№ 1621
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Н.а
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511454 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №20043263 от 21.06.2022 год. по гр.д. №55080/2020 год. по описа на СРС,
II ГО, 54 състав, по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание
чл.327, ал.1 ТЗ, е признато за установено, че „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Н.“, ж.к. **** дължи на „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. **** следните суми: 2491,76 лева,
представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка
№SB00017361 от 01.10.2015 год., ведно със законната лихва от 21.01.2019 год. до изплащане
на вземането; сумата от 812,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.11.2015 год. до 16.01.2019 год.; сумата от 705,60 лева,
представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка №
SB00017624 от 13.10.2015 год., ведно със законната лихва от 21.01.2019 год. до изплащане
на вземането; сумата от 227,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 13.11.2015 год. до 16.01.2019 год., за които парични вземания по
ч.гр.д. №6547 / 2019 год. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК , като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл.86,ал.1 ЗЗД за разликите до пълните предявени размери съответно от 833,57 лева и от
233, 70 лева, както и за периодите съответно от 01.10.2015 год. до 31.10.2015 год. и от
13.10.2015 год. до 12.11.2015 год. ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422,ал.1 ГПК
искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че
1
в правната сфера на „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, съществуват следните вземания от „Т и Н
КАР“ ООД, ЕИК ****: за сумата от 2526,10 лв., представляваща цена на доставени
автомобилни масла по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № 8954 от
25.11.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата
от 806,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
25.11.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 773,86 лв., представляваща стойност на получени
автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016331 от 30.07.2015г., ведно със
законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 272,46 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.07.2015г. до
16.01.2019г., сумата от 62,54 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла
съгласно стокова разписка № SB00016551 от 12.08.2015г., ведно със законната лихва от
21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 21,79 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 12.08.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 1689,69 лв.,
представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка №
SB00016968 от 08.09.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на
вземането, сумата от 576,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 08.09.2015г. до 16.01.2019г., за сумата от 961,93 лв., представляваща стойност на
получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00018325 от 19.11.2015г.,
ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 308,70 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.11.2015г. до
16.01.2019г., сумата от 1226,96 лв., представляваща стойност на получени автомобилни
масла съгласно стокова разписка № SB00018554 от 03.12.2015г., ведно със законната лихва
от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 388,95 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.12.2015г. до 16.01.2019г., сумата от
1827,48 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова
разписка № SB00019167 от 22.01.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до
изплащане на вземането, сумата от 553,89 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 22.01.2016г. до 16.01.2019г., сумата от 1458,86 лв., представляваща
стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00020251 от
30.03.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата
от 414,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
30.03.2016г. до 16.01.2019г., сумата от 1016,38 лв., представляваща стойност на получени
автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00020650 от 21.04.2016г., ведно със
законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 282,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.04.2016г. до
16.01.2019г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 6547/2019г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът е
присъдил и разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Против постановеното решение в законоустановения срок са постъпили две въззивни
жалби, както от ищеца, така и от ответника.
2
Въззивна жалба от 25.07.2022 год. е подадена от ищецът - „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****,
който оспорва решението в частта, с която е признато, че ответника не дължи по останалите
стокови разписки. Жалбоподателят оспорва решението като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Основните възражения са за неяснота на съдебното решение относно
точно кои фактури и стокови разписки не съответстват на твърденията на ищеца в исковата
молба, поради което ищецът не знае как да изгради защитата си и обжалва решението.
Възразява и срещу осъждането на дружеството да плаща разноски на ответника. Моли съда
или да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, или да го отмени като
неправилно и незаконосъобразно, а предявените претенции да уважи изцяло. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е получена от ответното дружество - „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****
на 11.10.2022 год., като в двуседмичния срок същото е подало отговор – 27.10.2022 год.
Счита първоинстанционното решение за валидно, правилно и законосъобразно. Оспорва
подадената въззивна жалба, като излага и подробни възражения в тази насока. Смята, че
ищецът не е успял да изпълни доказателствената си тежест, като в условията на пълно и
главно доказване докаже наличието на правоотношение между страните, респ. валидни
договори за покупко – продажба на автомобилни масла. Смята, че съдът достатъчно ясно е
описал стоковите разписки, които приема за доказани и по които да се дължи плащане, респ.
че от съдържанието на решението става ясно кои от тях съдът дискредитира. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди в
обжалваната част.
Втората въззивна жалба също е подадена в срок от „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****,
като Решението е получено на 23.08.2022 год., а въззивната жалба е подадена на 07.09.2022
год., с която се обжалва решението в частта, с която са уважени исковете на ищеца. Смята,
че решението в тази част е необосновано и неправилно. Счита, че ищецът не е успял да
изпълни доказателствената си тежест, като в условията на пълно и главно доказване докаже
наличието на правоотношение между страните, респ. валидни договори за покупко –
продажба на автомобилни масла. Оспорва съдът да е преценил събрания доказателствен
материал в неговата съвкупност, а че е обосновал изводите си единствено на
доказателствата, представени от ищцовото дружество, а представените от ответника
документи, разписки, отчети, справки и т.н. не е разгледал при постановяване на крайния си
извод. Оспорва изводите, до които съдът е стигнал, основавайки се на трайния характер на
търговските отношения между страните и последиците от това. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете, като постанови ново
решение, с което да отхвърли претенциите в цялост. Претендира разноски.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, с която се
оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че са неоснователни доводите на ответника, че
не са налице плащания и липсва осчетоводяване на процесните фактури и стокови разписки.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а решението в обжалвана част да
потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
3
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на
обжалване и в законоустановения срок.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, освен по отношение на приложението на относимите
към правния спор императивни правни норми.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
правната сфера на „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. **** съществуват следните вземания от „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Н.“, ж.к. ****: за сумата от 2526,10 лв.,
представляваща цена на доставени автомобилни масла по договор за покупко-продажба,
обективиран във фактура № 8954 от 25.11.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г.
до изплащане на вземането, сумата от 806,43 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 25.11.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 773,86 лв.,
представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка №
SB00016331 от 30.07.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на
вземането, сумата от 272,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.07.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 62,54 лв., представляваща стойност на
получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016551 от 12.08.2015г.,
ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 21,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.08.2015г. до
16.01.2019г., сумата от 1689,69 лв., представляваща стойност на получени автомобилни
масла съгласно стокова разписка № SB00016968 от 08.09.2015г., ведно със законната лихва
от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 576,08 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.09.2015г. до 16.01.2019г., сумата от
2491,67 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова
разписка № SB00017361 от 01.10.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до
изплащане на вземането, сумата от 833,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.10.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 705,60 лв., представляваща
стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00017624 от
13.10.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата
от 233,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
13.10.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 961,93 лв., представляваща стойност на получени
автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00018325 от 19.11.2015г., ведно със
4
законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 308,70 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.11.2015г. до
16.01.2019г., сумата от 1226,96 лв., представляваща стойност на получени автомобилни
масла съгласно стокова разписка № SB00018554 от 03.12.2015г., ведно със законната лихва
от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 388,95 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.12.2015г. до 16.01.2019г., сумата от
1827,48 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова
разписка № SB00019167 от 22.01.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до
изплащане на вземането, сумата от 553,89 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 22.01.2016г. до 16.01.2019г., сумата от 1458,86 лв., представляваща
стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00020251 от
30.03.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата
от 414,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
30.03.2016г. до 16.01.2019г., сумата от 1016,38 лв., представляваща стойност на получени
автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00020650 от 21.04.2016г., ведно със
законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 282,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.04.2016г. до
16.01.2019г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 6547/2019г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че доставил на ответника автомобилни масла на обща стойност 12
214.98 лева, за което били издадени фактура № 8954 от 25.11.2015г., както и стокови
разписки, както следва: стокова разписка № SB00016331 от 30.07.2015г., стокова разписка №
SB00016551 от 12.08.2015г., стокова разписка № SB00016968 от 08.09.2015г., стокова
разписка № SB00017361 от 01.10.2015г., стокова разписка № SB00017624 от 13.10.2015г.,
стокова разписка № SB00018325 от 19.11.2015г., стокова разписка № SB00018554 от
03.12.2015г., стокова разписка № SB00019167 от 22.01.2016г., стокова разписка №
SB00020251 от 30.03.2016г. и стокова разписка № SB00020650 от 21.04.2016г. Ответното
дружество било поканено да заплати цената на предадените му стоки, което не сторило,
поради което в настоящия процес се претендира стойността на автомобилните масла,
обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва исковете като неоснователни, като оспорва в тази връзка между
страните по делото да съществуват облигационни отношения, както и ищецът да е извършил
сочените от него доставки на автомобилни масла. Претендира разноски.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните продавач
и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта
5
/стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за купувача възниква
задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на
търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в
зависимост от предаването. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо
договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими
елементи от съдържанието на сделката вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената
на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й.
Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с
нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е била съставена (Решение № 20 от 25.03.2013 г. на
ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 17657 от 30.10.2023 г. на СРС по гр. д. №
32962/2022 г.).
Принципен отговор на въпроса дали фактурата доказва възникване на
правоотношение между страните по договор за търговска продажба, а оттук и
съществуването на задължение за ответника да заплати цената на посочените във фактурата
стоки е даден даден с множество решения на ВКС, напр. решение № 46/27.03.2009 г. по т. д.
№ 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение №
62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.
на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д №
465/2010 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Тези решения, предвид указанията
в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС имат характер на
задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Със същите е прието, че
фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба
на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на
сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили
подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В решенията на ВКС е
обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на
продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в
справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на
данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване
на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена.
В процесния случай, при разпределяне на доказателствената тежест,
първоинстанционният съд правилно е възложил в тежест на дружеството – ищец да докаже
наличието на договори за покупко – продажба на автомобилни масла, въз основа на които
претендира вземанията си. По делото безспорно е установено, че между страните безспорно
6
са съществували трайни търговски отношения, които се формират от множество факти.
Твърдението за трайни търговски отношения обаче не е твърдение за факт или фактически
състав, от който произтича отделното, съдебно предявено вземане. Установява се, че
стоковите разписки, представени по делото, не са осчетоводени при ответника, същите не са
подписани от негов представител, а и от представител на дружеството – ищец, поради което
следва да се приеме, че за първи път за тях ответникът е узнал с връчването на препис от
исковата молба и веднага с отговора си се е противопоставил, каквото е изискването на
чл.301 от ТЗ за да се приеме, че не обвързват дружеството – ответник. Тъй като тези
първични счетоводни документи не са подписани от представител на ответното дружество,
сами по себе си те не притежават материална доказателствена сила за удостоверените в тях
правнорелевантни обстоятелства. Фактът на осчетоводяването на фактурите и стоковите
разписки от дружеството - ответник би послужил за признание, че стоките, предмет на
процесните договори за търговска продажба, са му предадени, респ. продавачът е изпълнил
своите основни правни задължения, породени от договора за търговска продажба, а именно –
правото на собственост върху вещите е било прехвърлено от продавача на купувача-
ответник, от който момент би било изискуемо задължението на последния за заплащане на
цената. По отношение на тези стокови разписки не се доказа съществуването на валидни
търговски отношения по силата на сключени договори за покупко-продажба, поради което и
правилно по отношение на тях исковете са биле отхвърлени. Въззивният съд споделя
изводите на първата инстанция, поради което препраща и към мотивите на съдебното
решение. Възраженията на дружеството – ищец в тази насока, следва да се определят като
неоснователни.
Предвид гореизложеното, обаче, въззивният съд намира, че изводът на първата
инстанция относно дължимост по единствените две стокови разписки е неправилен.
Последните, дори да съдържат достатъчна и непротиворечива индивидуализация на
вземането, поради липсата на осчетоводяване и подписване от страна на представители на
дружествата, не може да са основание за извода, че в условията на пълно и главно доказване
дружеството – ищец е установило вземането си спрямо дружеството – ответник.
Възраженията на дружеството – ответник в тази връзка следва да се определи като
основателно.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде
отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само дружеството – ответник „Т и Н
КАР“ ООД, ЕИК ****, като за доказване на извършените от него разноски последното
представя списък с разноски и договор за правна защита и съдействие от 23.08.2022 год., в
който е посочено, че плащането е станало в брой, поради което и договорът служи като
разписка, че реално сумата е платена. В процесния случай, адвокатското възнаграждение се
изчислява съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съгласно текста,
7
адвокатското възнаграждение възлиза на 1 921,70 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20043263 от 21.06.2022 год. по гр.д. №55080/2020 год.
по описа на СРС, II ГО, 54 състав в частта, с която е признато за установено, че „Т и Н КАР“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Н.“, ж.к. **** не
дължи на „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.
**** сумата от 2526,10 лв., представляваща цена на доставени автомобилни масла по
договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № 8954 от 25.11.2015г., ведно със
законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 806,43 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.11.2015г. до
16.01.2019г.
ОТМЕНЯ Решение №20043263 от 21.06.2022 год. по гр.д. №55080/2020 год. по
описа на СРС, II ГО, 54 състав в частта в останалата част, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Н.“, ж.к. **** НЕ ДЪЛЖИ на „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. **** сумите, както следва: сумата от
773,86 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова
разписка № SB00016331 от 30.07.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до
изплащане на вземането, сумата от 272,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.07.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 62,54 лв., представляваща
стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016551 от
12.08.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата
от 21,79 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
12.08.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 1689,69 лв., представляваща стойност на получени
автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016968 от 08.09.2015г., ведно със
законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 576,08 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.09.2015г. до
16.01.2019г., сумата от 2491,67 лв., представляваща стойност на получени автомобилни
масла съгласно стокова разписка № SB00017361 от 01.10.2015г., ведно със законната лихва
от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 833,57 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 16.01.2019г., сумата от
705,60 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова
разписка № SB00017624 от 13.10.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до
изплащане на вземането, сумата от 233,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 13.10.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 961,93 лв., представляваща
стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00018325 от
8
19.11.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата
от 308,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
19.11.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 1226,96 лв., представляваща стойност на получени
автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00018554 от 03.12.2015г., ведно със
законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 388,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.12.2015г. до
16.01.2019г., сумата от 1827,48 лв., представляваща стойност на получени автомобилни
масла съгласно стокова разписка № SB00019167 от 22.01.2016г., ведно със законната лихва
от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 553,89 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.01.2016г. до 16.01.2019г., сумата от
1458,86 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова
разписка № SB00020251 от 30.03.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до
изплащане на вземането, сумата от 414,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.03.2016г. до 16.01.2019г., сумата от 1016,38 лв., представляваща
стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00020650 от
21.04.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата
от 282,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
21.04.2016г. до 16.01.2019г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 6547/2019г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, ул. **** да заплати на „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Н.“, ж.к. **** сумата от 1921,70 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9