№ 104
гр. Варна, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100501789 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.248 ГПК.
След постановяване на въззивно решение рег.№1544/15.10.2021г., с което е уважена
по същество ВЖ на В. К. ХР. срещу ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, с молба от
27.10.2021г. въззивникът, чрез пълномощника си по делото адв.С. З., е направил искане за
изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване размера на присъдения
адв.хонорар за първоинстанционното производство в размер на 8 000 лева. Като е довод е
изтъкнато обстоятелството, че пред РС насрещната страна не е правила възражение за
прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК, поради което и съдът е следвало да съобрази това
възражение единствено по отношение на въззивното производство. Като резултат от това,
въззивният съд не е следвало да намалява адв.възнагарждение, уговорено за първа
инстанция.
В предоставения срок насрещната страна ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД,
чрез адв.Иво Цветков е изразила становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК.
При преценка допустимостта на молбата съдът констатира, че същата изхожда от
легитимирана страна в производството, подадена е в преклузивния срок. Налице е и
положителната абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исканото изменение
с представяне на списъци по чл.80, предложение второ ГПК съгласно т.9 от ТР №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, съдът намира молбата по чл.248 ГПК за основателна,
поради следното:
1
С решение на ВРС е отхвърлен предявения от В. К. ХР. срещу ЗАД ДАЛЛ БОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД иск за осъждане на застрахователното дружество да заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 323 лева като съобразно това, на ищеца не
са присъждани разноски. С решение от 15.10.2021г. въззивният състав е отменил решението
и вместо това осъдил застрахователя да заплати на увреденото лице В.Х. обезщетение в
пълен размер от 2 323 лева. Съобразно този резултат от обжалването, въззивният състав
присъдил разноски, вкл. адв.възнаграждение на въззивника, след редуцирането му по
възражение на насрещната страна. Съдът намалил адв.възнаграждение на ищеца /въззивник/
както за първа, така и за въззивна инстанция като приел за основателно направеното пред
въззивната инстанция възражение за прекомерност.
Видно от делото, въззивникът претендира с представени списъци по чл.80 ГПК
разноски за първа инстанция в размер на 8 193 лева и за въззивна инстанция – 2 050 лева.
Възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца е направено от насрещната
страна в хода на въззивното производство. Същото е принципно основателно и за двата
уговорени в договора за правна помощ хонорара – както за първа, така и за въззивна
инстанция.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, съдът на основание чл.78,
ал.5 ГПК и ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, намалява размера на дължимото
адв.възнаграждение в размер на 500 лева за първа и 400 лева за втора инстанция като с
решението си присъдил разноски в общ размер от 693 лева - за първа и 450 лева -за втора
инстанция, или общо разноски в размер на 1143 лева.
Съдът констатира, че пред първа инстанция страната не е правила възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Такова възражение е упражнено едва пред въззива с молба
вх.№18761/23.09.2021г.
В чл.78, ал.5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по
делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна
направи възражение за прекомерност. Същевременно с чл.248 ГПК e дадена възможност
произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно
еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна.
Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е
налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение
на присъдените разноски и възражение за прекомерност. В случая недоволна от
присъдените разноски е страната, направила искането за присъждането им.
Тълкуването на нормите на чл.78, чл.80 и чл.248 ГПК налага извода, че искането за
присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната
страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно
обвързани по време. Срокът в нормата на чл.80 ГПК касае не само искането на страната за
присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските,
който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. В този срок
2
следователно следва да бъдат упражнени и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК. Когато
страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе
отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то
тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на
чл.248 ГПК. Искане за намаляване на адв.възнаграждение поради прекомерност е направено
от застрахователя единствено пред въззивния съд като не е упражнено своевременно до
приключване на устните състезания пред първата инстанция. След този момент,
възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли
заявено, следва да се остави без разглеждане.
Това обаче не означава, че в този срок се преклудира и правото на страната, която се
позовава на преклудирано възражение за прекомерност, да иска изменение на съдебния акт
в частта за разноски. За искането по чл.248 ГПК важат сроковете, посочени в тази норма.
С възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на страната, че
дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с гражданскоправната
отговорност за разноски. С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от
съда да ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за разноските.
Искането в случая е допустимо, а поради изложеното по –горе процесуална
преклузия на възражението, се явява и основателно. То е основателно е предвид
приложените доказателства за извършването на разхода с представяне на договор за правна
помощ, в който е обективирана и разписка за получаване в брой на адв.хонорар.
Поради изложеното, за първа инстанция в полза на ищеца се дължи пълния размер на
уговореното адв.възнаграждение, тъй като не е своевременно упражнено от насрещната
страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът не може служебно да прилага редуцирането на
адв.възнаграждение при установяване несъответствие между неговия размер с правната и
фактическа сложност на разрешения спор. /в този смисъл опр.878/2013г. по ч.т.дело
№3365/2013г. на Първо т.о.; опр.167/12г. по ч.т.дело №119/2012г. на първо т.о.;
опр.13/2013г. по ч.т.дело №1161/2012г. на IV г.о. на ВКС и др./
Въз основа на горното въззивният състав намира искането за изменение на решението
в частта за разноските, за основателно.
Съобразно изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №1544/15.10.2021г., постановено по в.т.дело №1789/2021г. по
описа на ВОС, ТО, в частта за присъдения на въззивниците разноски като ДОПЪЛВА
същото, както следва:
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, София, да
заплати на В. К. ХР., ЕГН **********, Варна, разноските за адв.възнаграждение за първа
инстанция, допълнително в размер от 7500 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.248
3
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4