Решение по дело №147/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 187
Дата: 1 юни 2023 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20233001000147
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Варна, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000147 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д. Г. Д. против
Решение № 570/15.12.2022 год., постановено по т.д.№ 533/2022 год. по описа
на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Д. Г. Д., ЕГН **********,
с адрес с.С., общ.Б., ул.Н. №31, против „ЕКСЕЛЕНТ БИЛД“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски,
ул.Прилеп №4, ап.47, при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 30000 лв, представляваща недължимо платена сума поради
нищожност на договор за покупко-продажба от 23.11.21 г. поради липса на
предмет, в евентуалност поради липса на съгласие, ведно със законната лихва
от предявяване на иска[ 29.07.22 г., както и в евентуалност - иск с правно
основание чл.54, ал.1 ЗЗП за осъждане на ответника да заплати сумата от
30000лв, представляваща подлежаща на връщане сума поради отказ от
договора, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба -
29.07.22г., като неоснователни.
В предявената въззивна жалба се излага, че ищецът е сключил
процесния договор с намерение да закупи сглобяема къща от 90 кв.м., в която
1
да живее със семейството си. Договорът е бил подготвен предварително от
доставчика, а издадената фактура не е подписана от купувача. Описаният
предмет на продажба не е идентичен със сглобяема къща и не е
индивидуализиран. Купувачът не е получил спецификация или друга
техническа документация с описание на площ, височина и силует, начин на
свързване и закрепване, начин на изграждане на инсталации и др. Налице е
пълна неопределеност на престацията, респ. сделката не може да породи
правно действие. В съотношение на евентуалност се твърди, че сделката е
сключена във фургон, който няма характеристиките на търговски обект
според дефиницията на §13, т.37 от ЗЗП. Обектът няма табела с работно време
и означение на МОЛ, а показанията в обратния смисъл на св. К. са
недостоверни. На ищеца – потребител не е предоставен формуляр за отказ.
Налице са предпоставките за отказ от договора по чл.54, ал.1 ЗЗП.
Навеждат се още доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения – допускане и кредитиране на свидетелски показания в нарушение
на чл. 164, ал.3 ГПК. Съдът е отказал отмяна на хода по същество за проверка
на новооткритата информация, че св.В.К. не е работила по трудов договор
при ответника, а е адвокатски сътрудник в адвокатско дружество. Съдът е
кредитирал показанията й, независимо, че са вътрешно противоречиви, вкл. и
заинтересовани. В нарушение на закона съдът не е кредитирал показанията на
св.В. и Г.. Претендира се отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените
претенции. Претендират се разноски.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна – „Екселент Билд“ ООД. Страната излага
доводи за правилност и законосъобразност на фактическите и правни изводи
на първостепенния съд и моли за потвърждаване на постановеното решение.
Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните е безспорно, че на 23.11.2021 год. са подписали
договор, по силата на който „Екселент билд“ ЕООД е продал на купувача Д. Г.
Д. метална конструкция със сандвич панели за сумата от 33 000 лева.
Доставката и монтажът на вещта не са предмет на договора и са за сметка на
2
купувача.
Не се спори между страните, че договорът се предшества от
неформални преговори между страните, в които купувачът Д. Д. е изразил
желанието си да закупи сглобяема постройка с площ от 90 кв.м., а продавачът
е изразил съгласието си и възможността си да я достави. Не се спори, че
договорената сглобяема постройка не е била налична в търговския обект на
продавача към датата на договоряне нито като мостра, нито в разглобено
съС.ие.
Намерението на страните да уговорят продажбата на метална
конструкция със сандвич панели с размери 9/10 м., формиращи площ от 90
кв.м. се потвърждава и от издадената от продавача фактура №
*********/15.11.2021 год., надлежно платена от ответника чрез кредитиране
от TBI Banc.
В сключения договор за кредит за закупуване на стока вещта е
описана като „контейнер“.
Горните факти са безспорни между страните и са установени чрез
неоспорени писмени доказателства.
По делото липсват други писмени доказателства, индивидуализиращи
предмета на сключения договор.
Представената от ответника скица, л.39 не е подписана от ищеца и не
формира изводи за постигнато съгласие между страните за вътрешното
разпределение на сглобяемата къща и всички съпътстващи части.
Съставеният от ответника приемопредавателен протокол от
04.05.2022 год. с пълно описание на основните профили – под и покрив,
основни и спомагателни колони, П-профили, врати, прозорци и др. не може
да служи като източник за индивидуализиране на предмета на сключения
договор, тъй като не носи подписа на ищеца.
Не може да служи като източник на тълкуване на намерението на
купувача и представеното по делото предложение от адвокат Веселин Димов
Павлов, в който е описано, че клиентът му Д. Г. Д. е желаел да закупи
сглобяемо преносимо жилище с площ от 90 кв.м., включващо две стаи, две
тоалетни, баня, всекидневна с веранда, с вътрешни преградни стени с
дебелина 100 мм, каменна плоскост за под, ведно с обзавеждането за баня,
3
две тоалетни, 2 бр. входни врати и 4 бр. вътрешни и т.н. По делото няма
доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на
пълномощника, а ищецът изрично се е противопоставил на обвързващия
характер на направените изявления.
Събраните показания на св. В. К. К. не се кредитират от съда.
Свидетелката е заявила пред съда, че работи от м.март 2021 год. във фирма
„Екселент Билд“ ЕООД, която е нейн работодател. Заявила е още, че
осъществява функциите на техническо лице, което изготвя договорите,
фактурите и др. Свидетелката говори за дейността на фирмата, търговските й
практики и партньори в първо лице множествено число. Заявява, че
работното време на фирмения офис е от 09.00 до 18.00 часа, но „до скоро“ тя
и останалите са работили и в съботите. Показанията на свидетелката
формират впечатлението, че същата е заета перманентно и на пълен работен
ден с дружествените дела, вкл. притежава пълен достъп до фирмената поща и
кореспонденция. Конкретизира, че е „назначена“ в дружеството на
„длъжност“ технически сътрудник и има поС.но „работно място“.
Същевременно пред въззивната инстанция са представени
доказателства – справка за трудови договори, регистрирани в НАП, чрез
ЕИСС, че в периода 12.06.2020 год. – 08.02.2022 год. В. К. К. е била
назначена като секретар машинописец в АД „Гонов и партньори“. Горният
факт дискредитира показанията на свидетелката, които съответстват на лице,
полагащо труд по трудово правоотношение в „Екселент Билд“ ЕООД.
Ответникът не е представил доказателства за твърдяното сключване на
граждански договор с В.К.. Отделно - свидетелката е правно грамотна, респ.
би употребила различни термини и изрази, в случай, че е технически
сътрудник, оказващ услуга по граждански договор. От показанията на
свидетелката изобщо не личи, че е съвместявала функциите си в дружеството
с трудов договор при трето лице. Обратно – същите създават впечатление за
поС.на, целодневна заетост при ответника, на пълно работно време.
В показанията си свид. С. Д. описва, че е посещавал офиса на
фирмата във връзка с работата си на шофьор, вкл. че е виждал „момичето“,
което е било „тук“ /вероятно предходно разпитаната свидетелка В.К./.
Изявленията на свидетеля, че е виждал свидетелката в офиса и че същата е
имала бюро там, не могат да променят изводите за недостоверност на
4
показанията й, тъй като впечатленията на С. Д. имат само инцидентен и
спорадичен характер.
При съвкупната преценка на изложеното, съдът не кредитира
показанията на свидетелката. Събраните доказателства за трудова заетост при
трето за спора лице дискредитират напълно достоверността на показанията
относно параметрите и предмета на сключения договор като резултат от
преки и непосредствени впечатления.
Отделно от изложеното показанията съдържат съществени
противоречия. Свидетелката твърди, че работното й място е в съседно
помещение в дружествения офис и че не е присъствала на предварителния
разговор между страните. Същевременно същата описва в детайли водените
преговори. Излага, че по настояване на ищеца предаването било отложено с 6
месеца, което не съответства на уговорения срок за изпълнение – 30.04.2022
год. Поддържа, че всички части били закупени от вносител - „Владо 67“,
което противоречи на представените от самия ответник доказателства за
твърдяно закупуване на стоката от „Лина 07- Владимир Иванов“, с.Кирково.
Св.П. Г.В. /във фактическо съжителство с ищеца/ твърди, че
присъствала на договорянето. Фирмата предложила за закупуване една
отказана от клиенти къща, на склад в Свиленград, с площ от 90 кв.м., която
продавачът описал като такава с две стаи и две санитарни помещения.
Нямало мостра, чертеж или снимка. Описанието на предмета на договаряне
не съвпада с представената от ответника и коментирана по-горе скица.
Впоследствие ищецът получил договора без индивидуализация, поискал
спецификация, но такава не му била представена. Свидетелката е
заинтересована по смисъла на чл. 172 ГПК и показанията й следва да се
преценяват с оглед на всички други данни по делото. Депозираните гласни
доказателства съдържат данни, че в деня след кредитирането продавачът
изготвил договора, което е в противоречие с неоспорените писмени
доказателства – договорът за кредит е сключен на 16.11.2021 год., а договорът
за продажба – на 23.11.2021 год. Горното противоречие обуславя
некредитирането на коментираните показания.
Останалите свидетели – Г. Д.ов Г. и С. Д. Д. не са присъствали на
договорянето.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
5
изводи:
Между страните е сключен договор за продажба на стока – метална
конструкция със сандвич панели и външни размери 9/10 м., като не се спори,
че същата има жилищно предназначение. Няма доказателства, че сделката е
сключена при условията на чл. 203 ЗЗД, т.е. по мостра. При договорането не е
предоставен проект. Няма данни и за постигнати между страните уговорки за
продажба чрез допълнителна спецификация, в който продавачът да уточни в
допълнителен срок предмета на договора – чл.331 ТЗ. Отделно – сочената
резпаредби е приложима единствено за търговски сделки, каквато процесната
не е /арг. чл. 318, ар.2 ТЗ/.
Предметът на договаряне не е определен. Уговорката, че
конструкцията следва да се предаде в демонтирано съС.ие означава, че
предметът следва да включва описание на всички части, детайли и профили
за външните и вътрешните преградни стени, под, покрив, основни и
спомагателни колони, плоскости, панели, врати, прозорци, первази и ъгли.
Предметът на договаряне не е и определяем. Дължимите
конструктивни и интериорни елементи могат да се определят чрез
препращане към мостра, типов или нарочен проект, каталог, но такива не са
съставени. Описанието единствено на типа конкструкция и външните й
размери не е достатъчно да се определи дължимата престация. Касае се за
постройка с жилищно предназначение, поради което вътрешното
разпределение, броят, предназначението, осветяемостта на помещенията и
интериорните части е съществена характеристика на вещта, макар и същата
да има преносим, сглобяем характер.
По делото не са събрани каквито и да е данни индивидуализацията на
вещта да е ясна или да следва от контекста или от естеството и характера на
стоката по смисъла на чл. 4, ал.1 ЗЗП. Не са събрани и доказателства за
твърдението, че вътрешното разпределение има типов, модулен характер и
се оформя при монтажа по едностранната преценка на купувача.
Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към
което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката
са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага.
Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва
да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигане
6
на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е
нищожна поради невъзможен предмет /Тълкувателно решение № 3 от
28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГК/. Към посочената хипотеза
следва да се причислят и случаите, в които предметът е неопределен и
неопределяем /Решение № 89 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г., II
г. о., ГК Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г.
о., ГК/. Невъзможността да се индивидуализира предметът е равнозначна на
невъзможен предмет като основание за нищожност по смисъла на 26, ал.2,
пр.1 ЗЗД.
С оглед на изложеното предявеният главен иск за връщане на
даденото /чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД/ е основателен. Постановеното в обратен
смисъл решение на ВОС следва да бъде отменено.
В полза на ищеца следва да бъде присъден пълният размер на
сторените разноски при двуинстанционното разглеждане на спора в общ
размер от 4800 лева. Пред ВОС е направено възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуален представител в
размер на 2000 лева. На основание чл.7, ал.2, т.4 Наредба 1/2004 год.
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не надхвърля
мининално предвиденото по наредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 570/15.12.2022 год., постановено по т.д.№
533/2022 год. по описа на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Д.
Г. Д., ЕГН **********, с адрес с.С., общ.Б., ул.Н. №31, против „ЕКСЕЛЕНТ
БИЛД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н Приморски, ул.Прилеп №4, ап.47, при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 30000 лв, представляваща недължимо
платена сума поради нищожност на договор за покупко-продажба от 23.11.21
г. поради липса на предмет, в евентуалност поради липса на съгласие, ведно
със законната лихва от предявяване на иска 29.07.22 г., както и в
евентуалност - иск с правно основание чл.54, ал.1 ЗЗП за осъждане на
ответника да заплати сумата от 30000лв, представляваща подлежаща на
7
връщане сума поради отказ от договора, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба - 29.07.22г., като неоснователни и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕКСЕЛЕНТ БИЛД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, ул.Прилеп №4, ап.47 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес с.С., общ.Б., ул.Н. №31
сумата от 30000 лв, представляваща недължимо платена сума поради
нищожност на договор за покупко-продажба от 23.11.21 г. поради липса на
предмет, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
предявяване на иска 29.07.22 г. до окончателното заплащане, както и сумата
от 4800 лева – разноски, сторени при двуинстанционното разглеждане на
спора.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчване на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8