Номер 50503.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело №
20201000600956 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Х. М. Ц. чрез процесуалния му
представител - адв. Т. М. срещу протоколно определение от 20.08.2020 г. на СГС, Н.О., 25-
ти състав, постановено по ч.н.д. № 2822/20 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Ц. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от
определеното му по ЧНД № 57/2017 г. на СОС общо наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 8 години.
В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към
настоящия момент осъденият Ц. не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК. Твърди се,
че от представените по делото доказателства е видно, че осъденият работи и същевременно
изпълнява организаторска дейност в затвора, като ръководи и отговаря за реда на значителен
брой лишени от свобода. Сочи се още, че наличието на многобройни награди и честното
отношение към труда са индикатори за целенасоченост, зрялост и последователно отричане
на предишните модели на поведение. С оглед горното се настоява за отмяна на
постановеното определение и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване.
Апелативен съд- София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.
345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото
е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
С определение от 20.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2822/20 г., СГС е оставил
без уважение молбата на осъдения Х. Ц. да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание „лишаване от
свобода“ с остатък от 6 месеца и 28 дни /към момента на произнасянето/. Мотивите за това
се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателния анализ на
1
приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият е
изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на
чл. 70, ал.1, т.2 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да
иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все
още не е изпълнена. След задълбочен анализ на затворническото досие на Ц. се установява,
че не са налице доказателства, сочещи на трайна положителна промяна у него. Рискът от
рецидив, съгласно оценката, варира в средните стойности, като от началото на престоя в
МЛС и към настоящия момент, стойностите са редуцирани с 12 пункта (от 58 на 46 т.). Все
още не са формирани умения за водене на законосъобразен начин на живот, тъй като при
осъденото лице се наблюдават дефицитни зони, свързани с частична възможност да
разпознава проблемите и съответно да набелязва законосъобразни стъпки за тяхното
решаване, не осъзнава всички последствия от действията си, склонен е към импулсивни
прояви. Съгласно изготвеният доклад от ИСДВР Д. е установено, че осъденият Ц. не е дал
достатъчно категорични доказателства за своето поправяне. Без да се оспорват настъпилите
положителни тенденции за промяна в поведението на Ц., въз основа на съвестно и
отговорно полагане на труд в пенитенциарното заведение, както и наградите за доброто му
поведение /което е изискуемото такова в местата за лишаване от свобода/, последните обаче,
не бива да бъдат абсолютизирани, като им се придава изключително значение, доколкото
дефицитните зони, свързани с преоценка на миналото поведение, мобилизиране нагласите за
законосъобразен начин на живот и промяна на криминалния тип и начин на мислене,
указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с
цел промяна в отношението му към правонарушението. Не е за пренебрегване и
обстоятелството, че за периода на престоя си в Затвора, осъденият нееднократно е наказван,
в това число за физическа саморазправа, което поставя под съмнение осъзната активност по
отношение на плана към присъдата и затворническия живот, и се свързва по-скоро със
стремеж, предимно насочен към изтърпяване на наказанието, а не толкова към постигане на
положителни личностови промени. Ето защо, на база коментираните данни, резонно е било
прието от решаващия съд, че поведението на осъденият през време на досегашния му
сравнително продължителен престой в МЛС е неустойчиво и противоречиво. В тази насока,
независимо, че за периода на изтърпяване на наказанието, стойностите на риска от рецидив
са се понижили с 12 пункта – видно от изготвеното заключение, нивото на нуждите и
рисковете е оценено в рамките на средното ниво, което показва, че корекционната работа с
осъдения не е осъществена в максимална степен.
Съобразно гореизложеното, макар и формално да са изпълнени част от
предпоставките визирани в закона, а именно за изтърпяване на съответното време от
наказанието, то по отношение на поправителния ефект, все още не се наблюдават изцяло
покрити критерии, за да може в пълна степен да се приеме като категоричен извод, че
процеса по превъзпитание и осъзнато поправяне е завършил при осъдения Х. Ц..
2
Предвид тези съображения, решаващият съд резонно е приел, че към настоящия
момент не е настъпила трайна промяна, сочеща осъденият да се е поправил. Настоящият съд
напълно споделя констатацията на първоинстанционния съд, че за постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл. 36 от НК, е необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, поради което обжалваното определение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба -
оставена без уважение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр. 341, ал. 2 от
НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.08.2020 г., постановено по НЧД №
2822/20 г. по описа на СГС, Н.О, 25-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3