Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 24.07.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.06. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1079
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 161/03.02.2020г.,
постановено по гр.д. №2257/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което е осъден „ЕВН Б. Е.” ЕАД да заплати на „В. И К.“ ЕООД – гр. С. З. сумата
89,10 лв., представляваща главница, която без основание е получило на
16.06.2014г. по фактура № **********/31.05.2014г. за цена за достъп до
разпределителната мрежа за обект – Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТН
2939033, за отчетния период 23.04.2014г. – 22.05.2014г. и законната лихва върху
главицата от 24.04.2019г. до изплащането й, както и сумата 670лв. разноски по
делото.
С въззивната жалба „ЕВН Б. Е.” ЕАД обжалва
изцяло решението. Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на същото, поради което прави искане решението да бъде
отменено.
В случай, че жалбата бъде уважена, моли
да бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения списък. В
случай, че бъде отхвърлена, прави възражение срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер по – голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от „В. И К.“ ЕООД – гр. С. З., с който въззиваемият
взема становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази
връзка. Направено е искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Претендира разноските пред настоящата
инстанция. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение
и на двете инстанции.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В. И К.“ ЕООД – гр. С. З. моли
съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да
осъди ответника „ЕВН Б. Е.” ЕАД да заплати сумата от 89,10 лева за главница,
която е получил без основание за такса достъп по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТН
2939033, за периода от 23.04.2014 г. до 22.05.2014 г. и законна лихва върху
тази сума от 24.04.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото
разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен писмен отговор, в който оспорва
основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Безспорно е
установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в
т.ч. и на обект Помпена
станция „Капитан Петко Войвода", ИТН № 2939033.
Безспорно е
установено, че процесният обект на ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан
Петко Войвода" е бил присъединен към електроразпределителната мрежа,
собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение, като на
14.01.2016 г. е променено меренето на ниво средно напрежение, видно от
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване от 14.01.2016 г.
Видно от
Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА - Трафопост
„Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване №
261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на
процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „ЕВН
Б. Е.” ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД Стара
Загора, че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН Б. Е.” ЕАД все още
не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото,
ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за
собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „ЕВН Б. Е.” ЕАД с
изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция
гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с.
Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод
20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо
изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за
собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. „ЕВН Б. Е.” ЕАД отново изисква
документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „Венеция” и сочи, че след
представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско
напрежение на средно напрежение.
На
31.05.2014 г. ответникът е издал на ищеца процесната фактура
№**********/31.05.2014 г., с която му фактурирал електрическа енергия и мрежови
услуги за различни места на потребление, включително и процесното такова с ИТН
2939033 - ЕИ В И К с. Капитан Петко войвода, за исковия отчетен период
23.04.2014 г. - 22.05.2014 г. на стойност 89.10 лв. Ищецът му е платил сумата
по тази фактура с представеното платежно нареждане от 16.06.2014 г.
Видно от заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно технико - икономическа експертиза, в техническата й част, през периода 23.04.2014 г. - 22.05.2014 г. измерването
на потребената от ищеца ел.енергия за обект помпена станция „Капитан Петко
Войвода” ИТ №2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в закрито
разпределително устройство /ЗРУ/ 20kV/400V. Според експертизата, ако се приеме, че
електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е
бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция
„Тополовград" на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Според експертизата,
ако се приеме, че през процесния период електропровод „Венеция" 20 kV,
изходящ от подстанция „Тополовград" е бил собственост на ищеца, същият не
дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” ЕАД нито при монтирана измервателна
група на ниво ниско напрежение в помпена станция
„Капитан Петко Войвода” ИТ №2939033, нито при монтирана измервателна група на
ниво средно напрежение в подстанция „Тополовград", защото по цялата верига на
ел.захранването на процесната помпена станция, електроразпределителното
дружество няма никакви собствени електропроводи и съоръжения с изключение на
измервателната група, по показанията на която ищецът заплаща потребената
ел.енергия.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивникът „ЕВН Б. Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2
ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г.
Общите условия на „ЕВН Б. Е.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа
енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че
Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява
въззиваемият.
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6
от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
(отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение.
Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т.
д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за
присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната.
По тези съображения съдът намира, че релвантният по делото въпрос е дали
потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени, съобразно
Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към
страна ниско напрежение, като към същият момент е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия.
Впоследствие, съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата, границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така, в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод, от значение за определяне на мястото на търговско измерване
е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на
собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“
на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел.
табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод
„Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в
случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено.
Следователно, количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за
пренос. При това положение, съдът намира, че извършеното от разпределителното
дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004
г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му
от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложената
фактура, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на ищеца. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е формирал
дължимата от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД цена за консумираната от него
ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното
от закона. Поради това, за ответното дружество не е налице основание за
получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е
недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „ЕВН Б. Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В. И К.“ ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изменението с
бр. 45 от 15.05.2020 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1000
– 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и
съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо, размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв.
х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай
въззиваемият „В. И К.“ ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В. И К.“ ЕООД адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът “ЕВН ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД следва да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161/03.02.2020г., постановено по гр.д. № 2257/2019г.
по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. П*, ул. „Х. Г. Д” № ** да заплати
на „В. И К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „Х.
Б.” № ** направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. по банкова сметка *** “Централна Кооперативна банка” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.