№ 33
гр. С.З. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001120 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260275/24.03.2021 г., постановено по гр.д. №
1343/2020г. по описа на Районен съд – С.З., с което„Е.” ЕАД е осъдено да
заплати на „В.” ЕООД сумата от 89,10 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение - помпена станция „К.", ИТ № **, за периода 23.03.2015г.
до 21.04.2015г., ведно със законната лихва от завеждане на иска – 22.04.2020г.
до окончателното заплащане на сумата, както и разноски в размер на 410 лв.
Въззивникът „Е.” ЕАД излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на постановеното решение. Развити са подробни съображения
във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени
решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции, като е
представен списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че
размера на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по
размер, същото да се намали до минималните размери съгласно Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия „В.”
ЕООД, с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
1
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е
представен списък с разноски и договор за процесуално представителство. В
случай на уважаване на въззивната жалба, прави възражение за прекомерност
на юрисконсултското възнаграждение на другата страна. Посочва банкова
сметка, по която могат да бъдат платени дължимите суми. Няма направени
доказателствени искания.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е." ЕАД да му заплати сумата
89.10 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„К.", ИТ № **, за периода 23.03.2015г. - 21.04.2015г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен писмен отговор, в
който оспорва основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По делото е установено, че през периода 23.03.2015г. до 21.04.2015г.
ищецът „В.“ ЕООД е заплатил на ответното дружество сумата от 89.10 лева
по фактура № **********/28.04.2015г., представляваща такса достъп до ел.
разпределителната мрежа за процесния обект помпена станция „К." с ИТН **.
По делото са представени заверени копия на Фактура № **********/
28.04.2015г. ведно с платежно нареждане от 15.05.2015г. и извлечение от
сметка от 15.05.2015г.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16
за Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на
2
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за
ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на
Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение
за ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните във
връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-
30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти,
които са присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите,
които са изпратили необходимите документи, Е. вече не начислява цена за
пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в
сила. В писмото е посочено, че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца
документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост,
обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът
заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в
самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ
№2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № ** В. с. К., като е посочено, че обектите
се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с
писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи
за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. “Е.” АД отново изисква
документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след
представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от
ниско напрежение на средно напрежение.
От заключението на изслушаната по делото съдебно техническа
3
експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че през периода
23.03.2015г. – 21.04.2015г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия
за обект помпена станция „К.” ИТ № ** се е извършвало на ниво ниско
напрежение в закрито разпределително устройство /ЗРУ/ 20kV/400V в
помпена станция „К.”, собственост на ищеца. Измерването се е извършвало
посредством измервателна група, собственост на Е. ЕАД в състав, описан в
заключението. Вещото лице е посочило, че съгласно чл. 120 ал. 1 от ЗЕ и чл.
27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, средствата за търговско
измерване /СТИ/, собственост на ответника, се разполагат до или на
границата на имота на потребителя /ищеца/. Ако се приеме, че електропровод
„В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е собственост на ищеца през
процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение. Е.
ЕАД е трябвало да монтира в подходящо ел.табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод
„В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия.
Видно от заключението съгласно чл. 40 ал. 1 т. 2 от ЗЕ лицензията за
електроразпределение на Е. ЕАД е пряко свързана с вещни права върху
енергийните обекти, чрез които се осъществява дейността, а съгласно чл. 88
ал. от ЗЕ /в сила от 17.97.2012г./ разпределението на електрическа енергия и
експлоатацията на електроразпределителните мрежи са осъществяват от
оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи.
Приложеният по делото договор от 19.06.2013г. между ответника и
ищеца за достъп и пренос на електрическа енергия до/през
електроразпределителната мрежа се отнася саво до тези обекти на ищеца,
които се захранват от електроразпределителната мрежа на Е. ЕАД. Видно от
заключението процесният имот няма никакъв достъп но
електроразпределителната мрежа на Е. ЕАД. Той се захранва на ниво средно
напрежение по собствен електропровод директно от подстанция на Е. ЕАД.
Според вещото лице този договор е неприложим и таксата достъп до ел.
разпределителната мрежа на Е. ЕАД е недължима.
4
Видно от заключението заплащането за достъп до
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по осигуряването на
непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление на
присъединителните и електроразпределителните електросъоръжения. Тъй
като захранващият електропровод „В.“ 20 kV е собственост на ищеца, то Е.
ЕАД няма никакви задължения и права по него. Подстанция „Т.“ е
собственост на Е. ЕАД и всички задължения и право по нея също. Е. ЕАД
няма технически достъп до подстанция „Т.“ за електропровод „В.“ , няма
разходи по този достъп и няма техническо основание да калкулира на ищеца
цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско
напрежение.
Поисканата и предоставената на ищеца мощност се определя от вида,
параметрите и техническото състояние на електроразпределителните
съоръжения в подстанция „Т.“ . Е. ЕАД няма техническата възможност да
прецени дали поисканата от ищеца ел. мощност съответства на
възможностите на ел. присъединителните съоръжения в подстанция „Т.“ и да
я обяви за предоставена мощност, по която да начислява такса достъп.
Видно от заключението дължимите суми от страна на ищеца за достъп
и пренос до/през електропреносната мрежа на Е. в подстанция „Т.“ се
формират като количеството потребена ел. енергия от ищеца се умножи по
цената, определена от КЕВР за процесния период. Те са начислени по всяка
фактура за процесния период, платени от ищеца и съответно преведени на Е.
ЕАД от ответника.
От заключението се установява, че извод „В.“ в подстанция „Т.“,
електропроводът, захранващ помпена станция „К.“, съоръженията за защита и
комутация в същата и кабелните електропроводи, с които помпите да
присъединени към закритата разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV в помпена
станция „К.“, са собственост на ищеца. Средствата за търговско измерване на
потребяваното количество ел. енергия са собственост на ответника, защото
същият изпълнява ролята на търговец на ел. енергия, която продава на ищеца,
без никакви ангажименти по доставката й.
Вещото лице е посочило, че уредбата/енергийният обект, чрез който е
извършено присъединяването на обекта на ищеца, а именно електропровод
5
„В., не е част от ел. подстанция, която да е част от ел. преносната мрежа и
представлява външен за нея елемент. Електропровод „В.“, собственост на
ищеца изпълнява ел. разпределителна функция, само и единствено доколкото
разпредяла ел. енергия между две различни помпени станции –„О.“ и „К.“,
собственост на ищеца. Той не е част от електроразпределителната мрежа на
ответника. Ответникът има качеството единствено и само на търговец на ел.
енергия за процесния обект, но не и на доставчик от последна инстанция,
който притежава електроразпределителната мрежа. Затова според вещото
лице може да има финансови претенции само за цената на доставената ел.
енергия и то на ниво средно напрежение.
Изводът на вещото лице е, че ако се приеме, че електропровод „В.“ 20
kV, изходящ от подстанция „Т.“, е собственост на ищеца през процесния
период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната
мрежа на Е. ЕАД нито при монтирана измервателна група на страна ниско
напрежение в ПС „К.“, нито при монтирана измервателна група на страна
средно напрежение в подстанция „Т.“. През процесния период Е. ЕАД няма
никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на
електроснабдяване на процесния имот и не може да претендира за такса
достъп до електроразпределителната мрежа.
Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно
икономическа експертиза процесната фактура е платена изцяло от ищеца на
ответника „Е.“ ЕАД. Начислената във фактурата такса достъп до ел.
разпределителна мрежа до обект ПС ”К.", ИТН **, е 89.10лв., без ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Не е спорно обстоятелството, че считано от 01.07.2008г., с Решение №
Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на
мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, (в сила от 26.07.2013г.), издадени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, „Мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
6
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.“ Съгласно ал.2
от същия член, „Клиенти и производители, присъединени към
електропреносната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, други
мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период,
които заплащат на независимия преносен оператор.“ Съгласно ал.3 от
същия, „Клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп
до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги
за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената
за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13.“
Според т. 24 (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., доп. -
ДВ, бр. 41 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. -
ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) от §1 на ДР на Закона за
енергетиката, "Енергийно предприятие" е лице, което осъществява една или
повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса,
съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с електрическа,
топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този
закон, или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за
добив, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа
и/или топлинна енергия и/или извършва търговия с природен газ, без да е
задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този
закон или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и
нефтопродукти по тръбопроводи.
Съгласно § 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ПЗР на Закона за енергетиката, „Енергийните обекти и съоръжения,
представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна
7
мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на
трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително
предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-
годишен срок от влизането в сила на този закон.“
Настоящият състав намира, че тълкуването на посочените норми налага
извод, че дължимостта на цена за достъп до електроразпределителната мрежа
е пряко обвързана, както от това обектът на клиента да е присъединен към
тази мрежа, така и от придобиването от страна на електроразпределителното
дружество на енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от
съответната разпределителна мрежа, чрез които се извършват услуги от
лицензираните енергийни предприятия, каквото е ответника, когато тези
обекти са собственост на трети лица. Това е така, тъй като енергийните
предприятия са длъжни да изпълняват лицензионната си дейност чрез
собствени активи, доколкото услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа“ представлява предоставяне правото на ползване на същата за пренос
на ел. енергия до обекта на клиента.
Не е спорно по делото, че ответникът е имал качеството на оператор на
електроразпределителната мрежа за територия, в чийто обхват попада
собствената на ищеца Помпена станция ”К.", ИТН **, както и че страните са
били обвързани от договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електоразпределителната мрежа от 19.06.2013 г.
Не е спорно, а и от описаните по – горе доказателства съдът приема за
установено, че през процесния период 23.03.2015г. до 21.04.2015г., ищецът е
собственик на Помпена станция ”К.", ИТН ** Община Т., на намиращото се в
нея ЗРУ и на електропровод „В." 20кV.
С оглед на горното и от заключението на съдебно – техническата
експертиза, съдът намира за установено, че обектът на ищеца не е свързан
към електроразпределителната мрежа на ответното дружество. Следователно
с начисляване и получаване на такса за "достъп до електроразпределителната
мрежа" за обект Помпена станция ”К.", ИТН ** за периода 23.03.2015г. –
21.04.2015г. в размер на 89.10 лева, включена в издадена от ответника
фактура № **********/28.04.2015г., заплатена от ищеца, ответникът е
получил тази сума без основание. Това е така, тъй като за да предоставя
8
услугата достъп до електропреносната мрежа досежно процесния обект на
ищеца, енергийното предприятие следва да е придобило същата от ищеца. В
случая ответникът е начислил на ищеца такса за достъп до собствените му
съоръжения, които не са част от електроразпределителната мрежа, оперирана
от ответника. Поради това, платената от ищеца такса за достъп е недължима
и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане, което обуславя
основателност на предявения иск.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокатско дружество “Милушев и съдружници” е регистрирано по
ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с
ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено
при спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В
настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът “Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № №260275/24.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 1343/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.
П.** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С.З., *** направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка в “***” АД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10