Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 142/4.10.2016г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание, проведено на
21.09.2016г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря П.С.., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
268 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.143, ал.1 и ал.2, вр.
чл.142 СК и чл. 149 СК. Ищцата Ф.И.А.,
ЕГН **********, твърди, че с ответника А.А.А. , ЕГН
**********, са живеели заедно без граждански брак до м. 09. 2013г .Излага, че
от съвместното си съжителство страните са родители на децата С.А.А., ЕГН ********** и С.А.А., ЕГН
**********, родени съответно на 29.02.2012г. и на ***г. Излага , че от момента
на фактическата раздяла с ответника, живее заедно с децата на семейни начала с
друг мъж, от когото има дете. Излага, че ответника не полага грижи за децата
и не осигурява издръжка за тях. Твърди,
че не е в състояние поради липса на
достатъчно финансови средства да осигури и задоволи в пълна степен
потребностите на двете деца.
Моли
съда, да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева за
всяко едно от децата, считано от 15.04.2016г.
до навършване на пълнолетие на децата и издръжка за минало време за срок
една година назад от предявяване на исковете в размер на по 1440 лева за всяко
дете.
В
съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуален представител по реда на чл.
23 от ЗПП адв. . Я. от ВАК поддържа така предявения иск
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В
съдебно заседание ответника , уведомен по реда на чл. 41 от ГПК , не се явява ,
не се представлява.
Контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане”-Девня, редовно уведомени, не изпращат
представител в съдебно заседание, не изразяват становище по основателността на
иска.
Контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане”-Провадия, редовно уведомени, не изпращат
представител в съдебно заседание, не изразяват становище по основателността на
иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от приложените на л.6 и л. 7 от делото заверени копия от удостоверения за
раждане страните по делото са родители
на децата С.А.А. , р. на ***г. и С.А.А. ,р. на ***г.
Видно от приложеното на л. 5 от делото
заверено копие на удостоверение за раждане ищцата Ф.И.А. е родител
- майка, и на детето М. И. Т.
Видно
от приложената на л. 221 от делото заверено копие от служебна бележка на
Агенция по заетостта ищцата е регистрирана в ДБТ по постоянен адрес като
търсещо работа лице от 25.04.2016г.
Видно
от приложеното на л. 8 от делото заверено копие от удостоверение , издадено от
Дирекция „Социално подпомагане”-Девня за периода от м.03. до м.08. 2015г. на
ищцата по делото са изплащани месечни помощи по реда на чл. 9, ал.1 ППЗСП ,
целева помощ за отопление по Наредба РД-07/05 за сезон 2015/2016г. , месечни
помощи за отглеждане на дете до 1 година по чл. 8 ,ал1 ЗСПД, семейни
помощи по реда и условията на чл. 7, ал1
ЗСПД за три деца С.А.А., С.А.А.
и М. И. Т.; по така издаденото удостоверение е посочен само общ размер на
сумите без същите да са конкретизирани по пера и за деца .
От
служебни бележки , изададени от ОДЗ “ Детелина “ - гр. Девня и СОУ “ В. Левски “ гр. Девня се установява , че детето С.А.А. редовно
посещава детска градина, а детето С.А.А. е записана
като ученик в 1а клас за учебната 2015
/2016г.
В
представен по делото социален доклад Дирекция „Социално подпомагане”-Девня
е посочила в детайли всички
обстоятелства, свързани с членовете на семейството на майката, жилищните
условия, включително и роднинския и приятелски кръг на децата и семеството.
Излага се , че майката на децата Ф.И.А. е заживяла на семейни начала с И. Т.
И., от съжителството с което има родено през месец Септември 2014г. дете. Г-жа
А. се разделя с г-н И. и към момента сама отглежда трите си деца. Не работи, тъй като е майка на дете под 3
–годишна възраст. Получава месечни социални помощи за трите деца, често
финансова помощ й оказват роднини и баща й. Живее под наем в апартамент,
състоящ се от две стаи и кухня. За
децата е осигурено пространство , кътове с лични вещи , отдих и игри. Наемът за
апартамента и средства за закупуване на
лекарства за детето М. се осигуряват от
баща й – И. И.. Децата С. и С. посещават детска градина и училище, където са изградили
много приятелства. Майката ежедневно ги извежда на разходки и да играят с връстници . Често ги води на гости на роднини , за да
общуват и да ги познават. Бащата на
децата С. и С. не е търсил контакт с тях от раздялата, не се е обаждал за лични
празници на децата или по друг повод. Не е осигурявал финансови или материални
средства за покриване на част от потребностите им. Връзката между бащата и
децата е прекъсната.
