РЕШЕНИЕ
№ 12822
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110117720 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Л. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
***, съдебен адрес: ***, чрез адв. И. Н. срещу ЮЛ, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А.С.А., с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 517.35лв.. от които главница
в размер на 420.24лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. с мораторна лихва в размер
на 97,11лв. за периода от 15.08.2014г. до 07.08.2017г ., за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 19.12.2017 г. по . гр. д. №56182/2017г., по описа на СРС, 44 с-в, въз
основа на който е образувано изпълнително дело №2018*** на ЧСИ Н.М. поради
обстоятелството, че сумата е погасена по давност.
Твърди се, че спрямо Л. Г. М. е било проведено заповедно производство, което е
завършило с влизане в сила на Заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист за
посочените суми.
Било образувано изп.д. № 2018*** на ЧСИ-Н.М., като се сочи, че не са извършвани
изпълнителни действия за период от повее от пет години от влизането в сила на съдебния
акт и издаването на изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се
оспорват като неоснователни. Сочи се, че давността за вземанията, установени след
проведено Заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е винаги 5
годишна. Поддържа се, че в рамките на приложимия петгодишен давностен срок са
предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсната за
първи път с депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело № 2018*** по описа
на Н.М.. В молбата е поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу
длъжника и изрично е посочено, че на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител
1
е овластен да избира начина на изпълнение. Оспорва се да са налице и твърдените от ищеца
основания по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК и чл. 433 ал. 1 т. 5 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство. Поддържа се, че по изпълнителното дело са извършвани
множество изпълнителни действия от съдебния изпълнител, както са и депозирани
множество конкретни молби за действия. Сочи се, че поради обявеното извънредно
положение на територията на Република България и съгласно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от
09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на
20.05.2020г. спират да тека определени изрично посочени срокове, в т.ч. и на погасителната
давност.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
В.Б.К., Л. Г. М. и Б.Г.К., от една страна и ЮЛ от друга страна са били страни по ч.гр.д.
№56182 /2017 г. на Софийския районен съд, 44 състав, по което на 26.09.2017 г. е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
На 19.12.2017 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ЮЛ за сумите: 2521,46 лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013г. до м.04.2015 г.,
ведно, със законна лихва за, периода от 16.08.2017г. до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 582,69 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 07.08.2017 г., сумата от 13,92 лв.
- такса дялово разпределение през периода от м.05.2013г. до м.04.2015 г. ведно, със законна
лихва за, периода от 16.08.2017г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
3.17 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 07.08.2017г., и 112,42 лв. разноски по делото, а
именно: 62,42 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт, които суми се
дължат разделно разделно, както следва: В.Б.К. - 4/6 част, Л. Г. М. - 1 /6 част, Б.Г.К. -1/6 част
По молба на взискателя ЮЛ от 18.05.2018 г. е образувано изп.дело №2018*** по
описа на ЧСИ Н.М.. С молбата са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл.
18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
С разпореждане от 29.05.2018 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Л. Г.
М. за суми по открити банкови сметки (левови и валутни) в „ЮЛ и ЮЛ.
С молба от 29.08.2019 г. взискателят ЮЛ е изискал налагане на запор върху трудовите
възнаграждения на длъжниците и насрочване на опис на движими вещи.
Със запорно съобщение изх. №100501/09.11.2020 г. е наложен запор върху вземането
за трудово възнаграждение на Л. Г. М., дължимо й от работодателя ЮЛ , ЕИК: ***.
С молба от 14.10.2021 г. взискателят ЮЛ е изискал налагане на запор върху банкови
сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците и насрочване на опис на движими
вещи.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
2
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
давност. / в т.см. са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.
3
о., определение №60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение №
6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може да се приеме, че
заповедта е влязла в сила е 19.12.2017 г.- датата на която е издаден изпълнителен лист. Ето
защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение ч.гр.д. №56182 /2017 г. на
Софийския районен съд, 44 състав е влязла в сила на 19.12.2017 г.- Също така следва да се
съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече
давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 19.12.2022 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
№2018*** по описа на ЧСИ Н.М.- 18.05.2018 г. давността не е изтекла. Изпълнителното
дело е образувно при действието на ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС бе прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
В процесния случай по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия и
е поискано извършването на такива през периоди по-кратки от две години- на 18.05.2018 г. ,
29.05.2018 г., 29.08.2019 г., 09.11.2020 г. и 14.10.2021 г.Съдът намира, че изпълнителното
производство е перемирало спрямо длъжника Л. Г. М. на 14.10.2023 г.
За последен път давността е прекъсната на 14.10.2021 г.и след като новата давност за
вземането е започнала да тече от 14.10.2021 г.то същата би изтекла на 14.10.2026 г.
Така новата 5-годишна давност не е изтекла към датата на депозиране на исковата
молба/28.03.2024 г./
Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите,
описани в исковата молба- предмет на изп. дело 2018*** по описа на ЧСИ Н.М. не намира
опора в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна се
присъждат деловодни разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
4
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 от ГПК на Л. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. И. Н. срещу ЮЛ, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.С.А., за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 517.35лв.. от
които главница в размер на 420.24лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. с мораторна
лихва в размер на 97,11лв. за периода от 15.08.2014г. до 07.08.2017г ., за което вземане е
издаден изпълнителен лист от 19.12.2017 г. по . гр. д. №56182/2017г., по описа на СРС,
44 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №2018*** на ЧСИ Н.М.
поради обстоятелството, че сумата е погасена по давност.
ОСЪЖДА Л. Г. М., ЕГН **********, да заплати на ЮЛ, с ЕИК:***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5