Р Е Ш Е Н И
Е №260106
08.07.2021
г.,гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Пазарджик, Търговско отделение,на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година,в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
В присъствието на секретаря Петя Б. като разгледа
докладваното от съдията търг.д. №187 по
описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание по чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./,съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано по подадена искова молба от Б.Г.П.,ЕГН-**********,***
против „З.К. Л.И.”АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„Ч. в.” №****,в която се
твърди ,че на ****** г. около ** часа в с. Г. Б.,МПС марка „Ф.“,модел „М.“ с
per.№****, управляван от Р. С. Я., ЕГН **********,*** реализира ПТП с движещата
се плътно вдясно пешеходка С. Г. В.,ЕГН **********.Същата била трудно подвижна,
ползваща два метални бастуна за подпори при собственото си движение.Тя вървяла плътно до бордюра,а не по
тротоара,тъй като същият бил с нарушена и неравна настилка,което затруднявало
придвижването й,предвид и помощните средства.
В резултат на гореописаното ПТП пешеходката,която е *** на ищеца, починала на място като причина за смъртта е ***********.
По случая е образувано НОХД №*********.по описа на
Окръжен съд П., приключило с Присъда, влязла в законна сила на ******.,в която
е прието,че ПТП е настъпило поради противоправното и виновно поведение на
водача на МПС,който не е съобразил поведението си с конкретни правила на
ЗДвП:Чл. 20. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на
местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с
характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне
опасност за движението и Чл. 116:
Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците,особено към децата,към хората с трайни увреждания,в частност към
слепите,които се движат с бял бастун,към слепо-глухите,които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора.
Твърди се,че настъпилата внезапна смърт е приета
изключително болезнено и мъчително от ищеца.Загубата на един от най-близките
хора е донесла със себе си непреодолими душевни болки и страдания,каквито
единствено смъртта на скъп човек може да причини. Приживе между *** и *** е
съществувала специална връзка, основана на взаимна обич и уважение,която само
за миг е била завинаги прекъсната. Щастлива и обичана *** е била починалата.
Като такава тя помагала в отглеждането
ищцата от раждането му до неговото израстване като мъж. Грижела се е с много
любов за децата си и така някак естествено още по-силно е обичала и се е
грижила и за ***а си. Учила го да чете и пише,обгрижвала го е с много любов и
старание, помагала е в уроците.От най-ранна детска възраст починалата е била **
и за чисто човешките неща-за любовта,приятелството,семейството.Твърди се,че
двамата прекарвали неразделно ежедневието си,събирали се и
на делници,и на празници.Тази емоционална привързаност,създадена още през
детските години,впоследствие е прераснала в усещане за взаимност, близко
приятелство, отговорност и най-вече безмерна любов.След случилия се инцидент
ищеца вече не може да се осланя на подкрепата и опората;не може да споделя
житейските си радости и трудности. Починалата е била част от живота му още от
самото начало.Тя била човекът,който сплотявал и обединявал семейството.Тя е
организирала семейните събирания за празниците, като по този начин е създавала
семейния уют, който оттук насетне няма да бъде същият.
Вследствие на трагичния инцидент психическото
състояние на ищеца е *****. Твърди се,че той е постоянно ******.Мъката и
скръбта го съпътстват сега и ще го съпътстват и за напред. Към момента
болката не е заличена.Ищецът често ходи
на гроба на *** си и дълго стои там сам.Налице е негативна промяна в
поведението му.Неимуществените вреди от загубата на близък човек са неоспорим
житейски факт. Когато обаче тази загуба е внезапна и неочаквана, когато става
въпрос за човек, с когото си споделил живота си, интензитетът на болките и
страданията е много по-голям.
По отношение на МПС е налице сключена застраховка
"Гражданска отговорност" при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД със срок на
действие от ****. до ****.,което на основание чл. 226 от КЗ (отм.) задължава застрахователя да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Твърди ,че в случая съгласно Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06 2018 г. по тълкувателно дело №1/2016г.на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление №4 от
25.V.1961г.и Постановление №5 от 24.XI.1969г.на Пленума на Върховния съд,и по
изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,което в
конкретния случай е справедливо да бъде обезщетено и счита,че семейният
съюз,изграден между него и починалата,не е просто формална връзка на родство,а
се осланя на родови корени и традиции,изградени между тях с години.
С оглед на изложеното
съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати
на ищцата обезщетение в размер на 30
000,00лева,представляващи неимуществени вреди,ведно със законната лихва от дата
****.-датата на увреждането,до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски .
Представя писмени доказателства и формулира
доказателствени искания.Сочи банкова сметка.
***епозирал отговор на исковата молба.Оспорва иска на
първо място досежно активната материално правна легитимация на ищеца като
счита,че от изложените в исковата молба
твърдения не се установява да е възникнала особена близост с
пострадалата, различна от обичайната, присъща на добри отношения между *** и ***.Поддържа,че
не са налице твърдения за наличие на факти,определящи връзката между ищеца и
пострадалата,които в достатъчна степен да обосновават необходимостта да се
направи изключение от общото правило,че се дължи обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия.
На второ място ответникът оспорва наведеното с исковата молба твърдение за
изключителна вина на водача на лекия автомобил за настъпване на
произшествието.Напротив,твърди,че се касае за съпричиняване на пътнотранспортното
произшествие и на вредоносния резултат от страна на пострадалата,която в
нарушение на разпоредбата на чл.108,ал.2, т.1 от ЗДвП не е изпълнила
установеното й задължение при невъзможност да използва тротоара да се движи
най- близо до лявата граница на платното за движение, противоположно на
посоката на движение на пътните превозни средства.
Оспорва иска и по размер.Оспорва по основание и размер
предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната
дата, от която същата се претендира като на основание чл.111, б."в"
от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираната лихва за забава за период по-дълъг от три години преди датата на
завеждане на исковата молба, тоест за периода предхождащ 29.05.2017г.
Не възразява по приемане на представените с исковата молба
доказателства и по искането за разпит на един свидетел за установяване
на неимуществени вреди.
Възразява срещу
искането за задължаване на ответника по чл.190, ал.1 от ГПК да представи
посочената застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност",тъй
като не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по нея към датата
на събитието и по искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване
със справка за установяване наличието на родствена връзка между ищеца и пострадалата
Формулира искане
на основание чл. 186 от ГПК, да бъде изискани от Окръжен съд-
Пазарджик влязлата в сила присъда по
НОХД ****.и следните материали от делото :констативен протокол за ПТП,снимки от
местопроизшествието,протокол за аутопсия и СМЕ на починалата и мотивите към
нея,а алтернативно съдът да издаде съдебно удостоверение на ответника за
снабдяване с посочените доказателства,след което да бъде допуснато изготвянето
на комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза, която да отговори
на конкретно поставени от ответника въпроси
.
Формулирани са искания за издаване на съдебни
удостоверения.Направено е искане за установяване на факти относно предявени
искове за обезщетение от други наследници на починалата и нейния съпруг против
ответната страна.
Не е депозирана допълнителна искова молба в законния
срок.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за родствени
връзки се установява,че С. Г. В.,родена на ***г.,е *** на ищеца по ***** линия.По
делото не се спори,а се установява и от
материалите по НОХД №****о описа на ПОС за ****г.,в т.ч.и от представената като
доказателство по делото с исковата молба Присъда постановена по посоченото
НОХД,че С. В. е
починала на *****.като смъртта е настъпила вследствие ******,в резултат на ПТП
от същата дата – *****.
С присъда от ****.по
НОХД №****.по описа на ПзОС Р. С. Я.е признат за виновен,в това,че на *******.,около ** часа в с.Г. Б. по ул.„Ю.“
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“
с ДК № *****, собственост на Н. С. Х.от гр. Д., като е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно:Чл. 20
ал. 2 от ЗДвП /Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, към хората с
трайни увреждания и към престарелите хора.
/Същия е бил длъжен с оглед на обстоятелството, че пред него се движи
възрастен човек, да намали скоростта и дори да спря, за да избегне опасната
ситуация, създадено от движещата се на пътното платно пострадала/“, е причинил
смърт по непредпазливост на С. Г. В. ,ЕГН **********, с адрес ***, поради което
и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр.
с чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от две години. Изтърпяването на наказанието е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години.На основание
чл. 343-г от НК във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК, във вр. с чл.49,ал.2 от НК е
лишен от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца.
По делото не се спори относно механизма на ПТП.Отделно
от това относно деянието,осъществяващо признаците и на деликт по чл.45 от ЗЗД,относно
виновността на дееца е налице влязла в законна сила присъда ,която е
задължителна в тази си част за гражданския съд по повод повдигнат пред него
спор за последиците от деянието на основание чл.300 от ГПК.
Ответника не оспорва твърдението,че за управляваното от Я. МПС към момента на ПТП-то е налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Във връзка с твърденията на ищеца,че е претърпял неимуществени вреди от смъртта на *** си ,са ангажирани
гласни доказателства.Разпитана като свидетел
по делото е ***та на ищеца-С.В. ,която е *** на покойната С. В..Свидетелката
установява,че през ***г.*** й била блъсната
от кола и ****.Установява,че е *** на ищеца
и на *** си,която е ***** години по-малка от него. Установява,че *** й много й
помагала при гледането на **** деца когато били малки.Като създала семейство то
заживяло в дома на С. В. м Г. Б..Напуснали този дом,когато ищецът бил на ***години
и заживяли на квартира в гр.Б..Оттогава ищецът живее в гр.Б.и не се е връщал да
живее в къщата на *** си в Г. Б..*** С. много го обичала като ****.Той
непрекъснато поддържал контакт с нея.Свидетелката установява,че ищецът много
тежко изживява смъртта на *** си.Всички били много зле,защото не очаквали внезапна
смърт.Когато стане въпрос за *** му ищецът изпитва жал.Същият семеен от ***
години с ****** на ****години.Живее със семейството си в гр.Б..
Във връзка с направеното от ответника възражение по
чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат,е допусната Съдебно
автотехническа експертиза.
Експерта установява,че преди удара пешеходката се е
движела с два подпорни бастуна по пътното платно на улица „Ю.“ в с.Г. Б..Удара
е настъпил в предната дясна част на автомобила и по-точно в зоната над и около
предния десен фар на височина до 1,10 м.над нивото на пътя и на 0,25 от дясно
наляво спрямо дясната странична част на автомобила.По отношение на пешеходката
удара е настъпил в дясната странична част на тялото .Скоростта на движение на автомобила
е била около 32- 33 км./ч.при максимално разрешена в участъка от 50
км./ч.Сблъсъка е осъществен по средата на лентата за движение на автомобила в зоната на ляв завой с широк радиус и при
видимост над 50 м.Пътната обстановка е била нормална-запазена дребнозърнеста
асфалтова настилка,суха и без неравности и замърсявания,с добра пътна
маркировка и вертикална такава.Ширината на пътя е 6,10м.,на западната лента-
2,90м.,а на източната - 3,20м.С оглед установеното здравословно състояние на
пешеходката,експерта заключава,че същата се е движела със скорост от около 2,3
кв./ч.и в момента на удара е била права ,обърната с дясната си част към идващия
зад гърба й автомобил.На въпроса дали пешеходката е могла да избегне удара
експерта дава два хипотетични отговора,тъй като не разполага с необходимите
данни за поведението на същата,-движение,темп,посока и направление.Заключава,че
на мястото на удара е имало западен тротоар с ширина 1,70м.,покрит с циментови
плочи.
С оглед на горното от правна страна съдът приема,че
предявените искове са неоснователни.
Правното основание на предявената претенция е чл.226
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД.Няма спор по фактите,че при ПТП е загинала С. В. –*** на ищцата по ***ина
линия,като пътния инцидент е настъпил по вина на водача Я. при управление на МПС на ******.
Спорен между
страните по делото е въпроса за
активната материално правна легитимация на ищеца,който се позовава на разрешението на спорния въпрос
дадено с тълкувателно решение от
21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.на общото събрание
на трите колегии на ВКС.В решението е прието,че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата,посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г.и Постановление №5 от
24.11.1969 г.на Пленума на Върховния съд,и по изключение всяко друго лице,което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.В мотивите на
решението е прието,че обезщетение следва да се присъди само тогава,когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод,че лицето,което
претендира обезщетение,е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Отчетено е,че според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите,бабите и дядовците,и внуците,са част от най-близкия родствен и семеен
кръг,а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,морална
подкрепа,духовна и емоционална близост.
Според настоящата инстанция следва да се направи извод
за неприложимост на даденото разрешение с оглед момента на настъпване на
застрахователното събитие и последиците от него за увредените лица.Съгласно
приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на
чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и имуществените
вреди вследствие от използването на застрахованото моторно превозно
средство.Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите,е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на
застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва същото на законно основание.
С оглед изложеното за успешното провеждане на прекия
иск,срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования или от лице, което ползва неговия автомобил на законно
основание; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида
и размера на претърпените вреди. Наред с горното,и на първо място предвид процесната родствена връзка между
пострадалият и ищцата,в случая,са неприложими постановките възприети с ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.Това е така,тъй като
към момента на настъпване на застрахователното събитие- 20.12.2015г., материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г.,които
постановления имат тълкувателен характер по приложението на правната норма на
чл.226 от КЗ /отм./.С тълкувателните решения,не се регулират по нов начин
съществуващи обществени отношения,не се създават нови правила за поведение,а
само се дава задължително тълкуване на вече съществуващи правни норми.В
тълкувателните решения,се градят изводи относно правните последици,които
настъпват при наличието на определени факти и обстоятелства,включени във
фактическия състав на правната норма.Вярно е,че тълкуването на нормата,е
неразделна част от самата норма и затова то произвежда действие към момента на
влизане в сила на съответната норма,а не от момента на постановяване на
тълкувателното решение.Първоначално даденото с двете постановления на Пленума
на върховния съд тълкуване обаче е валидно до неговата отмяна с новото ТР от
21.06.2018г.,едва след което нормата се прилага в смисъла изяснен при новото
тълкуване.При първоначално тълкуване на
дадена правна норма,същото има обратно действие,но в случая тълкуването е
последващо и то в различен смисъл от предишното,откъдето следва,че то има
действие само занапред.Приложимостта на едното или другото тълкуване следва да
се определи с оглед момента на настъпване на фактическия състав на правната норма,в случая
застрахователното събитие,а не постановяване на самото ново тълкувателно
решение.Противното би довело до различно решение по един и същ основен въпрос касаещ материалната легитимация на
ищци,предявили иск по чл.226 от КЗ /отм./,респ.по чл.432 от КЗ, в рамките на
давностния срок , преди или след 21.06.2018г.
Затова следва да се приеме,че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента,в който са постановени и обявени по съответния
ред.Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение,които са породили правните си последици,то тези последици трябва
да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което
е било действащо към момента на настъпването на последиците.В този смисъл е
Решение №51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о.и Решение на
ВКС № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/ 2017 г., ІV г.о.
Само на това основание,тъй като не попада в кръга на
лицата имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,иска следва
да бъде отхвърлен като неоснователен .
Дори да намираше приложение в случая ТР №1 от 21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.,иска пак би бил неоснователен ,тъй като в хода на производството по делото не се установи,че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между ищеца и неговата *** е станала толкова силна,че смъртта й е причинила *******,надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.Не се установи в какви отношения са били ищеца и неговата ***.Показанията на свидетелката са единствено в насока,че С. й е помагала при отглеждането на ***** и че е обичала много ищеца като ******.Съдът приема,че така описаните грижи,които се установи,че ***та е полагала за децата са нещо нормално в българската битова традиция от една страна,а от друга не са изложени твърдения и не са събрани доказателства за изясняване на степента и характера на създадената между двамата близост в резултат на тези грижи и дали тя е изключителна в сравнение с типичната близост между *** и *** в българското семейство.Установи се,че семейството на ищцата е напуснало с.Г. Б. и се е установило да живее в с.Г. Б.,а по-късно и и в гр.П..Ищецът след като е напуснал дома на *** си на *** годишна възраст е заживял трайно и постоянно в гр.Б. и не се е връщал в с.Г. Б. .Установи се редом с това ,че връзката с ***та не е била прекъсната ,като ищецът я посещавал често.Това обаче съдът приема като нормално сложили се и развиващи се отношения между С. и на първо място *** й и нейното семейство,а на второ място между нея и нейните ***.За създадена изключителна близост не може да се заключи и от показанията на свидетелката,че на ищеца му било много жал за *** му.Това е напълно нормална,типична реакция на тъга и мъка ,изпитвани при загубата на близък човек от семейството.
Съдържанието на установената по делото връзка и
тежестта на понесените вреди налагат извод, че в случая не следва да се направи
изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС № 5/69 г. и на ищеца не
следва да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Поради неоснователност на исковите претенции съдът не
следва да разглежда направените от ответната страна възражения за съпричиняване
и за завишен размер на претендираните обезщетения.
При
неоснователност на главния иск,неоснователен се явява и акцесорния по своя
характер обективно съединен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за изплащане на
обезщетение за забава,считано от дата на настъпване на увреждането- 20.12.2015г.
до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.
Ответникът претендира присъждане на деловодни
разноски,за което има право с оглед изхода на делото.Ответникът е сторил
разноски в размер на 970,00лв.,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,които
ищеца ще следва да бъде осъден да
заплати.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с
правно основание чл.226 от КЗ/отм./във връзка с чл.45 от ЗЗД,предявен от Б.Г.П.,ЕГН-**********,***
против З. к. „Л. И." АД,ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:гр.С. ***,район С.,бул."С. ш." №***,представлявано
от изпълнителните директори М. С. М.-Г.,П. В.Д. и Г. Н. Г. - заедно от двама от
тримата изпълнителни директори за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 30000,00лв.за
неимуществени вреди от смъртта на С. Г. В.,настъпила вследствие на ПТП на *****.,виновно
причинено от водача Р. С. Я.със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество и иска за осъждане на
ответника да заплати лихва върху главницата,считано от 20.12.2015г.до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Б.Г.П.,ЕГН-**********,*** да заплати деловодни разноски в полза на „Л. И." АД,ЕИК **** в размер на 970,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: