№ 701
гр. Разград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330101414 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Депозирана е искова молба от Е. К. Е., чрез пълномощника адв. Д. П. от АК Разград,
против Прокуратура на Република България, за осъждане на ответника да му заплати 8 000
лева обезщетение за неимуществени вреди за периода от 17.07.2023 г до 11.07.2025 г. (датата
на получаване на постановлението за прекратяване), претърпени вследствие на незаконно
разследване в извършване на престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 от НК по
досъдебно производство № 1873-3M-63/2023 г. по описа на РУ на МВР Разград, прокурорска
преписка № 2006/2023 г. по описа на РП Разград, ведно със законната лихва, считано от
30.05.2025 г. до окончателното му изплащане.
Твърди, че на 17.07.2023 г. около 11:00 ч. при управление на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № РР 9597 ВН в гр. Разград по бул. „Странджа“, до „Сити център“,
ищецът бил спрян за рутинна проверка от автопатрул на РУ на МВР Разград. Направен му
бил тест за наркотици с техническо средство дрегер „Дръг чек 5000“ с фабр. № ARMB 0064,
като при направената проба със слюнка уредът отчел наличие на наркотични вещества или
техни аналози, а именно – бензодиазепини. Ищецът изразил несъгласие с резултата и
поискал да му бъде взета кръвна проба, поради което му бил издаден талон за медицинско
изследване и бил отведен до МБАЛ Разград за вземане на същата. След вземане на пробите
ищецът бил задържан в РУ при ОД на МВР Разград за 24 часа и му бил съставен акт №
744127/17.07.2023 г. за това, че като водач на лек автомобил управлявал последния под
въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо
средство, което отчело положителна проба за употреба на бензодиазепини, иззети били
СУМПС, свидетелството за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели РР 9597 ВН.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-
000071 от 17.07.2023 г., на ищеца била наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДВП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, като на основание чл. 172, ал. 4
от ЗДвП били отнети и СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели РР 9597 ВН.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-
000070 от 17.07.2023 г., на ищеца била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДВП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, като същото му било отнето.
Образувано било ДП № 1873-3M-63/2023 г. по описа на РУ на МВР Разград за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
1
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.05.2025 г.
прокурорът приел, че от обективна и субективна страна не бил осъществен съставът на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради това, че съдебно-химическата експертиза не
установила наличие на наркотични вещества и техни метаболити в предоставените за
изследване биологични обекти – кръв и урина на ищеца.
Ищецът твърди, че след образуване на досъдебното производство изживял силен
стрес, тъй като не бил вземал никакви наркотици, а тестът отчел фалшив положителен
резултат, заради който бил задържан в ареста за срок до 24 часа и му бил извършен
полицейски обиск. В ареста се чувствал много зле, било му дискомфортно през цялата нощ,
не спал, боляла го много главата. След изтичане на 24-часовото задържане дни наред бил
силно разтревожен, оплаквал се от сърцебиене и главоболие. Изпитвал срам от хората, спрял
да се храни, имал затруднения със съня, не можел да си намери място. Опитал се да обясни
на семейството си, че не взема наркотици, но постоянно имал чувството, че хората не му
вярват и го гледат със съмнение. През целия процес бил притеснен, уплашен, психически
разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто му име в обществото.
Често сънувал неспокойни и кошмарни сънища, в които отново изживявал случилото се и се
събуждал. Чувствал се безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност,
депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние, поради възможността да бъде осъден
без вина. С образуваното срещу него досъдебно производство били накърнени моралните и
нравствените му ценности, както и социалното му общуване, било унизено човешкото му
достойнство, преживяванията и чувствата му, вследствие несправедливо обвинение и
множеството обяснения, които трябвало да дава. Получил паник атаки, притеснявал се
винаги като видел полиция.
Вредите, които ищецът понесъл се изразявали в нравствени, емоционални,
психически, психологически терзания на личността му, накърнена чест, достойнство, добро
име в обществото, като същите били пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното поведение от страна на Районна прокуратура Разград, а именно –
задържането му под стража за 24 часа, лишаването му от право да управлява личния си
автомобил за периода от осем месеца и лишаването му право да управлява МПС за срок от
18 месеца.
Счита, че с неоснователно упражнената принуда срещу него, като уличено лице, било
нарушено правото му на лична свобода, засегнати били честта и достойнството му.
Нарушено било и правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок. В
подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
взема становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск,
като моли за отхвърляне на същия.
Твърди, че по отношение на ищеца нямало повдигнато обвинение в извършване на
престъпление, същият не бил предаден на съд, респективно – не бил оправдан и
образуваното наказателно производство, което било прекратено, не било образувано срещу
конкретно лице. Същото не било образувано с постановление на прокурор по реда на чл.
212, ал. 1 от НПК, а по реда на чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 2 от НПК от разследващ
орган, със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а РП Разград не
била предприела действия за привличане на ищеца като обвиняем. Тъй като при извършване
на проверката ищецът заявил, че желае извършване на „медицинско и химическо
изследване“, била назначена съдебно химическа експертиза, до изготвянето на която не били
извършени процесуално следствени действия с негово участие. Видно от материалите по
делото, непосредствено след изготвянето на експертизата РП Разград прекратила
досъдебното производство.
В този смисъл била и практиката на ЕСПЧ, съгласно която лицето, спрямо което
имало образувано досъдебно производство, търпяло вреди от момента на привличането му
като обвиняем и предявяването на обвинението, т.е. от момента в който е узнал, че е
привлечен в качеството на обвиняем.
Счита, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ касае случаите, в които лицето е
оправдано по предявеното му обвинение в извършване на престъпление, образуваното
наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или извършеното деяние не е престъпление, както и когато наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
2
амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, границите на отговорността на
Държавата за дейността на органите на съдебната власт и в частност на Прокуратурата се
простирали до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Под преки вреди следвало да
се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следвало да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат. Наведените от ищеца твърдения за причинени неимуществени
вреди били напълно необосновани и неподкрепени от каквито и да било доказателства –
медицински документи, документи за проведени консултации, прегледи, лечения и др.
Счита, че не са налице предпоставките и на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като
липсвали доказателства, че наказателното производство не е протекло в разумен срок, че
спрямо ищеца са прилагани мерки за процесуална принуда по НПК, които по какъвто и да
било начин са ограничили възможността му да води обичайния си начин на живот. Не били
налице доказателства за неблагоприятно отражение на актовете и действията на
правозащитните органи върху личния, социалния, трудовия и професионалния живот на
ищеца, с оглед евентуални негативни психически изживявания.
Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 30.05.2025 г., тъй като постановлението за прекратяване
на досъдебното производство не било влязло в сила.
Като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното по делото ДП № 1873-ЗМ-463/23 г. по описа на РУМВР
Разград (пр. пр. № 2006/23 г. по описа на РП Разград), със Заповед за задържане на лице на
17.07.2023 г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, в 11:00 часа, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на
МПС след употреба на наркотични вещества. Досъдебното производство е започнало на
основание чл. 212, ал. 2 от НПК с извършване на действие по разследването – разпит на
свидетел.
По ДП е приложен протокол, от който се установява, че медицински специалист от
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград е взел биологичен материал от ищеца на
17.07.2023 г. в 12:45 ч., за тест за употреба на наркотици.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-
000070 от 17.07.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на ищеца временно му е отнето
свидетелството за управление на МПС № *********, а със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1873-000071 от 17.07.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, като са отнети СРМПС
№ ********* и 2 броя регистрационни табели с номер РР 9597 ВН.
Видно от съдебно-химическата експертиза № Е-184/20.05.2025 г., приложена по
горното досъдебно производство, е извършено изследване на проби от кръвта и урината на
Е. К. Е., посредством газ-хроматографски и течно-хроматографски анализ, като в
изследваните обекти не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити.
Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.05.2025
г. в хода на разследването нямало привлечен обвиняем. В акта си прокурорът изрично е
посочил, че за съставомерността на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е необходимо
кумулативното наличие на следните елементи:управление на МПС, управлението да е след
употреба на наркотични вещества или техни аналози и употребата да е установена по
надлежния ред. В конкретния случай в изследваните биологични обекти – кръв и урина, не е
открито наличие на наркотични вещества, в това число и бензодиазепини. На основание чл.
243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, прокурорът е прекратил
наказателното производство по пр. пр. № 2006/2023 г. на РП Разград, преписка № 1873-ЗМ-
63/2023 г. по описа на РУМВР Разград, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Върху Постановлението е отбелязано, че същото е влязло в сила на 22.07.2025 г.
По делото са разпитани свидетелите Алдин Шибилов Ж. и С.М.Х., чиито показания
съдът кредитира като незаинтересовани от изхода на спора.
От показанията на св. Ж. се установява, че същият е приятел на ищеца от 15-16
3
години и сочи, че полицаите го спрели и му взели СУМПС, стоял без книжка година и
половина, а дори алкохол не пиел. Изкарали го, че е употребил наркотици, а той не
употребявал такива. След случая бил много тъжен и не искал да общува с никого. Тестът му
при вземане на пробата показал наличие на наркотици, но след година и половина излязла
кръвната проба и била отрицателна. Ищецът се срамувал да е сред тяхната компания.
Разчитал на приятели, когато имал нужда от транспорт за себе си да отиде на работа, за
детето си за детската градина, за лекари, ако се наложи, защото колата му била спряна от
движение, със свалени номера и стояла на паркинг. След като го спрели и му направили тест
за наркотици, ищецът бил задържан за 24 часа и тогава му свалили номерата на автомобила.
На свидетеля не му е известно дали ищецът е ходил на разпит или полицаите са ходили при
него на адреса. В пътната полиция ходил, за да си вземе някакви писма.
От показанията на св. Хюсниева се установява, че познава ищеца от над 15 години,
от деца. Били в много добри отношения, почти всеки ден заедно. Една сутрин разбрала, че
го спрели полицаите и му взели книжката, тъй като имал прием на наркотици, задържали го
за 24 часа, а той дори алкохол не пиел и затова не вярвала, че е приемал наркотици. Почти
месец стоял у тях и бил много тъжен, че говорят за него, че приемал наркотици, но нямало
такова нещо. Не искал да общува с никого, защото мислел, че не му вярват. Казвал, че не е
приемал наркотици, но се притеснявал, че приятелите му ще говорят зад гърба му и затова
спрял да общува с тях. През това време не управлявал автомобила си, който стоял някъде на
село и бил спрян от движение. Имал дете, което ходи в детска градина, както и свидетелката
и тя карала детето му на градина или лекар, ако се наложело. Като го задържали за 24 часа
му купили храна, но той отказал да я вземе. Съпругата му приела този факт много тежко, тъй
като знаела, че той не приема наркотици. Година и осем-девет месеца бил без книжка. Не
знае дали са викали Е. на разпит в полицията, той се затворил в себе си и не искал да говори
с приятелите си, все казвал, че няма вина. Не били говорили за книжката му, защото като
започнели разговор на тази тема, виждала сълзи в очите му. Преди този случай работел в с.
Буйново, правел ремонт на една къща, но след това не искал да работи и си стоял вкъщи,
тъй като нямал кола и нямало как да ходи на работа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди същите в тяхната
съвкупност, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като
уважаването му е обусловено от установяването на следните обстоятелства: образувано
наказателно производство и задържане за 24 часа на ищеца, приключило с постановление за
прекратяване на прокурор, претърпени неимуществени вреди, чийто размер на обезщетение
се претендира с исковата молба, както и причинна връзка между образуваното досъдебно
производство и вредите. В чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на държавата
за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, в
конкретно изброени хипотези. Във връзка с ангажиране отговорността на държавата са
дадени задължителни разяснения с тълк. решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ВКС. Отговорността по ЗОДОВ е безвиновна, тъй като по смисъла на чл. 4 от
същия закон обезщетение за претърпени вреди се дължи независимо дали са причинени
виновно от съответното длъжностно лице. При наличие на предвидените в закона
предпоставки се отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Основанията за освобождаване от отговорност или за нейното редуциране са
предвидени в чл. 5, съгласно който обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено
поради изключителна вина на пострадалия, а ако с поведението си виновно е допринесъл за
същото обезщетението се намалява, като в този случай се изследва доколко поведението на
пострадалия е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
Налице е съдебна практика, споделяна от настоящия състава на съда, изразяваща се в
решение № 50009 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. дело № 932/2022 г., ІІІ г. о., решение № 341
от 05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., според която употребеният в чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува
по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален
смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а
впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато
обвинение.
4
Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. И в двете хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. В конкретния
случай няма спор, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем с нарочен акт. Употребеният
израз „обвинение в извършване на престъпление“ в случая следва да се тълкува по-широко,
като неоснователно упражнена принуда. Образуването на наказателно производство, както и
действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия
за събиране на доказателства за вината и за повдигане на обвинение. Предварителните
действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни, с тях
се причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато
не е повдигнато обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като
неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.
Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не
е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на
доказателства, Прокуратурата на Република България следва да носи отговорност по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната
норма. Неоснователно упражнената принуда обхваща мерките срещу лицето, за които
образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за
осъществяването им, например – задържане за 24 часа, както и принудителните
административни мерки (ПАМ), които се налагат при условията на обвързана компетентност
при образуваното наказателно производство. Когато наказателното производство е било
образувано срещу лице, по отношение на което са извършени процесуални действия, които
могат да се приемат като предприети срещу обвиняем и фактически лицето е било третирано
като заподозрян, а впоследствие производството е прекратено, тъй като не е извършило
престъпление, това лице може да търси обезвреда за вредите, които търпи.
Във връзка с изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай ответникът
следва да отговаря за неимуществените вреди, причинени на ищеца от наложените
принудителни мерки – задържане за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, ПАМ за временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и ПАМ за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8
месеца по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл.
343б, ал. 3 от НК, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК, без да е повдигнато обвинение.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които ответникът носи
отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Понятието справедливост по смисъла на закона не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на дължимото обезщетение – тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко обвинението за деяние, което не е извършил се е
отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му
живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания.
В случая, чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца – задържане за 24
часа, е нарушено правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, тъй
като е уличен в употреба на наркотици, а той дори алкохол не употребява, бил е лишен от
правото да управлява МПС, което е препятствало възможността му да пътува, за да работи.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че производството не приключило в разумен
срок – същото е прекратено почти две години след задържането му и налагането на ПАМ
поради това, че съдебно-химическата експертиза е изготвена със значително забавяне на
20.05.2025 г. Ищецът твърди настъпването на обичайни негативни преживявания, като:
стрес, притеснение, дискомфорт, главоболие, тревожност, сърцебиене, горчивина от
неразбирането, че не е виновен, дискредитиране на доброто му име в обществото, както и
отчаяние, поради възможността да бъде осъден без вина. Съдът съобразява и възрастта на
ищеца – 25 г. към момента на задържането му и затрудненията, които е търпял при ходене на
5
работа, водене на детето му на детска градина или лекар, поради лишаването му от
възможността да управлява МПС за продължителен период от време, в какъвто смисъл са
показанията на разпитаните свидетели.
От друга страна, срещу ищеца не е било повдигнато обвинение, не е била взета
мярка за неотклонение, освен заповедта за задържане за 24 часа, преживените страдания не
са били така интензивни, както ако беше повдигнато обвинение. Освен това, съдът отчита,
че престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
При тези обстоятелства съдът счита, че справедливото обезщетение, което ще
репарира претърпените неимуществени вреди, е в размер на 2 500 лева. До този размер
предявеният иск е основателен и доказан, а над него до заявените 8 000 лв. подлежи на
отхвърляне, като прекомерен.
Ответникът оспорва началния момент на законната лихва – 30.05.2025 г., поради това,
че постановлението за прекратяване на досъдебното производство не било влязло в сила. В
тази връзка следва да се посочи, че началният момент на задължението за лихва,
респективно – началният момент на погасителната давност при незаконни актове на
правозащитните органи, възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство, съответно – влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление. Постановлението за прекратяване на наказателното производство
не е между посочените актове по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила. Според чл. 243,
ал. 10 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е
било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-
горестоящата прокуратура. В настоящия случай, обаче, видно от приложеното по делото
досъдебно производство № 1873-ЗМ-463/23 г. по описа на РУМВР Разград, пр. пр. №
2006/23 г. на РП Разград, върху процесното постановление за прекратяване на досъдебно
наказателно производство е направена заверка, че същото е влязло в сила на 22.07.2025 г. и
от тази дата се дължи законна лихва върху присъдения размер на обезщетението за вреди до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора съобразно чл. 78 от ГПК право на разноски имат и двете
страни. Ответникът обаче не е сторил и не е претендирал такива, поради което разноски не
му се дължат.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 10 лв., които следва да му
бъдат присъдени изцяло на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ. От приложения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че в настоящето производство на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. За
определяне на размера следва да се съобрази, че исковото производство не се характеризира
с фактическа и правна сложност, обемът на извършените процесуални действия от страна на
защитника включва депозирането на исковата молба и участие в едно открито съдебно
заседание, а материалният интерес възлиза на 2 500 лв. Предвид изложеното, настоящият
състав намира, че се дължи възнаграждение в размер на 550 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ЕИК ********* да заплати на Е.
К. Е. с ЕГН **********, с адрес: **********************************, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 2 500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 17.07.2023 г. до 11.07.2025 г. (дата на
получаване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство), във връзка с
водено срещу Е. К. Е. Досъдебно производство № 1873-ЗМ-463/23 г. по описа на РУМВР
Разград, пр. пр. № 2006/23 г. на РП Разград, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
прекратено с Постановление от 30.05.2025 г. на Районна прокуратура Разград, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението 22.07.2025 г. до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 2 500 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв., както и за претендираната
законна лихва за периода от 30.05.2025 г. – дата на постановяване на постановлението, до
22.07.2025 г. – дата на влизане в сила на постановлението.
6
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ЕИК ********* да заплати на Е.
К. Е. с ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 10,00 лв. (десет лева)
разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ЕИК ********* да заплати на
адв. Д. П. със съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Кирил и Методий“ № 3, ет. 2, офис 7, на
основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, сумата от 550,00 лв. (петстотин и петдесет лева) адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Разград с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7