№ 232
гр. Дупница, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско
дело № 20231510100082 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А. - Изпълнителен
директор и И.Е. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И.,
с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б срещу С. К. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***.
Ищецът твърди, че на 28.07.2022г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 195144 срещу С. К. Б. с ЕГН: ********** за сумата от
469, 51 лева, от които 364, 73 лева - главница, представляваща стойност на незаплагената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. до м. 10.2019г., ведно със законната лихва от
28.07.2022г. до изплащане на вземането, 97, 22 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021 г. до 08.11.2022г., както и суми за дялово разпределение 5, 97 лева - главница за
периода от м. 08.2019г. до м. 10.2019г., ведно със законната лихва от 28.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 1, 59 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до
07.07.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 2076/2022г. по описа на
Районен съд-Дупница, 1 с-в е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищеца на
22.12.2022г., му е указано да предяви иск срещу ответника, поради което предявява иск за
установяване на съществуването на вземането му за консумирана и незаплатена ТЕ срещу
С. К. Б. с ЕГН: ********** за топлоснабден имот - гр. София, п.к. 1359, обл. София, общ.
Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 411, вх. Б, ет. 3, ап. 28, за процесния период, като основава
претенцията си на следните обстоятелства: ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
1
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклоните, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните
актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на
ТЕ без необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е
упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл,
задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45 - дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От
10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване
на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на
2
„Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Ответницата е използвала доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към
настоящия момент не е погасила задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от ЗЕ, собствениците
в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2
от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Техем
сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 469, 51 лева,
от които 364, 73 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/, за периода— м.05.2018г. до м.10.2019г., ведно със законната лихва от
28.07.2022г. до изплащане на вземането, 97, 22 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 08.11.2022г., както и суми за дялово разпределение 5, 97 лева - главница за
периода от м.08.2019г. до м.10.2019г., ведно със законната лихва от 28.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 1, 59 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до
07.07.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба по реда чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран такъв
от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове, както за главница, така и за лихва. Прави възражение за погасяване по
давност. В случая намира се касае за периодични плащания, за които е приложима кратката
3 - годишна давност, както е прието в трайната практика на ВКС - Решение №28/05.04.2012г.
по гр,д.№ 523/2011г. на ВКС, Ш г.о., Решение № 103/19.09.2013г. по т.д.№ 1200/2011г. на
ВКС, I T.O., Решение №65/6.07.2018 г. на ВКС по т; д. №1556/2017 г., 1 т. о. и др.
Задължението за плащане на топлинна енергия е месечно и има характер на периодично,
поради което попада в хипотезата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасява с изтичането на
кратката 3-годишна давност. На следващо място сочи, че в исковата молба се претендират
суми за периода м. 05.2018г. до м. 10.2019г., а приложените документи са за периоди
01.05.2020г. - 30.04.2021г. Съгласно представеното с исковата молба съобщение към фактура
№ ********** от 31.07.2019г. е на стойност 681, 46 лв. В долната част на съобщението са
посочени издадени кредитни известия за исковия период на стойност 574. 86 лв. От
представеното извлечение от сметки по месеци се вижда, че за процесния период няма нито
едно извлечение, единствено на трети ред се вижда „обща фактура от м.07.2019 с №
*********, издадена на 31.07.2019г.“ на стойност 293.03 лв. Номера и датата й на издаване
съответстват на посочената в Съобщението фактура № ********** от 31.07.2019г., но тя е
3
на стойност 681.46 лв. Няма друг документ, посочен в извлечението, който да касае
процесния период. Не са представени карнети, удостоверяващи отчети на показателите на
съответните измервателни устройства, т.е представяне на доказателства за консумация на
претендираните количества топлинна енергия, липсват. Намира, че няма доказателства, че
исковата сума отразява отчетена консумация, изчислена по предвидения в методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, т.е. не са
установени конкретните показатели, имащи отношение при това изчисление, посочени в т.
6.5 от Методиката. Оспорва изцяло дължимостта на сумата, обективирана във фактура №
********** от 31.07.2019г. Намира, че сумата е начислена неправомерно и за топлинна
енергия която не е потребила, поради което не дължи нейното заплащане. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар на
адвоката на ищеца.
Съдът е конституирал „Техем сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като трето лице – помагач на страната на ищеца с
определение, постановено по делото на 14.03.2023г.
Съдът като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено на
18.06.2002г. Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. ***, на
което било взето решение да се сключи договор за въвеждане на топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода, с фирма „Техем сървисис“ ЕООД. В същия протокол,
като собственик на апартамент е посочен В.Я.Б., като същият се е подписал.
Представен е и договор № 2467 от 03.07.2002г., сключен между„Техем сървисис“
ЕООД и представител на ЕС, с предмет на топлинно счетоводство на разходите за
отопление и топла вода на сграда, находяща се в гр. ***. Представен е и сключен на
03.06.2020г. договор между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите.
По делото са приети като доказателства молба-декларация за откриване на партида от
В.Я.Б.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 90, том II, рег. № 3112,
дело № 258/2004г., видно от който В.Я.Б. и ответника С. Б. продават на К.В.К. процесния
апартамент № 28, находящ се гр. ***, ет. 3, като запазват правото на ползване по отношение
на него пожизнено и безвъзмездно, а видно от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с № 10, том XLV, дело 10911/98г., процесният апартамент е закупен на
13.08.1998 г. от В.Я.Б. и ответницата С. Б..
С писмо от 10.12.2019г. ищецът е уведомил ответницата, че е вписана като титуляр на
партида с абонатен № 192731 за апартамент № 28, находящ се гр. ***, ет. 3, на основание
чл. 61, ал. 3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ищеца, поради
смърт на клиент – физическо лице.
4
Видно от препис-извлечение от акт за смърт на лицето В.Я.Б. № 225/02.05.2010г.,
издаден от Столична община, той е починал на 01.05.2010г.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза,
неоспорено от страните, изготвено от вещото лице З. З., от което заключение се установява,
че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката
залегнала в Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС, начислените
суми са пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и
съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно
/служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в
сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. През
времето на процесния период, фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия,
редовно е провеждала годишно отчитане на индивидуалните уреди монтирани в имотите на
потребителите от СЕС. Същата е изготвяла изравнителни сметки ежегодно, които са
връчвани на представител на СЕС за запознаване на отделните собственици на имоти
/абонати/. Спазени са принципите и методиката за разпределение, залегнала в Наредба Е РД-
04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването. Начислените суми за разход на топлинна
енергия в процесния имот отговарят на действащата нормативна уредба през процесния
период. Топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се
считат за достоверни.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че за процесния период са платени суми с общ размер 1 579, 70 лева, от които
за процесиите фактури са извършени частични плащания в размер 482, 53 лева. През месец
07.2018г; м.07.2019г.; м. 08.2019г. са въвеждани в информационната система на
„Топлофикация София“ ЕАД изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на
ответника за процесния период, като в таблица 2 са отразени подробно данните и е изведена
обща стойност - сума за отопление - 55, 28 левa; сума за БГВ – 100, 48 лева и общо
изравняване в размер 54, 24 лева. Нанесените в счетоводството на „Топлофикация София“
ЕАД суми на кредитни известия са приспаднати общо 574, 86 лева, съгласно обща фактура
**********/31.07.2019г. Размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния период – главница
- общо 370, 70 лева и по отделни пера - сума за ТЕ за БГВ 364,73 лева и за отопление сума за
ТЕ, сума дялово разпределение 5, 97 лева през процесния период, а размерът на законната
лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответницата в забава до
07.07.2022г. общо е лихва в размер 1, 58 лева върху задължения за дялово участие в размер
5, 97 лева и лихва в размер 110, 28 лева върху задължението за ТЕ и БГВ в размер 364, 73
лева. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.04.2023г. вещото лице В.
5
допълва, че в таблица 1.2. са всички остатъци за плащане по посочените фактури, общо 370,
70 лв. В таблица 1 е посочено цялото плащане от страна на ответника. Оцветените в по-
тъмно четири реда са плащания по две фактури, които впоследствие са изнесени
самостоятелно в таблица 1.1. (частични плащания по процесните две фактури, по Фактура с
№ ********** със стойност 681, 46 лв. има авансово плащане 120, 00 лева, след това има
115, 49 лв. и след това 244, 43 лв.; остатъкът по фактурата е 186, 12 лв. и кредитно известие
за сумата 58, 99 лв. е издадено, защото тази фактура е в месеците с корекции.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2076/2022г. по описа на ДнРС. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от
воденето му се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото
производство, срещу която са постъпили възражения в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът
за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е
изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот,
собственост на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите
месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема. Въз основа на
представеният по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 90,
том II, рег. № 3112, дело № 258/2004г., съдът счита, че ответницата е ползвател на
процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в гр. ***, ет. 3, ап. 28. С
посочения нотариален акт ответницата и починалия В.Б. са прехвърлили собствеността
върху имота, но са запазили за себе си пожизненото право на ползване.
По делото се установява безспорно, също така, от представените протокол за
проведено Общо събрание на етажните собственици на СЕС, договор за извършване на
услуга „дялово разпределение“ и заключението на вещото лице по СТЕ, че процесният имот
е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно, от представените по делото
писмени доказателства, се установява, че ответниците са битови клиенти по смисъла на § 1,
т. 2а ДР от Закона за енергетиката - клиенти, които купуват електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, като ползватели на процесния
апартамент за процесния период. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Общите условия за продажба на
6
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор”, в сила от
10.07.2016г. Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и
задължения съгласно ЗЕ и Общите условия. Наличието на договорни отношения между
страните от описания вид не се и оспорва от ответника. По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема,
че Общите условия са приложими в отношенията между същите. Начинът на разгласяване
на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите, които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответникът не твърди да е упражнила правото си да възрази по
горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приемат.
Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда след
взето решение на проведено общо събрание са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на „Техем сървисис“ ЕООД. В случаите, когато жилището не е
обитавано и топлинна енергия не е ползвана (няма индивидуално потребление), такава не
следва да се заплаща, извън сумите за сградна инсталация и отопление на общи части, които
се разпределят измежду всички собственици на топлоснабдени имоти. За да се установи, че
топлинна енергия не е ползвана в апартамента, следва да бъде осигурена възможност
служителите на фирмата за дялово разпределение да отчетат индивидуалните уреди в имота.
При неосигуряване на достъп част от отчетената от общия топломер в абонатната станция
на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента служебно,
независимо от това дали е реално ползвана, съгласно чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването. Топлопреносното предприятие – ищец, е
предоставяло топлинна енергия към сградата и за нея се дължи плащане, като Наредбата за
топлоснабдяването позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп
собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер. Когато
топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение са изпълнили своите
задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат
задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен реален отчет и да
7
получат плащане съгласно него. Напротив, задължението за осигуряване достъп до имота за
извършване на отчет е на клиента. В случаите, когато клиентът отсъства продължително от
имота, съществуват няколко възможности: съгласно чл. 77 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007
г. за топлоснабдяването, клиентът може да подаде заявление до топлопреносното
предприятие за прекратяване на топлоподаването към имота му /в този случай
топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни
след постъпване на заявлението; няма пречка, след отпадане на нуждата от прекратяване,
топлоподаването към имота да бъде възобновено/; съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредба № 16-
334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, като
осигурят достъп за извършването на отчета; в жилището могат да бъдат поставени уреди за
дялово разпределение с дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия
топломер, в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
Ответницата не твърди, нито представя доказателства да е заплатила дължимата главница,
поради което е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. На следващо място, следва да се посочи, че от представените
по делото писмени доказателства се установява, че за етажната собственост, в която се
намира процесния апартамент, е сключен договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата на етажната собственост.
Не се твърди и не се доказва правоотношението да е било прекратено. В договора е
предвидено, че възложителят може да подава възражения в срок до един месец от
получаването на общата и индивидуални сметки. Договорът е сключен между третото лице -
помагач и представители на етажните собственици, упълномощени на проведеното общо
събрание на етажните собственици и правата и задълженията по договора са възникнали и в
правната сфера на представляваните и ответниците са обвързани от правоотношението.
Съдът съобрази, че по делото не са представени доказателства ответниците да са възразили
пред дружеството, извършващо дялово разпределение, поради което приема, че те са приели
без възражения изравнителните сметки за въпросния период. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на наредбата и приложението
към нея. В Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София” ЕАД на клиенти от гр. София, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР, е предвидено, че купувачите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец – чл. 22, ал. 2 от
ОУ. Следователно, ответника дължи на ищеца, а не на третото лице - помагач стойността на
8
услугата дялово разпределение, респ. начислената лихва върху тази сума.
С оглед изложеното, съдът намира, че претендираните с исковата молба суми са
дължими, поради което следва да се разгледа направеното от ответниците възражение за
погасяването им по давност. В приложимите ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят (чл. 33, ал. 2 от ОУ), както и че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През 45-
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането
става и изискуемо. В случая, ответниците имат задължение да платят стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, поради което същият е в забава. На основание чл. 111 ЗЗД и ТР
№ 3/18.05.2012 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в случая е приложима кратката
погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на доставена топлоенергия са
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение, което
стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 07.11.2022г., следователно
погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди 07.11.2022г. такива, т. е. тези, за
които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл преди тази
дата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът намира, че при преценката
относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност, не следва да се
вземе предвид датата на издаване на обща фактура за вземането. Според чл. 155 и чл. 156 от
Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена
предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са
различни системи за плащане на действително потребеното количество енергия - на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна
консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания, т. е. главното
задължение се формира помесечено и за всяка отделна месечна вноска тече погасителна
давност, като волята на ищеца да издаде в по-късен момент обща фактура за цялото
вземане не може да промени този периодичен характер на вземането и да има за последица
по-късна начална датата, от която да тече погасителната давност. Съобразявайки
горецитираните разпоредби от ОУ и като взе предвид приложеното по делото съобщение
към фактура, съдът приема, че претендираните от ищцовото дружество суми са погасени по
давност, поради което исковата претенция следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
9
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата следва да
бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски съобразно представения
списък в размер на 400, 00 лева за адвокатски хонорар, като възражението за прекомерност
прекомерност на същото, направено от ищеца в молбата му от 25.04.2023г. е неоснователно
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А. А. - Изпълнителен директор и И.Е. - Председател на Управителния
съвет, чрез процесуален представител Ф. И., с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б срещу С.
К. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 469, 51 лева, от които 364, 73 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, за периода—
м.05.2018г. до м.10.2019г., ведно със законната лихва от 28.07.2022г. до изплащане на
вземането, 97, 22 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 08.11.2022г., както и
суми за дялово разпределение 5, 97 лева - главница за периода от м.08.2019г. до м.10.2019г.,
ведно със законната лихва от 28.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 1, 59
лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до 07.07.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №2076/2022г. по описа на
РС – Дупница, като неоснователни, поради погасяване по давност на претендираното
вземане.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представлявано от А. А. - Изпълнителен
директор и И.Е. - Председател на Управителния съвет да заплати на С. К. Б. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. *** сумата от 400, 00 лева, представляваща сторени по делото
разноски за адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участие на „Техем сървисис” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3 като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
10
11