ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239
гр. В., 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г.П. Й.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500379 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от „Ю.Б“ АД против
Разпореждане №371 от 31.07.21г. по ч.гр.д. №1627/21г. на ВРС в частта,с
която е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника за присъждане на сума от 336лв.,съставляваща нотариални
разноски.
Жалбоподателят счита,че определението в обжалваната
част е неправилно и необосновано.Счита,че се дължи претендираната сума от
336лв.,която съставлява нотариални такси ,сбор от сумите 80лв.-разходи за
връчване на поканите от ЧСИ и 200лв.-разходи за изготвяне и
префактурирането им от „Ю.Б. “ АД,с цел да се премине към процедурата по
чл.417 ГПК. Счита,че банката има прави на обезщетение за направените
разноски по събиране на кредита.Моли въззивната инстанция да отмени
разпореждането в обжалваната му част .
От данните по делото Окръжният съд констатира следното:
По ч.гр.д. №1627/2021г. на ВРС „Ю.Б.“ АД е подала
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.417
ГПК срещу посочени в заявлението длъжници и съответните
1
суми,представляващи задължение по договор за кредит за покупка и ремонт
на недвижим имот от 06.10.2006г.ВРС е постановил Разпореждане и е издал
Заповед за изпълнение на 31.07.2021г. за претендираните суми с изключение
на претендираната сума от 336лв.,съставляваща нотариални разноски за
периода 26.07.21г. до 26.07.21г. като е отхвърлил искането по чл.417 ГПК в
тази част .
При тези данни Окръжният съд намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в
частност чл.417 ГПК законодателят е дал възможност на кредитора да събере
вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на
подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието и
като представи убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът
се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на
доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва
да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност
допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на
заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни
вземания и заявителят следва да установи именно това.
В конкретния случай заявителят е посочил
вземане,наименовано нотариални разноски за периода 26.07.21г. до
26.07.21г.Касае се за договорни отношения между страните по договор за
потребителски кредит,който е приложен към заявлението по чл.417 ГПК и в
него няма договорено такова вземане на кредитора.
ВРС е отхвърлил като се е аргументирал,че се касае за
разходи,направени преди подаване на Заявлението по чл.417 ГПК,които целят
да направят кредита предсрочно изискуем и не водят до основателност на
самото заявление и поради това не съставлява необходим разход.
ВОС споделя изводите на ВРС и счита ,че не може да се
претендира сума, посочена като нотариални разноски за периода 26.07.21г.
до 26.07.21г. .Това е една неясна формулировка за основанието и произхода
на задължението,а освен това не е посочено как е формиран този
размер.Безспорно е,че независимо дали в исково или заповедно производство
2
паричната претенция следва да е точно,конкретно и ясно определена по
основание и размер,а в случая това не е така.В частната жалба е посочено ,че
тази сума от 336лв. съставлява сбор от сумите 80лв.-разходи за връчване на
поканите от ЧСИ и 200лв.-разходи за изготвяне и префактурирането им от
„Ю.Б.“ АД,с цел да се премине към процедурата по чл.417 ГПК.Видно е,че
така посочените суми са общо в размер на 280лв. ,а не 336лв.,както е
заявено,което само по себе си е достатъчно основание тази претенция да бъде
отхвърлена.
Извън изложеното за несъответствие в
размера,претенцията е неоснователна като се има предвид разпоредбата на
чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит,в която изрично е указано,че
кредиторът не може да събира такси и комисионни за събиране и усвояване
на кредита.С други думи таксите по събиране на кредите не са част от
дължимата сума.
Ето защо ВОС намира,че обжалваното Разпореждане на
ВРС следва да бъде потвърдено като правилно, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №371 от 31.07.21г. по
ч.гр.д. №1627/21г. на ВРС в частта,с която е отхвърлена молбата на „Ю.Б.“
АД за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за присъждане на сума
от 336лв.,съставляваща нотариални разноски за периода 26.07.21г. до
26.07.21г.
Определението не подлежи на обжалване-чл.274,ал.4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3