Решение по дело №55/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 64
Дата: 13 април 2023 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20237200700055
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе,  13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, трети касационен състав, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

СПАС СПАСОВ

 

при секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА и с  участието на  прокурора Д.Н. като разгледа докладваното от съдия АГУШ АНД дело 55 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на раздел VIII от глава трета от ЗАНН.

Образувано е по искане от М.И. ***, чрез процесуалния му представител, за възобновяване, на основание чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, на административнонаказателното производство по наказателно постановление № 22-4569-000191/02.11.2022г. на началника на РУП Д. М., отмяна на акта и връщане на преписката за ново разглеждане от фазата на връчване на НП на молителя.

В искането се развиват подробни оплаквания за допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуалните правила по връчване на наказателното постановление, в резултат на които подателят на искането бил лишен от възможността да реализира правото си на участие в административно наказателното производство нито лично, нито чрез пълномощник, тъй като обективно се е намирал в чужбина и е бил в обективна невъзможност да участва във воденото срещу него производство.

Изложените обстоятелства обосновавали препятствие по смисъла на закова, което молителят не е могъл да отстрани – по арг. от чл.70, ал.2, т.7, пр.последно от ЗАНН.

Наказващият орган - началника на РУ Д. М., не взема становище по искането.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на искането и счита, че то следва да бъде оставено без уважение. Заявява, че не са допуснати сочените в него процесуални нарушения, поради което не са налице и предпоставките по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН за възобновяване на производството.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Искането е подадено от процесуално легитимирана страна – от лицето, по отношение на което е издаден актът по чл.70, ал.1, т.1 от ЗАНН (наказателно постановление), съгласно чл.72, ал.1, т.2 от същия закон. Същото е подадено срещу подлежащ на проверка по този ред акт по чл.70, ал.1, т.1 от ЗАНН – срещу наказателно постановление.

Искането е направено в преклузивния срок по чл.71, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАНН, който ако актът не е бил връчен на лицето, по отношение на което е издаден – е тримесечен срок от уведомяването му за акта, видно от уведомление от 04.01.2023г.

         Личното уведомяване на молителя за наличието на акт по чл.70, ал.1 от ЗАНН, респ. НП, е извършено на 04.01.2023 г., поради което искането е подадено в преклузивния срок по чл.71, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство било образувано със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 697838 от 15.08.2022 г. от актосъставител - Н. Я. Н., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Русе, РУ Д. М..

АУАН е съставен в присъствието на молителя М.И.А.. Връчен е лично на нарушителя на 15.08.2022г., което е удостоверено с неговия подпис. В АУАН е посочен адрес на нарушителя с.Х., ул.Б. № 1.

Видно от представения заверен препис от лична карта на М.И.А. това е постоянният адрес на молителя.

Представени са писмени доказателства, че молителят работи в Г., със сключен трудов договор, като е имал следните отпуски : от 08.08.2022г. до 26.08.2022г. и от 27.12.2022г. до 31.12.2022г.

Наказателното постановление е изпратено за връчване, чрез ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, на М.А. на постоянния му адрес ***.

НП е върнато невръчено, като в докладна записка от 23.11.2022г., изготвена от мл.ПИ, е удостоверено, че във връзка с връчване на процесното НП е посетен адрес в с.Х., ул.Б. № 1.

При проверката на адреса и в населеното място лицето не е установено. От проведен разговор с брат на М.И., живущ на същия адрес, е установено, че А. се намира в Г., където пребивава, като се прибирал веднъж годишно.

Видно от наказателно постановление № 22-4569-000191/02.11.2022г. на началника на РУП Д. М., въз основа на посочената докладна записа, органът е приел на 28.11.2022г., че са налице предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което НП да се счита за връчено.

От правна страна настоящият състав на Административен съд – Русе намира следното:

Искането за възобновяване е неоснователно.

Правилото за връчване на наказателно постановление на лице, извършило административно нарушение, се съдържа в чл. 58, ал. 1 от НК и предвижда това да става лично срещу подпис като условие за последващото влизане на наказателното постановление в сила при наличие на някоя от хипотезите по чл.64 от ЗАНН.

Разпоредбата на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН регламентира като изключение от общото правило възможност за "неприсъствено" връчване на наказателното постановление, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Тази норма е позитивноправна, законодателна фикция, по силата на която при наличието на регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва дата върху наказателното постановление, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително да се е случило. С даденото разрешение законодателят съзнателно се е отклонил от действителността, като е постановил настъпване на юридически последици, без да е осъществен юридическият факт, който нормално би могъл да ги породи. Наказателното постановление се приема за връчено от датата, отбелязана върху него, което положение не отговаря на действителността, но поражда правни последици - влизане на наказателното постановление в сила.

Тази законодателна техника е приложима, когато се цели справедливо и обществено оправдано настъпване на правните последици на неосъществения факт. Така чрез преобразяването на реалността посредством законовата фикция по  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН законодателят е осъществил функцията си за правно регулиране, осигурявайки по-голяма ефективност на административнонаказателното производство и стабилност на административния акт, с който се налага наказание на извършителя на административното нарушение.

Безспорно е, че разпоредбата на  чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително.

Следователно, за да е осъществен фактическия състав на  чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен.

         От доказателствата по делото е видно, че са установени кумулативно изискуемите факти и обстоятелствата. От представената докладна записка се установява, че А. е търсен на посочения от него адрес при издаване на АУАН, който е неговият постоянен адрес, не е намерен, като е установено, че живее в Г. и е неизвестен новият му адрес. Следователно от така установените по делото факти, може да се направи извод, че процесното наказателно постановление е връчено надлежно на молителя, при условията на  чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Същият, при съставянето на АУАН, не е посочил друг адрес или лице, на което да бъде връчено НП. Същият твърди, че живее и работи в Г., като е бил в България, в отпуск, към датата на връчване на АУАН, като е бил наясно към този момент, че му предстои връщане в Г..

От изложеното, следва изводът, че НП е връчено при спазване на правилата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, влязло е в сила и породило правни последици.

Съдът приема, че не е налице предпоставката за възобновяване на административнонаказателното производство, по чл.70, ал.2, т.7 предл. последно от ЗАНН, която се обосновава с твърдението, че молителят не е могъл да участва в административно наказателното производство нито лично, нито чрез пълномощник, тъй като обективно се е намирал в чужбина и това съставлява препятствие по смисъла на закона, което той не е могъл да отстрани.

Наведените доводи от молителя не могат да се квалифицират като такива, обосноваващи основанието по чл. 70, ал.2, т.7 предл. последно от ЗАНН. Не е налице неучастие в производството, поради непреодолимо препятствие.

Нормата изисква да е допуснато процесуално нарушение от административно наказващия орган в хода на административнонаказателното произвоство, което да е довело до лишаване на страната от участие в производството.

Основанието се обосновава с твърдение за ненадлежно връчване на НП, по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, което е неоснователно, по изложените съображения.

Искането е неоснователно, поради което следва да се отхвърли.

Така мотивиран и на основание чл.73 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.И. ***, чрез процесуалния му представител, за възобновяване, на основание чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, на административнонаказателното производство по наказателно постановление № 22-4569-000191/02.11.2022г. на началника на РУП Д. М., отмяна на акта и връщане на преписката за ново разглеждане от фазата на връчване на НП на М.И. ***, като неоснователно.

         Решението е окончателно.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           

        ЧЛЕНОВЕ: