РЕШЕНИЕ
№
……….
гр.
София, 25.7.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на
осми юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При
секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2774 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от И.Г.С. против „М.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищцата
твърди, че по ч.гр.дело № 36659/2014 г. на СРС е издаден изпълнителен лист в
полза на заявителя „Райфайзенбанк (България“ ЕАД за задължения по Договор за
банков кредит. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело
№ 935/214 г. по описа на ЧСИ Ц., прекратено поради погасяване на дълга. Ищцата
посочва, че получила писмо от ответника, легитимиращ се като цесионер на вземанията на банката като твърдял, че ищцата
дължи сумите по изпълнителния лист. Ответникът считал за неоснователни
наведените от ищцата твърдения за погасяване на дълга чрез плащане. Сочи
евентуално вземанията да са недължими поради изтекла погасителна давност. По
изложените съображения ищцата моли да бъде признато за установено спрямо ответника,
че не му дължи сумата от 26346,44 лв. по договор за банков кредит от 21.12.2009
г.
В
отговор на исковата молба „М.“ АД оспорва предявения иск. Посочва, че между
ищцата и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е сключен договор за банков кредит на
18.03.2008 г., както и Анекс 1 от 29.01.2009 г., като задължението впоследствие
било превалутирано с договор за банков кредит от
21.12.2009 г. Поради неизпълнение на задължението и настъпила предсрочна
изискуемост банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сума в размер на 13470,72 евро. По
заявлението била издадена заповед за незабавно изпълнение от 24.07.2014 г. за
изискуеми лихви и разноски, а въз основа на изпълнителния лист по заповедта
било образувано изп. дело № 935/2014 г. На 15.09.2018
г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело поради плащане на сумите,
дължими по изпълнителния лист. Твърди се на 15.07.2016 г. между „М.“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да е
сключен конкретен договор за цесия към рамков договор за прехвърляне на
вземания от 22.04.2013 г., ведно с упълномощаване цесионерът
да съобщи на длъжника за настъпилото прехвърляне на вземане. Твърди се по
отношение на главницата да не са предприемани съдебни действия за събирането й.
Задължението е неделимо, като погасителната давност е 5-годишна и е започнала
да тече едва с настъпването на падежа за последната дължима вноска. Наред с
това следвало да се отчете, че между страните е сключено споразумение на
20.07.2018 г., с което ищцата се е задължила да заплаща на ответника х100 лв.
месечно за погасяване на дължимата сума, с което вземането било признато и
давността – прекъсната. По изложените съображения ответникът моли съда да
отхвърли предявения иск.
В
съдебно заседание ищцата, чрез адвокати Д. и Г.., поддържа предявените искове, заявава становище и в писмена защита. Ответникът, чрез юрк. Г., оспорва исковете.
Съдът,
след като обсъди основанията, изложени от страните и доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
18.03.2008 г. между И.Г.С. (в качеството й на кредитополучател), С.Н.С.(в
качеството му на солидарен длъжник) и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е сключен
договор за банков кредит, като страните постигат съгласие за предоставяне за
потребителски нужди на сумата от 30450 лв. за срок на връщане на сумата до
25.03.2018 г. при договорен лихвен процент 7,65 и ГПР 8,17%. С Анекс от
29.01.2009 г. страните се съгласяват дължимата сума да се върне в евро като
същата е на обща стойност 14730,75 евро и годишна лихва 8,4%.
На
21.12.2009 г. страните сключват договор за банков кредит, в който е отразено,
че банката отпуска на кредитополучателите сума в размер на 15915,64 евро, използван
за потребителски нужди за срок до 05.12.2019 г., като е поето задължение за
връщане на сумата в срок до 05.12.2019 г. при договорен лихвен процент и ГПР в
размер 8,81%. В чл. 5.2. от договора е посочено, че кредитът се погасява според
погасителен план в размер на една изравнителна вноска в размер на 137,06 евро,
дължима на 05.01.2010 г., 119 равни анюитетни месечни
вноски в размер на 196,48 евро, дължими до 05-то число на съответния месец,
считано то 05.12.2010 г. до 05.12.2019 г.
По
делото са приети уведомления изх. № 1-46205 до И.С. и изх. № 1-46205 до С.С., в което се посочва, че договорът от 18.03.2008 г. и
анекс от 29.01.2009 г. е предсрочно изискуем поради неплатени вноски в периода
04.03.2012 г. – 23.05.2013 г. Твърди се уведомлението да е получено от С.С. на 23.05.2013 г.
По
заявление вх. № 3134043/04.07.2014 г. по ч.гр.дело № 36659/2014 на СРС, 53 с-в,
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК на 24.07.2014 г., с която е разпоредено
на И.Г.С. и на С.Н.С.да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк“ ЕАД дължими по
Договор за банков кредит от 21.12.2009
г. суми:
-
изискуема
редовна лихва в размер на 1974,82
евро, дължима за периода 05.02.2012 г. - 12.05.2014 г.;
-
изискуема
наказателна лихва в размер на 868,22 евро,
дължима за периода 05.03.2012 г. – 01.07.2014 г., както и
-
сумата
от 111,21 лв. – държавна такса и 134,02 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт за заповедното производство.
С
разпореждане от 24.07.2014 г. по посоченото частно гражданско дело е отказано
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за
сумата от 13470,72 евро – главница. Съдът е приел, че не се установява
твърдяната предсрочна изискуемост да е съобщена на длъжниците
по договора за кредит.
По
молба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД вх. № 15912/26.08.2014 г. е образувано
изпълнително дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ Ц.. На 26.07.2016 г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител за сключен с „М.“
АД договор за прехвърляне на вземане, сред които и вземането по процесното изпълнително дело. Молба с искане за
конституиране на „М.“ АД като взискател е депозирана
пред съдебния изпълнител на 16.09.2016 г.
С
постановление от 30.08.2018 г. ЧСИ Ц. е прекратила изпълнителното делото поради
пълно погасяване на дълга.
По
делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 22.04.2013 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „М.“ АД, Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/Конкретен договор
за цесия, сключен на 15.07.2016 г., както и Приложение № 1А към конкретния
договор, в който на ред № 93 от
таблицата е посочено „И.Г.С.“, 2 оригинала на договор от 18.03.2008 г./21.12.2009 г., валута на кредита евро,
одобрен лимит. „М.“ АД е упълномощен от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да
съобщи на страните по одобрени образец-приложение за сключените договори за
цесия.
По
делото е представено Уведомление за прехвърляния на вземания до И.С., както и Известие за доставяне на
30.08.2016 г. на препоръчана пратка с положен подпис на получател на И.С..
На
20.07.2018 г. И.Г.С. и „М.“ АД са подписали споразумение, в което е отразено,
че задължението на И.С. по договор за кредит от 21.12.2009 г. е в размер на:
26314,44 лева – главница, 715,57 лв. – лихви, такси и други, начислени от
банката, както и 5379,06 лв. – законна лихва от датата на цесията до 20.07.2018
г. Договорено е разсрочване на плащането на задължението в общ размер 32441,04
лв., считано от м. август 2018 г. до последно число на всеки месец – вноски в
размер на 100 лв., независимо от удръжките на трудовото възнаграждение, за срок
до пълно погасяване на задължението. Споразумението, по искане на ищцата, е
приложено по делото в оригинал (л. 82), като положените подписи не са оспорени.
По
делото е приета и неоспорена Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице Р.С.. Вещото лице посочва, че отпуснатият кредит в размер на 15 915,64
евро по договор за кредит от 21.12.2009 г. е усвоен изцяло, еднократно, по личната
разплащателна сметка на кредитополучателя, определена в договора за усвояване и
погасяване на кредита. С част от усвоената сума по договор за кредит от
21.12.2009 г. в размер на 15 915,64 евро са погасени предсрочно всички
задължения по договор за кредит от 18.03.2008 г. и анекс №1 към него в общ
размер на 13 892,30 евро, както следва: 1. погасен е изцяло остатък по редовна
главница към 21.12.2009 г. в размер на 13 808,53 EUR, 2. погасена текуща възнаградителна лихва в размер на 83,77 EUR, отнасяща се за
периода 25.11.2009 г. - 21.12.2009 г. Останалата част от отпуснатата сума по
договор за кредит от 21.12.2009 г. в размер на 2 023,34 EUR е разходена за
платено задължение за застраховка по процесното
задължение, изтеглени са суми на каса и са платени задължения по две месечни
вноски. Експертът посочва, че от извършената проверка при „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и по предоставените доказателства не се установяват
капитализирани лихви по договора за кредит от 18.03.2008 г., погасен предсрочно
с новоотпуснатия кредит по договора от 21.12.2009 г. С
част от усвоената сума по договор за кредит от 21.12.2009 г. в размер на 15
915,64 евро са погасени предсрочно всички задължения по договор за кредит от
18.03.2008 г. и анекс №1 към него в общ размер на 13 892,30 евро.
В
съдебно заседание експертът допълва, че по делото няма данни кредитополучателят
да е заявявал погасяване на задълженията по договора за кредит от 2008 г.
Вторият договор за кредит от 2009 г. е обявен за предсрочно изискуем през 2014
г. от страна на банката и счетоводно отнесен в друга счетоводна сметка за
съдебни вземания или за просрочени задължения, която сметка е различна от тази,
по която до този момент е отчитан кредитът.
Съдът
намира, че така събраните доказателства сочат, че сключеният на 18.03.2008 г.
договор за банков кредит, ведно с анекс от 29.01.2009 г. е рефинансиран чрез последващо сключения договор за кредит на 21.12.2009 г. Не
се твърди и не се обори автор на изявленията като кредитополучател, респ.
положения подпис, да е на ищцата. Установява се, че отпуснатата главница по
втория договор в размер на 15915,64 евро е преведена по сметка на
кредитополучателя и впоследствие използвана за погасяване на задълженията по договора
от 2008 г., допълнително начислени такси, застраховка и лихви. Ищцата не твърди
да е оспорила тези транзакции като извършени без основание, нещо повече - на свой
ред е изтеглила сума в общ размер 1469,22 евро. Въз основа на заключението на
вещото лице съдът намира, че не се установява твърдяната капитализация на лихва
към главница, респ. че не е налице твърдяната от ищцата неравноправна клауза.
Издадената
по ч.гр.дело № 36659/2014 г. на СРС, 53 с-в заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, респ. изпълнителен лист, нямат отношение към
настоящия спор, доколкото същите касаят задължения за договорна и мораторна лихва, а не главницата по договора за кредит от 21.12.2009
г. Ето защо образуваното впоследствие изпълнително дело 20148400400935 по описа
на ЧСИ Ц. и погасяването на сумите по изпълнителния титул чрез плащане нямат
отношение към настоящия спор, доколкото се твърди задълженията да са за
главницата по договор за кредит.
Следващият
спорен момент между страните е дали договорът от 21.12.2009 г. е обявен за
предсрочно изискуем, респ. дали същият е погасен по давност. За установяване на
тези обстоятелства ищцата представя писма от 23.05.2013 г., за които се твърди
да са получени от съпруга й С.С.. Съдът намира, че от
съдържанието на посочените писма е видно, че същите касаят договор за банков
кредит от 18.03.2008 г., задълженията за главница по който към 23.05.2013 г. са
били погасени чрез превод на суми по отпуснатия кредит от 21.12.2009 г. Дори да
се приеме, че ищцата е била уведомена към 23.05.2013 г. за обявената от банката
предсрочна изискуемост по кредита от 21.12.2009 г., това не води автоматично до
погасяване по давност на вземането към 24.05.2018 г. За настъпване на последиците
от изтеклата погасителна давност е необходимо длъжникът да се е позовал на нея.
В
конкретния случай обаче на 20.07.2018 г. ищцата и ответника, легитимиращ се
като кредитор въз основа на договор за банков кредит от 21.12.2009 г. и договор
за прехвърляне на вземания от 15.07.2016 г., с изрично отбелязване за
уведомяване на длъжника за цесията, са обективирали
писмено изявление за дължимост на сума в общ размер
32441,04 лв., включваща главница в размер 26346,44 лв. Обективираните
изявления съставляват спогодба по смисъла на 365 ЗЗД, която е допустимо
включително да се отклонява от действителното правно положение, доколкото не
противоречи на закона и на добрите нрави, и с постигането на която започва да
тече нова давност по отношение на задълженията за главница, признати като
дължими.
Доколкото
не се твърди и не се установява ищцата да е заплатила дължимата главница или
задължението да е погасено чрез друг способ, извън разгледаните, съдът намира предявения
иск с правно основание чл. 124 ГПК за недоказан, поради което следва да бъде
изцяло отхвърлен.
По
разноските:
Предвид
установения изход от спора ищцата следва да заплати на ответното дружество
разноски в общ размер 600 лв., в това число 500 лв. депозит за експертиза и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
И.Г.С., ЕГН ********** против „М.“ АД, ЕИК *******иск с правно основание чл.
124 ГПК да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата
от 26346,44 лв. – главница по договор за банков кредит от 21.12.2009 г.,
сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и прехвърлен на ответника въз основа
на договор за цесия.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК И.Г.С., ЕГН ********** да заплати на „М.“ АД, ЕИК *******сумата от 600 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: