Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. Враца, 19.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V
състав, в публично съдебно заседание на 17.01.2024 г. /седемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 602 по
описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на В.И.К. ***, депозирана чрез адв. М.С. ***, против ЗППАМ № 23-0288-000155/17.09.2023
г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, с която
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е приложена ПАМ „Прекратяване на регистрацията на ППС мотоциклет Хонда ЦБР
600РР, с рег. № *** за срок от една година“.
В жалбата са изложени
доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като се
твърди, че същата не съдържа мотиви, обосноваващи продължителността ѝ над
предвидения в закона минимален срок, с което е засегнат принципа на
съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Иска се изменение на заповедта,
като срокът на мярката бъде намален от 1 година на 6 месеца.
В с.з. жалбоподателят
се представлява от адв. М.С., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно
приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Полицейски
инспектор към ОДМВР - Враца, РУ – Козлодуй, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В писмо вх. № 3261/01.11.2023 г., с което е
изпратено заверено копие на административната преписка, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото са приети и
приложени представените с административната приписка писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.1 49, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна
по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 17.09.2023 г. около
16:40 ч. в гр. К., по ул. „К.Д.“, до бензиностанция Лукойл, с посока на
движение изход от града, жалбоподателят управлява собствения си мотоциклет Хонда ЦБР 600РР с рег. № ***, без да
притежава Свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното МПС. При проверката водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Dreger Alkotest 7510 с фабр. № ARPN-0751,
който отчел 0 промила алкохол в издишания въздух. Съставен му е АУАН Серия GA,
№ 1014320, за нарушение по чл. 150а от ЗДвП, приложен като доказателство по
делото.
На същата дата – 17.09.2023
г. Полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, е издал оспорената в
настоящото производство ЗППАМ № 23-0288-000155/17.09.2023
г., с която на собственика на мотоциклета и настоящ жалбоподател – В.И.К. е приложена
ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС
мотоциклет Хонда ЦБР 600РР, с рег. № *** за срок от
една година и са отнети и 1 бр. рег. табели № ***. Органът е приел, че
оспорващият виновно е нарушил 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Правомощието на Полицейските
инспектори в РУ при ОДМВР - Враца да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
ЗДвП за нарушения, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ, произтича
от Заповед рег. № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Враца,
приложена към делото /л. 9/.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В
случая оспорената заповед е издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР – Враца,
РУ – Козлодуй, чиято компетентност се простира върху цялата територия,
обслужвана от съответното РУ и е установена в приложената по делото заповед №
369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно
отбелязването в нея, определяща службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП
/служебно известна на съда/. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и
териториално компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и
конкретни фактически основания, за осъщественото нарушение по чл. 150а от ЗДвП,
като са посочени времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС, АУАН, с
който е установено нарушението, а именно, че на същата дата, оспорващият
управлява собствено ППС – мотоциклет, с подробно описани марка, модел и рег.
номер, без да притежава Свидетелство за
управление, валидно за категорията към която същото спада.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т.
2, букви „в“, „к“, „л“, „м“, „н“ и т. 2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на
лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т.
2а се изземват и табелите с регистрационен номер.
Следователно във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния
водач и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на
нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и
позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед е
налице. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че
водачът е неправоспособен и този акт притежава не само обвинителна и
констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ.
Издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява фактите, които са
основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той
констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно
посредством съставения акт и вписаните в този акт обстоятелства. В случая в текста на
заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това
и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Органът се позовава на и
препраща към съставен АУАН, серия GA, № 1014320/17.09.2023
г. и установените обстоятелства, послужили като фактическо основание за
издаване на ЗППАМ. Така изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни,
за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за
издаване на приложената му ПАМ.
При осъществения
съдебен контрол не се установиха нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са съществени и да водят до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. Изложеното налага извода, че липсва
основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение
по чл. 150а от ЗДвП, установено по надлежния ред със съставянето на АУАН на
неправоспособния водач, правилно административният орган е приел, че са налице
предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „а“ за издаване на заповед за прилагане на
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. С нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая е налице
първата хипотеза от така цитираната законова регламентация, а именно - моторното превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
свидетелство за управление валидно за тази категория и това МПС е негова
собственост. Няма спор по делото, че мотоциклета, чиято регистрация е
прекратена с оспорената ЗППАМ е собственост на оспорващия, както и че на
датата, времето и мястото, посочени в АУАН и ЗППАМ, този мотоциклет е
управляван от него, без да притежава съответното за категорията СУМПС. Наличието или не на
противоправно поведение от страна на жалбоподателя дори, както е в случая,
последният да е физическо лице, е без правно значение, защото законът не се
интересува от вината му при налагане на ПАМ. Решаващото в случая е, че е
управлявал собственото си МПС, за което не притежава необходимата категория,
макар от доказателствата по делото да се установява, че принципно притежава
СУМПС за категория „С“. Това обстоятелство, в условията на обвързана
компетентност задължава административния орган да постанови процесната заповед,
без да има възможност за преценка дали да я издаде или не, като адресат на
превантивната ограничителна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е именно собственикът
на МПС. Производството по налагане на административно наказание е различно по
вид и правни последици от производството по налагане на принудителна
административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно и субект на
принудителната административна мярка. В случая, обаче актът е съставен срещу жалбоподателя
К., защото той е извършител на
нарушението по чл. 150а от ЗДвП, като мярката е приложена спрямо него, защото
той е собственик на процесното МПС.
Основателни, обаче се
явяват наведените в жалбата доводи, че от страна на ответника не са изложени
никакви съображения, които да обосновават продължителността на процесната ПАМ
над предвидения от закона минимален срок от 6 месеца. В случая липсва дори
бланкетното посочване в диспозитивната част на заповедта, че тежестта на ПАМ се
определя с оглед тежестта на извършеното нарушение, което разбира се съвсем не би
било достатъчно да обоснове по-дълъг срок на мярката. Органът в никаква степен,
дори с най-пестеливи мотиви не е обсъдил поведението на жалбоподателя в
конкретната ситуация, както и по принцип по отношение спазване на ЗДвП до
момента.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК съдът има право да измени процесния
ИАА, вкл. като определи нов срок, в рамките на който да действа приложената
мярка. Тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за
налагане на процесната ПАМ и същата не страда от съществени пороци на формата и
процедурата, както и не се намира в противоречие с друга разпоредба, освен с
тази на чл. 6 от АПК, не се налага отмяна на акта, а само изменение в посока
намаляване на срока, за който се прилага мярката – това е един допустим, основателен
и справедлив подход, използван в съдебната практика. Продължителността на
разпореденото временно прекратяване на регистрацията на мотоциклета в случая е
несъответна и на целите от чл. 171 от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН, които следва да се
приеме, че ще бъдат постигнати и с 6 месечен срок на действие на
законосъобразно наложената ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В обобщение
настоящият състав приема, че оспорената заповед в основата си е
законосъобразна, но срока на наложената ПАМ следва да бъде редуциран до неговия
законов минимум от 6 месеца.
Независимо от изхода
на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна, тъй като не е налице
отмяна на оспорения ИАА, а чл. 143 от АПК не предвижда отговорност за разноски
при изменение на ААкт.
От страна на
ответника такива не са претендирани, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК Административен съд - Враца
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0288-000155/17.09.2023 г., издадена от Полицейски
инспектор към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена
регистрацията на ППС мотоциклет Хонда ЦБР 600РР, с рег. № *** за срок от 1 /една/
година, като намалява срока на посочената ПАМ на 6 /шест/ месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
.
АДМ. СЪДИЯ: