РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
с
участието на секретаря С.Ф.
разгледа
адм. дело № 213/2022г. по описа на
АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Образувано е по жалба вх. № 1973/04.05.2022г. в АСВТ, подадена от името на П.Й.А. ***, действащ чрез упълномощения ***.
Оспорва се Решение № 211 от 07.04.2022 г., постановено от Министерски съвет на Република България, в частта, с която са отчуждени за държавна нужда имоти и части от имоти, представляващи частна собственост, с цел изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, в участъка от трасето на същата, преминаващо през област Велико Търново. В така оспорена част от Решението на МС са отчуждени осем броя поземлени имоти с идентификатори по КККР съответно: 40782.22.4; 40782.25.10; 40782.28.32; 40782.28.34; 40782.28.35; 40782.31.36; 10782.45.6; 40782.47.13. Всички посочени имоти са с местонахождение землище на с. Куцина, ЕКАТТЕ 40782, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново. Същите са собственост на жалбоподателя, видно от представените НА и Скици.
По жалби срещу обезщетението за част от посочените ПИ пред АСВТ са образувани и други дела с номера съответно: АД № 265/2022г.; АД №282/2022г.; АД № 300/2022г.; АД № 306/2022г.; АД № 310/2022г.; АД № 319/2022г. Част от тях са прекратени, а №№ 265,300 и 319 са присъединени за разглеждане в настоящото, което обхваща пълната претенция на жалбоподателя П.А. за всички негови отчуждени имоти в землището на с. Куцина.
Жалбоподателят възразява по същество срещу размера на паричното обезщетение, определено за отчуждените за държавна нужда имоти. Става въпрос за земеделски земи с обща площ от 78,997дка, от които са отчуждени 45,81дка и определен общ размер на обезщетението от 52 465,00лв. Това означава 1 145,27лв. за дка.
Според жалбоподателя Решението на МС е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби на ЗДС. Твърди, че не са спазени процесуалните изисквания на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС, а оценката на имотите в административното производство не е извършена от лицензиран оценител, отговарящ на изискванията на ЗДС. Счита, че размерът на определеното обезщетение не отговаря на действителната пазарна цена на тези осем имота. Същото е силно занижено и неправилно е извършена оценката по реда на ЗДС. По изложените съображения на практика от съда се иска да измени решението на МС като се увеличи размера на обезщетението.
В о.с.з. жалбата се поддържа от упълномощения ПП, който пледира за нейната основателност. Представя писмени доказателства за собствеността върху отчуждените имоти и ангажира съдебна оценителна експертиза. Моли съда да приеме за равностойно парично обезщетение това, определено от ВЛ по СОЕ към момента на постановяване на оспореното Решение на МС/07.04.2022г./. Претендира да се присъдят направените по делото разноски за ДТ, СЕ и АВ, за което представя списък и доказателства за плащането им.
Ответната страна – Министерски съвет на Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото, упълномощеният ПП оспорва жалбата като неоснователна с конкретни доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Възразява по приемането на заключението на ВЛ по СОЕ със съображения, че методиката на оценка не е съобразена с изискванията на ЗДС и в частност времевия период, през който са изповядани използваните от ВЛ пазарни аналози. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В постъпил по делото писмен отговор от пълномощник оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Прилага писмени доказателства. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник в о.с.з. излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на Решението на МС в оспорената част. Моли съда да не взема предвид оценката на ВЛ по задача 2 от съдебно-оценъчната експертиза за периода 2021г.-2022г., тъй като в императивната разпоредба на § 1а, т. 2 от ЗДС изрично е посочено, че следва да се използват пазарни сделки за периода преди датата на възлагане на оценката, т.е. преди 11.03.2021г. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Служебната проверка за допустимост на оспорването не разкри пречки за постановяване на акт по същество. АПИ писмено уточни, че не разполага с ОР, която да удостовери съобщаването на Решението на МС на жалбоподателя. Налице са данни за извършено от инвеститора разгласяване на Решението на МС чрез способите посочени в чл.34б, ал.2 от ЗДС. В тази връзка съдът прие, че преклузивния срок за обжалване, посочен в чл.38, ал.1 от ЗДС не е изтекъл. Жалбата е депозирана при наличие на правен интерес от заявеното оспорване. Макар в Приложение №1 към оспорения ИАА за два от имотите да е посочено името на друг собственик, а именно: за ПИ 40782.28.34 – Т.Ил. Т.и ПИ 40782.22.4 – М. Д. К..Това обаче не отменя правния интерес на действителния собственик да оспори ИАА в тази част пред съда, за което АСВТ се позовава на мотивите на ТР № 5/20.07.2010г. на ОСС на ВАС. За влиянието на този факт върху преценката за законосъобразността на оспорения акт ще бъдат изложени мотиви по-долу.
Предвид изложеното жалбата е допустима, а АСВТ е местно компетентния съд - този по местонахождението на имотите.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу съображения.
С определението за насрочване на делото съдът направи предварителен доклад и указа на ответника и заинтересованите страни, че тяхна е тежестта да установят съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка в хода на съдебното следствие бяха събрани следните доказателства:
Жалбоподателят представи НА и скици за удостоверяване на правото на собственост върху процесните имоти. Ответникът представи административната преписка, включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти, като писмените доказателства в същата не са оспорени. МРРБ представи доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС за оповестяване на процедурата. Агенция „Пътна инфраструктура“ не представи такива за съобщаването на акта по чл.34б, ал.2 от ЗДС.
Прието бе заключението на ВЛ по СОЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и го цени съвкупно с всички доказателствени източници по делото.
Не са четени определения за безспорни между страните факти или такива служебно известни на съда.
При преценка поотделно и в тяхната взаимна връзка на приетите по делото доказателства, съдът намери за установени следните факти:
1. С Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
2. За обекта,
в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново, както и с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ.
Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на заместник-министър
на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен
устройствен план - парцеларен план
/ПУП-ПП/.
3. С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус".
3.1. Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други.
4. На 11.03.2021г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено изготвянето на оценка за определяне на равностойното парично обезщетение за имоти и части от имоти, за задоволяване на държавна нужда.
4.1. Изготвен е Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.
5. След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
6. Въз основа на предложението, Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно Приложение към т. 1 от Решението, в землище с. Куцина, общ. Полски Тръмбеш, земеделска територия, се отчуждава от П.Й.А. поземлени имоти с идентификатори по КККР съответно: 40782.25.10; 40782.28.32; 40782.28.35; 40782.31.36; 10782.45.6; 40782.47.13.
6.1. А за ПИ 40782.28.34 е записан като собственик – Тошко Илиев Тодоров/ вж. №41 в Приложението/ и за ПИ 40782.22.4 – М. Д. К./вж. №5 в Приложението/. От представените в хода на съдебното следствие документи за собственост – НА и актуални скици от кадастъра/вж. л.10-20 от том първи и л.477 от том втори на делото/ се установява, че действителният собственик на ПИ с посочените идентификатори 40782.22.4 и 40782.28.34 е жалбоподателят П.Й.А..
6.2. Всички посочени осем имота са с местонахождение в землището на с. Куцина и представляват земеделска земя – ниви трета категория. Отчуждени са общо 45,81дка и определен общ размер на обезщетението от 52 465,00лв.
7. Съгласно представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти. От АПИ не са представени доказателства, че обжалваното Решение е връчено на жалбоподателя.
8. Недоволен от определеното с Решението на МС обезщетение Пл. А. депозира жалба пред АСВТ, по която е образувано настоящото дело.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 211/07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение за отчуждени от патримониума на жалбоподателя общо 45,81дка от осем ПИ с идентификатори по КККР съответно: 40782.25.10; 40782.28.32; 40782.28.35; 40782.31.36; 10782.45.6; 40782.47.13; 40782.22.4 и 40782.28.34, всички в землището на с.Куцина, общ. Полски Тръмбеш, представляващи земеделски земи - "нива" трета категория, отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“.
Приложим материален закон е ЗДС, а процесуален АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. В случая с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2 "София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет.
Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, възложена му с нормата на чл.34а, ал.1 от Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
В производството по издаването на Решението на МС са спазени всички съществени административно-производствени правила, разписани в разпоредбите на чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до Министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл.34а ал.3 и 4 от ЗДС ред.
По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки“.
Според установеното в практиката на ВАС, целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива, които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти.
Съгласно § 1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и отнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии.
Видно е от изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят правилно и след като е установил, че има вписани сделки за имоти със сходни характеристики в същото землище, е приложил сравнителния (пазарен) метод. Оценката е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а от ДР на ЗДС, като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция по вписванията съгласно задълженията й по чл. 32, ал. 4 от ЗДС.
В конкретния случай според приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за процесния имот, предвид наличието на 2 сделки със земеделски земи в землището на с.Куцина в период една година назад от датата на възлагането на оценката (от 11.03.2020 г. до 11.03.2021 г.), отговарящи на изискванията на § 1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС, е определено по този ред – въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики от последните двадесет сделки. Установена е осреднена цена от 1 145,34лв. за декар. В този ред на мисли съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че оценката не е изготвена от лицензиран оценител, което се опровергана от приложените по преписката сертификати за оценителска правоспособност.
Във връзка с горното следва да се отчете, че приетата по делото съдебно-оценителна експертиза работи въз основа на други данни и определя пазарна цена за периода 11.03.2020г. - 11.03.2021г. в размер на 1 215лв., като прилага коригиращ коефициент за използвания пазарен аналог с категория на земеделската земя 4-та, т.е. по-ниска от отчуждената. Макар да намира използването на коефициент за правилно по същество, тази част от ЕЗ съдът не кредитира по съображения, които ще изложи по-долу. Простата пазарна логика предполага цената на стока с по-високо качество да е по-висока. Поради това този коригиращ коефициент, определен то ВЛ е необходим с оглед обективността на заключението, независимо от посоченото в специалния закон, който ПП на АПИ тълкува стеснително акцентирайки само на начина на ползване. Съдът намира, че категорията на земята има отношение както към данъчната оценка така и към пазарната стойност на същата. Поради това този коефициент е необходим.
Поради оспорване на размера на обезщетението, определено от АО, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение, определено в два варианта: Вариант 1 - по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а от ДР на ЗДС; Вариант 2 – съобразно актуалните пазарни цени след проучване на съответните пазарни аналози за сделки след 11.03.2021 г. с ниви в землището на с. Куцина. По вариант 1 вещото лице е установило пазарна цена от продажба на 1 дка земеделска земя в землището на с. Куцина, за периода от 12месеца преди възлагане на оценката от АПИ/11.03.2021г./ в размер на 1 215,00лв. Във вариант 2 вещото лице е изготвило заключение за възмездни сделки с участие на ЮЛ, сключени в 12 м. период преди отчуждаването/07.04.2022г. – дата на оспореното Решение на МС/. Определена е единична цена от 1 636,00725 лв/дка и съответно общ размер на обезщетението на засегнатата част от имотите от 74 962,00лв.
Съдът намира,
че при определяне на обезщетението административният орган не е допуснал
твърдянитe в жалбата нарушения, като е взел предвид
всички относими и годни сделки, които да бъдат приети за пазарни аналози при
определяне на пазарната цена на отчуждаваните части от имота на
жалбоподателката съобразно разпоредбите на чл.
32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Тоест, оценката е извършена
законосъобразно, а размерът й при съобразяване на относимите пазарни аналози се
потвърждава от доказателствата по делото. Но при това определеното от АО
обезщетение съдът не намира да отговаря на законовата цел – да представлява справедливо
и равностойно на отнетото право на собственост парично обезщетение. Обезщетение,
което да дава възможност на собственика, ако реши, в същия момент (на
отчуждаването), на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за
задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения.
Съдът не може да игнорира обстоятелството, че пазарните аналози, използвани при изготвяне на оценката на отчуждаваните имоти в землището на с. Куцина, са сделки, сключени повече от година и половина преди издаването на Решението на ответника/07.04.2022г./. Независимо какви са били причините за това забавяне на процедурата. Общоизвестно е обстоятелството за наличието на засилени инфлационни процеси в страната и повишаване на цените на земеделските земи през този период. В тази връзка е видно от ЕЗ, че цените в периода 12 м. преди 07.04.2022г. са по-високи от посочените в нотариалните актове, ползвани за изготвяне на оценката в хода на административното производство.
Във връзка с така изтъкнатото обстоятелство съдът следва да се съобрази и с практиката на ЕСПЧ, която е задължителна за България като страна по Конвенцията, по арг. от чл. 46 от КЗПЧОС. Член първи от Протокол №1 към Конвенцията е посветен на защитата на правото на собственост и §1 от същия гласи: „Всяко ФЛ или ЮЛ има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.“
Така в Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г. е установено нарушение на държавата на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията, като изрично е посочено, че размерът на обезщетението за отчуждената земя трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. Това разбиране за оценка на имота максимално близо във времето към момента на отчуждаването е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята. Така както изисква разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДС и тази на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България.
В цитираното Решение на ЕСПЧ е посочено, че следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество. При това ЕСПЧ приема, че е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
При зачитане задължителното тълкуване на ЕСПЧ, за да се гарантира проявлението на принципа на пропорционалност/между отнетото право и неговата пазарна оценка/ следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването му, по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като посочения в тази допълнителна разпоредба 12-месечен срок, който е приложим преди датата на възлагането на оценката не следва да се прилага. Този период е твърде отдалечен във времето, което води до оценка на отнетото право, извършена в противоречие с посочените принципи и тълкувание на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, дадено в практиката на ЕСПЧ, което тълкуване е задължително за българския национален съдия.
От изложеното е видно, че е налице противоречие на законовите изисквания относно определянето на равностойно обезщетение по ЗДС с действителното съдържание на защита на правото на собственост по чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Разрешаването на това противоречие е предвидено в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България - международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992г. В този ред на мисли следва да посочим конкретно, че в Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд посочва, че „КЗПЧОС, страна по която са всички държави- членки на ЕС, е интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт.“-край на цитата. При това текстовете на Конвенцията следва да бъдат прилагани с оглед възприетото тълкуване в юриспруденцията на ЕСПЧ.
По изложените аргументи, съдът намира, че определената от ВЛ оценка на отчужденото право по втория вариант/стр.10 от ЕЗ, т.5.2./ по същността си представлява равностойно парично обезщетение за отчужденото право. Оценка, която гарантира съразмерност между отнетото право и присъденото обезщетение. ВЛ е работило с пазарни аналози в период 12 преди 07.04.2022г., т.е. към датата на постановяване на Решението на МС. Сделките са за имоти в землището на с. Куцина, сключени са между физически и юридически лица. Оценката е 1 636,00лв. за декар или общ размер на обезщетението от 74 962,00лв. Този вариант съдът изцяло кредитира като обективен и компетентно изготвен, отговарящ на целите на закона, поради което приема, че стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота е в размер на 1 636,00лв. на декар, или общо 74 962,00 лв. за 45,81 дка отчуждена част от процесните имоти.
Предвид изложеното Решението на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като определеното от АО обезщетение за тези 8 имота от 52 465,00лв. е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждената част от ПИ с идентификатори както следва: 40782.22.4; 40782.25.10; 40782.28.32; 40782.28.34; 40782.28.35; 40782.31.36; 10782.45.6; 40782.47.13, всички с местонахождение землище на с. Куцина, представляващи ниви, с площ за отчуждаване от 45,81 дка и цена на обезщетението в размер на 52 465,00лв. се увеличи размера на определеното обезщетение на 74 962,00лв.
Освен изтъкнатите съображения за незаконосъобразност на оспорения АА, в оспорената част, касаеща два поземлени имота, вместо действителния собственик – жалбоподателя, като правоимащи са посочени съответно: за ПИ 40782.28.34 – Т.Ил. Т.и за ПИ 40782.22.4 – М. Д. К.. В хода на съдебното следствие обаче жалбоподателят П.Й.А. доказа своето право на собственост върху същите към момента на отчуждаването. Съгласно НА № 188/31.07.2014г. и скица от 04.05.2022г., както и НА № 129/20.12.2019г. и скица от 04.05.2022г./вж. л.477/. Това обстоятелство е допълнително основание за незаконосъобразност на оспорения ИАА, в тази му част, съгласно приетото от върховните магистрати в ТР № 5/20.07.2010г. на ОСС на ВАС. Действителният собственик на отчуждавания имот, който не е посочен в административното решение по чл. 34б, е активно легитимиран да обжалва Решението на МС, защото обжалването е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици при наличие на пряк и личен интерес за тези жалбоподатели. Това означава, че настоящата инстанция следва да отстрани този порок на оспорения ИАА, като запише за собственик на отчуждените ПИ 40782.28.34 и ПИ 40782.22.4 по КККР на с. Куцина жалбоподателя П.Й.А..
По изложените мотиви съдът намери жалбата за основателна.
Съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС настоящото решение не подлежи на обжалване.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 5 510,00 лв., от които: 10 лв. – внесена държавна такса и 1600,00 лв. – внесен депозит за вещо лице и АВ – 3 900,00лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение трето от АПК, съдът в посочения състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от 2020 година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по техническия проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му по Приложение към т.1 от Решението, касаеща посочване на собственика на отчуждени имоти с идентификатори ПИ 40782.28.34/№41 в Приложението/ и за ПИ 40782.22.4 /№5 в Приложението/, в землището на село Куцина, общ. Полски Тръмбеш, като ЗАПИСВА ЗА СОБСТВЕНИК на посочените имоти жалбоподателя П.Й.А..
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от 2020 година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по техническия проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на площи от поземлени имоти с идентификатори както следва: 40782.22.4; 40782.25.10; 40782.28.32; 40782.28.34; 40782.28.35; 40782.31.36; 10782.45.6; 40782.47.13, находящ се в землището на с. Куцина, общ. Полски Тръмбеш, с обща площ от 78,997 дка и засегната от отчуждаването площ в размер от 45,81 дка, за която е определено парично обезщетение в размер от 52 465,00лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 74 962,00лв. /седемдесет и четири хиляди деветстотин шестдесет и два лева/.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на П.Й.А., ЕГН ********** от гр. В. Търново сумата от 5510,00 лв. /пет хиляди петстотин и десет лева/, представляваща разноски за производството.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: