Решение по адм. дело №301/2025 на Административен съд - Ямбол

 

Производството е образувано по жалба на П. Д. Б. от [населено място] против Решение № 50 от 17.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250028-022-0055571 от 22.05.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас. С потвърденото постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) на жалбоподателя е наложен запор за сумата от 1 620 лева по повод вземане от Националното бюро за правна помощ по дължими отчети за оказана правна помощ като служебен защитник.

Оспореното решение се намира за незаконосъобразно и се отправя искане за неговата отмяна, ведно с потвърденото с него постановление. Счита се, че в описаната фактическа обстановка органът неправилно е посочил дължимата от оспорващия сума в общ размер на 43 160,30 лева, включваща главница от 42 592,39 лева и лихва в размер на 567,91 лева. Счита, че по този начин е допуснато нарушение, обосноваващо отмяната на акта – отразената в процесното ПНОМ сума е в разрез с посочените такива в първоначално обжалваното постановление, а именно обща сума в размер на 42 744, 23 лева, от които 15 948,94 лева лихва и 26 795, 29 лева главница. Сочи се, че в противоречие с правилото за несеквестируемост, неправомерно на 02.06.2025 г. е преведена на НАП от НБПП (трето задължено лице) сума в размер на 1 620 лева. В тази връзка се оспорват мотивите на решаващия орган, че това действие и акт на администрацията са правилни поради обстоятелството, че сумата надвишава минималната работна заплата и следва да се секвестира цялата. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него постановление и осъждане на публичния изпълнител да възстанови на жалбоподателя неправилно отнетата несеквестируема сума в размер на 1620 лева. Заявява се и претенция за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания. Иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него постановление. В съдебното заседание прави изявление, че не претендира разноски по делото.

Ответната страна - Директора на ТД на НАП – Бургас, се представлява в процеса от Главен юрисконсулт Д. Й. И. - К., която оспорва жалбата и счита, че атакуваният административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт.

 

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу адвокат П. Д. Б. е образувано изпълнително дело под № 28150002219 от 2015 г. по описа на ТД на НАП - Бургас за принудително събиране на установени и изискуеми публични вземания в общ размер на 4 695,15 лева, от който главница - 4 331,43 лева, и лихва – 363,72 лева, произтичащи от данъчни и осигурителни декларации. С оглед правилото на чл. 221 от ДОПК до длъжника по изпълнителното дело е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на задължението изх. № 002212Z2015/000001 от 23.10.2015 г., надлежно връчено лично на жалбоподателя на 03.11.2015 г. От публичния изпълнител на НАП е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 2219/2015/000004 от 09.11.2015 г., (надлежно връчено на адресата на 17.11.2015 г.), с което е наложен запор върху притежавано от длъжника МПС - лек автомобил [Марка], [модел], с рег. № [рег. номер]. По изпълнителното дело са издадени и Разпореждания с изходящи номера С160028-105-0016882 от 11.05.2016 г., С170028-105-0159624 от 02.08.2017 г., С220028-105-0187091 от 26.05.2022 г., С230028-105-0185615 от 23.05.2023 г., С230028-105-0290597 от 28.07.2023 г. и С240028-105-0226556 от 29.05.2024 г., с които са присъединени и други публични вземания в общ размер на 43 160,30 лева, от който главница - 42 592,39лева, и лихва — 567,91 лева. С Постановления за обезпечаване на вземанията по изпълнителното дело с изх. № С190028-022-0074672 от 22.08.2019 г., с изх. № С240028-022-0091781 от 03.10.2024 г. и с изх. № С240028-022-0102874 от 28.10.2024 г., с които към датата на издаването им са наложени: запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, върху МПС лек автомобил марка [Наименование], [модел], с рег. № [рег. номер] и върху банкови сметки в „Юробанк България“ АД, собственост на длъжника. Постановленията са надлежно връчени лично на лицето съответно на 27.08.2019 г., на 08.10.2024 г. и на 31.10.2024 г.

На 15.05.2025 г. публичният изпълнител, по реда на чл. 230, ал. 2 от ДОПК, е изискал от Национално бюро за правна помощ (НБПП) предоставяне на информация за неизплатени и предстоящи плащания към лицето, възникнали вследствие на предоставяна от него правна помощ. На 22.05.2025 г. по изпълнителното дело е постъпил отговор, с който третото задължено лице НБПП признало за съществуващо изискуемо вземане на П. Д. Б. в качеството му на адвокат, предоставящ правна помощ, в размер на 1 620 лева. С Разпореждане изх. № С250028-105-0208325 от 22.05.2025 г. на същата дата по ИД са присъединени изискуеми публични вземания за ДОД и осигурителни вноски общо в размер на 12 095,88 лева, от които главница в размер на 12 000,90 лева и лихва от 94,98 лева. Впоследствие публичният изпълнител издал процесното Постановление изх. № С250028-022-0055571 от 22.05.2025 г., (надлежно връчено на жалбоподателя на 30.05.2025 г.), с което е наложен запор на признатата от НБПП сума. До НБПП са изпратени Запорно съобщение изх. № С250028-119-0020742 от 22.05.2025 г. на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК и Разпореждане за изпълнение изх. № С250028-009-0012992 от 22.05.2025 г. на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК, въз основа на които по ИД на 02.06.2025 г. е постъпило плащане от третото задължено лице в размер на 1 620 лева.

Срещу Постановление изх. № С250028-022-0055571 от 22.05.2025 г. в законоустановения срок е депозирана жалба вх. № ЗС-28-4 от 06.06.2025 г. по описа на ТД на НАП, гр. Бургас, подадена от оспорващия адвокат П. Д. Б., по която е налице произнасяне с атакуваното в настоящото производство Решение № 50 от 17.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас – жалбата е оставена без уважение по съображения, че запорираната сума от 1 620 лева е изцяло секвестируема и върху нея може да се допуска принудително изпълнение. Решението е надлежно връчено на адресата. В него се съдържат указания за начина и срока на обжалването му, като Жалба вх. № Ж-02-200 от 18.07.2025 г. по описа на ТД на НАП - Бургас против решението е подадена чрез административния орган до съда. Въз основа на жалбата е образувано и настоящото съдебно производство.

 

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен и в преклузивния седемдневен срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, което налага извода за нейната допустимост.

Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 50 от 17.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на адвокат П. Д. Б. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250028-022-0055571 от 22.05.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, за наложен запор за сумата от 1 620 лева по повод вземане от Националното бюро за правна помощ по дължими отчети за оказана правна помощ като служебен защитник.

Обжалваното решение и постановлението на публичния изпълнител, потвърдено с него, са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия по чл. 195 и чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в съответната писмена форма и са мотивирани. Спазени са разпоредбите по издаването им и не са допуснати съществени нарушения, обосноваващи основание за обявяване на нищожност или незаконосъобразност на процесуални основания.

Между страните няма спор, че в случая става въпрос за обезпечаване и събиране на установени и изискуеми публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Спорът в конкретния казус се свежда до правилното приложение на нормативната уредба, регламентираща несеквестируемата част от доходите на длъжника по изпълнителното дело.

Редът за обезпечаване на публични задължения е регламентиран в Глава двадесет и четвърта „Обезпечения“, Раздел I „Обезпечаване на публични вземания“ от ДОПК. Така, според разписаното в чл. 195, ал. 1 от ДОПК, на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено (ал. 2), а според ал. 3 то се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане (т. 1); когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание (т. 2). Според чл. 198, ал. 1 от ДОПК обезпечението се извършва с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; със запор на движими вещи и вземания на длъжника; със запор на сметките на длъжника; със запор на стоките в оборот на длъжника, като публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането (ал. 2), а съобразно регламентираното в ал. 3 запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213. По силата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, като нормата предвижда изключения от това правило, разписани в пет точки, като с оглед конкретиката на казуса, приложима е т. 5, според чиято регламентация принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, както и към всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията в общ размер до минималната работна заплата месечно.

При горната нормативна уредба и с оглед доказателствата по делото, съдът намира оспореното решение, с което е потвърдено ПНОМ, и за материално законосъобразно по следните съображения:

Възнаграждението на адвокат, оказващ правна помощ по реда на ЗПП, какъвто е жалбоподателят, е възнаграждение за труд. Този извод се следва от относимата към настоящия казус нормативна уредба, разписана в Закона за адвокатурата и Закона за правната помощ. Така, според чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Съобразно правилото на чл. 2 от ЗПП правната помощ по този закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата, като целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ (чл. 3). Процесуалното представителство е един от видовете правна помощ по смисъла на чл. 21, т. 2 от ЗПП. Според регламентацията на чл. 23 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство (ал. 1), както и случаите, при които обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В този смисъл, при осъществяване на процесуално представителство по реда на ЗПП вписаният в НБПП адвокат, какъвто безспорно е жалбоподателят, полага труд, като полученото за този труд възнаграждение е именно такова за положен труд. За този положен труд самоосигуряващите се лица, каквито са адвокатите и в частност оспорващият, са задължени да внасят текущо през годината авансово осигурителни вноски върху избран месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, както и да подават осигурителни и данъчни декларации.

Вярно е, че законосъобразното провеждане на принудителното изпълнение е задължение на публичния изпълнител, който по аргумент от чл. 167, ал. 1 от ДОПК като орган на принудителното изпълнение следва да осъществява всички действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК в съответствие с предвидените в чл. 2, ал. 1 и чл. 5 от същия закон принципи. Запор, наложен върху вземане на длъжник от трето задължено лице, съдържащ указания за приложението на чл. 213. ал. 1, т. 5 от ДОПК, като способ за изпълнение е законосъобразен. В случая действително при осъществяване на принудителното изпълнение публичният изпълнител е следвало да извърши самостоятелна преценка дали вземанията, спрямо които е насочил принудителното изпълнение, са несеквестируеми и да укаже на третото задължено лице да не бъде налаган запор върху несеквестируемите суми по чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, което не е сторено, но така допуснатото нарушение съдът не счита за съществено и обуславящо незаконосъобразност на акта, доколкото по делото категорично се установява, че запорираната с ПНОМ сума от 1 620 лева е изцяло секвестируема. По смисъла на цитираната нормативна уредба и с оглед конкретиката на казуса върху дължимите от третото задължено лице суми в размер до минималната работна заплата месечно не е налице основание за принудително изпълнение, тъй като същите са несеквестируеми, но няма пречка при дължимост на суми над гарантирания в чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК минимум същият да се изпълнява. С други думи, насочването на принудителното изпълнение чрез запор върху вземане на длъжника от трето задължено лице е процесуално допустимо, доколкото тези вземания са в размер над гарантирания от закона месечен несеквестируем минимум и позволяват частично изпълнение върху това вземане. В случая гарантираният от законодателя месечен разполагаем минимум на длъжника - MP3, установена за страната, определена с ПМС № 359 от 23.10.2024 г. на МС, е в размер на 1 077 лева, както правилно е прието и в процесното решение. Според приобщената по делото справка за движението по сметката на жалбоподателя за периода от 01.01.2025 г. до 03.06.2025 г. на 21.05.2025 г. в приход по банковата му сметка са постъпили парични преводи от НБПП общо в размер на 1 090 лева, което обстоятелство се установява и от представената от НБПП Справка изх. № 25-120-1872 от 23.10.2025 г. – сумата представлява определени на адвоката възнаграждения във връзка с постъпили в бюрото отчети на Б., които са проверени по надлежния ред. Именно тази сума, както правилно е приел и решаващият орган, е секвестируема по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като това е трудовото възнаграждение в гарантирания от закона минимум, върху който не би могло да се насочи принудителното изпълнение. Данните по делото недвусмислено сочат, че запорираната и преведена от третото задължено лице по сметка на НАП в изпълнение на запора сума от 1 620 лева е над гарантирания от законодателя месечен разполагаем минимум на длъжника, доколкото според отразяванията в изисканата и представена по делото Справка от НБПП (л. 101) тази сума съставлява определени на адвоката с решения на НБПП от 22.05.2025 г. възнаграждения по постъпили в бюрото четири броя отчети за осъществена от него правна помощ под формата на процесуално представителство. В този смисъл сумата от 1 620 лева е изцяло секвестируема и върху нея може да се допуска принудително изпълнение.

Предвид изложеното, не се установява да е налице основание, посочено в чл. 197, ал. 3 от ДОПК, за отмяна на обезпечителната мярка. Съгласно тази разпоредба съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Доказателствата по делото не налагат извод, че в случая някоя от тези предпоставки е налице. Жалбоподателят не твърди да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа – от една страна, а от друга страна са спазени условията на чл. 195, ал. 1 от ДОПК - налице са установени и изискуеми публични задължения, чието събиране не е гарантирано, че ще бъде осъществено, преди да бъде погасено по давност. Поради това решението на Директора на ТД на НАП - Бургас е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие със закона, като не е налице основание за отмяната му. Жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Основателно е при този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния размер от 200 лева съобразно приложимите чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания по делото (изм., ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 година).

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. Б. от [населено място] против Решение № 50 от 17.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250028-022-0055571 от 22.05.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас.

 

ОСЪЖДА П. Д. Б. от [населено място], [улица], да заплати на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ – БУРГАС разноски по производството в размер на 200 (двеста) лева.

 

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК решението е окончателно.