№ 682
гр. В., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20251320101525 по
описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на „С.К.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.” № 115 Е, ет. 4, против В. Ц. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. Т.“ № 12.
Твърди се, че между страните по делото е сключен Договор за паричен заем №
853183/28.04.2023 г. Договорът бил сключен въз основа на молба за сключване на договор за
паричен заем, твърди се че е сключен съобразно законовите разпоредби на ЗПК. Заемателят,
съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя е предоставил своите
лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем /размер на главница и период
на погасяване/, две лица за контакт. По този начин заемателят е обективирал волята си, че
желае да сключи договор за паричен заем със „С.К.“ ООД. Параметрите и условията на
сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на заемателя от
заемодателя погасителен план, стандартен европейски формуляр и тарифа към договора за
паричен заем, с които заемателят се е съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията
на начина на плащанията от страна на заемателя във връзка с паричните задължения към
„С.К.“ ООД като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на
задълженията е в погасителен план към договор за заем № 853183.
Сочи се, че сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора,
като договорът служи за разписка за получената/предадената сума.
Излага се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил
дължимите суми.
Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
1
образувано ч. гр. д. № 747/2025 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена заповед
за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 544.00 лева –
главница по договор за паричен заем № 853183/28.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от 27.03.2025 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното издължаване.
Претендират се съдебни разноски в заповедното производство и разноски в
настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като
предявеният иск е оспорен изцяло като неоснователен.
Ответникът счита иска за неоснователен доколкото сумата е поискана на договорно
основание, а се сочи, че договорът е изначално нищожен.
Направено е уточнение, че в заповедното производство са претендирани следните
суми: 1400.00 лева главница; 132.16 лева възнаградителна лихва; 251.46 лева обезщетение за
забава и 35.67 лева и 50.00 лева разноски.
Сочи се, че след депозираното възражение от длъжника в заповедното производство,
ищецът е съзнавал изхода от настоящото производство, поради което е претендирал само
главницата по договора. С оглед гореизложеното заповедта за изпълнение в останалата й
част следва да бъде обезсилена.
Излага се, че с възражението по ч.гр.д. № 747/2025 г. е поискано присъждане на
възнаграждение по чл. 38 от ЗА съобразно обезсилената част от заповедта и е приложен
договор за правна защита и съдействие, с оглед на това процесуалният представител на
ответника моли съда да му бъде определено адвокатско възнаграждение съобразно
обезсилената част от заповедта за изпълнение.
Ответникът не оспорва получаването на сумата по договора.
Наведени са подробни възражения досежно нищожност на неустоечната клауза в
договора.
Наведени са подробни възражения досежно недействителност на целия договор за
кредит.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена е съдебно-счетоводна
експертиза.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от
ЗА.
Съдът, като разгледа предявените искове и взе предвид в съвкупност и по отделно
представените по делото писмени доказателства и заключението на назначената
експертиза, приема за установено следното по допустимостта на иска и от фактическа
страна:
2
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса,
поради което предявеният с молбата иск е допустим.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
(Договор за потребителски кредит № 853183/28.04.2023 г.) се установява, че между
ответникът В. Ц. К. /заемател/ и ищеца „С.К.” ООД /заемодател/ е сключен описания
договор, тоест че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Съгласно чл. 3 от процесния Договор, ответникът трябва да върне сума по кредита от
1636.00 лева, при сума на получаване 1400.00 лева, при ГПР 54.38 %, годишен лихвен
процент – 44.5 %, при срок на кредита от 6 месеца.
За обезпечението на кредита кредиторът „С.К.“ ООД е предоставил на
кредитополучателя следните опции: поръчителство с личен гарант или банкова гаранция.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора за потребителски кредит при непредставяне на
обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 932.00 лева, която се
начислява автоматично от заемодателя и се заплаща разсрочено съгласно погасителен план.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че на
28.04.2023 г. между „С.К.“ ООД /заемател/ и ответницата В. Ц. К. /заемател/ е сключен
Договор за потребителски кредит № 853183/28.04.2023 г., по силата на който заемодателят е
отпуснал на заемателя заем в размер на 1400.00 лева за срок от 6 месеца, обхващащ периода
от подписването на договора до 30.10.2023 г. /датата на последното плащане/. Съгласно чл.
4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит сумата е изплатена на клиента в деня на
сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума.
Вещото лице е посочило, че по счетоводни данни, предоставени от ищеца е видно, че
ответницата е направила 2 броя плащания. Общата сума на плащанията е 856.00 лева,
разпределена както следва: на 05.06.2023 г. е внесена сумата от 428.00 лева и на 18.07.2023 г.
е внесена сумата от 428.00 лева. Ако се приеме, че с така направените плащания в размер на
856.00 лева е погасена главница, експертизата е изчислила остатък за дължима главница в
размер на 544.00 лева.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК. Доколкото искът е предявен
пред родово и местно компетентен съд и е спазен срока по чл. 415 ГПК, искът е допустим.
В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за заем №
3
853183, сключен на 28.04.2023 г., по силата на който е предоставил на заемополучателя
твърдяната в исковата молба сума по кредита в размер на 1400.00 лева, а последният се е
задължил да я върне в посочения срок.
В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането, както и
твърденията си за нищожност на договора.
Въз основа на заявление от 27.03.2025 г. от „С.К.“ ООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 747 по описа за 2025 г. на
ВРС срещу длъжника В. Ц. К. за следните суми: сумата от 1400.00 лева - главница, 132.16
лева – възнаградителна лихва за периода от 28.04.2023 г. до 30.10.2023 г., 251.46 лева –
законна лихва за забава за периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2024 г., ведно със законна лихва,
считано от 27.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на
35.67 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Заповедта е връчена на длъжника на 13.05.2025 г., като в едномесечния срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК на 16.05.2025 г. същият е подал възражение срещу нея. На ищеца са
дадени указания, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането
си. Съобщението е връчено на заявителя/ ищеца на 03.06.2025 г. В дадения едномесечен
срок на 12.06.2025 г. ищецът е предявил иск за вземането си.
Не е спорно между страните, а и от заключението на назначената по делото ССЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установи, че сумата от 1400.00 лв., представляваща
чистата стойност на кредита по процесния договор за паричен заем, е изплатена на
ответницата в деня на сключване на договора, както и че са извършени плащания по
процесния договор за заем в общ размер на 856.00 лв. Същевременно ищецът претендира
само и единствено сумата в размер на 544.00 лв.
В разглеждания случай е безпредметно да се обсъжда детайлно възражението за
нищожност на процесния договор за заем по следните съображения: Чистата стойност на
кредита е в размер на 1400.00 лева, плащанията по кредита са в общ размер на 856.00 лева,
ищецът е приспаднал последната и в настоящото исково производство претендира само и
единствено остатъка от чистата стойност на кредита в размер на 544.00 лева.
При това положение дори съдът да достигне до краен извод за нищожност на
процесния договор за заем, то на основание чл. 23 ЗПК пак следва да присъди остатъка от
чистата стойност на кредита в размер на 544.00 лв.
Това е така, тъй като съгласно постоянната практика на ВКС при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора иск
(осъдителен или установителен по чл. 422 ГПК) на договорно основание за заплащане на
дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл. 23
ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на
чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо
вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно
4
основание по чл. 55 ЗЗД. Съображенията са основани на това, че ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и задължението за връщане на чистата сума по кредита следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, при който връщането на
предоставената сума е на вноски с различни падежи. Вземането за връщане на
предоставената сума е изискуемо с оглед обявената недействителност на договора (в този
смисъл е Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК).
От поведението на ищеца /за разлика от заповедното производство, в исковото
производство претендира само остатъка от чистата стойност на кредита/, може да се направи
извод, че в отношенията между страните не е и спорно, че в разглеждания случай
процесният договор за потребителски кредит е недействителен. При това положение
съгласно чл. 23 от ЗПК и цитираната практика на върховната съдебна инстанция ответникът
потребител следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По изложените съображения исковата претенция се явява установена както по своето
основание, така и по размер и като такава следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 415, ал. 5 ГПК в частта относно непредявените вземания заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 747/2025 г. по описа на РС - В. следва да бъде
обезсилена, а именно за следните суми: 856.00 лева – главница, 132.16 лева –
възнаградителна лихва за периода от 28.04.2023 г. до 30.10.2023 г. и 251.46 лева – законна
лихва за забава за периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2024 г.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /изм. ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г./ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 200.00 до 450.00 лв. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
интерес, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
В тази връзка ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 375.00 лева /25.00 лева – заплатена държавна
такса, 150.00 лева – възнаграждение за вещо лице и 200.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение/.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски съразмерно с уважената част от иска, които разноски възлизат на сумата в общ
размер от 26.13 лева /10.88 лева - за държавна такса и 15.25 лева - юрисконсултско
възнаграждение/.
Ответникът не претендира разноски
5
За оказаната в заповедното производство на длъжника безплатно адвокатска помощ и
съдействие на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 7, във вр. с ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на адвокат
Д.Г., вписан в АК – Л. с № **********, служебен адрес: гр. Т., ул. „З.С.“ ет. 4, офис № 30
следва да се присъди възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Доколкото предявената в исковото производство претенция е изцяло уважена, то на
процесуалния представител на ответника на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл 2 от
ЗА за исковото производство не следва да се присъжда възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
Т.“ № 12 дължи на „С.К.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Ц.ш.” № 115 Е, ет. 4 сумата от 544.00 лева - главница по Договор за потребителски
кредит № 853183 от 28.04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.03.2025 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 747/2025 г. по описа на Районен съд
- В. до изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 353 от 01.04.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 747/2025 г. по
описа на РС - В. в частта й за вземанията за следните суми: 856.00 лева – главница, 132.16
лева – възнаградителна лихва за периода от 28.04.2023 г. до 30.10.2023 г. и 251.46 лева –
законна лихва за забава за периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2024 г.
ОСЪЖДА В. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Т.“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ на
„С.К.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.” №
115 Е, ет. 4, разноски в настоящото производство съобразно уважената част от иска в общ
размер на 375.00 лева /25.00 лева – заплатена държавна такса, 150.00 лева – възнаграждение
за вещо лице и 200.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА В. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Т.“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ на
„С.К.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.” №
115 Е, ет. 4, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 747/2025 г. по описа на
Районен съд - В. съобразно уважената част от иска в общ размер на 26.13 лева /10.88 лева -
за държавна такса и 15.25 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „С.К.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Ц.ш.” № 115 Е, ет. 4 да заплати на адвокат Д.Г., вписан в АК – Л. с № **********,
служебен адрес: гр. Т., ул. „З.С.“ ет. 4, офис № 30, сумата в размер на 400.00 лева - разноски
за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч.гр.д. № 747/2025 г. по
описа на РС - В. на ответника В. Ц. К., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, във връзка
с чл. 7, ал. 7, вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
6
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
747/2025 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7