РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Велико Търново, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20244110102795 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.
415 ,ал.1,т.1 от ГПК, вр. с чл.327 от ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът „Вита Агри НЛ“ ООД, представляван от адв. К. от АК-Пловдив
твърди, че срещу ответното дружество е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 2398/2024 г. по описа на Районен съд -
Велико Търново за сума в размер на 1285 лв. с ДДС , представляваща част от
цена на доставени стоки- трапезна розова вода *** бр. с единична цена 0,85
лв., за което е издадена фактура № ***/**.**.**** г. на стойност 1285,20 лева.
Посочва, че цената е следвало да се заплати по банкова сметка при предаване
на стоката, но до момента плащане не е постъпило. Излага, че срещу
издадената заповед е депозирано възражение, поради което предявява иск за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи сумата от 1285 лева главница, ведно със законна лихва от **.**.**** г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа исковата претенция.
Ответникът „Троя-Стил“ ЕООД, гр.В.Търново, чрез пълномощника си
адв.М. от ВТАК е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява
1
неоснователност на иска. Твърди, че между страните е имало уговорка
доставената розова вода да бъде пусната в продажба, след като бъдат
предоставени на дистрибутора необходимите документи-сертификат за
качество, за произход на стоката и разрешение за продажба в търговската
мрежа. Излага, че ищецът не е предоставил описаните документи, поради
което ответникът, като дистрибутор, не я е пуснал в магазинната мрежа, а е
дал само мостри в разични търговски обекти, откъдето получил негативна
реакция. Посочва, че водата е с изтекъл срок на годност и счита сделката за
неосъществена по вина на ищеца. Моли съда да отхвърли иска и претендира
разноски. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
По ч. гр.д. № 2398/24 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №928/2.08.2024 г. в полза на „Вита Агри НЛ“ ООД против
„Троя –Стил“ ЕООД за сумата от 1285 лева главница, представляваща
дължима и неизплатена сума по договор за търговска продажба на трапезна
розова вода- *** броя с единична цена 0,85 лева по издадена фактура №
***/**.**.**** г. , ведно със законна лихва от **.**.**** г. до окончателното
изплащане , както и за сума от 525,70 лева направени разноски. Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответника. Приета е
фактура № ***/**.**.**** г. издадена от „Вита Агри НЛ“ ООД за сумата от
1285 лева с ДДС за доставена трапезна розова вода *** броя с единична цена
0,85 лева на получателя „Троя-Стил“ ЕООД. Фактурата е подписана за
доставчика и за получателя съответно от Н. Б. и П. Т.- управители на двете
дружества. Приет е търговски документ № */**.**.**** г. , подписан от Н.
Б. в качеството на управител на „Вита Агри НЛ“ ООД. Приобщени са още
доклад от **.**.**** г. от управителя на склада на ответното дружество и
констативен протокол от **.**.**** г. , както и договор за изработка и
складиране от **.**.**** г., Декларация/сертификат за съответствие, протокол
от изпитване №***/**.**.**** г. ; протокол от изпитване № ***/**.**.**** г.
Извършен е оглед по реда на чл.204 от ГПК на представена в съдебно
заседание бутилка с етикет „R. V.“. Управителят на ищцовото дружество
заявява в съдебно заседание, че е изпратил мостра от водата на управителя на
ответното дружество, който, след като я одобрил, заявил доставеното му
количество. Стоката била доставена в склада му, като издадената фактура
2
била подписана и от двамата, но съставения търговски документ поради
пропуск бил подписан само от него. Твърди, че е представил всички
необходими документи относно водата, вкл. сертификат за произход и
качество. Отрича да е имало договорка за продажба на консигнация и заявява,
че уговорката между тях била той да достави стоката, а ответникът да я плати,
което не сторил. Половин година по-късно управителят на ответното
дружество му казал в телефонен разговор, че не може да продаде водата.
Управителят на ответното дружество заявява, че има склад и извършва
търговия с безалкохолни, алкохолни напитки и бира. Водата му била докарана
с куриер на едно пале, а след няколко дни подписал някакъв документ, като
се разбрал с управителя на ищцовото дружество да му изпрати документи за
произход, анализи, сертификати, но той не го сторил. Предложили водата на
няколко фирми, но тъй като нямала търговски вид, бутилката била смачкана,
не получили документи, никой не пожелал да я купи и си стояла непродадена
в склада. Твърди, че поискали от ищеца да си вземе водата, но тя още била в
склада му. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че фактурата № ***/**.**.**** г. е
осчетоводена при ответното дружество, включена е в дневника на покупките
по реда на ЗДДС за периода м.**.**** г. и по нея е ползван данъчен кредит.
Доставените количества трапезна розова вода *** бр. не са били предмет на
последваща продажба от ответника и са налични в склада му в гр.***. След
**.**.**** г. и към момента няма плащане по фактурата. В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на
търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат последният
следва да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си,
чрез съществуващото валидно облигационно правоотношение между
страните, по които той е изправна страна. При успешно проведено това
доказване ответникът следва да опровергае претенциите, или чрез факта на
плащане, или като установи наведените от него възражения за недължимост.
Страните по делото са търговци, като ищецът твърди, че между него и
ответника е сключен неформален договор за търговска продажба, по силата
3
на който е доставил на ответника стока- трапезна розова вода, описана в
издадената фактура № ***/**.**.**** г. Доколкото договорът за търговска
продажба е двустранен, възмезден и консенсуален страните следва да
постигнат съгласие за вещта и за цената, като задължение на продавача е да
прехвърли собствеността и да предаде вещта, а купувачът трябва да я получи
и да плати цената. От приобщените по делото доказателства съдът приема за
доказано, че между двамата търговци е сключен неформален договор за
търговска продажба, по силата на който ищцовото дружество е продало и
доставило на ответното дружество описаните във фактура № ***/**.**.**** г.
стоки- трапезна розова вода *** броя на стойност 1285 лева с ДДС.
Приложената фактура, освен, че е подписана от издателя / доставчик по
продажбата/, представляван от управителя Н. Б., е подписана и от управителя
на дружеството- получател П. Т.. Всъщност получаването на стоката не се
спори от страните, напротив управителят на ответното дружество заявява в
съдебно заседание, че стоката все още се намира в склада му, тъй като не са
успели да я продадат. Вещото лице изготвило ССчЕ също заяви, че е
установила на място в склада на ответника в гр.*** пале с процесната трапезна
розова вода. Горното води до несъмнения извод , че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, срещу което му се дължи заплащане на
определената цена. Ответникът не успя да докаже пълно и главно
релевираните от него правоизключващи възражения, с които оспорва исковата
претенция. Няма доказателства относно наличие на договорка между
страните стоката да се продава на консигнация. Напротив, самият управител
на ответното дружество обяснява , че е направил услуга на свой познат, който
е поискал от него във връзка с осъществяваната от дружеството търговска
дейност да продават водата на ищцовото дружество. Не се доказа също, че
ответникът при приемането на стоката е направил някакви възражения- било
относно качество, било относно липса на придружаващи документи. Липсата
на подпис на управителя на ответника под търговски документ № */**.**.****
г. не опровергава реалната доставка на стоката в неговия склад. Ирелевантно
е и обстоятелството дали ответникът е успял да продаде закупената от него
стока и ако не е, по какви причини. Съгласно чл. 327 ,ал.1 от ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които
му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая няма други
уговорки, следователно купувачът е следвало да плати сумата по издадената
4
фактура на **.**.**** г. Заключението на вещото лице по ССчЕ, прието и
неоспорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно и
обосновано недвусмислено сочи, че издадената фактура е осчетоводена при
ответното дружество и то е ползвало данъчен кредит по нея. Към момента
ответното дружество не е извършило плащания по фактурата, следователно
задълженията не са погасени. С оглед горното иска се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1285 лева главница,
представляваща неплатена цена по фактура № ***/**.**.**** г. за доставени
*** бр. трапезна розова вода на единична стойност 0,85 лева, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2398/24 г. на
ВТРС. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – **.**.**** г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат разноски, както исковото, така и в заповедното производство.
Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е основателно за заповедното производство и следва да
бъде редуцирано на основание чл. 78,ал.5 от ГПК от 500 лева на 250 лева.
Тоест дължимата сума възлиза на 275,70 лева / 25,70 лева заплатена държавна
такса и 250 лева адв. възнаграждение/. За исковото производство съдът
намира възражението за неоснователно, тъй като възнаграждението е към
минимума, предвиден в приложимата Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, чл. 7, ал.2,т.1 от Наредбата.
Ответникът следва да заплати разноски от 925,70 лева в исковото
производство, от които 25,70 лева ДТ, 400 лева възнаграждение за вещо лице
и 500 лева адв. възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ТРОЯ - СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Димитър Благоев“
№ 40, представляван от управителя П. Т. Ч. дължи на „ВИТА АГРИ НЛ“ ООД,
5
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Царацово, община
Марица, ул. „Христо Ботев“ № 32, представляван от управителя Н. Н. Б.,
сумата 1 285,00 /хиляда двеста осемдесет и пет /лева с ДДС, представляваща
дължима и незаплатена сума по договор за търговска продажба на трапезна
розова вода – *** броя с единична цена 0,85 лева по издадена фактура №
***/**.**.**** г., ведно със законната лихва, считано от **.**.**** г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2398/2024 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА „ТРОЯ - СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Димитър Благоев“ № 40, представляван
от управителя П. Т. Ч. да заплати на „ВИТА АГРИ НЛ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Царацово, община Марица, ул. „Христо
Ботев“ № 32, представляван от управителя Н. Н. Б., сумата от 275,70 / двеста
седемдесет и пет лева и 70 ст./ разноски в заповедното производство и 925,70
/ деветстотин двадесет и пет лева и 70 ст./ разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6