С
писмо от 22.07.2016г. Дирекция „Социално подпомагане”-Провадия уведомяват , че
не са в състояние да изготвят социален доклад предвид отсъствието на ответника
от адреса в ***.
Събрани
по делото са и гласни доказателства чрез разпит на двама души свидетели на
страната на ищеца. В своите показания свидетелите М. Д. М. и А. Ф. Х. излагат,
че от момента на фактическата раздяла с ответника грижите за двете им деца са
поети изцяло от ищцата. Свидетелите не знаят къде живее ответника, явстват, че не е посещавал децата и не се интересува от
тях.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 143 , ал.1 и ал.2 вр.чл.
142 от СК и чл. 149 СК. Фактическият
състав на претендираното от ищцата вземане за
издръжка включва следните юридически факти: наличие на родствена връзка между
децата и ответника, наличие на изискуема от закона възраст на децата, които не
следва да са навършили пълнолетие, нужда на търсещия издръжка, съобразена с
условията на живот, необходими за развитието на детето и материалната
възможност на задължения да дава издръжка в претендирания
размер.
По
делото е безспорно установено от наличния доказателствен
материал, че А. А. А. е баща на децата С.А.А., ЕГН
********** и С.А.А., ЕГН **********, които към датата
на съдебното заседание не са навършили пълнолетие, поради което съда намира, че
така предявените искове са доказани по основание.
Относно
размера на същите съдът намира следното:
Критериите
за определяне размера на издръжката за едно дете са посочени в нормата на чл. 142 от СК,
съобразно която размерът се определя от нуждите на детето и от възможностите на
родителя, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален размер на издръжката
на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата. За
определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид неговата възраст,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация.
От доказателствата по делото се установява, че
и двете деца се нуждаят от необходимите средства за задоволяване на текущите
нужди, съобразно тяхната възраст – 4г. и 8г.
възраст. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на децата над
основните и обичайните такива за възрастта им, които да обосновават по-висок
размер на издръжката и разходи, по-големи от обичайните. И двете деца към
момента посещават детска градина и училище, но не са представени доказателства
да посещават и допълнителни образователни курсове, които изискват повече
средства, нито относно размера на дължимата такса за детска градина. Макар
свидетелката А.Ф. Х. да излага , че
голямото момиче често боледува, съда не приема с оглед объркването, което тя
демонстрира в съдебна зала относно имената на трите деца и данните в социалния доклад за здравословното
състояние на децата на ищцата, че така изнесеното пред съда се отнася точно за
детето С., а не например за по- малката й сестра М.. Също въпреки твърденията в
исковата молба, че детето С. боледува почти непрекъснато, не бяха представени
никакви доказателства за установяване на това обстоятелство – напр. документи
детето да е било хоспитализирано или данни за необходимите лекарствени средства
и тяхната цена за лечение на заболяванията от които детето страда ; също в подадената декларация по чл. 313 от НК
ищцата сочи , че детето не страда от заболявания , налагащи постоянни разходи.
Още в декларацията по чл. 313 НК ищцата е посочила , че доходите на семейството
й, състоящо се от 5 души, се формират и
от трудовото възнаграждение на бащата на детето М. И. Т. И., което противоречи
на твърденията на ищцата в исковата молба, че сама осигурява средства за
домакинството си.
По
отношение на възможностите на бащата и неговото материално състояние не са
събрани доказателства по делото, но доколкото същия се намира в трудоспособна
възраст и няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да упражнява
труд, следва да се приеме, че има възможност да реализира доходи в размер поне
на средната работна заплата за страната. Дори да се приеме, че ответника
реализира доход в по-нисък размер, това не го освобождава от задължението да
положи дължимите от моралните и правни норми усилия, за да осигури издръжка на
децата си в размер, който да задоволява техните нужди. Същевременно по делото
не се установи, за него да е налице задължение и към други лица от кръга на изчерпателно
посочените в чл.140 от СК.
С
оглед изложеното съдът приема, че за издръжката на детето С., съобразена с
индивидуалните личностни и преди всичко с възрастовите особености, характерни
за дете на посочената възраст, месечно са необходими и достатъчни средства в
размер на 200 лева , съответно за издръжка на детето С., съобразена с
индивидуалните личностни и преди всичко с възрастовите особености, характерни
за дете на посочената възраст, месечно са необходими и достатъчни средства в
размер на 190 лева
Така
определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК,
а именно техните възможности и материално състояние.
Предвид
изложеното съда намира, че ответника следва да заплаща на детето С.А.А. ежемесечна издръжка – в размер на по 110 лв., чрез
неговата майка и законен представител Ф.И.А.., считано от 15.04.2016г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката и на
детето С.А.А. ежемесечна издръжка – в размер на по
105 лв., чрез неговата майка и законен представител Ф.И.А.., считано от
15.04.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката. Останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за
детето следва да се поеме от майката. А предявеният иск в останалата му част до
пълния претендиран
размер от 120 лв. за всяко едно
дете следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При
определяне размера на тази издръжка съдът също взе предвид и
обстоятелството, че децата живеят при
майката и същата ще полага ежедневни грижи за тях, а ответника е освободен от
полагането на лична грижа за тях, а също и от поддръжката на домакинството, в
което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от майката на детето. Също при
определяне дължимия размер на месечната издръжка следва да се приспаднат и
сумите , получавани от ищеца като месечни надбавки по чл. 7, ал.1 ЗСПД за двете
деца.
Относно
искането за присъждане на издръжката една година назад от завеждане на исковата
молба, съдът намира същото за основателно. По принцип издръжката бе следвало да
се дължи само за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на текущи
жизнени нужди. Началният момент на присъждане, увеличаването или намаляването
на издръжката е подаването на иска. Издръжката за минало време поначало е
безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени. Законодателят обаче е
предвидил изключение, като е допуснал и търсене на издръжка една година назад
преди завеждане на иска, изхождайки от съображението, че нуждата вероятно е
била налице.
Установи
се по делото , че страните са във фактическа раздяла от 2013 г., като след тази
дата по данни от социалния доклад и показанията на свидетелите ответника не е
поддържал връзка с децата, не се обажда и не пита за тях, поради което съдът
счита, че следва да уважи този иск, като осъди бащата да заплаща сумата от 1320
лева , представляваща дължима ежемесечна
издръжка за детето С.А.А. в размер на 110 лв.,
считано от 15.04.2015 г. до 15.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 13.01.2015г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1260 лева , представляваща дължима ежемесечна издръжка за детето С.А.А. в размер на 105 лв., считано от 15.04.2015 г. до
15.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 13.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като предявения
иск в останалата му част до пълния претендиран размер
от 1440 лв. за всяко едно дете следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдените издръжки в
размер от 412,80 лева
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.А.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето С.А.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Ф.И.А., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 110 /сто
и десет/ лева, считано от датата на исковата молба – 15.04.2016 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
задълженията, на основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата над 110 лв. до претендирания размер от 120
лв., като неоснователeн.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на
детето С.А.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Ф.И.А., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на
105 /сто и пет/ лева, считано от датата на исковата молба – 15.04.2016 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
задълженията, на основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата над 105 лв. до претендирания размер от 120
лв., като неоснователeн.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на детето С.А.А., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Ф.И.А., ЕГН **********,***, сумата от
1320 / хиляда триста и двадесет / лв , представляваща
дължима издръжка за периода от
15.04.2015 г. до 15.04.2016 г. , ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 15.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за разликата над 1320 лв. до претендирания размер
от 1440 лв., като неоснователeн.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на детето С.А.А., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Ф.И.А., ЕГН **********,***, сумата от
1260 / хиляда двеста и шестдесет / лв ,
представляваща дължима издръжка за
периода от 15.04.2015 г. до 15.04.2016 г. , ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 15.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата над 1260 лв. до пълния размер от 1440 лв., като неоснователeн.
ОСЪЖДА
А.А.А., ЕГН **********,***, , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Девня
сумата от 412,80 лв. /четиристотин и дванадесет лева и 80 стотинки/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете за издръжка,
както и
5 / пет / лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок,
считано от 05.10.2016г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Районен съдия: