Решение по дело №8947/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                     Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8947 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М.И.М. срещу решение от 03.07.2020 г. по гр.д. №59726/2019 г. на Софийския районен съд, 169 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗК „Л.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.405 КЗ за сумата от 8955,59 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди във връзка с настъпило застрахователно събитие на 22.04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.10.2019 г. до окончателното и изплащане.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй като спазването на изискването на чл.390 ГПК за представяне на удостоверение за прекратяване регистрацията на автомобила не е условие за изплащане на застрахователно обезщетение при наличието на т.нар. тотална щета. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Предмет на производството по гр.д. №59726/2019 г. по описа на СРС          , 169 състав, е предявения от М.И.М. срещу ЗК „Л.И.“ АД иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 8955,59 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди по л.а. „БМВ 530 ХД” с рег. № ******НК, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 22.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът  ЗК „Л.И.“ АД в срока за отковор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди, че в случая е налице т.нар. тотална щета и потребителят на застрахователната услуга не е представил удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на МПС, поради което не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва и размера на сочените от ищеца вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал.1–3 или 5.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респ. Общите условия на договора.

По делото не се спори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, сключена с ответника, за л.а. „БМВ 530 ХД” с рег. № ******НК, като това обстоятелство се установява и от представената по делото застрахователна полица №93001910012114 от 15.02.2019 г. Не е спорно и че по време на действието на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – на 22.04.2019 г. в Република Сърбия е осъществено ПТП, прие което е увреден процесният автомобил, като това обстоятелство се установява от представената докладна записка от 24.04.2019 г. на Полицейско управление – Ягодина, Република Сърбия и от заключението на САТЕ. Не е спорно и че процесното ПТП е покрит риск по застраховката „Каско на МПС“.

Не се спори и се установява от приетото по делото заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, че уврежданията по л.а. „БМВ 530 ХД“ са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От заключението се установява още, че стойността на ремонта на процесния л.а. „БМВ 530 ХД“ към момента на настъпване на увреждането по средни пазарни цени възлиза на сумата от 12 783,09 лв., средната пазарна стойност на автомобила към датата на процесното ПТП – на 12 988,53 лв., а стойността на запазените части на автомобила – на 4032,94 лв.

С настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер, който е действителният размер на откраднатото имущество. Това следва и от разпоредбата на чл.386 ал.2 вр. чл.400 ал.2 КЗ, като последната норма предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, и при съобразяване и уговорките по застрахователния договор с общите условия –чл.405 ал.1 КЗ. Обезщетеното трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

Съгласно разпоредбата на чл.390 ал.2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.

По делото не се спори, а и е видно от описаното по-горе заключение на САТЕ, че в конкретния случай е налице тотална щета. Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху обстоятелството дали е налице основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета, тъй като застрахованият не е представил удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.390 ал.1 КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В практиката на ВКС /решение №44 от 02.06.2015 г. по т.д. №775/2014 г. на I ТО, решение №140 от 01.08.2018 г. по т.д. №2278/2017 г. и др./ се приема, че на основание чл.193 ал.3 КЗ отм., аналогична на чл.390 ал.1 КЗ, че представянето на доказателства за дерегистрация на автомобила има значение само за началото на срока за забавата, но не и за основателността на претенцията за застрахователно обезщетение. Ето защо, следва да се приеме, че не е налице обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя-ответник, до който извод неправилно е достигнал първоинстанционният съд.

Разпоредбата на чл.15 ал.2 Наредба №24 от 24.08.2006 г. за задължителното застраховане сочи, че при пълно унищожаване на имущество – т.нар. тотална щета, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. След приспадане на запазените части дължимото се на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 8955,59 лв., т.е. предявеният иск е изцяло основателен.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен за пълния претендиран размер.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 358,22 лв., представляваща държавна такса, сумата от 150,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 850,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и във въззивното производство в размер на сумата от 179,11 лв., представляваща държавна такса и сумата от 750,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззивника и адв. П.Г., според който ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 750,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №139349 от 03.07.2020 г., постановено по гр.д. №59726/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.405 ал.1 КЗ сумата от 8955,59 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди по л.а. „БМВ 530 ХД” с рег. № ******НК, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 22.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1358,22 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата от 929,11 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.