№ 9030
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Гражданско дело № 20211110150719 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Т. С.” ЕАД срещу ИЛ. АС. С., с
ЕГН **********, за осъждане на ответницата да заплати 11/16 част от вземанията на ищеца
по отношение на цена на потребление в конкретен имот или суми както следва: сумата от
568,16лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.06.2018г.-30.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаването на исковата молба на 31.08.2021г. до окончателното плащане, мораторна лихва
върху сумата за цена на доставена ТЕ в размер на 118,97лв. за периода от 15.08.2018г. до
20.04.2021г. Ищецът твърди, че между него и ответницата, е възникнало договорно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, като
последната има качеството на потребители по смисъла на ЗЕ по отношение на имот на адрес
гр., ж.к. бл., вх. Б, ет., ап., аб.№316919. В исковата молба се сочи, че ответницата не е
изпълнила задължението си, вменено й с Общите условия на дружеството, за заплащане на
стойността на потреблението в сроковете, предвидени в ОУ, поради което за ищеца е
възникнало право да претендира дължимите суми по исков ред.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат М.И. В, като особен
представител на ответницата, с който исковете се оспорват по основание и размер. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност.
Трето лице помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
1
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира ИЛ. АС. С. да е собственик на 11/16 ид.ч.
от имота, поради което се явява потребител на ТЕ съобразно притежаваната квота в
2
собствеността. От страна на особения представител не се оспорва наличието на право на
собственост, а същото се установява и от представените към исковата молба Договор за
продажба на жилище от 15.08.1989г., Удостоверение за наследници, Нотариален акт за
дарение на идеални части от правото на собственост от 20.07.2020г. и Решение №
20168986/06.08.2021 г. по гр.д.№73440/2019г. по описа на СРС, 113 с-в.
Поради изложеното ИЛ. АС. С. се явява потребител и отговаря за потреблението в
имота съразмерно на дела й в собствеността, за исковия период от 15.08.2018г. до
20.04.2021г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001
през м.10.2016г., м.10.2018г. и м.09.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „Н.” ЕАД, като в имота са монтирани 4 броя
отоплителни тела с уреди за дистанционно месечно отчитане, като ФДР издава месечна
справка за дялово разпределение. Установено е и, че за абоната се начислява ТЕ за битово
горещо водоснабдяване на база 2 броя потребители, като дяловото разпределение,
извършвано от „Н.” ЕАД е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените
документи и данни от уреди за сградата и имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 15.08.2018г. до 20.04.2021г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 826,43лв., от която 5,15лв. за отопление на имот,
148,81лв. за сградна инсталация и 672,47лв. за битово горещо водоснабдяване. За
определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като
компетентно изготвено и обосновано.
По делото не се претендира сумата или част от нея да е заплатена от потребителя
преди подаване на исковата молба.
Съразмерно на претендираната с исковата молба 11/16 част от вземането, ИЛ. АС. С.
3
отговаря за 568,16лв., който е и размера по делото.
По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за ТЕ, които се явяват периодични задължения, съдът
следва да приложи кратката тригодишна давност.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана
от кредитора. Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение – в случая искова молба от 31.08.2021г. От тази дата и докато трае съдебният
процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД.
В настоящия случай искова молба е постъпила в съда на 31.08.2021г., така че към
момента на подаването му вземанията на ищеца за главница за периода м.7.2018г. –
м.06.2019г. не са били погасени по давност. Вземането за м.07.2018г. е станало изискуемо на
31.08.2019г., поради което не е погасено по давност. Видно е, че погасено по давност е
вземането за м.06.2018г., като съгласно СТЕ размерът за този месец е в размер на 41,78лв.,
като ИЛ. АС. С. отговаря за 28,72лв., която се явява недължима, т.е. искът за присъждане на
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
15.08.2018г. до 20.04.2021г. следва да се уважи за сумата от 539,44лв.
Върху главницата от 539,44лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на исковата молба – 31.08.2021г.до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По делото се установява, че отчет за имота е правен ежемесечно, като не са издавани
изравнителни сметки. Следователно при издаване на всяка отделна фактура, като същата е
отразена и на интернет страницата на ищеца съобразно приложимите ОУ, и изтичане на 30
дневния срок за плащане, длъжникът изпада в забава. В справка на стр.11 по делото, която
не е оспорена, са посочени дата на издаване на всяка отделна фактура и размер на лихвата,
изчислена след изпадането в забава. Посочен е общ размер на лихвата от 173,06лв., от която
следва да се извади лихвата върху вземането за м.06.2018г. в размер на 11,03лв., като се
получава размер на мораторната лихва от 162,03лв. Ответницата отговаря за 11/16 част от
тази сума или за 111,40лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
686,46лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ, депозит за
назначаване на особен представител и юрисконсултско възнаграждение /при приет размер
от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
4
на правната помощ/.
От ответника не се претендират разноски, а и няма данни такива да са сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИЛ. АС. С., с ЕГН **********, с регистриран постоянен адрес: гр., ж.к.
бл., вх. Б, ет., ап. да заплати на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр., ул. №, сумата от 539,44лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.06.2018г.-30.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума от подаването на исковата молба на 31.08.2021г. до окончателното плащане и
мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ в размер на 111,40лв. за периода от
15.08.2018г. до 20.04.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски по
делото съобразно уважената част от исковете в размер на 686,46лв., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за осъждане на ответника да заплати главница за сумата над 539,44лв. до
пълния предявен размер от 568,16лв. и претенцията за осъждане на ответника да заплати
мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за сумата над 111,40 лв. до пълния
предявен размер от 118,97лв.
Решението е постановено при участието на „Н.” ЕАД, като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5