Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1366 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор ***против ***с ЕГН ********** и Д.Ц.Г. с ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 221,08лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 25,27 лв. за периода от 02.06.2016г. до 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ ***на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответниците като собственици/ползватели на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. не са погасили своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***, възлизащи на сума в общ размер на 221,08лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответниците дължали и лихва за забава, изчислявана в общ размер на 25,27 лв. за периода от 02.06.2016г. до 08.11.2018г.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответниците за сумата от 221,08лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 25,27 лв. за периода от 02.06.2016г. до 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №***на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците Р.Г. и Д.Г., чрез назначения
особен представител адв.В.Н. са депозирали писмени
отговори в срока по чл.131 от ГПК, с които оспорват предявените искове.
С Определение от 17.09.2019г. е конституирано в
качеството на трето лице – помагач на ищеца -
„Т.С.“ ЕООД ***. Същото не ангажира конкретно становище по иска.
С допълнителна молба от 30.07.2019г. ищецът е уточнил, че
главницата е формирана от начислени суми за отопление с ИРУ в размер на
82,75лв.; за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация в размер на 107,11лв. и за услуга дялово разпределение в размер на
31,22лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Установява се от приложените преписи
на договор за учредяване на договорна ипотека ***, искане за вписване на възбрана
от ЧСИ с рег.№***, че ответниците Р. ***и Д.Г. са
собственици на процесния имот, представляващ
апартамент №***. Същият е бил притежаван в режим на съпружеска имуществена
общност, видно от отразеното в цитирания нот.акт.
Видно е също така от изготвената служебно справка от НБД, че бракът между ответниците е бил прекратен през 2002г., при което имота е
останал в обикновена съсобственост при равни права.
Безспорно
е, че имота се намира в топлоснабдена сграда и за
него има открита партида при ***.
Установява
се от приложените преписи на Споразумителен протокол
№***., сключен между *** и „Т.С.“ ЕООД и Договор №***., сключен между етажната
собственост на адрес ***и „Т.С.“ ЕООД, че третото лице помагач извършва по
възлагане разпределение на топлинната енергия, доставяна до сградата, в която
се намира процесния имот.
По
делото са представени от ищеца счетоводни извлечения, касаещи начисленията за процесния имот през процесния
период от време, както и е представена от „Т.с.“ ЕООД справка за отчитането и
разпределението на топлинната енергия в имота, които писмени доказателства
съдът не обсъжда отделно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
т.к. същото е изготвено въз основа на първичните счетоводни документи,
съхранявани при ищцовото дружество, въз основа на
които са съставени и писмените доказателства.
От
експертното заключение се установява, че за процесния
период от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. са били начислявани суми за топлинна
енергия, въз основа на изготвяни отчети от фирмата осъществяваща дялово
разпределение на база отчет на уредите за дялово разпределение – начислено е
било отопление от налични ИРУ, като не е имало ползване на топла вода. Видно е
от заключението, че начислената главница за периода от 01.04.2016г. до
30.04.2018г. възлиза на 221,08лв., от която 82,75лв. - сума за отопление с ИРУ,
107,11лв. – сума за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и 31,22лв. – суми за услуга дялово разпределение. Установява се също
така, че размера на лихвата за забава върху главницата от 221,01лв. от
изискуемостта на отделните плащания за периода от 02.06.2016г. до 08.11.2018г.
се изчислява на 25,27лв.
Съдът
кредитира обсъденото експертно заключение, като пълно, обосновано и компетентно
– изготвено от лице, разполагащо с необходимите специални знания за отговор по
поставените въпроси.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.153 от
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от
21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки
с абоната, различни от тези в общите условия.
С оглед горното и предвид
установения от обсъдените писмени доказателства факт, че през процесния период от време ответниците
Р. ***и Д.Г. са били собственици на процесния имот,
за който има открита партида при ищцовото дружество с
аб.№***, съдът приема, че ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Поради горното, съдът счита, че ответниците
дължат на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г.
Установи се от заключението по ССЕ, че стойността й възлиза
на 221,08лв. Като участници в съсобствеността при равни права, ответниците дължат на ищеца тази сума в условия на разделност.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не
са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителите дължат и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установява се от експертното заключение, че тази лихва се изчислява в
общ размер на 25,27лв. за процесния период от 02.06.2016г.
до 08.11.2018г.
Поради изложеното съдът счита, че
следва да се признае за установено вземането на ищеца спрямо ответниците за сума в размер на от 221,08лв., представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.04.2016г. до 08.11.2018г.
и 25,27лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2016г. до 08.11.2018г.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски
за държавна такса в размер на 25лв., за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.
с чл.25, ал.1 от НПП, за вещо лице в размер на 120лв. и за възнаграждение на
особен представител в размер на 300лв. или общо 545лв. Всички тези разноски са
изцяло дължими от ответниците, с оглед изхода на
спора.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че
Д.Ц.Г., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** и Р.Г. ***, ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, ДЪЛЖАТ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
сумата от 221,08лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2016 г. до
30.04.2018 г. и сумата от 25,27лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2016г. до 08.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Ц.Г., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** и Р.Г. ***, ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 545лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД ***, в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: