определящо обстоятелство за квалификацията на правното основание на иска за
обезщетение за вреди като такъв по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е че то е издадено от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни
последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването дискреционна власт, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на
административни наказания, както и извършените в нейните рамки действия или
бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат
на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления и електронни фишове /ЕФ/, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или на юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е приетото решение по т. 1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Следователно
– налице е и втората материална предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За преценка наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления съгласно
чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът следва да съобрази решението
си с Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на
Върховен административен съд, според което при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. Във връзка с горното, съдът приема за доказано, че от издаването
на незаконосъобразното НП № 17 -279843/31.07.2017г. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП – Варна, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му пред
РС-Варна. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на
наказателни постановления не е задължителна, не налага задължително и
безусловно извода, че ангажирането на процесуален
представител не се намира в причинна
връзка с издаденото наказателно постановление . В съдебната практика се приема,
че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и законни интереси. Следователно,налице е пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт /НП/ и
настъпилата за лицето имуществена вреда , поради което и ответникът следва да
заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно издаденото НП.
В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС е отбелязано, че
съдът спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание
е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко
от 300 лв. В настоящия случай
претендираната вреда, представляваща платен адвокатски хонорар във връзка с
процесуално представителство по оспорване на НП е именно в размер на 300 лв.,
т.е. не може да се приеме, че
претендираното обезщетение е несъразмерно или не отговаря на предоставената
адвокатска защита, осъществена от адв.
В. Р. като процесуален представител на настоящият ищец по н.а.х.д. № 4142/2017г. по описа на ВРС.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Я.Н.С. иск срещу Национална
Агенция за приходите, по безспорен начин е установено и доказано наличието на
всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността
на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление, поради което
исковата претенция в частта на
претендираната главница се явява
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло. Заплатеното
възнаграждение е в предвиденият от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. минимален размер.
Съдът
намира за неоснователна втората претенция на ищеца - за присъждане на лихви
върху размера на претендираното обезщетение за вреда,считано от датата на депозиране на исковата молба. По
този въпрос настоящият състав на Административен съд - Варна счита, че претенцията за присъждане на лихва върху направените съдебно-деловодни разноски
по образуваното н.а.х.д., превишава
целта на закона. Безспорно е, че разходът е направен от ищеца за правна помощ и
съдействие и реално представлява съдебни разноски. При това положение, върху
него не следва да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху
разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме
обратното би означавало да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на
жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на
направените в производството разноски не е нормативно уреден и те се
претендират в рамките на исковия процес.
Независимо, че претенцията подлежи на
разглеждане по реда на ЗОДОВ, то това обстоятелство
не променя същността й като такава за невъзстановени съдебни разноски. Отговорността
за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна. Тя обхваща само действително
направените разходи на спечелилата делото страна. Отговорността за разноски
възниква от момента на присъждането им с влязло в сила решение по приключил
спор и от този момент нататък страната може да изпадне в забава. В този смисъл
претенцията за присъждане на законна лихва върху адвокатския хонорар, заплатен
от ищеца във връзка с образуваното пред ВРС н.а.х.д. № 4142/2017г., се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски, които съобразно представените
доказателства са в размер на 310 лв.,включващи 300 лв.
платени за адвокатски хонорар по настоящото дело и 10 лв. платени за държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ Национална Агенция за
приходите с адрес гр. София, ул. „Дондуков“ № 52, да заплати на Я.Н.С. , ЕГН **********,
сума в размер на 300 /триста/ лева,представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени във връзка със
съдебното обжалване на отмененото като незаконосъобразно НП № 17 -279843/31.07.2017г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна .
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът на Я.Н.С. ,срещу Национална
Агенция за приходите в останалата му част,с която се претендира присъждане на законна
лихва,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите с адрес гр. София, ул.
„Дондуков“ № 52, да заплати на Я.Н.С., ЕГН ********** направените в настоящото
съдебно производство съдебно-деловодни разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: