№ 92
гр. С.З., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001182 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 38/16.04.2021г., постановено по гр.д. №
3156/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З., в частта с която е признато за
установено по отношение на Д. АС. АНГ. съществуването на вземането на
„А.Б.” ЕАД, за сумата 606,51 лв. – главница, представляваща неизпълнено
задължение по договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане № ********* от 31.08.2016 г., със 161,39 лв. лихва за забава за
периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г. и законна лихва от 18.03.2020 г. до
изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 38/03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 23/2018 г. по
описа на С. районен съд и Д. АС. АНГ. е осъден да заплати на „А.Б.” ЕАД,
сумата 480,27 лв., представляваща неустойка по договор № ********* от
31.08.2016 г.
Във въззивната жалба въззивникът, чрез особения си представител
излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
1
предявените искове.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото, като е представен списък с разноските
и договор за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ищецът „А.Б.” ЕАД моли съда да признае за установено, че ответникът
Д. АС. АНГ. му дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично
задължение суми, както следва: сумата от 606,51 лв. - главница; сумата от
161,39 лв. - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от
606,51 лв. за периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г.; законна лихва от дата
на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 18.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Моли съда да осъди Д. АС. АНГ. да му заплати
сумата от 716,73 лв. – неустойка. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Д. АС. АНГ. чрез назначения му особен представител –
адв.Т.А., изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1210/2020 г. по описа на С. районен
съд, съдът е издал заповед № 512/13.04.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата 606,51 лева – главница, представляваща
неизпълнено задължение по договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане № ********* от 2016 г., със 161,39 лева лихва за
забава за периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г. и законна лихва от
18.03.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че
съобщението е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и е
дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл. 415, ал.
4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
2
По делото е представен договор № ********* от 31.08.2016 г., по силата
на който „М." ЕАД /предишно наименование на дружеството ищец/ се е
задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги,
фиксиран интернет и цифрова телевизия.
С Приложение № 1 от 31.08.2016 г. ищецът е предоставил на ответника
телевизионна абонаментна услуга с номер 201000439306, при тарифен план с
месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. и срок от 24 месеца, изтичащ
на 31.08.2018 г. С Допълнение към Приложение №1 от 01.09.2016 г. на
ответника е предоставен допълнителен ТВ пакет “Екстра НВО” с месечна
такса 3,99 лв. със срок за ползване от две години.
С Приложение № 1 от 12.09.2016 г. ищецът е предоставил на ответника
пакетна абонаментна услуга за телефонен номер ********** и номер на ТВ
услугата от пакета 201000443920, с месечна абонаментна такса в размер на
27,99 лв. и срок от 24 месеца, изтичащ на 12.09.2018 г.
С Приложение № 1 от 04.01.2017 г. ищецът е предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга за телефонен номер **********, с месечна
абонаментна такса в размер на 23,99 лв. със срок от 24 месеца, изтичащ на
04.01.2019 г. С Допълнение към Приложение 8 № 1 от 04.01.2017 г. на
ответника е предоставен допълнителен пакет “3000 MB трафик на данни за
мобилен интернет на максимална скорост в мрежата на М.” с месечна такса
4,00 лв. със срок за ползване от две години. Страните са сключили договор
за продажба на изплащане от 04.01.2017 г., с който ищецът е продал на
ответника апарат HuaweiY5 II DS Вlаск МАТ 25 23м със сериен номер
862817039007509. Устройството е предоставено в пакет с мобилна услуга за
телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 04.01.2017г. Договорът е
сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23
месечни вноски, всяка в размер на 4,50 лв.
По делото са представени и Общи условия за взаимоотношенията между
„М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на "М." ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които са приети от
ответника при подписване на договора за предоставяне на електронни
далекосъобщителни услуги. Разпоредбата на чл.26.4 от Общите условия за
взаимоотношенията на „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД по стандарти GSM,
3
UMTS и LTE предвижда, че заплащането на услугите се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като
неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението му за
плащане на дължимите суми. Представени са издадени от ищеца по
договорното правоотношение между страните фактури за предоставени
електронни съобщителни услуги, фиксиран интернет и цифрова телевизия
както следва: фактура №*********/10.05.2017 г. за сумата 37,85 лв.; фактура
№*********/12.05.2017 г. за сумата 55,98 лв.; фактура
№*********/12.05.2017 г. за сумата 42,92 лв. ; фактура
№*********/09.06.2017 г. за сумата 33,86 лв.; фактура
№*********/12.06.2017 г. за сумата 33,10 лв. ; фактура
№*********/12.06.2017 г. за сумата 64,67 лв.; фактура
№*********/11.07.2017 г. за сумата 27,98 лв.; фактура
№*********/12.07.2017 г. за сумата 36,17 лв.; фактура
№*********/12.07.2017 г. за сумата 15,53 лв.; фактура
№*********/10.08.2017 г. за сумата 27,98 лв.; фактура
№*********/11.08.2017 г. за сумата 35,17 лв.; фактура
№*********/11.08.2017 г. за сумата 15,95 лв.; фактура
№*********/11.09.2017 г. за сумата 27,98 лв.; фактура
№*********/12.09.2017 г. за сумата 35,17 лв.; фактура
№*********/12.09.2017 г. за сумата 15,47 лв.; фактура
№*********/10.10.2017 г. за сумата 5,41 лв.; фактура №*********/12.10.2017
г. за сумата 6,80 лв.; фактура №*********/12.10.2017 г. за сумата 2,96 лв.;
фактура №*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв.
Представените фактури №*********/12.05.2017 г. за сумата 42,92 лв.;
№*********/12.06.2017 г. за сумата 33,10 лв.; №*********/12.07.2017 г. за
сумата 15,53 лв.; №*********/11.08.2017 г. за сумата 15,95 лв.;
*********/12.09.2017 г. за сумата 15,47 лв.; №*********/12.10.2017 г. за
сумата 2,96 лв.; фактура №*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв. се
отнасят за предоставяне на услуга с телефонен номер **********. По делото
не са представени доказателства, че ищецът е сключил договор с ответника за
предоставяне на услуга с горепосочения телефонен номер. Поради това не
може да определи, какъв е вида на услугата, абонаментната такса и срока на
ползване и следователно не може да се приеме, че ответникът дължи
посочените във фактурите суми, чиято обща стойност е 125, 99 лв. Ето защо
4
за тази сума, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд намира, че за останалите суми посочени във фактура
№*********/10.05.2017 г. за сумата 37,85 лв.; фактура
№*********/12.05.2017 г. за сумата 55,98 лв.; фактура
№*********/09.06.2017 г. за сумата 33,86 лв.; фактура
№*********/12.06.2017 г. за сумата 64,67 лв.; фактура
№*********/11.07.2017 г. за сумата 27,98 лв.; фактура
№*********/12.07.2017 г. за сумата 36,17 лв.; фактура
№*********/10.08.2017 г. за сумата 27,98 лв.; фактура
№*********/11.08.2017 г. за сумата 35,17 лв.; фактура
№*********/11.09.2017 г. за сумата 27,98 лв.; фактура
№*********/12.09.2017 г. за сумата 35,17 лв.; фактура
№*********/10.10.2017 г. за сумата 5,41 лв.; фактура №*********/12.10.2017
г. за сумата 6,80 лв. са представени доказателства, че страните по делото се
намират в договорни отношения, въз основа на които „А.Б.” ЕАД е
предоставил на Д. АС. АНГ. електронни съобщителни услуги, фиксиран
интернет и цифрова телевизия. Поради това следва да се приеме, че
ответникът дължи сумите по горепосочените фактури, които са в общ размер
на 395,02 лв.
Видно от договор за продажба на изплащане от 04.01.2017 г., ищецът е
продал на ответника апарат HuaweiY5 II DS Вlаск МАТ 25 23м със сериен
номер 862817039007509, като на страница 4 от договора /лист 54 от делото/ е
обективиран приемо – предавателен протокол за предаване на устройството и
в този смисъл възраженията на особения представител във въззивната жалба
са неоснователни. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като са
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 4,50 лв.
Задълженията за месечни такси по договора за продажба на изплащане са
начислени по: фактура №*********/12.05.2017 г. за сумата 4,50 лв.; фактура
№*********/12.06.2017 г. за сумата 4,50 лв.; фактура №*********/12.07.2017
г. за сумата 4,50 лв.; фактура №*********/11.08.2017 г. за сумата 4,50 лв.;
фактура №*********/12.09.2017 г. за сумата 4,50 лв.; фактура
№*********/12.10.2017 г. за сумата 4,50 лв.; фактура №*********/13.11.2017
г. за сумата от 58,50 лв. или дължимите от ответника суми по договора за
изплащане от 04.01.2017 г. са в общ размер на 85, 50 лв.
5
С оглед изложеното въззивният съд намира, че общият размер на
дължимите суми за предоставени електронни съобщителни услуги, фиксиран
интернет и цифрова телевизия е 395, 02 лв., а за изплащане на получения
апарат е 85,50 лв. или предявеният иск за главница следва да бъде уважен в
размер на 480, 52 лв. като над сумата от 480, 52 лв. до претендирания
размер от 606, 51 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
В настоящия случай ищецът претендира лихвата за забава както следва:
140,62 лв. за периода 26.05.2017 г. – 17.03.2020 г. по договор № ********* от
31.08.2016 г. и 20,77 лв. за периода 28.05.2017 г. – 17.03.2020 г. по договор за
продажба на изплащане от 04.01.2017 г.
Както беше посочено по – горе, ответникът не дължи сума в общ размер
на 125, 99 лв. по фактури №*********/12.05.2017 г. за сумата 42,92 лв.;
№*********/12.06.2017 г. за сумата 33,10 лв.; №*********/12.07.2017 г. за
сумата 15,53 лв.; №*********/11.08.2017 г. за сумата 15,95 лв.;
*********/12.09.2017 г. за сумата 15,47 лв.; №*********/12.10.2017 г. за
сумата 2,96 лв.; фактура №*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв. Поради
това Д. АС. АНГ. не дължи и лихва за забава в размер на 34, 27 лв. за
периода от 28.05.2017 г. до 17.03.2020 г., като в останалата част над
сумата 34, 27 лв. до претендирания размер от 161, 39 лв. искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът е предявил осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги както следва: 21,00 лв. - за услуга в пакет с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г., за която е издадена сметка
№ ********* от 13.10.2017 г.; 48,96 лв. за услуга с номер 201000443920 по
Приложение № 1 от 12.09.2016 г., за която е издадена сметка № ********* от
13.10.2017 г.; 59,97 лв. за услуга с телефонен номер ********** по
Приложение № 1 от 04.01.2017 г., за която е издадена сметка № ********* от
15.10.2017г.; 39,96 лв. за услуга с номер 201000439306 по Приложение № 1 от
31.08.2016 г., за която е издадена сметка № ********* от 15.10.2017г.; 49,98
лв. за услуга с телефонен номер **********, за която е издадена сметка №
6
********* от 15.10.2017 г.
Въззивният съд намира, че Д. АС. АНГ. дължи претендираните
неустойки, с изключение на неустойката за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 49,98 лв. за услуга с
телефонен номер **********, за която е издадена сметка № ********* от
15.10.2017 г., в която част искът е отхвърлен.
Ответникът дължи неустойка за предсрочно прекратяване по отношение
на екстра “НВО GO” към ТВ услуга 201000439306 в размер на 9,96 лв. /3
месечни такси по 3,32 лв./, както и неустойката за предсрочно прекратяване
по отношение на екстра “3000 MB трафик на данни за мобилен интернет на
максимална скорост в мрежата на М.” към услугите за телефонен номер
********** в размер на 9,96 лв. /3 месечни такси по 3,32 лв./, като в тази
връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които
настоящата инстанция изцяло споделя и препраща към тях на основание чл.
272 от ГПК.
Ищецът е предявил осъдителен иск за неустойка за възстановяване на
отстъпка от пазарната цена на крайно устройство Апарат HuaweiY5 II DS
Вlаск МАТ 25 23м, предоставено с Договор за продажба на изплащане от
04.01.2017 г., в пакет с мобилна услуга за SIМ карта с телефонен номер
********** за сумата от 90, 46 лв., за която е била издадена сметка
№********* от 15.10.2017 г.
По делото е категорично установено, че Апарат HuaweiY5 II DS Вlаск
МАТ 25 23м е предаден на ответника, видно от приемо – предавателен
протокол в договора за продажба на изплащане от 04.01.2017 г. /страница 4 от
договора /лист 54 от делото/. Поради това следва да се приеме, че ответникът
дължи неустойка в размер на 90, 46 лв.
Ищецът претендира неустойка в размер на стойността на невърнати след
прекратяване на договора на устройства за услугата фиксиран интернет и
цифрова телевизия както следва: 100,00 лв. неустойка за възстановяване на
стойността на невърнато техническо оборудване Пакет Huawei B310s-
22+Huawei FM Cext.an ползване 2г., предоставено по договор за
телевизионна услуга № 201000439306, съгласно чл. 6.3.4 от Приложение №
1 от 31.08.2016 г., за която е издадена сметка № ********* от 15.10.2017 г.;
100,00 лв. неустойка за възстановяване на стойността на невърнато
7
техническо оборудване пакет Huawei B310s- 22+Huawei FM Cext.an
ползване 2г., предоставено по договор за телевизионна услуга,
предоставена в пакет с номер 20100443920, съгласно чл. 6.3.4 от
Приложение № 1 от 12.09.2016 г., за която е издадена сметка № ********* от
13.10.2017 г.
По делото са представени приемо - предавателни протокола,
удостоверяващи получаването на устройствата от ответника, за които не са
представени доказателства, че са върнати от страна на Д. АС. АНГ.. Поради
това следва да се приеме, че Д. АС. АНГ. дължи горепосочените неустойки,
които са в общ размер на 200 лв.
В обобщение въззивният съд намира, че Д. АС. АНГ. дължи на „А.Б.”
ЕАД неустойки в общ размер на 480, 27 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено
по отношение на Д. АС. АНГ. съществуването на вземането на „А.Б.” ЕАД за
главница над сумата от 480, 52 лв. до претендирания размер от 606, 51 лв.
и лихва за забава в размер над 127, 12 лв. до претендирания размер от
161, 39 лв. за периода от 28.05.2017 г. до 17.03.2020 г. по фактури
№*********/12.05.2017 г. за сумата 42,92 лв.; №*********/12.06.2017 г. за
сумата 33,10 лв.; №*********/12.07.2017 г. за сумата 15,53 лв.;
№*********/11.08.2017 г. за сумата 15,95 лв.; *********/12.09.2017 г. за
сумата 15,47 лв.; №*********/12.10.2017 г. за сумата 2,96 лв.; фактура
№*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв. и вместо него постановено друго,
с което да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове от „А.Б.” ЕАД против
Д. АС. АНГ. за признаване на установено, че Д. АС. АНГ. дължи на „А.Б.”
ЕАД сумата от 125, 99 лв., представляваща главница по фактури
№*********/12.05.2017 г. за сумата 42,92 лв.; №*********/12.06.2017 г. за
сумата 33,10 лв.; №*********/12.07.2017 г. за сумата 15,53 лв.;
№*********/11.08.2017 г. за сумата 15,95 лв.; *********/12.09.2017 г. за
сумата 15,47 лв.; №*********/12.10.2017 г. за сумата 2,96 лв.; фактура
№*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв. и лихва за забава в размер на
34, 27 лв. за периода от 28.05.2017 г. до 17.03.2020 г. по фактури
№*********/12.05.2017 г. за сумата 42,92 лв.; №*********/12.06.2017 г. за
сумата 33,10 лв.; №*********/12.07.2017 г. за сумата 15,53 лв.;
8
№*********/11.08.2017 г. за сумата 15,95 лв.; *********/12.09.2017 г. за
сумата 15,47 лв.; №*********/12.10.2017 г. за сумата 2,96 лв.; фактура
№*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв. като неоснователни.
В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
В заповедното производство „А.Б.” ЕАД е направило следните разноски:
държавна такса в размер на 29, 69 лв. и адвокатско възнаграждание в размер
на 360 лв. или общо разноски в размер на 389.69 лева.
С оглед изхода на делото Д. АС. АНГ. следва да заплати на „А.Б.” ЕАД
направените по ч. гр. д. № 1210/2020 г . по описа на Районен съд – С.З.
разноски в размер на 285, 56 лв.
Пред първоинстанционния съд „А.Б.” ЕАД е направило следните
разноски: държавна такса в размер на 29, 70 лв., адвокатско възнаграждание в
размер на 413, 04 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на
333, 92 лв. или общо разноски в размер на 776.66 лева.
С оглед изхода на делото Д. АС. АНГ. следва да заплати на „А.Б.” ЕАД
направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 569.12 лв.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от
особеният представител, същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна. Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна,
съобразно изхода на делото. Във въззивното производство дължимата
държавна такса в размер на 75 лв.
С оглед частичната основателност на жалбата „А.Б.” ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. сумата от 9, 63 лв.,
представляваща дължима държавна такса съразмерно на уважената част от
жалбата. С оглед частичната неоснователност на жалбата Д. АС. АНГ. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. сумата от 65,37
лв., представляваща дължима държавна такса съразмерно на отхвърлената
част от жалбата.
Ответникът Д. АС. АНГ. следва да заплати на „А.Б.” ЕАД и направените
пред въззивния съд разноски в размер на 276, 62 лева, представляващи
9
възнаграждение за особен представител съразмерно с отхвърлената част от
жалбата.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 38/16.04.2021г., постановено по гр.д. №
3156/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З., в частта с която е признато за
установено по отношение на Д. АС. АНГ. съществуването на вземането на
„А.Б.” ЕАД за главница над сумата от 480, 52 лв. до претендирания
размер от 606, 51 лв. и за лихва за забава в размер над 127, 12 лв. до
претендирания размер от 161, 39 лв. за периода от 28.05.2017 г. до
17.03.2020 г. по фактури №*********/12.05.2017 г. за сумата 42,92 лв.;
№*********/12.06.2017 г. за сумата 33,10 лв.; №*********/12.07.2017 г. за
сумата 15,53 лв.; №*********/11.08.2017 г. за сумата 15,95 лв.;
*********/12.09.2017 г. за сумата 15,47 лв.; №*********/12.10.2017 г. за
сумата 2,96 лв.; фактура №*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв., както и
в частта за разноските, КАТО вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** против Д. АС. АНГ. с ЕГН
********** от гр.С.З., *** за признаване за установено, че Д. АС. АНГ.
дължи на „А.Б.” ЕАД сумата от 125, 99 лв., представляваща главница по
фактури №*********/12.05.2017 г. за сумата 42,92 лв.;
№*********/12.06.2017 г. за сумата 33,10 лв.; №*********/12.07.2017 г. за
сумата 15,53 лв.; №*********/11.08.2017 г. за сумата 15,95 лв.;
*********/12.09.2017 г. за сумата 15,47 лв.; №*********/12.10.2017 г. за
сумата 2,96 лв.; фактура №*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв. и лихва
за забава в размер на 34, 27 лв. за периода от 28.05.2017 г. до 17.03.2020 г.
по фактури №*********/12.05.2017 г. за сумата 42,92 лв.;
№*********/12.06.2017 г. за сумата 33,10 лв.; №*********/12.07.2017 г. за
сумата 15,53 лв.; №*********/11.08.2017 г. за сумата 15,95 лв.;
*********/12.09.2017 г. за сумата 15,47 лв.; №*********/12.10.2017 г. за
сумата 2,96 лв.; фактура №*********/13.11.2017 г. за сумата 0,06 лв. като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/16.04.2021г., постановено по гр.д. №
10
3156/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З. В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Д. АС. АНГ. с ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати на
„А.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***
направените по ч. гр. д. № 1210/2020 г. по описа на Районен съд – С.З.
разноски в размер на 285, 56 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. АС. АНГ. с ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати
на „А.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***
направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 569.12 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
държавна такса за въззивното производство в размер на 9, 63 лв.,
представляваща дължима държавна такса съразмерно на уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА Д. АС. АНГ. с ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса за
въззивното производство в размер на 65, 37 лв., представляваща дължима
държавна такса съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Д. АС. АНГ. с ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати
на „А.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***
сумата от 276, 62 лв., представляваща разноски във въззивното производство
за възнаграждение за особен представител съразмерно с отхвърлената част от
жалбата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11