РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Кюстендил, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520102011 по описа за 2023 година
К. И. М., ЕГН **********, от гр.К., ул.“Б.“ № **А, чрез пълномощника
си адвокат Д. М. М., САК, адрес: гр.С., ж.к. “М. л.“, бл.***, вх.*, ет.*, офис
**, е предявил против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „Мл.“, ж.к. „Мл.“ *, бул. „Ал. М.“
№**, бл.0, вх.*, ет.*, ап. офис **, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., иск да
бъде прието, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за
потребителски кредит от разстояние № 1210644, сключен между ищеца и
ответника, и да бъде прогласена нищожност на целия договор. Претендират
се и сторените разноски.
В хода на процедурата по размяна на книжа, ответникът е депозирал
писмен отговор, като е инкорпорирал в документа на същия и насрещен
осъдителен иск, а именно: да бъде осъден К. И. М., ЕГН **********, от гр.К.,
ул.“Б.“ № **А да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Мл.“, ж.к. „Мл.“
*, „Ал. М.“ № **, вх. *, ет.*, офис ** да заплати сумата от 733 лв.,
представляващи главница по заема, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на предявяване на насрещния иск до окончателното й
изплащане. Претендират и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска развивайки подробни съображения в тази
насока, моли за отхвърлянето му и за присъждането на разноските по делото.
1
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и
доказателствата по делото при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
На 05.11.2022 год. между страните бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит /л.6-9 от делото/ № 1210644, по силата
на който ответникът като КРЕДИТОР предоставил на ищеца като заемател
сумата от 2 500,00-две хиляди и петстотин лева, която последният се
задължил да върне при условията на договора - на 12 броя месечни вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора с първа падежна дата
05.12.2022 год., при обща сума за връщане от 3 075 лв., представляваща сбора
на главницата и лихва в размер на 575 лв. при лихвен процент от 23,00 % и
ГПР-49,11%, изчислен по реда на чл.8.4 от Общите условия, които по силата
на чл.6 са неразделна част от договора. Представени са от ответното ТД като
доказателства по делото документ, именован преддоговорна
информация/л.55-59/, съдържащ погасителен план. Документът не е подписан
от ищеца и няма доказателства да му е бил съобщен преди или след
подписването на договора по какъвто и да е начин.
С Анекс №1 от 09.03.2023г. към посочения договор отпуснатият
първоначален кредит се увеличава с 1 200 лв. Съгласно т.2 от този Анекс
лихвеният процент е 23.98%, а по чл.3 броят на оставащите вноски до пълно
погасяване на кредита, ведно с допълнително отпуснатата сума е
прилежащите към нея вноски, е шест с последна падежна дата 05.09.2023г.
Страните не спорят по обстоятелството, че заемната сума е усвоена от
кредитополучателя. Представя се по делото от ответното ТД като
доказателство погасителен план/л.41/,който не е подписан от никоя от
страните по договора. Представят се като доказателство ОУ /л.43-54/.
С чл.5 на договора е предвидено обезпечение на кредита, предоставено
от Multitude Bank в полза на кредитора. Съдържанието на чл.8 от договора е
декларативна част от ищеца, даващ изричното си съгласие по смисъла на
чл.13, ал.4 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, кодът за потвърждение, предоставен му от
ответника да бъде електронен подпис съгл.чл.13,ал.1 от ЗЕДЕУУ във
взаимоотношенията с кредитора. Няма доказателства за това какъв код за
потвърждение е предоставил ответника на ищеца. Договора-чл.10-съдържа
възможност кредиторът да може по всяко време да прехвърли вземанията си и
всички свои права по договора. Представя се като доказателство Договор за
гаранция/поръчителство/, сключен между Фератум Банк като гарант и ищеца
като КЛИЕНТ, от които се установява,че срещу такса от 2375 лв. ГАРАНТА
поел задължението да отговаря за задълженията на ищеца по договор за
потребителски кредит, сключен на 05.11.2022 год.между кредитора –
ответното ТД и ищеца.Предвидено е, че таксата се внася по банкова сметка на
ГАРАНТА на месечни вноски в размерите, условията и падежите,уговорени в
2
погасителният план, неразделна част от договора. Няма доказателства, че
цифрите 963135 06.11.2022 находящи се в договора над словесното
обозначение „подпис на клиента“, представляват електронен подпис на
ищеца, респ. че са код, предоставен му от гаранта, или ответното ТД.
Погасителният план/л.41/ предвижда плащането на таксата на 12 месечни
вноски, с начало 06.12.2022 год. и крайна дата 01.11.2023 год.
Няма данни и доказателства ищецът да е платил на гаранта суми по
договора за гаранция.
Съгласно експ.з-ние вх.№ 2713/05.03.2024 год./л.100-102/,изп.от в.л.М.
В., размерът на ГПР по договора за заем възлиза на 49,11%,но ако в същия се
включи и таксата гарант по договора за гаранция, то ГПР ще възлиза на
359,76%.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства.ОстА.лите като непроменящи крайните изводи на съда не се
обсъждат.
Съобразявайки горното съдът счита, че основният иск е процесуално
допустим, а по същество основателен, поради което ще се уважи.
Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с
предмет предостяване от ответното ТД на ищеца на потребителски кредит.
Този договор № 1210644 като страни, предмет и съдържание попада под
обхвата на Закон за потребителският кредит, каквото е и наименованието му-
договор за предоставяне на потребителски кредит. По сключването на
договора и получаването на заемната сума ищецът не спори, той признава
това обстоятелство в ИМ. Ищецът като стрА. по горният има правният
интерес по съдебен ред да обяви целият договор,отделни негови клаузи,или
допълнителни споразумения за нищожни,за да предодврати за в бъдеще
евентуалното им негативно за него проявление.Ищецът има правото да иска
обявяване и на нищожността на всеки договор,стига да има по него
качеството потребител.
Както бе посочено договора не е подписан нито лично от ищеца,нито
има доказателства за подписването му по електронен път с обикновен,или
квалифициран електронен подпис,но въпреки това, това обстоятелство се
признава от него, тъй като именно клаузи от представеният от него договор
той иска да бъдат обявени за нищожни.По това,че представеният от ищеца с
ИМ договор е единствено сключеният между страните ответното ТД също не
спори.Може да се предположи,че договорът е сключен по реда на
ЗПФУР,като кредиторът,т.е ответното ТД,чиято тежест е да стори това,че не
представя доказателства за предоставена на ищеца информация по
електронен път, включително преддоговорната, погасителен план,както и
3
идентификационен код,имащ значението на електронен подпис на ищеца.
Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г.
Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП,
вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право -
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че
следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора,каквото му е вменено и от сегашната редакция на чл.7,ал.3 ГПК,
когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната
стрА. на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е
налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор
/решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г.
по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др. /.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от
ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски
характер на договора и липса на индивидуално договаряне. В конкретния
случай няма доказателства от които съдът да приеме, при посочената по-горе
условност, че клаузите на договор за потребителски кредит са били
индивидуално уговорени с ищеца като заемополучател.Твърди се от
ответното ТД,че ищецът е получил подробна преддоговорна информация от
заемодателя за точните параметри на кредита, според изискването на чл. 58,
ал. 1 от ЗКрИ – за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въз
основа на които могат да се изменят, ГЛП, методът за изчисляване на
лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни задължения,
свързани с разплащанията.Представеният от ответното ТД документ,
именован преддоговорна информация не е подписан от ищеца и няма
доказателства дали,кога и по какъв начин му е връчен,поради което съдът
приема,че горното изискване е нарушено.
В този смисъл частта от договора за заем относно параметрите му са
неравноправни, по силата на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, т. к.
налагат приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора, в резултат на което не е бил в
състояние да прецени икономическите последици от сключването на такъв
договор, съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата
на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК.
4
Договорът не съдържа погасителен план,представеният такъв от
кредитора не е подписан от ищеца,няма данни и доказателства дали и кога го
е получил. Поради изтъкнатото договора е нищожен,поради неизпълнение на
изискването на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,при което на осн.чл.23 ЗПК ищецът по
основния и ответник по насрещния иск дължи на кредитора само чистата сума
на кредита без лихви,такси и разноски.
Нищожна е и клаузата на т.4 от договора относно ГПР,тъй като там е
посочен грешно ГПР от 49,11%.ВизирА.та разпоредба препраща към ОУ,но
както бе отбелязано няма данни и доказателства такива да са връчвани на
ищеца като кредитополучател.Освен това самите ОУ,представени като
доказателство от ответното ТД,ако и да се приеме че са стА.ли достояние на
ищеца,в нормата на чл.8.4 не покриват изискването на ЗПК относно ГПР,а
просто възпроизвеждат негови императивни разпоредби.Твърденията на
ищеца,че със сключването на договора за поръчителство дължащите се на
гаранта суми са включени в погасителният план като част от вноските,с което
действителният ГПР е по-висок от 50% не се установяват от представените
като доказателствата по делото погасителни планове,ако се приеме
извод,обратен на възприетия от съда,че същите не са инкорпорирани като
част от съдържанието на договора за потребителски кредит и не са връчвани
на ищеца.
Представен е като доказателства договор за поръчителство /л.127/. По
силата на договора за поръчителство поръчителят се е задължил спрямо
ищеца да отговаря пред кредитора за задълженията му до размер от 2500,00
лв.,възмездно срещу заплащането на такса,която като размер надвишава
първоначално получената в заем от ищеца сума.Този договор представлява
практически договор за поръчка и той не обвързва кредитора по аргумент от
чл.138 ЗЗД. Няма доказателства по делото и за това гаранта ,по силата на
чл.138 ЗЗД да се е задължил пред кредитора да отговаря за задълженията на
длъжника.
Договора за поръчителство по смисъла на цитирА.та норма на чл.138
ЗЗД принципно има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Освен това т.5 от договора и сключеният в нейно
изпълнение договор води практически до значително оскъпяване на
ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника.Това е
така,защото длъжникът по силата на договора за поръчка следва да заплати
на гаранта такса срещу негово задължение за плащане на кредитора,което не е
сигурно дали ще настъпи.При това плащането на таксата е неотменимо
5
задължение,неподлежащо на корекция и при липса на уговорка при
несбъдване на условието за изпълнение задължението на гаранта същият да
върне на ищцата дори и част от платената вече гаранция.
На следващо място, задължението по т.5 от договора за потребителски
кредит за поръчителство със свързано с кредитора лице /от справка в
търговския регистър може да се установи,че гаранта по т.5 от договора-
Multitude Bank, е едноличен собственик на капитала на кредитора/,на
практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. При така предвидените в процесния договор условия по
кредита настоящият състав приема, че при сключване на процесният договор
с така предвиденото обезпечение под формата на гаранция по чл. 5
практически е налице и заобикаляне на императивна разпоредба по чл. 19, ал.
4 ЗПК с оглед предвиденото ограничение в разпоредбата относно
максималния размер на ГПР.Това е така,защото възмездният характер на
договора за поръчителство,представляващ по съществото си договор за
поръчка,представлява разход по кредита,който не е включен в ГПР, в
противоречие със справедливостта в гражданските и търговските отношения
и с посочената разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е
нищожна. В този смисъл коментирА.та клауза съобразно разпоредбата на чл.
145 ЗЗП е неравноправна клауза, която се преценява при вземане предвид на
всички обстоятелства, свързани със сключването на договора, към момента на
неговото сключване и всички клаузи, не само в договора, а и на друг договор,
сключван с потребител, с уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Независимо от обстоятелството, че съгласно т.5 от договора ищецът сам
е избрал дали да ползва услугите на това трето лице, за което се дължи
възнаграждение за гаранция, което макар и формално да се счита от
ответника, че не би могло да се включи в ГПР, преценено съобразно
разпоредбата на чл. 145 ЗЗП, води до значително неравновесие в отношенията
между страните във връзка с еквивалентността на насрещните престации,
върху обема на които рефлектира свързания с основния договор за
потребителски кредит договор за гаранция. При това положение целта на
Закона за защита на потребителите е с приоритетно значение спрямо целта,
посочена в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК и отразена и в чл. 5 от
процесния договор за кредит.
6
Към договора има погасителен план,но сумите в него са различни от
този към договора за потребителски кредит,дори и да се приеме че същият е
получен от ищеца.Дори и при просто сравнение между двата погасителни
плА.,при допускане че са получени лично от ищеца, е видно че те са различни
и в погасителните вноски по заемното правоотношение не се включват тези за
такса гарант.
Изводимо от горното процесният договор за потребителски кредит е
нищожен и искът за прогласяване на същата е основателен и ще се уважи.
По разноските
Като следствие уважаването на иска за прогласяване на нищожността на
процесният договор съдът ще присъди на ищеца сторените по делото
разноски по представен списък /л.79/-платената държавна такса от 100 лв. и
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв.По делото
ищецът е представляван от адвокат при усл.на чл.38,ал.1,т.2 от Закон за
адвокатурата чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано
от Д. М. М. - управител, като претендира присъждането на хонорар в размер
на 1 200 лв. Цената на иска е сумата от 3 700 лв., при което на
осн.чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 год. на Висш Адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следващото се
възнаграждение е сумата от 670 лв., като към тази сума следва да бъде
начислен ДДС, тъй като са представени доказателства за данъчната
регистрация на адвокатското дружество. В този смисъл и Определение № 306
от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК и Определение №
45 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2526/2021 г., II т. о., ТК. Ето защо
ответникът ще бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
804 лева.
По насрещният иск
Както бе отбелязано по-горе не се спори,че ответника като КРЕДИТОР
е изпълнил договорното си задължение да преведе заемната сума на
ищеца,това се установи и от приетото като доказателство удостоверение за
наличие на задължение.При стореното признание от стрА. на ответника на
неизгодното за него обстоятелство,че ищецът е заплатил по суми по договора
както към 09.03.2023 г. оставащата дължима главница е в размер на 2 842,62
лева.При това положение и липсата на доказателства от стрА. на ищеца,че е
платил задълженията си изцяло,а тежестта да докаже това бе негова,същият
ще бъде осъден да заплати на ответника по основният иск и ищец по
насрещният, сумата определена като дължима и непогасена главница в експ.
заключение вх.№ 2713/05.03.2024г., до претендирания размер от 733 лева.
7
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Както бе отбелязано съдът не приема да има погасителен план,което е
самостоятелно основание за прогласяване нищожността на договора.Липсата
на погасителен план води до невъзможност да се определи каква част от
вноските представлява договорна лихва,която би била платена без
основание.От друга стрА.,дори и да имаше съответните доказателства,като се
приспадне общо платената по кредита длъжника сума като такава само по
главницата ще се получи справедлив резултат,съответен на чл.23 ЗПК,за
което съдът следи служебно и без изрично искане.
Насрещният иск е предявен за сумата от 733 лв.,като се уважава изцяло,
следователно единствено на ответника по първоначалния иск се дължат
сторените разноски, съгласно представен списък /л.151/ – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. и 5 лв. – държавна такса.
Както бе отбелязано по-горе ответникът по насрещните искове,но като
ищец по основния е сторил разноски,които му се присъждат по уважения
главен иск.
Водим от горното и на осн.чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.26,ал.1 ЗЗД и
чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключеният на 05.11.2022 год. между
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „Мл.“, ж.к. „Мл.“ *, Ал.М.“ № **, вх. *, ет.*, офис **,
като „КРЕДИТОР“ И К. И. М., ЕГН **********, от гр.К., ул.“Б.“ № **А,като
„Кредитополучател“,Договор № 1210644 за предоставяне на потребителски
кредит,като противоречащ на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Мл.“, ж.к. „Мл.“ *, Ал. М.“ №
**, вх. *, ет.*, офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на К. И. М., ЕГН **********, от гр.К.,
ул.“Б.“ № **А,сумата от 400,00 /четиристотин/лева,представляваща
сторените по делото разноски за горният иск.
ОСЪЖДА,на осн.чл.38,ал.1,т.2 от Закон за адвокатурата, „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н „Мл.“, ж.к. „М.“ *, Ал. М.“ № **, вх. *, ет.*, офис 20, ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от
Д. М. М. - управител, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ж.к. „М.л.“,
бл.***, вх. *, ет.*, оф. **, сумата от 804,00 /осемстотин и
8
четири/лева,представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по делото на ищеца по горният иск.
ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН **********, от гр.Кюстендил, ул.“Б.“ № **А, ДА
ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Мл.“, ж.к. „Мл.“ 3, Ал. М.“ №
**, вх. *, ет.*, офис **,сумата от 733,00 /седемстотин тридесет и
три/лева,представляваща неплатената част от главницата по Договор №
1210644 за предоставяне на потребителски кредит и Анекс №1 от 09.03.2023г.
към същия договор,сключен между посочените,ведно със законната лихва
върху същата,считано от 02.01.2024 год. – дата на предявяване на насрещния
иск, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН **********, от гр.К., ул.“Б.“ № **А, ДА
ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Мл.“, ж.к. „Мл.“ *, Ал. М.“ №
**, вх. *, ет.*, офис **, сумата от 205,00 /двеста и пет/ лева, представляваща
сторените от последното разноски по водене на делото по предявения от
последното насрещен иск,съобразно уважената част от него.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи, на „Фератум България“ЕООД по реда на чл.50,ал.5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9