РЕШЕНИЕ
№ 20500
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110128855 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..., срещу Областна администрация на Област София, ЕИК ..., представлявана от
В. Т., за установяване съществуване на вземания срещу ответника, както следва:
искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за сумата от 1101.88 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., доставена в имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в гр. София, кв. „В.“,
бл. ..., ет...., с абонатен № ..., инсталация № ...., с която сума ответникът неоснователно
се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл. 410 от ГПК- 07.03.2024г.;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 264.23 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 02.04.2024 г. по ч.гр.д. № 13896/2024 г., по описа на СРС, 55 състав.
Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че ответното дружество е потребявало
1
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот- апартамент №...., находящ се в
гр. София, кв. „В.“, бл. ..., ет. ..., с абонатен № ..., инсталация № ..., за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са сключили
писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че
ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия, с което се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника,
последният дължал и лихва за забава върху главницата в размер на сумата от 264.23 лева
енергия за периода от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., като въпреки изпратената покана,
процесните вземания не били заплатени. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителни искове за търсените вземания с проведено заповедно производство и
издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.04.2024 г. по ч.гр.д. №
13896/2024 г., по описа на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Моли за
уважаване на предявените искове. Представя доказателства. Прави искане за допускане на
счетоводна и техническа експертиза, както и искане за привличане на трето лице-помагач и
искане по чл. 190 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът- Областна администрация на Област София, в законоустановения срок по
чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Твърди, че през процесния период имотът не
е използван от него, бил е необитаем и в негодно за ползване състояние, както и че не са
искали да им бъде доставяна топлинна енергия от ищеца, радиаторите, които се намират в
процесния имот, били демонтирани и затапени. Признава обстоятелството, че между
страните не е сключван писмен договор. Твърди, че не е получавал покана за сключване на
договор, както и фактури за процесния период. Поддържа, че не е налице неоснователно
обогатяване, доколкото имотът за процесния период е бил необитаем, поради което
ответникът не е спестил разходи за сметка на ищеца, така и представител на ответника не е
бил включен като ползвател на услугите на „Техем сървисис“ ЕООД. Оспорва да дължи
лихва за забава, тъй като не е получавал покана за плащане на процесните суми. Излага
довод, че между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД не са валидно обвързани от облигационно
отношение, с оглед на което не дължи процесните суми. Оспорва доказателствената
стойност на представените от ищеца писмени документи. Релевира евентуално възражение
за изтекла погасителна давност.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 21.04.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
30.04.2002г. Сключен и също договор между ФДР и ищецът от 03.06.2020г. Решението на ОС
на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост,
вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
2
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД и е съгласно нормативната
уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно
зависимост в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване
от април 2007г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния
имот сградната инсталация се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 103
куб.м., и този на ЕС – 12069 куб. м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
изчислена на база за 1 брой потребител за период 05.2021г. – 04.2022г. поради липса на
достъп за отчет, за следващият период от процесния 05.2022г. – 04.2023г. показанията на
водомера в имота са редовно отчетени и са нулеви. Отговорено е, че размерът на дължимите
суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 1767.53 лева, от които 335.05 лева за
сградна инсталация и 1432.48 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера
на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 1066.84 лева – главница за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване. Вещото лице в о.с.з. заявява, че поддържа
заключението и че от ФДР и е представен протокол за липса на достъп, поради което за
първата година ТЕ за БГВ е начислявана, а за втората година не е начислявана.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
3
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
От третото лице помагач са представени исканите документи, сред които протокол /л.
91/, от който се установява, че достъп до топлоснабдения имот - апартамент № ..., находящ се
в гр. София, кв. „В.“, бл. ..., ет. ..., не е осигуряван на 22.05.2022г. и на 19.05.2022г.
Установява се от представения акт за частна държавна собственост, че топлоснабдения
имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, кв. „В.“, бл...., ет..., е актуван като държавна
собственост. Съгласно чл. 15, ал. 2, изр. 2 ЗДС имоти - частна държавна собственост, се
предоставят за управление на ведомствата и общините от областния управител по
местонахождението на имота.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства и заключението на СТЕ.
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване
на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в
конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно
доказване на обедняването му до размера на количеството на доставената през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липсата
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между ищеца и
ответника.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на представените по делото акт за частна държавна собственост,
че топлоснабдения имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, кв. „В.“, бл. .., ет. .., е
актуван като частна държавна собственост, поради което и съгласно чл. 15, ал. 2, изр. 2 ЗДС
съдът приема за установено за целите на настоящето производство, че ответникът е
собственик на имота, за който са начислени процесните вземания, а именно апартамент № 9,
находящ се в гр. София, кв. „Витоша“, бл. 2, ет. 2.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за
небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл.
149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, приложима към процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в
които страна е клиент на топлинна енергия за небитови нужди, който съгласно легалната
дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
4
от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови
нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди. Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ
специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма
за действителност на сделката. В случая ответникът предвид предназначението на
съсобствения му имот има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на
параграф 1, т. 33а ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор
за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена
предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от
представените по делото доказателства относно нуждите, които задоволява имотът на
ответника, така и от анализа на разпоредбите, които дефинират понятията за "небитов
клиент" и "битов клиент", който съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От
анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на
закона - § 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като
критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо
или юридическо лице), и нуждите, за които той ползва/ купува енергия (битови- за
домакинството си, или небитови - по арг. на противното, такива които не задоволяват битови
нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/ купува енергия. Очевидно, че в
настоящия случай обектът задоволява небитови нужди, което не е спорно между страните.
Между страните по делото не се спори, че не са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради
което съдът приема за установено, че между тях не е възникнало валидно облигационно
правоотношение по продажбата на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. При
липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената
топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
съгласно който всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Между страните е спорно дали за процесния имот се ползва топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснадяване. Въпросът е разрешен с изслушаното по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза, от което става ясно, че претендираната
стойност на топлинна енергия се отнася само за сградна инсталация за двата периода и за
едни от периодите за битово горещо водоснабдяване.
Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е топлинната енергия, отдадена
5
от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части
на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености
на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното
място за отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните
имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на
имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са
затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕ като последните два вида топлинна енергия
съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Разпоредбата на чл. 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление
в сградата не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре
в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение
и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и
всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
6
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно
право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното
дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази
за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6 ЗЕ "потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на топлинна енергия,
който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в
отоплителните тела в индивидуалния си имот в сграда - етажна собственост. Причините за
преустановяване могат да бъдат от различно естество - защото доходите на собствениците
не са достатъчни да ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с
вътрешно местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната инсталация,
които отдават топлинна енергия, и др.
Присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, към
топлопреносната мрежа се извършва с решение на общото събрание на етажната
собственост, взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 133. ал. 2 ЗЕ). При наличието на
решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна
собственост, за присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката
допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на
топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили,
тъй като чл. 153. ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото
отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела
7
си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само
в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване. В настоящия случай, не сме изправени пред
хипотезата на пълен отказ от ползване на топлинна енергия. (Решение № 264296 от
28.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6460/2020 г., Решение № 5626 от 28.07.2017 г. на СГС по
в. гр. д. № 1045/2017 г., Решение № 2625 от 27.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6376/2019 г.).
В настоящия случай, сградата, където се намира имотът, се намира в режим на етажна
собственост и има налице решение на ОС на ЕС за присъединяването към
топлопреносната мрежа, което не е оспорено по съответния ред, поради която причина и не
може да бъде оспорено в настоящото производство. Установява се от заключението на СТЕ,
че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, в която се намира
процесният апартамент, е отчитана с общ топломер по електронен път в началото на всеки
месец, като посредством т. нар. "терминал" са снемани показанията на топломера на първо
число на месеца. Топломерът е преминал първоначална и послесващи метрологични
проверки. В сградата се ползва топлинна енергия, поради което с оглед чл. 26, ал. 2 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, технологичните разходи на
съоръженията и абонатната станция са за сметка на потребителя, и от отчетената енергия е
отчислявана топлинна енергия за технологични разходи за абонатната станция за сметка на
"Топлофикация София" ЕАД. Установява се още от заключението, че в настоящото исково
производство за топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр. София, кв. „В.“, бл.
..., ет. ..., е начислена и се претендира за топлинна енергия само за сградна инсталация като
размерът на фактурираните суми по прогнозни данни според заключението е 335.05 лева
общо за периода. Така начислените суми са определени пропорционално на отопляемите
обеми на имотите по проект и този на имота. Дължимите от ответниците суми за топлинна
енергия са начислени от ищеца в съответствие с действащата нормативна уредба.
Ето защо този съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на
топлинна енергия през процесния период е установено от заключението от СТЕ, както и че
количеството доставяна топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на
метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното
разпределение на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било
пропорционално на отопляемите обеми в съответствие с Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Според заключението това разпределение и извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите. Не са налице доказателства по делото обектът на ответниците да е
функционално отделен от сградата и/или да се намира извън отопляемия обект на същата,
8
за да се направи извод, че в него не се ползва топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Подобен извод не се съдържа в заключението на СТЕ, както и не са
релевирани твърдения от ответника, нито има доказателства, че през обекта не преминават
вертикални и/или хоризонтални щрангове, каквито видно от доказателствата, представени от
него, има в имота. Вещото лице е посочило само, че не се ползва топлинна енергия за
отопление в процесния апартамент № 9, но това не означава, че в този имот не се ползва
отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. С оглед на това съдебният състав
намира, че е налице имуществено разместване и ищецът е обеднял за сметка на ответника с
тази сума от 335.05 лева по прогнозни данни, а след изравняване – 395.16 лева,
представляваща стойността на топлинна енергия за сградна инсталация.
По отношение на вземането за стройността на топлинна енергия, отдадена за битово
горещо водоснабдяване.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия й спестяването на разходи
за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването- че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни. За да бъде ангажирана обаче отговорността
на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да
се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се
докаже, че той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената
от ищеца топлинна енергия, както е начислено за плащане, като по този начин си е спестил
разходи доказателствената тежест за това е изцяло на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК. С
оглед събраните по делото доказателства и изготвените заключения по СТЕ съдът счита, че
ищецът не е доказал горепосочените факти.
Видно е от експертното заключение, че топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е изчислена на база за 1 брой потребител за период 05.2021г. – 04.2022г.
поради липса на достъп за отчет, за следващият период от процесния 05.2022г. – 04.2023г.
показанията на водомера в имота са редовно отчетени и са нулеви. Вещото лице е
обосновало, че е представен протокол за неоказан достъп, такъв е наличен и по делото.
Стойността на топлинната енергия, отдадена за битово горещо водоснабдяване, по
прогнозни данни е в размер на 1432.48 лева, а след изравняване – 671.68 лева. Съдебният
състав намира, че тази сума не е дължима, тъй като не се установява обедняване на ищеца за
сметка обогатяване на ответника. Това е така, защото видно от представените доказателства
– експертно заключение и протокол, приложен към отговора на исковата молба, след анализа
им поотделно и в съвкупност, може да се заключи, че в имота не се ползва топлинна енергия
за отопление поради липса на радиатори, както и че имотът не се ползва. Казано по друг
начин, не се установява имотът да е ползван от ответника, с което да се е обогатил за сметка
на ищеца със стойността на предоставената топлинна енергия за битово горещо
9
водоснабдяване. Направеният извод почива на обстоятелството, че при предоставен достъп
за следващия период е констатирана нулева консумация. Именно по тази причина съдебният
състав приема, че няма имуществено разместване, макар формално реда по методиката за
определяне на тази стойност да е спазен, което в този случай не е достатъчно, след като
ищецът не доказва имотът да е ползван, от която консумация да произтича имущественото
разместване. Предвид изложеното, съдът приема иска за разликата над сумата от 395.16 лева
за неоснователен и недоказан. Не се установи ответникът да се е обогатил за сметка на
предприятието с количество топлоенергия, чиято стойност не е заплатил, тъй като не е
потребил такава, поради което ищецът следва да понесе последиците от процесуалното си
бездействие.
Като акцесорна последица от уважаването на иска за главница за топлинна енергия за
сумата от 395.16 лева е присъждането на законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. За разликата над тази сума, искът за главница за
топлинна енергия подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Вземанията не се явяват погасени по давност. Съобразно чл. 40 от приложимите ОУ,
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20
число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. Видно е, че се претендират вземания с начална дата на период на
консумация 01.05.2021г., поради което и от този най-ранен момент, приеман като дата на
разместване на благата, до датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2024г., не е
изтекъл тригодишния давностен период за погасяване на вземанията.
По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
Задължението на ответника е парично и за периода на забава същият дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. При
вземания за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, но не е обвързано със срок. С оглед това и на
основание чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на задължението веднага.
Ето защо вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липса на определен срок и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД настъпва след
отправянето на покана от страна на кредитора. Ищецът не е представил доказателства за
изпадането на ответника в забава, тъй като липсват доказателства за връчване на покана за
плащане. Ето защо съдът намира, че по делото не се установява ответникът да е изпаднал в
забава за плащане на главниците, с оглед което исковете за обезщетение за забава са
неоснователни.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски в общ размер на 604.64 лева, от които
10
77.32 лева по ч.гр.д. № 13896/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 527.32 лева в настоящото
производство, от които 27.32 лева за държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно размера на уважената част от иска,
дължимите на ищеца разноски са в размер на 174.89 лева, от които 22.36 лева по ч.гр.д. №
13896/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 152.53 лева в настоящото производство.
Ответникът своевременно е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, които възлизат в размер на 100.00 лева, определено в минимален
размер при съобразяване липсата на правна и фактическа сложност на делото и
разглеждането му в едно о.с.з. и съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно
размера на отхвърлената част от исковете, дължимите на ответника разноски възлизат на
71.07 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Областна администрация на област София, ЕИК
...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следната сума, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 13896/2024г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите сумата от 395.16 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., доставена в имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в гр.
София, кв. „В.“, бл. .., ет..., с абонатен №..., инсталация № ..., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК- 07.03.2024г., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 1101.88
лева като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ...., срещу Областна администрация на област София, ЕИК ..., иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане към ответника за сумата от 264.23 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, доставена в имот, представляващ апартамент
№ 9, находящ се в гр. София, кв. „В.“, бл. .., ет. .., с абонатен № ..., инсталация № ...., за
периода от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 02.04.2024 г. по ч.гр.д. № 13896/2024 г., по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Областна администрация на област София,
11
ЕИК ...., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 174.89 лева – разноски
съобразно размера на уважената част от исковете, от които 22.36 лева по ч.гр.д. №
13896/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 152.53 лева в настоящото производство
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., да
заплати на Областна администрация на област София, ЕИК ..., сумата 71.07 лева – разноски
по делото съобразно размера на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12