Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 18.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 421 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, ****, срещу Ц.Д.Ф., ЕГН **********,***, п.к. ****, за установяване
дължимост на суми по издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК, произтичащи от договор за доставка на електроенергия.
Ищецът
посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се
регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да
е необходимо изричното им приемане.
Съгласно
тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия на ответника за процесния период – 23.12.2016 – 22.03.2017 год.
Дружеството е доставяло на ответника ел.енергия за посочения период, като е
издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:
1. Фактура № **********/13.02.2017 год. –
на стойност 147,40 лв., за периода 23.12.2016 год. – 22.01.2017 год.,
2. Фактура № **********/10.03.2017 год. –
на стойност 128,44 лв., за периода 23.01.2017 год. – 22.02.2017 год.,
3. Фактура № **********/11.04.2017 год. –
на стойност 2,70 лв., за периода 23.02.2017 год. – 22.03.2017 год.,
Начислена
е – с отделна фактура и такса – присъединяване от 19.04.2017 год., на стойност
19 лв.
От
своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената
ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали
ликвидни и изискуеми.
Сумите
са станали изискуеми по силата на чл. 16 ал. 2 ОУ на ищеца, ведно с дължимата
лихва за забава.
От
своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати начислената
ел.енергия, като така посочените задължения в описаните в и.м. фактури са
станали ликвидни и изискуеми.
За
това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 20/2018 год. на ЛРС била издадена заповед
по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото си на възражение.
За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.
Иска се:
да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 313,46 лв., за
обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб.№Аб.№ **********, п.к. **** К.,
находящ се на адрес п.к. **** К., като в посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 297,01 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени
в периода 13.02.2017 – 18.04.2017 год., както и мораторна лихва върху
главниците в общ размер на 16,45 лв., представляваща сбора от мораторните лихви
по всяка от фактурите, начислена от падежа й до 09.11.2017 год., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата
дата, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението.
Претендират
се и направените разноски.
Ответникът
е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като твърди, че след като
е получил съобщението, в телефонен разговор с Кметство К. е узнал, че в имота
му са се самонастанили непознато семество. За това посетил имота си и
установил, че там действително живеят лицата И.А.Г.и сина й Й.К.Й., които са
изразходвали ел.енергията, чието заплащане ищецът претендира.
Твърди,
че имотът му, заради посочените лица многократно бил с прекъснато, а в
последствие – възстановявано електрозахранване, за което той като собственик не
е бил уведомянван. Твърди, че самият той /ответникът/ е напуснал с. К. и не той
е потребил тази ел.енергия през 2017 год.
Между страните не е спорен размерът на претенцията, а дължимостта й.
В съдебно заседание
страните са редовно призовани.
Ищцовата страна не
изпраща процесуален представител. С писмена молба пълномощникът, ю.к. Д.Д. не
възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като признава, че ответникът
е заплатил в хода на исковото производство сумите, претендирани като главница и
лихви, но не и разноските по водене на делото, които моли да бъдат присъдени. Представя
списък по чл. 80 ГПК, обективиран в становището.
Ответникът се явява
лично. Оспорва исковете по основание, с твърдения за недължимост.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният установителен иск е допустим.
По ч.гр.д. № 20/2018 год. по описа на Районен съд
Лом е издадена Заповед № 20/05.01.2018 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника
– Ц.Д.Ф., ЕГН **********,***, за сумите: 297,01 лв. – главница за неплатена
ел.енергия по фактура, издадена за периода 13.02.2017 – 18.04.2017 год., за
абонатен № **********, п.к. **** К., с клиентски № ********* и 16,45 лв. –
лихва за забава за периода от падежа до 09.11.2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 23.11.2017 год., до окончателното плащане на
задължението. Присъдени са и 75 лв. разноски в заповедното производство.
Заповедта е връчена на ответника Ц.Ф. на
12.01.2018 год. и същият е подал възражение от 19.01.2018 год. в насока, че
имотът е продаден от 2007 год. и той не живее в него.
С разпореждане от 19.01.2018 год., връчено на
заявителя на 06.02.2018 год., съдът му е указал да предяви установителен иск за
вземането си. Такъв е подаден в указаният едномесечен срок – на 06.03.2018
год., видно от известието за доставяне.
Между страните не е спорно, че ответникът е
собственик на имота, за който е начислена претендираната сума за изразходвана
ел.енергия.
Не се оспорват и представените от ищеца фактури:
1. Фактура № **********/13.02.2017 год. –
на стойност 147,40 лв., за периода 23.12.2016 год. – 22.01.2017 год.,
2. Фактура № **********/10.03.2017 год. –
на стойност 128,44 лв., за периода 23.01.2017 год. – 22.02.2017 год.,
3. Фактура № **********/11.04.2017 год. –
на стойност 2,70 лв., за периода 23.02.2017 год. – 22.03.2017 год.
По всички фактури титуляр на задължението е
ответникът.
Приложени са Общи условия за продажба на
електрическа енергия на ищеца, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-060/07.11.2007 год., изм. и доп. Р. № ОУ-04/06.04.2009
год.
В чл. 4, т.
7 от тези ОУ е дадена дефиниция на „ползвател на мрежата“, а в чл. 16, т. 7 е регламентирано задължението
на ползвателя да уведоми продавача /на ел.енергия/ в 30-дневен срок в писмена
форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или
другите данни по чл. 11, ал. 1 ОУ.
С представеното от ответника Постановление от
25.09.2018 год., по преписка № 480/2018 год. на РП Бяла е отказано образуването
на досъдебно производство поради липса на данни за осъществен състав на
престъпление от общ характер по подадена от ответника Ц.Ф. жалба срещу живущи в
процесния имот, негова собственост самонастанили се лица – И.А.Г.и семейството
й.
С писмена молба ищецът признава, че към 29.06.2018
год. претендираните суми за главвница и лихви са заплатени изцяло, пореди което
се претендират само разноските в заповедното и исковото производства.
При
така установеното се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за
които е издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на
вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ.
факта на плащането.
В конкретиката на настоящия случай, съдът намира,
че ищецът е доказал качеството си на
кредитор по договора.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се
установява, че в дружеството има открита партида с чиито титуляр/задължено лице
е ответникът Ц.Д.Ф.. Не се спори, че той е собственик. Обстоятелството, че
ответникът се е дезинтересирал от собствеността си не го освобождава от
задълженията, възникващи във връзка с имота.
Във връзка с консумирана ел.енергия по партидата,
ищцовото дружество е издало фактурите, описани по-горе, за периода 13.02.2017- 18.04.2017
год., на обща стойност 297,01 лв.
В хода на делото ищецът прави
признание за извършено плащане на исковите суми.
С оглед на горното, предявените искове следва да се отхвърлят поради
извършено плащане в хода на делото.
При този изход на делото и тъй като ответникът е станал причина за
завеждане на делото, на ищцовото дружество следва да се присъдят направените
разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, ****, срещу Ц.Д.Ф., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ищецът има спрямо
ответника валидно и
изискуемо вземане в размер както следва: 297,01 лв. – главница за неплатена ел.енергия по
фактура, издадена за периода 13.02.2017 – 18.04.2017 год., за абонатен №
**********, п.к. **** К., с клиентски № ********* и 16,45 лв. – лихва за забава
за периода от падежа до 09.11.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 23.11.2017 год., до окончателното плащане на задължението,
за суми които е издадена Заповед
№ 20/05.01.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20/2018 год. по описа на Районен съд Лом като НЕОСНОВАТЕЛНИ, като
ПОГАСЕНИ поради ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ в хода
на делото.
ОСЪЖДА Ц.Д.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, **** сумата от 250 лв. –
разноски, от които 75 лв. – разноски по ч. .гр.д. № 20/2018 год. по описа на Районен съд Лом
и 175 лв. - разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: