Р Е Ш Е Н И Е №3563
27.09.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1512 по описа на същия съд за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 237 от ГПК - решение по съществото на исков спор, постановено при
признание на иска.
Искове на Д.А.Г. , ЕГН ********** ***,
против “Алианц Банк България” ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане бул.”Мария Луиза № 79.
Според изложеното, на името на ищеца , като
майка и законен представител на малолетното си дете Б. К., имало при ответника разкрита банкова
сметка , ***. За календарната 2018г, по тази сметка постъпили единствено
средства, платени от органи на държавата
– дирекция „Социално подпомагане „ като
месечна помощ за едно дете по смисъла на чл. 7 от Закона за семейните помощи за
деца, и Национален осигурителен институт – обезщетение за безработица, платено
още през 2017г.; така формираната наличност
не била секвестируема за целите на принудително изпълнение по Данъчно –
осигурителния процесуален кодекс.
През юни 2018г върху тези вземания на ищеца бил
наложен запор от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив; за целта, на
банката ответник било изпратено запорно съобщение. Съгласно наложения запор,
банката превела от сметката на ищеца, по
сметка на Националната агенция по приходите, сумата от 194.01 лева. Доколкото обаче
парите по сметката не подлежали на принудително изпълнение, ищецът изпратил писмо до
банката, с което поискал удържаната сума да бъде върната по сметката й, което й
било отказано; за съдействие при искането, заплатила на адвокат хонорар от 350
лева.
Иска се от съда да бъде осъдена банката да
заплати на ищеца сума от 194.01 лева, като неоснователно удържана, разноските
за извънсъдебно съдействие - сума от 350
лева, ведно със разноските по иска.
Банката – ответник признава исковете. С оглед
признанието, възразява да е прекомерен договорения между страната и
представителя хонорар за защита.
Допустими като осъдителни искове с правно
основание чл. 257, вр. с чл. 253 от ЗЗД
вр. чл. 78 от ЗЗД.
По
същество :
Банката – ответник е признала исковете, при
което решението се основава на това признание. То е неоттегляемо и доколкото
банката признава съществуващи имуществени права, с които може да се разпорежда,
то исковете следва да се уважат.
Разноските следва да бъдат присъдени в тежест
на ответната банка въпреки направеното от нея признание на исковете: дала е
повод за завеждането на иска , като е отказала извънсъдебно уреждане на спора.
Воден от изложеното и на
основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Алианц Банк България” ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане бул.”Мария Луиза № 79, да заплати на Д.А.Г. , ЕГН ********** ***, следните
суми : 194.01 лева - неоснователно удържана от сметка на ищеца
сума като резултат на запор по постановление 2283/2010/ 000018 на публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив от 26.06.2013г, и 350 лева – вреди от
неизпълнение на договор за влог (банкова сметка ***).
Осъжда Алианц Банк България” ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане бул.”Мария Луиза № 79, да заплати на Д.А.Г. , ЕГН ********** ***,
сумата от 350 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