Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16030 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И.В.Н., ЕГН********** с адрес *** срещу
ОД на МВР- гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 иск с правно
основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от общо 1854,74лева /след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение в о.с.з. от
03.06.2020г./, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., общо 263часа, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като сбор по периоди,
както следва: 153,27лева за периода
м.10 - м.12.2016г.; 125,41лева за
м.01.-м.03.2017г.; 132,37лева за
периода м.04-06.2017г.; 160,24лева
за периода м.07-09.2017г.; 125,40лева
за периода м.10-м.12.2017г.; 150,32лева
за периода м.01-м.03.2018г.; 167,02лева
за периода м.04-м.06.2018г.; 158,67лева
за периода м.07-м.09.2018г.; 141,97лева
за периода м.10-м.12.2018г; 173,59лева
за периода м.01-м.03.2019г.; 173,59лева
за периода м.04-м.06.2019г.; 192,88лева
за периода м.07-м.09.2019г.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност младши инспектор в 02 РУ,ОД на МВР Варна в периода
01.10.2016г.- 30.09.2019г. В този период е работил на 24часови смени, в т.ч. за
времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. На
основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа
седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал.
3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е
положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за
което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен
извънреден труд. Посочва, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г е положил общо 1648часа нощен труд, който преизчислен към дневен
води до извънреден труд от 1883,66часа, което изчислено на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в
размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът се оспорва по основание и
размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение, заемайки длъжност Полицай „Охрана на обществения ред“
в сектор „Охранителна Полиция“ към 02 РУ- ОД на МВР Варна. Потвърждава, че
ищецът е работил на смени, в т.ч. е полагал нощен труд, определени в заповед №
365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните
служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските
служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че
извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със
закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в
която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния
труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата
и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо
от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването
на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца
нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание е допуснато изменение на предявения иск по размер чрез намаляването
на исковата претенция от 1898,65 лв. на 1854,74лв.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия
закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят
дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения
фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в
служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.06.2016г. - 31.03.2019г.
е полагал труд на 24-часови смени; основанието, от което произтича вземането му
и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това
доказване възлага на ответника доказателствена тежест
по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, поради което и на основание
чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по следните факти: 1/. че между страните е съществувало служебно
правоотношение в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., по което ищецът е заемал
длъжност Полицай „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна Полиция“ към
02 РУ- ОД на МВР Варна; 2./ че в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е
работил на 24-часови смени.
Спорният въпрос е
изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно
правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР
регламентиран от специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период
07.11.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за процесния период от 01.10.2016г.- 30.09.2019г. действаща е
била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение,
т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и
6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г.
няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./. Липсата на
изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение
за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство.
Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в
това отношение в по- неравностойно положение спрямо останалите работниците
полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като
аргумент това да не е така и обстоятелството, че на служителите от МВР им се
следват пък допълнителни привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват
именно от специфичните условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на
размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда
заключение по ССчЕ. От него се установява, че след
приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на
ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 263часа възлиза
на сумата от 1854,74лв,
което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност
и платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г.
на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 153,27лева за периода м.10 -
м.12.2016г.; 125,41лева за м.01.-м.03.2017г.; 132,37лева за периода м.04-06.2017г.;
160,24лева за периода м.07-09.2017г.; 125,40лева за периода м.10-м.12.2017г.;
150,32лева за периода м.01-м.03.2018г.; 167,02лева за периода м.04-м.06.2018г.;
158,67лева за периода м.07-м.09.2018г.; 141,97лева за периода м.10-м.12.2018г;
173,59лева за периода м.01-м.03.2019г.; 173,59лева за периода м.04-м.06.2019г.;
192,88лева за периода м.07-м.09.2019г. Следователно исковата претенция е
доказана и в размера, в който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази
ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 74,18лева и
150депозит за вещо лице, общо в размер от 224,19лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен
е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 250лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.06.2020г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна,
ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от
общо 1854,74лeва, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 263часа, получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. формирана по
периоди, както следва: 153,27лева за периода м.10 - м.12.2016г.; 125,41лева за
м.01.-м.03.2017г.; 132,37лева за периода м.04-06.2017г.; 160,24лева за периода
м.07-09.2017г.; 125,40лева за периода м.10-м.12.2017г.; 150,32лева за периода
м.01-м.03.2018г.; 167,02лева за периода м.04-м.06.2018г.; 158,67лева за периода
м.07-м.09.2018г.; 141,97лева за периода м.10-м.12.2018г; 173,59лева за периода
м.01-м.03.2019г.; 173,59лева за периода м.04-м.06.2019г.; 192,88лева за периода
м.07-м.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 07.10.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 224,19лева,
представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян №
2 ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Н., ЕГН **********
сумата от 250лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: