Решение по дело №14445/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2025 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20241110114445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1809
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110114445 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.02.2025 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.ОВА
Секретар Биляна Кирилова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 14445 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. А. А., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „................, против „..............“ ЕООД, с ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „.............“, бул. „................., представлявано от управителите
П.В. и Х.М.М.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че при извършена
проверка за образувани срещу него изпълнителни дела установил, че има висящо изп.д. №
20117860401016 по описа на ЧСИ М. М., а при извършен справка в кантората на ЧСИ се
установило, че делото било образувано на 26.04.2011 г. от взискателя „..............“ ЕАД въз
основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 30.10.2008 г. въз основа на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.10.2008 г. по гр.д. № 32559/2008 г. по описа на СРС,
67 състав, за сумите, както следва: сумата от 1 466,23 лв. – задължение по запис на заповед
от 06.03.2008 г., ведно със законната лихва от 24.10.2008 г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата от 69,32 лв. – разноски, а също и издаден в негова полза
изпълнителен лист от 15.12.2008 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
от 15.12.2008 г. по гр.д. № 32550/2008 г. по описа на СРС, 75 състав, за сумите, както следва:
сумата от 827,08 лв. – задължение по запис на заповед от 24.10.2008 г., ведно със законната
лихва от 24.10.2008 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 25 лв. –
разноски по делото и 40 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Също така твърди, че
последното изпълнително действие било извършено на 17.05.2011 г., когато било изпратено
запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. На
20.05.2015 г. по изпълнителното дело бил представен договор за цесия от 23.02.2015 г.,
сключен между „..............“ ЕАД и „..............“ ЕООД, по силата на който вземанията срещу
ищеца били прехвърлени на ответното дружество. Твърди, че искането на ответника да бъде
конституиран на мястото на взискателя по изпълнителното производство не представлявало
същинско действие по изпълнението. Също така твърди, че вземането е погасено по давност.
Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на „..............“ ЕООД, че С. А. А. не
дължи на ответника сумата от 1 466,23 лв. – задължение по запис на заповед от 06.03.2008 г.,
ведно със законната лихва от 24.10.2008 г. до окончателното плащане на сумата, както и
сумата от 69,32 лв. – разноски, по издаден изпълнителен лист на 30.10.2008 г. въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.10.2008 г. по гр.д. № 32559/2008 г. по описа
на СРС, 67 състав, както и сумата от 827,08 лв. – задължение по запис на заповед от
24.10.2008 г., ведно със законната лихва от 24.10.2008 г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата от 25 лв. – разноски по делото и 40 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от 15.12.2008 г. въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от 15.12.2008 г. по гр.д. № 32550/2008 г. по описа на СРС, 75
състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процзесуалния си представител, поддържа
2
исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „..............“ ООД, с който не оспорва предявената искова
претенция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложения заверен препис от справка за съвпадение на длъжници, издадена от
Камарата на частните съдебни изпълнители се установява, че по партида на ищеца, в
качеството му на длъжник е образувано изп.д. № 20117860401016 по описа на ЧСИ М. М., с
рег. № 786, действащ в района на СГС.
От приложеното изп.д. № 20117860401016 по описа на ЧСИ М. М., с рег. № 786,
действащ в района на СГС, се установява, че по повод Молба с вх. № 07043 от 26.04.2011 г.
на „..............“ ЕАД с приложени изпълнителен лист от 30.10.2008 г., издаден по гр.д. №
32559/2008 г. по описа на СРС, 67 състав, издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение на парично вземане от 30.10.2008 г., по силата на който С. А. А. е осъден да
заплати на „..............“ ЕАД сумата от 1 466,23 лв., дължима по запис на заповед, издадена на
06.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2008 г. до окончателното плащане
на сумата, както и сумата от 69,32 лв., представляваща съдебни разноски, както и
изпълнителен лист от 15.12.2008 г., издаден по гр.д. № 32550/2008 г. по описа на СРС, 75
състав, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане от
15.12.2008 г., по силата на който С. А. А. е осъден да заплати на „..............“ ЕАД сумата от
827,08 лв., дължима по запис на заповед, издадена на 06.03.2008 г., ведно със законната
лихва, считано от 24.10.2008 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 25 лв.
– разноски по делото и сумата от 40 лв. – юрисконсултско възнаграждение. До длъжника е
била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 11.06.2011 г. По делото са
били изискани справки, а на 17.05.2011 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до
работодателя на длъжника. По повод молба на „..............“ ЕООД, подадена по
изпълнителното дело на 20.05.2015 г., дружеството е било конституирано като взискател на
основание чл. 429 от ГПК. На 01.11.2022 г. взискателят е посочил способ за принудително
изпълнение.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
3
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че по повод молба на „..............“ ЕАД са били
образувани гр.д. № 32559/2008 г. по описа на СРС, 67 състав, и гр.д. № 32550/2008 г. по
описа на СРС, 75 състав, като по първото е бил издаден изпълнителен лист на 30.10.2008 г.,
а по второто дело - на 15.12.2008 г. Съдът приема, че по делото е безспорно установено
основанието, на което е бил издаден всеки един изпълнителен лист.
Подаването на молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на
чл. 116, б.”в” от ЗЗД. С уважаването на молбата и издаване на изпълнителния лист по всяко
едно от делата, на 30.10.2008 г., съответно на 15.12.2008 г. започва да тече нова давност,
също тригодишна. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора
за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече.
Видно от представените преписи от изпълнителни листове „..............“ ЕАД е подало
молбата до съдебен изпълнител и е било образувано изп.д. № 20117860401016 по описа на
ЧСИ М. М., с рег. № 786, действащ в района на СГС.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане
на покана за доброволно изпълнение на 08.05.2011 г., както и изискването на справки, а на
17.05.2011 г. изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника, не са били
извършвани други действия до подаване на молбата от „..............“ ЕООД на 20.05.2015 г. за
конституиране на дружеството като правоприемник на взискателя. Съгласно с ТР № 3 от
28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано през 2014 г.,
давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Следващото по време предприето
действие от страна на взискателя е едва на 01.11.2022 г. Прекратяването на изпълнителния
процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege, което в конкретния случай
е 26.06.2015 г., поради което изпълнителният процес е бил прекратен по силата на закона,
тъй като двугодишният срок е изтекъл на 26.06.2017 г.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на
„..............“ ООД, частен правоприемник на „..............“ ЕАД е погасено по давност. По
изложените съображения предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
4
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и обезщетенията за забава върху
главницата.
По делото е направено искане от ищеца за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 655,76 лв., от които: сумата от 97,11 лв. - платена държавна такса,
сумата от 3,65 лв. – такси за превод и сумата от 550 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай съдът намира направеното от процесуалнтия
представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С. А. А., с ЕГН **********, от
гр. София, ж.к. „................, против „..............“ ООД, с ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „.............“, бул. „................., представлявано от управителите
П.В. и Х.М.М., че С. А. А. не дължи на „..............“ ООД сумата от 1 466,23 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ – задължение по запис на
заповед от 06.03.2008 г., ведно със законната лихва от 24.10.2008 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 69,32 лв. /шестдесет и девет лева и тридесет и две
стотинки/ – разноски, по издаден изпълнителен лист на 30.10.2008 г. въз основа на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.10.2008 г. по гр.д. № 32559/2008 г. по описа на СРС,
67 състав, както и сумата от 827,08 лв. /осемстотин двадесет и седем лева и осем стотинки/ –
задължение по запис на заповед от 24.10.2008 г., ведно със законната лихва от 24.10.2008 г.
до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ –
разноски по делото и 40 лв. /четиридесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение, по
издаден изпълнителен лист от 15.12.2008 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК от 15.12.2008 г. по гр.д. № 32550/2008 г. по описа на СРС, 75 състав, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „..............“ ООД, с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „.............“, бул. „................., представлявано от управителите П.В. и Х.М.М.,
ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 655,76 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
5
страните пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6