РЕШЕНИЕ
№ 20242
гр. София, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20241110141804 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 22 вр. чл.
69, ал. 2 ЗПУ от ................ против ................. за заплащане на сумата от
1798,39 лева, представляваща неплатено възнаграждение за месец септември
2020 г. по договор за опериране на обект ......................, находящ се в ...............,
сумата от 2848,25 лева, представляваща неплатено възнаграждение за месец
септември 2020 г. по договор за опериране на обект ....................., находящ се в
гр. ..................., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.07.2024 г., до окончателното
плащане, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане (връщане) на сумата от 19 984 лева като получена без правно
основание от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 11.07.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.08.2019 г. страните са сключили три договора за
опериране на обекти ............. идентични права и задължения на страните,
съгласно които ищецът се задължил да обслужва клиенти на ответника в
следните обекти: ................ находящ се в гр. ....................., находящ се в
..................., находящ се в гр. .....................
Излага, че обслужването на клиентите в обектите ищецът извършвал по
възлагане от ответника, със свои ресурси и за своя сметка, срещу
възнаграждение в размер, който се определял съгласно параметри, посочени в
Приложение № 1, неразделна част от договора, за което ищецът издавал
фактура. Сочи, че според установената практика фактурите за дължимото
възнаграждение се издавали ежемесечно, въз основа на данните въведени във
1
вътрешната електронна информационна система на ответника, както било
предвидено в договорите. За извършените през месец септември 2020 г.
услуги ищцовото дружество издало фактура № .................. на стойност
1798,39 лв. без вкл. ДДС, представляваща дължимото от ответника
възнаграждение по договора за месец септември 2020 г. за обекта на бул.
........... и фактура № **********/18.04.2024 г. на стойност 2848,25 лв. без вкл.
ДДС, представляваща дължимото от ответника възнаграждение по договора за
месец септември 2020 г. за обекта на бул. ..................
Твърди, че в края на месец септември 2020 г. ответникът прекратил
едностранно договорите и прекъснал достъпа на служителите на ищеца до
информационната му система. Фактурите за възнагражденията за месец
септември 2020 г. били издадени въз основа на информацията, която
служителите на ищцовото дружество били получили от информационната
система на ответника преди спирането на достъпа им до същата в края на
месец септември, като след тази дата изпълнението на договорите било
прекратено поради невъзможност за изпълнението им от ищеца с оглед
прекъснатия достъп до системата.
Поддържа, че за целия период на действие на трите процесни договора
ищцовото дружество е заплащало на ответника наем за помещенията, в които
е осъществявал дейността по договорите – на бул. .................... Сочи, че няма
писмен договор за наем с ответника за наемането на посочените помещения и
не е приемало да заплаща наем за същите нито на ответника, нито на титуляра
на правото на собственост на помещенията, в случай че той е различен от
ответника. Счита, че заплащането на наем не може да се приеме, че се
включва и в задълженията на дружество по чл. 1.2. от процесните договори,
доколкото същото е приело за своя сметка - със свои служители и
организация, да извършва единствено обслужване на клиенти на ответника.
Твърди, че правоотношения, съдържащи задължение на ответника да
предостави на .................. вещ за временно ползване, а последният - да му
заплаща определена цена за ползването не са налице, а следователно
плащания на наем са извършвани без правно основание. Счита, че в подкрепа
на последния извод е и уговореното в чл. 1.3. от трите процесни договора, в
който е посочено, че възложените действия по обслужване на клиенти се
извършват в обекти, които .................. единствено управлява и в които, с
договорите за обслужване, се е задължило да извършва дейността си. Излага,
че общият размер на плащанията, извършени от .................. на ответника, с
основание „наем за офис”, за периода от месец 08.2019 г., до месец 09.2020 г.,
е в размер на 19 984,80 лева, с включен ДДС, съгласно описаните в исковата
молба фактури, издадени в периода 29.08.2019 г. – 30.09.2020 г., с основание
„наем за офис“, без да е налице сключен между страните писмен договор за
наем.
С оглед на гореизложеното, моли за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – ................., е подал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими с доводи, че
същите са погасени по давност респ. неоснователни.
2
Не оспорва наличието на облигационни отношения между страните по
трите процесни договора, както и размера на исковите претенции за неплатени
възнаграждения за месец септември 2020 г., като прави възражение за
погасяването им по давност. Поддържа, че сумите по посочените фактури
носят характера на периодични плащания, произтичащи от сключените между
страните договори.
Оспорва претенцията за връщане на недължимо платени суми по фактури
с основание „наем на офис“ за периода 08.2019 г. – 09.2020 г. Не оспорва
получаването на сумите за „наем на офис“ за периода август 2019 г. – август
2020 г. Твърди, че не е получил сумите по фактурите за месец 09.2020 г. в общ
размер 2064 лв. с ДДС. Излага, че сумите за периода август 2019 г. – август
2020 г. са платени на основание сключени между страните неформални
договори за наем. Излага, че договорът за наем е неформален и за валидното
му сключване не е необходимо да се спази определена форма. Счита, че на
плащането от страна на ищеца на издаваните от ответника ежемесечно
фактури с основание „наем на офис“ за всеки един от трите обекта през
периода на действие на договорите, без да възразява или да оспорва
основанието и/или размера им, следва да се придаде значението на съгласие,
което налага изводът за съвпадащи насрещни волеизявления на страните по
неформалните договори за наем. Излага, че ищецът е заплащал и комуналните
разноски за офисите, което било индиция за изпълнение на задълженията на
наемател по договор за наем и за което било направено признание от ищеца в
нотариалната покана, приложена към исковата молба. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност.
Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.
1 вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 22 вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ
За основателността на исковете ищецът следва пълно и главно да докаже:
наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника в
процесния период с посоченото в исковата молба съдържание, по които е
престирал съобразно уговореното и по силата на които за ответника е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило
спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за
съдебно предявените вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните,
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните
обстоятелствата: наличието на валидни облигационни отношения между
3
ищеца и ответника в процесния период – месец септември 2020 г., по договори
от 01.08.2019 г. за опериране на обекти:............находящ се в гр. .....................,
находящ се в гр. ..................., с посоченото в исковата молба съдържание, по
които ищецът е престирал съобразно уговореното и по силата на които за
ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена за
месец септември 2020 г. в претендирания размер.
Спорен между страните е въпросът погасени ли са по давност вземанията
на ищеца срещу ответника за възнаграждение за месец септември 2020 г. в
размер 1798,39 лева по договор за опериране на обект ......................, находящ
се в ..............., и за възнаграждение за месец септември 2020 г. в размер
2848,25 лева по договор за опериране на обект ....................., находящ се в гр.
..................., с оглед своевременно релевираното от ответника в срока за
отговор възражение.
Видно от приетите по делото, неоспорени от страните, договор за
опериране на обект ......................, находящ се в ..............., и договор за
опериране на обект ....................., находящ се в гр. ..................., във връзка с
оперираната от възложителя по договора – ................., мрежа от обекти .....
(.................) за предоставяне на неуниверсални пощенски услуги на крайни
клиенти, на основание чл. 22 ЗПУ ответникът (възложител) е възложил, а
ищецът (изпълнител) е приел със свои ресурси и за своя сметка срещу
възнаграждение да обслужва клиенти на възложителя, като извършва
следните дейности: а) получаване на пратки от куриер/подизпълнител на
възложителя и предаването им в ................. обекта на крайни клиенти на
възложителя; б) приемане на пратки от крайни клиенти на възложителя и
предаването им на куриер/подизпълнител на възложителя за разнос; в)
получаване и/или предаване на суми по допълнителни услуги Наложен
платеж и пощенски парични преводи от/до крайни клиенти или
куриер/подизпълнител на възложителя; г) изпълнение на съпътстващи
дейности: - продажба на застраховки на пратки; - продажба на опаковки,
прозвъняване на клиенти, и връщане на обаждане на клиенти, чиито пратки се
обслужват от ................. обекта; - въвеждане на информация за изпълнените
дейности в информационната система на възложителя; -издаване на касов бон
и фактура на крайни клиенти; - други дейности, които съобразно вътрешните
процедури на възложителя съпътстват приемането/предаването на пратки и,
парични суми като част от изпълнението на неуниверсални пощенски услуги
от възложителя. Изпълнителят е приел да изпълнява възложеното в
управлявания от него обект ................. офис, като по всеки от договорите е
посочен адреса на съответния обект ................. офис.
Видно от чл. 2.1 от договорите за изпълнение на възложеното по
договора, възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение, което се
изчислява съгласно схема, посочена в Приложение 1. Съгласно чл. 2.3 от
договорите за дължимото възнаграждение по договорите изпълнителят издава
фактура не по-късно от 5-о число на следващия месец (до 5 дни след края на
фактурирания период), а съгласно чл. 2.4 възнаграждението се изплаща по
банкова сметка в срок до 20-о число на месеца на фактуриране.
Не е спорно между страните, че обслужването на клиентите в конкретно
4
посочените в договорите обекти ................. офис, част от оперираната от
възложителя по договора мрежа от обекти ...... (.................), ищецът
извършвал срещу възнаграждение, за което ежемесечно издавал фактура, въз
основа на данните, въведени във вътрешната електронна информационна
система на ответника, както е предвидено в договорите.
С договора за извършване на услугата, възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва посочените услуги за уговорения срок, при
определена периодичност, срещу възнаграждение, което се заплаща
периодично – ежемесечно. Касае се за договор за изработка, като естеството
на дължимата от изпълнителя престация – извършване на услугите –
предполага трайна, а не еднократна активност – задължението е с трайно
периодично изпълнение – в уговорената от страните периодичност
изпълнителят трябва да извършва еднакви по съществото си действия,
определени от вида на услугата, както и да отчита изпълненото.
Периодичният характер на задължението на изпълнителя обуславя характера
на задължението на възложителя периодично да плаща възнаграждение за
отчетената и приета работа, което задължение също е с трайно изпълнение; то
е задължение с повтарящо се изпълнение – възложителят трябва да извършва
няколко на брой еднакви престации – да плаща възнаграждение, които се
повтарят през определени периоди от време. Касае се за изпълнение на
множество периодично повтарящи се престации за предаване на пари, чиято
изискуемост, забава и давност настъпват поотделно, тъй като се касае за
самостоятелни задължения, обединени от един и същ правопораждащ факт –
договора, чийто падеж настъпва периодично през предварително определени и
известни на страните интервали от време, в които задължението трябва да
бъде изпълнено, а размерите на плащанията поначало също са предварително
определени или определяеми, както е в случая, без да е необходимо периодите
да са равни или плащанията да са еднакви – различието в размера на
дължимите за различните периоди суми не изключва периодичния характер на
плащането по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Не е възможно в закона да бъдат
изброени всички видове периодични плащания, поради това, че
правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни, поради
което законодателят е посочил примерно две от тях в чл. 111 б. „в“ ЗЗД –
вземанията за наем и лихви.
Това становище съответства изцяло на дадените с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него
примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение
на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период
5
стоки и услуги).
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че процесните договори касаят
изпълнение на множество периодично повтарящи се престации/задължения и
на двете страни по договора, като макар да са породени от един и същ факт –
договор, периодичните задължения са самостоятелни, а периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора – повтарящото се
задължение на изпълнителя е за извършване на съответните услуги през
съответния период, а на възложителя – за заплащането на конкретно
получените през този период услуги, чийто падеж настъпва периодично през
предварително определени и известни на страните интервали от време, в
които задължението трябва да бъде изпълнено, а размерите на плащанията са
предварително определяеми.
Вземането за всяка престация става изискуемо в съответствие с
уговорения в договорите начин на плащане. В контекста на изложената
фактическа обстановка, видно от уговорките между страните, издаването на
фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение
– чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава.
Задължението на лицето по чл. 3 ЗДДС е да издаде в петдневен срок от
настъпването на данъчното събитие фактура или друг данъчен документ по
чл. 112 ЗДДС, с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на
стоки или услуги. Издаването на фактурата обективира изпълнението на
данъчното задължение, а изпращането й на получателя – волеизявлението на
издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и
облигационната последица на покана по чл. 84,ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Задължението на възложителя за плащане на възнаграждението е възникнало
с приемането на извършената работа на 30.09.2020 г., видно от приетия по
делото протокол за извършване на проверка от 30.09.2020 г. – чл. 266, ал. 1 вр.
чл. 264 ЗЗД. Вземането за възнаграждение за периодично предоставените
услуги, като вземане за периодични плащания по см. на чл. 111 б. „в“ ЗЗД, се
погасява с изтичане на 3-годишна давност. Тъй като исковете за заплащане на
възнаграждения за месец септември 2020 г. са предявени на 11.07.2024 г.,
вземанията към тази дата са погасени поради изтекла 3-годишна давност,
което обуславя неоснователност (а не недопустимост, както твърди
ответникът) на исковете като погасени по давност.
Следва да се посочи, че издаването на процесните фактури с номера
********** и ....... не променя извода за началото на течението на давностния
срок. Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да
документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно
водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена
стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната практика е
последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане,
основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само
6
удостоверява този факт.
В тази връзка неоснователни са твърденията на ищеца, че ответникът
прекратил едностранно договорите и прекъснал достъпа на служителите на
ищеца до информационната му система, с което обосновава довода си, че
фактурите са издадени през 2024 г. поради забавата на ответника по смисъла
на чл. 95, пр. 2 ЗЗД. Посочената разпоредба е неотносима към настоящия
спор, доколкото задължението на ищеца за издаване на фактура не променя
извода за възникването и изискуемостта на задължението на възложителя по
договора, а с това и за началото на течението на давностния срок. Още повече,
че в случая не е налице и твърдяната липса на съдействие от страна на
ответника поради неизпълнение на задължението по чл. 5.11. от договорите,
както твърди ищецът. Видно от посочената разпоредба, същата урежда право,
а не задължение на възложителя и не представлява предпоставка за издаване
на фактурата от страна на ищеца. Както ищецът сам сочи в исковата молба
процесните фактури за възнагражденията за месец септември 2020 г. са
издадени въз основа на информацията, която служителите на ищцовото
дружество били получили от информационната система на ответника преди
спирането на достъпа им до същата в края на месец септември, след която
дата изпълнението на договорите е било прекратено. Посоченото от ищеца
само по себе си означава, че след като е могъл да издаде процесните фактури
на 18.04.2024 г. въз основа на информация, с която е разполагал още през
септември 2020 г., то за него не е била налице пречка да издаде фактурите и
към онзи момент. Не на последно място, видно от представената от ищеца
нотариална покана, същият извънсъдебно е признал, че договорите са
прекратени на 30.09.2020 г. след отправено на 31.08.2020 г. едномесечно
уведомление от страна на ответника, за което свидетелства и представеният от
ищеца протокол за извършване на проверка от 30.09.2020 г. С оглед на
изложеното неоснователни са твърденията на ищеца, че едва в края на месец
септември представители на ответника заявили, че прекратяват действието на
договорите и прекъснали достъпа на служителите на ищеца до системата на
ответника, с което ищецът бил лишен от възможността за проверка на данните
за вече извършените дейности по договорите, след като още на 31.08.2020 г. е
бил уведомен за едностранното прекратяване на договорите от страна на
ответника с едномесечно предизвестие, с оглед на което е разполагал с
възможност за проверка на данните за извършените дейности по договорите
през месец септември 2020 г. до прекратяването на достъпа му до системата в
края на месеца, което по собствените му твърдения е направил, след като е
издал процесните фактури въз основа на информацията, получена от
информационната система на ответника преди прекратяването на договорите.
По твърдения на ищеца след прекъсване на достъпа му до информационната
система на ответника, изпълнение по договорите не е осъществявано от него,
а договорите били прекратени, поради което и липсата на достъп до системата
не би могла да се е отразила на информацията, получена от информационната
система на ответника преди прекъсване на достъпа респ. прекратяването на
договорите.
Ищецът не твърди и по делото не се установяват факти, чието проявление
7
да е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
С оглед на гореизложеното, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 22 вр. чл.
69, ал. 2 ЗПУ за заплащане на сумата от 1798,39 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за месец септември 2020 г. по договор за
опериране на обект ......................, находящ се в ..............., и на сумата от
2848,25 лева, представляваща неплатено възнаграждение за месец септември
2020 г. по договор за опериране на обект ....................., находящ се в гр.
..................., следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
За основателността на иска ищецът следва да докаже факта на плащане и
получаване на процесните суми от ответника, а в тежест на ответника е да
докаже, че е налице валидно правно основание за получаването, съответно
задържане на полученото.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните,
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните
обстоятелствата: че сумите, за които са издадени процесните фактури за наем
за периода август 2019 г. – август 2020 г. са платени от ищеца на ответника.
Стойността на фактурите за посочения период възлиза на 17 920,80 лв.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че сума
в размер на 2064 лв., представляваща сбора от стойностите на трите фактури
за наем на офиси .................... г. – фактури с № ..................... г., №
**********/30.09.2020 г. и № **********/30.09.2020 г., не е платена от ищеца
на ответника, поради което и посочената сума като неплатена не подлежи на
връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а искът в тази част следва да
бъде отхвърлен само на това основание.
Правният спор между страните в настоящото производство е концентриран
върху наличието на валидно правно основание за получаване сумите, за които
са издадени процесните фактури за наем за периода август 2019 г. – август
2020 г., платени от ищеца на ответника, обуславящо и задържането им от
последния. За установяване на спорните между страните обстоятелства по
делото са приети писмени доказателства и са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетел.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД всеки, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1) имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника,
в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2) връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича
от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3) липса на правно
основание за имущественото разместване.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.
д. № 1/79 г. на Пленума на Върховния съд (ППлВС № 1/79 г.), първият
8
фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието
на някакво правоотношение.
Съгласно ППлВС № 1/79 г., във всички случаи, когато е установено, че
ответникът е получил нещо, той е длъжен да го върне, ако няма основание да
го задържи. В негова тежест е да докаже, на какво основание го е получил и
защо има право да го задържи. С оглед фактическите твърдения на ищеца и
правно основание на предявения срещу ответника иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за присъждане на получената от последния парична сума без наличието
на каквото и да било правно основание, следва да се съобрази приетото в
посоченото ППлВС № 1/79 г. във връзка с разясненията по първия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а имено: „... Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение“. При съдебен спор на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да
установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в
тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имущественото благо
не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за
разместването на благата, което му дава право да задържи полученото.
Както се посочи не е спорно, че ищецът е платил на ответника сумите, за
които са издадени процесните фактури за наем за периода м. август 2019 г. – м.
август 2020 г., които са на обща стойност 17 920,80 лв. Ищецът твърди, че за
целия период на действие на трите процесни договора от 01.08.2019 г. до
30.09.2020 г. ищцовото дружество е заплащало на ответника наем за
помещенията, в които е осъществявал дейността по договорите в конкретно
посочените в договорите обекти ................. офис, част от оперираната от
възложителя по договора мрежа от обекти ............... (.................) – на бул.
.................... Ищецът сочи, че няма писмен договор за наем с ответника за
наемането на посочените помещения и не е приемал да заплаща наем за
същите нито на ответника, нито на титуляра на правото на собственост на
помещенията. Ответникът излага, че сумите за периода август 2019 г. – август
2020 г. са платени на основание сключените между страните договори респ. на
основание сключени между страните неформални договори за наем.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му
плати определена цена. От тази дефиниция следва, че между страните по
договора за наем трябва да се постигне съгласие по два въпроса: относно
вещта, която се предоставя за временно ползване, и относно цената, която
наемателят дължи срещу предоставеното му ползване. Това са съществените
елементи на този вид облигационно правоотношение. Договорът за наем е акт
(действие) на управление на вещта (решение № 150 от 22.12.2016 г. по т. д. №
1704/2015 г. на ВКС, I-во т. о.). Действие от такъв характер може да бъде
9
извършено от всеки, който разполага с управителни правомощия, вкл. от
наемател – чл. 234 ЗЗД.
Договорът за наем е неформален – за валидното му сключване не е
необходимо да се спази някаква форма. Ето защо той може да се сключи в
писмена форма, в устна форма или с конклудентни действия. В съдебната
практика е посочен случай, при който даването на банкова сметка от ищците
за получаването на наемната цена в качеството им на наемодатели би се
тълкувало като волеизявление чрез конклудентни действия, с което биха се
обвързали от договора за наем (решение № 156 от 07.11.2018 г. по гр. д. №
1223/2018 г. на ВКС, III-то г. о.). Такова конклудентно действие може да
съставлява, както получаването на ежемесечни парични суми, така и
плащането им. На така извършените действия следва да се придаде значението
на съгласие – както от страна на получателя, в качеството му на наемодател,
така и на заплатилия съответната парична сума в качеството му на наемател,
за наличието на облигационно отношение, изразяващо се в договор за наем
между тези страни. Това е така, защото от съдържанието на посочените
действия може да се заключи за наличието на съвпадащи волеизявления по
един от съществените елементи на договора за наем – цената.
В случая, по делото се установява, че между страните е постигнато
съгласие както относно вещта, която се предоставя за временно ползване, така
и относно цената, която пренаемателят дължи срещу предоставеното му
ползване, като аргументите за това са следните:
От съдържанието на сключените между страните три броя договори за
опериране на обект ..... се установяват обектите, които ответникът е
предоставил за ползване на ищцовото дружество, в които последното е
осъществявало дейността по договорите през целия период на действието им –
от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 г. Това са конкретно посочените в договорите
обекти ................. офис, част от оперираната от възложителя по договора
мрежа от обекти ...... (.................) – на бул. .................... Не е спорно, а и е видно
от договорите, че посочените обекти са възложени за управление на ищеца.
От показанията на свидетеля ............... се установява, че развитието на офисна
мрежа на ответника се осъществява по изготвен план, по който се търсят
офиси. Договорите за наем на тези офиси се сключват след като се установи,
че определена точка е важна за съответния район, в който ответникът развива
дейността си. Ответникът сключва договор за наем, след което сключва
договор с даден партньор за определения офис – договор за опериране на
обект ..... като партньорът управлява и работи тези точки, приемайки и
предавайки пратки, и се задължава да поддържа определения от ответника
стандарт, като извършва дейността за своя сметка и заплаща всички
консумативи, включително префактурирания наем, като всеки месец
възложителят издава фактури за всеки обект.
Не е спорно, че през целия процесен период – периода на действие на
трите процесни договора, ищецът е ползвал предоставените му от ответника
помещения (офиси), посочени в договорите, за определеното в договора
ползване, което обстоятелство свидетелства именно за постигнато между
страните съгласие относно вещите, предмет на договорите. Не е спорно между
10
страните, че ответникът е бил изправна страна по договорите – предоставил е
описаните в договорите имоти за ползване от ответника през процесния
период т.е. е изпълнил своето задължение да предаде имотите и да осигури
необезпокояваното им ползване. Не е спорно, че разходите, свързани с
ползването на помещенията, са се дължали и са били заплащани от ищеца,
което е в унисон с разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Изложеното напълно
кореспондира с уредбата на договора за наем в ЗЗД и с установената по
въпроса практика, съгласно която наемодателят е длъжен да предаде вещта и
да осигури необезпокояваното й ползване от страна на наемателя, а
наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора
ползване, да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на
вещта.
От своя страна, на действия на ищеца по ползване на офисите и плащане
на сумите по процесните фактури с основание „наем на офис“, следва да се
придаде значението на съгласие за наличието на облигационно отношение,
изразяващо се в договор за наем между страните по делото. Това е така,
защото от съдържанието на посочените действия може да се заключи за
наличието на съвпадащи волеизявления по съществените елементи на
договора за наем – относно вещите, които се предоставят за временно
ползване, и относно цената, която наемателят дължи срещу предоставеното
му ползване. Ответникът е издавал на ищеца фактури (три фактури всеки
месец – по една за всеки от обектите) с основание за дължимите суми „наем на
офис“ и посочен съответния месец. През периода на действие на договорите,
ищецът е извършвал плащания по тези фактури, без да възразява или оспорва
нито основанието за издаването им, нито размера на сумите. В изпълнение на
своите задължения по договорите ищецът е заплащал консумативите за
наетите имоти. Свидетелство за това е и приетата по делото нотариалната
покана от 04.11.2020 г., с която ищецът извънсъдебно признава задължението
си да плаща всички комунални разноски за офисите, а и посоченото
обстоятелство не се оспорва от него. Извършените плащания от страна на
ищеца и тяхното приемане от страна на ответника, във връзка с ползването на
вещите, е достатъчно да се направи извод за наличието на сключени
неформални договори за наем.
С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това
обективиращи задължителна за съдилищата практика, а именно: решение №51
от 10.12.2012г. по гр.д. №962/11г. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по т.д.
991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І
т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др., е прието, че фактурата
може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно
правоотношение между страните, доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката/услугата, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Само по себе си, плащането й от ищеца
респ. осчетоводяването, представлява признание на задължението и доказва
неговото съществуване (решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о.). Съдът намира, че
приетите по делото фактури са годно доказателство, което може да установи
11
извършването на престацията, респективно получаването на услугата и може
да задължи ищеца за посочените в тях суми. Фактурата може да се приеме
като доказателство, установяващо договорно правоотношение, тъй като
законът не изисква специално сключен писмен договор, като процесните
фактури съдържат всички необходими елементи, квалифициращи договора
като такъв за наем (така Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. №380/2009 г. на І
ТО на ВКС и Решение № 218/06.01.2017 г. по т. д. №3572/2015 г. на І ТО на
ВКС).
По гореизложените мотиви и предвид разпределената по делото
доказателствена тежест, съдът намира, че е налице основание за заплащане и
получаване на процесната сума като цена за наем на процесните офиси, в
които ищецът е осъществявал дейността по договорите. Следователно не е
налице обогатяване от страна на ответника за сметка на ищеца, доколкото
получените от дружеството суми намират своето основание в сключените
неформални договори за наем, по които ответникът е изправна страна, като
предметът на предявените искове се изчерпва с разрешаване на правния спор
между страните, който както вече бе посочено е наличието или липсата на
правно основание за получаване на процесните суми от ответника.
Обстоятелството, посочено в писмени бележки, че свидетелят заявява,
че ответникът не преотдава под наем помещенията, в които се извършва
дейност от негово име, а сключва договори с трети лица за опериране на
обектите, не е в състояние до обори горните изводи, доколкото въпросът
налице ли е договор за наем между страните е правен, а използваната от
свидетеля терминология и даването на квалификация не е правно релевантно.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане (връщане) на сумата от 19 984 лева като
получена без правно основание от ответника е неоснователен, доколкото по
делото се доказа наличие на основание за ответника да задържи получените
суми за наем на имотите.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът в размер 3144 лв., представляващи уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представените фактура и
преводно нареждане от 11.09.2024 г. (л. 119-120 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ................, ЕИК ..................... срещу
................., ЕИК ................... осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 22 вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ за заплащане на сумата от 1798,39 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за месец септември 2020 г. по
договор за опериране на обект ......................, находящ се в ..............., и сумата
от 2848,25 лева, представляваща неплатено възнаграждение за месец
12
септември 2020 г. по договор за опериране на обект ....................., находящ се в
гр. ..................., както и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 19 984 лева като получена без правно основание от
ответника.
ОСЪЖДА ................, ЕИК ..................... да заплати на ................., ЕИК
................... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3144 лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13