Решение по дело №207/2019 на Районен съд - Дряново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр.Дряново, 21.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря Кремена Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 207 по описа за 2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба на В.М.Д. ***, чрез пълномощник адв. И.Х.Х. от ГАК, съдебен адрес ***, против И.Н.К. *** се излага, че през лятото на 2015 г. в гр. Дряново, ищцата се договорила с ответника И.Н.К. да извърши ремонт на къщата ѝ в гр. Дряново, за което му дала в брой 4000 лв. за строителни материали. Ответникът не закупил материали и не извършил никакви ремонтни работи по къщата. След многократни разговори ответникът обещал да върне на ищцата получената от него сума. На 29.06.2016 г. страните сключили писмено споразумение, в което договорили сумата от 4000 лв. да бъде върната от ответника, както следва: сума в размер не по-малко от 1500 лв. в срок до 08.07.2016 г., сума в размер не по-малко от 1500 лв. в срок до 20.08.2016 г. и остатъкът до 4000 лв. в срок до 30.09.2016 г. Въпреки, че от крайния падеж на задължението изминали около две години и половина и ответникът не оспорвал задължението си, отказвал да го заплати с аргумент, че нямал парични средства.

С Определение № 121/09.05.2019 г. по гр. д. № 61/2019 г. На ДРС било допуснато обезпечение на бъдещ иск на В.М.Д. против И.Н.К. за заплащане на сумата от 4000 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка "възбрана" върху недвижими имоти, собственост на ответника.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 4000 лв., дължима съгласно сключеното споразумение от 29.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 05.06.2019 г. до пълното заплащане на задължението, както и сумата от 1085,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от деня, следващ падежа на задължението - 01.10.2016 г. до 04.06.2019 г. Претендират се разноски в настоящото производство, както и разноските в обезпечителното производство по гр. д. № 61/2019 г., по описа на Районен съд - Дряново.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е взел становище по предявения иск.

В първото по делото заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК

В първото по делото заседание ответникът не се явява, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 19.09.2019г. е приета за разглеждане претенция по чл. 238 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:

Ответникът И.Н.К. е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея, както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 19.09.2019 г. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените по делото Споразумение от 29.06.2016 г.; справка за дължима законна лихва, както и от показанията на свидетелката В. П., съдът счита предявените искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за вероятно основателни.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото. Ответникът дължи на ищцата следните суми: от 4000,00 лв. – главница, представляваща авансово заплатена сума по договор за извършване на ремонт на къща в гр. Дряново – поради разваляне на договора в следствие на неизпълнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 05.06.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55 ал. 1 изр. 3 ЗЗД, както и сумата от 1085,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 4000 лв., считано от деня, следващ падежа на задължението - 01.10.2016 г. до 04.06.2019 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

Относно разноските:

Ищецът е направил искане за присъждане на сторените разноски в настоящото производство и в обезпечителното производство.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство и обезпечителното производство.  Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013 г., отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и  Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Предвид така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите, посочени в приетия списък по чл. 80 ГПК се явява частично основателно. Ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски за заплатена държавна такса – 203,42 лв. и адвокатско възнаграждение от 400 лв. или общо 603,42 лв.

Сторените от ищеца разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 61/2019 г. на ДРС, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати са, както следва: 40 лв. – държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение или общо 340,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА И.Н.К., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв. И.Х.Х. от ГАК, СУМАТА от 4000,00 лв. (четири хиляди лева) – главница, представляваща авансово заплатена сума по сключен през 2015 г. договор за извършване на ремонт на къща в гр. Дряново - поради разваляне на договора в следствие на неизпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 05.06.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55 ал. 1 изр. 3 ЗЗД.

ОСЪЖДА И.Н.К., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв. И.Х.Х. от ГАК, СУМАТА от 1085,54 лв. (хиляда осемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 4000 лв., считано от деня, следващ падежа на задължението - 01.10.2016 г. до 04.06.2019 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА И.Н.К., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв. И.Х.Х. от ГАК, СУМАТА от 603,42 лв. (шестстотин и три лева и четиридесет и две стотинки) направени разноски в настоящото производството по гр.д. № 207/2019 г. по описа на ДРС, както и СУМАТА от 340,00 лв. (триста и четиридесет лева) направени разноски разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 61/2019 г. по описа на ДРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                         

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: