№ 14216
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110170536 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Т. И., за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37013/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1775.33 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата 55.27 лева – главница за извършено дялово
разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 18.06.2024г., до окончателното изплащане, които услуги
са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № 127, находящ се в гр. София,
ж.к. „Надежда“, ***, абонатен №300994;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 293.24 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.08.2022г. – 05.06.2024г., както и сумата 12.93 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-05.06.2024г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
собственик на топлоснабдения имот по силата на правна сделка и въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
1
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № 127, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, ***,
абонатен №300994, като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в
45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната
енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период.
Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна енергия с „Нелбо“ АД
в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени изравнителни сметки, които
прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са начислени по действителен разход
на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. При тези
съображения моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя
доказателства и прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице
- помагач.
Ответникът И. Т. И. редовно уведомен за исковата молба, подава чрез назначения му за
особен представител адв. Т. писмен отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете
по основание и размер. Възразява, че по делото не се съдържат доказателства, от които да се
изведе, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, като сочи, че
притежаването на право на собственост не означава, че ответникът е собственик на имота.
Сочи, че доказателствата по делото не са достатъчни и да се приеме, че има задължение и то
в този размер, тъй като приложените документи нямат доказателствена сила и с оглед текста
на чл. 182 ГПК. Релевира, че представените към исковата молба съобщения към фактури за
сметки и извлечения от дяловото разпределение за озравнителните сметки не са
окомплектовани с необходимите протоколи за извършеното техническо обслужване на
топлоразделителите. Релевира, че доказателствата не са убедителни за установяване на
редовността на отчетеното количество топлинна енергия и нейното количество. Сочи, че
представените документи не дават основание да се приеме, че е спазен реда за отчитане, в
това число, че не са представени отчети за показанията на общия топломер в абонатната
станция и че няма данни технологичните разходи да са приспаднати. Възразява, че не е
спряно топлоподаването при наличие на две неплатени сметки. Релевира, че в сумата
2
незаконосъобразно са начислени лихви в нарушение на ЗЗД. Прави искане по чл. 190 ГПК за
задължаване на ищеца да представи записи за начислените лихви за всеки месец и
нормативното основание за това. Оспорва коректността на извършваното дялово
разпределение и редовността на воденото счетоводство. Прави възражение за погасяване на
вземането по давност. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Конституираното трето лице-помагач „Нелбо“ АД представя изисканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че има проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к. „Надежда“, бл.
151, вх. Д, на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо“ АД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е
представен сключен между ЕС и „Нелбо“ АД договор от 24.09.2002г. Наличен е също
договор между ищеца и ФДР от 03.06.2020г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по
делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се
явяват обвързани и от последващия договор между ищеца и ФДР.
Видно от представените от третото лице документи, има посещение на имота за снемане
на показанията от увредите в периода 2021-2023г., по-точно на 04.05.2022г. и на 21.05.2023г.,
като отчетите носят подписа на клиента.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Нелбо“ АД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Топлонната енергия за отопление е разпределена реално по отчетени 2 броя отоплителни
тела с разпределители, по представени от ФДР 2 броя отчета, като едното тяло е с нулеви
показания. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е по
данни от 2 водомера за 2022г., а за 2023г. на база 1 брой потребител по 140 литра дневно
поради повредена пломба, като ТЕ за БГВ е изчислена съгласно т. 5.2. от Приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Разпределянето
3
на топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в
Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на посочената Наредба в зависимост от пълния
отопляем обем – 197 къб.м. и този на ЕС – 3596 куб.м. Отговорено е, че размерът на
дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2095.90 лева, от които
1043.90 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 1052.00 лева за битово
горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки
възлиза на 1774.95 лева – главница топлинна енергия, който размер е по-малък от
търсения.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Съгласно представената заповед № Р8-41-1823 от 01.04.1986г. на председателя на ИК на
СНС и на основание чл. 98 ЗТСУ е определено в блок 151 б.к. „Надежда“ IБ, бул. „Ст.
Димитров“, апартамент № 127 на ет. IV, вх. Д, да се предостави в обезщетение на Бойка
Любенова И. и Тодор И.нов И.нов – съпруг, срещу заплащане на посочената там сума.
Съгласно представената декларация по чл. 14 ЗМДТ от 1998г. топлоснабдения имот е
деклариран като съсобствен на Бойка Т. И. и Тодор И.нов И.нов.
Видно от намиращото се на л. 19 съобщение от 30.12.2016г. върху топлоснабдения имот
е направено искане за вписване на възбрана върху ¾ ид.ч. него за задължения на Бойка Т. И..
Установява се, че Бойка Т. И. /вдовица/ е починала на 07.01.2019г. и е оставила за
наследник дъщеря си – ответницата И. Т. И..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
4
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
След анализ на доказателствата по делото, този съдебен състав намира, че в съвкупност
доказателствата позволяват да се установи за целите на настоящото производство, че имотът
е придобит от ответника по силата на наследствено правоприемство от покойните му
родители. Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ (отм.) в действащата й редакция към
момента на издаване на заповедта, предишният собственик, чийто имот е отчужден,
придобИ. собствеността на имота, отстъпен като обезщетение, по силата на самата заповед
на органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.), при условие, че е изплатил разликата, която евентуално
се дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот. След
като по делото не се твърди и не се доказва противното, то предвид наличните по делото
доказателства, съдът приема, че собствеността върху имота е придобита от покойните на
ответника родители, а след тяхната смърт от нея.
Като собственик на имота ответника се явява страна по облигационното
5
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, като няма нужда от
сключване на индивидуален договор, поради което и релевираните в този смисъл
възражения остават несподелени. Договорното правоотношение по продажба на топлинна
енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са
й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобИ.нето на посочената част от имота от ответника в рамките на исковия
период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост – заповед,
съобщение за налагане на възбрана, декларации по чл. 14 ЗМДТ, справка от СО и
удостоверение за наследници, и изводите на съда за наличието на облигационно
правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника
на собственик на имота се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват
констатираната облигационна връзка, не са налични по делото.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/ и съдебно-техническа експертиза.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
6
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Нелбо“
АД, което обстоятелство страните не оспорват. Противно на въведеното възражение се
доказва от експертното заключение, че за процесния имот е осъществявана съгласно
нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Спазването на нормативните
изисквания и на годността на топломера в АС се извежда и от представените сертификати от
третото лице-помагач. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на
сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите
на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
7
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира. При доказано извършване на дялово
разпределение според нормативните изисквания, съдебният състав приема за дължима
сумата за главница за дялово разпределение за ½ част от имота в размера на 55.27 лева за
периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. се дължи в търсения размер.
Както се посочи по-горе, сградата, където се намира имотът, се намира в режим на
етажна собственост и има налице решение на ОС на ЕС за присъединяването към
топлопреносната мрежа. Имотът е топлоснабден видно от експертното заключение, като е
ползвана ТЕ за отопление, за БГВ и сградна инсталация. Законосъобразността на начина на
разпределението и отчитането и, както и стойността на отдадената топлинна енергия е
проверено от вещото лице и отговаря на нормативните изисквания, поради което и съдът не
споделя възраженията, релевирани от ответника. Както е посочено в самото заключение,
така и се доказва от документите, представени от третото лице, ТЕ за отопление и БГВ /за
първия период/ е изчислена на база реален отчет, който носи подписа на страните по него.
Разпределението на ТЕ за сградна инсталация съответства на методиката. На вещото лице, а
и по делото от ФДР, са предоставени документи за изправността на измервателните уреди,
поради което и въпросът е изследван, като е даден отрицателен отговор, т.е. уредите са в
изправност.
Ето защо този съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на
топлинна енергия през процесния период е установено, както и че количеството доставяна
топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на метрологичните
изисквания и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното разпределение на
постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било пропорционално на отопляемите
обеми в съответствие с Наредба за топлоснабдяването. Това разпределение е извършено
правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми
съответстват на действително дължимите. За имота е потребявана и топлоенергия като е
спразена процедурата по отчитане на топлинната енергия за отопление.
Топлинната енергия за имота възлиза на 1774.95 лева след изравнителните сметки.
Тъй като съдебният състав приема заключението, намира, че именно тази сума следва да се
присъди, като за разликата над тази сума до пълния искан размер от 1775.33 лева – стойност
на доставена топлинна енергия искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
8
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задължението за заплащане на този консуматив има
периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност –
чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, ответникът е релевирал възражение за
погасяването му по давност в отговора на исковата молба, което е неоснователно. Видно е,
че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2021г., а заявлението по чл. 410
ГПК, която прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
18.06.2024г. Вземания, възникнали преди 18.06.2021 г. обаче не се констатираха. Търсената
стойност на топлинна енергия за най-ранният период на консумация е тази за месец май
2021г., като изискуемостта на вземането за стойността на консумираната/употребена
топлинна енергия за този месец настъпва на 15.07.2021г., т.е. далече след посочения
релевантен момент.
По исковете по чл. 86 ЗЗД
Както се посочи, приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата
на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество
да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за
вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната
давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
9
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на забава в плащането не се
споделя като възможно.
При съобразяване на горните изводи относно дължимостта на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и изчислението и в заключението на съдебно-техническата
експертиза съобразно размера на главницата, съдът приема, че същата се дължи и възлиза на
сумата от 292.02 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.08.2022г. – 05.06.2024г., като за разликата над тази сума до пълния искан размер от 293.24
лева – искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 12.93 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-
05.06.2024г.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив за
посочената по-горе 1/6 част. Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до
45 дни от края на месеца, за който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по
правоотношението. Именно просрочието в плащането е основание за образуване на делото,
поради което ответника остава задължен към ищеца за направените от него разноски в
процеса.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1035.47 лева, от които 92.74 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 37013/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, и 942.73 лева – разноски в настоящото исково производство,
включващи 42.73 лева държавна такса, 400.00 лева депозит за особен представител, 400.00
лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78,
ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната
помощ. От тях, дължими от ответника съобразно уважената част от иска /2122.24 лева/ и
10
при материален интерес /2136.77 лева/ са разноски в общ размер на 1028.41 лева, от които
92.10 лева разноски по ч.гр.д. № № 37013/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 936.31 лева –
разноски в настоящото исково производство. Останалите направени от ищеца разноски,
следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете като неоснователни.
С оглед отхвърляне на исковете като неоснователни право на разноски има ответника,
каквито обаче не е претендирал и няма доказателства да е направил, тъй като е бил
представляван от особен представител, поради което и не следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, ж.к. Надежда, ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37013/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката за
сумата 1774.95 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. –
30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
18.06.2024г., до окончателното изплащане, която услуга е предоставяна за
топлоснабден имот – апартамент № 127, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, ***,
абонатен №300994, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 1775.33 лева като неоснователен и недоказан.
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 55.27 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК – 18.06.2024г., до окончателното изплащане, която услуга е предоставяна за
топлоснабден имот – апартамент № 127, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, ***,
абонатен №300994;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 292.02 лева
– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2022г. –
05.06.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер
от 293.24 лева като неоснователен и недоказан, както и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуването на вземане в размер на 12.93 лева - лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-
11
05.06.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Т. И., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 1028.41 лева - разноски съобразно размера
на уважената част от иска, от които 92.10 лева разноски по ч.гр.д. № 37013/2024г. по описа
на СРС, 55 състав, и 936.31 лева – разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12