Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,...............2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на
втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар П.Славова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 13802 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Р.Н.Б.
против солидарни ответници „В.”ООД и Е.Т.С. искове с правно основание чл.365 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че с анекс от 01.11.2012 г. към договор за наем от 01.11.2012г. двамата
ответници солидарно поели задължение за заплащане на сумата от 52 284.87лв.,
която включвала дължим наем за периода 01.03.2010 г. - 01.11.2012 г. по
предходни договори в размер на 26 142.43 лв. и дължим заем за периода
01.03.2010 г. - 01.11.2012 г. по предходни договори в размер на 26 142.43 лв./уточняващи
молби от 22.12.2015г., от 27.04.2016г. и от 31.05.2017г./. Същевременно твърди,
че солидарната отговорност на двамата ответници произтичала от закона, тъй като
се касаело за едно задължение, произтичащо от наемно правоотношение, част от
което се трансформирало в заемно правоотношение, като двамата ответници заедно
поели задължение да го заплатят./уточняваща молба от 22.12.2015 г. и молба –
становище от 01.11.2016 г./. Счита, че приложение следвало да намерят и
разпоредбите на чл.141 от ЗЗД и чл.138 от ЗЗД, тъй като С. действала като гарант/поръчител/
на „В.” ООД./молба - становище от 01.11.2016г./. Тъй като ответниците не
изпълнили задължението си по анекса от 01.11.2012г., дължали обезщетение за
забава в размер на 15 507.92лв. за периода
29.11.2012г.-29.10.2015г./уточняваща молба от 31.05.2017г./. Моли съда да осъди
ответниците да му заплатят солидарно сумата от 52 284.87лв./дължима по
анекс от 01.11.2012г./ и сумата от 15 507.92лв./обезщетение за забава за
периода 29.11.2012г.-29.10.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.10.2015г. до окончателното изплащане.
Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че не
са поемали задължение за солидарна отговорност по анекса от 01.11.2012 г., нито
такава отговорност следвала от закона. Ответницата С. не била изразявала воля
да бъде поръчител/гарант/ на задълженията на „В.“ ООД. Ответното дружество поддържа становището, че нямало задължение към ищеца да
заплаща заем, а по отношение на наема за периода 01.03.2010 г. - 01.12.2012 г.
липсвали доказателства в какъв размер е бил договорен наем от страните, едва на
01.11.2012г. бил уговорен наем от 2800 лв., поради което искът не бил доказан. Ответницата
С. твърди, че не дължи заем на ищеца по договори за заем от 05.01.2012г., от
01.02.2012г. и от 18.04.2003 г., тъй като първите два договора не били
подписани от нея, а вземането по договора от 18.04.2003 г. било погасено по
давност. Ответниците твърдят, че не дължат претендираните суми, тъй като ищецът
не бил собственик на имота и вземанията за наем и заем за периода 01.03.2010 г. - 01.12.2012 г. били
погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност. Молят съда да отхвърли
предявените искове.
С ИМ са предявени от Р.Н.Б. срещу „В.” ООД кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл. 236, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че страните сключили договор
за наем на 01.11.2012 г., който бил прекратен на 28.11.2012 г., по който
ответникът поел задължение да заплаща наем от
2 800 лв. За м.11.2012 г. дължал наем от 2 800 лв., както и обезщетение за забава за периода 29.11.2012 г. - 29.10.2015
г. в размер на 830.50 лв. Независимо от прекратяването на договора за наем,
ответникът продължил да ползва магазина, като предал единият ключ от него на
10.04.2013 г., а магазинът бил с две врати. Ползването на имота през втората врата
продължило до 31.05.2013 г., поради което ответникът дължал обезщетение за ползването
за периода 01.12.2012 г.- 31.05.2013 г. в размер на 11 200 лв., както и обезщетение за забава върху тази сума за
периода 08.12.2012 г.-29.10.2015 г. в размер на 3010.42 лв. Наред с това
ответникът дължал 429.82 лв./стойността на консумирана вода за периода
01.11.2012г.-31.05.2013г./, 84.46лв. /мораторна лихва за периода
23.11.2013г.-29.10.2015г. върху стойността на консумираната вода/, 709.79 лв./стойността
на консумирана електрическа енергия за периода 01.11.2012г.-31.05.2013г./,
139.47 лв./обезщетение за забава за периода 23.11.2013 г. - 29.10.2015 г. върху
консумираната електрическа енергия/. Поради изложените доводи, ищецът моли съда
да осъди ответника да заплати сумата от
2 800 лв./наем за м.11.2012г., дължим по договор за наем от 01.11.2012г./, 11
200 лв./обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем
през периода 01.12.2012 г. - 31.05.2013 г./, 830.50 лв./обезщетение за забава
за периода 29.11.2012 г. - 29.10.2015 г. върху дължимия наем за м.11.2012г./, 3010.42
лв./мораторна лихва за периода
08.12.2012 г. - 29.10.2015 г. върху дължимото обезщетение от 11 200 лв. за
ползване на имота през периода 01.12.2012 г. - 31.05.2013 г. /, 429.82 лв./стойността
на консумирана вода за периода 01.11.2012 г. - 31.05.2013 г./, 84.46 лв./ обезщетение
за забава за периода 23.11.2013 г.-29.10.2015 г. върху стойността на
консумираната вода/, 709.79 лв. /стойността на консумирана електрическа енергия
за периода 01.11.2012 г. - 31.05.2013 г./, 139.47 лв. /обезщетение за забава за
периода 23.11.2013 г. - 29.10.2015 г. върху консумираната електрическа енергия/,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 29.10.2015г./датата
на подаване на ИМ/ до окончателното изплащане. Ответникът „В.“ ООД оспорва предявения иск за наем. Твърди, че
върнал ключа от имота на 10.04.2013 г.,
поради което не дължал наем за периода
10.04.2013 г.- 31.05.2013 г.; на
следващо място поддържа становището, че не дължал наем на ищеца, тъй
като последният не бил собственик на имота; оспорва предявените искове за консумирана в
имота вода и електрическа енергия по основание и размер; твърди, че след връщането на ключа от имота на 10.04.2013 г.
не дължал заплащане на вода и електрическа енергия; твърди, че ищецът не бил
собственик на имота, поради което нямал право да получи плащане за
консумативните разходи за имота. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
По
предявения от Р.Н.Б. против „В.“
ООД и Е.Т.С. иск с правно
основание чл.365 от ЗЗД:
Ищецът основава иска си на
твърдения за сключена с ответниците спогодба, обективирана в анекс към договор за наем от 01.11.2012г., с която са се споразумели
относно предходни задължения на Е.Т.С. и „В.“ ООД за заплащане на заем и наем към ищеца за
периода 01.03.2010 г. – 01.12.2012 г. на обща стойност от 52 284.87 лв., която двамата
ответници се задължили солидарно да заплатят по начин и в срокове, посочени в
споразумението от 01.11.2012г.
За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установено, че между страните
е сключена спогодба на 01.11.2012 г., с която са уредили предходни свои
правоотношения, като ответниците са поели задължение да заплатят сумата от 52 284.87 лв. Без значение е какви точно са
били предходните задължения между страните, а дали и по какъв начин са уредени между тях към 01.11.2012 г.
Видно от анекс към договор за наем
от 01.11.2012 г. същият е сключен между ищеца от една страна и Е.Т.С. и "В.“ ООД от друга страна. С този анекс
страните са уредили не само задължения по договор за наем от 01.11.2012г., сключен
между ищеца и ответника “В.“ ООД, но и са се споразумели относно предходни задължения
на С. в качеството на физическо лице за заплащане на заем и относно предходни задължения на „В.“ ООД за
заплащане на наем. Страните са приели, че задълженията за наем и заем за периода 01.03.2010 г. – 01.12.2012 г. са в размер общо
на 57 455.90 лв., от които 28 727.95 лв.
за наем и 28 727.95 лв. за заем, като
при определяне размера на задълженията са взети предвид всички частични
плащания и споразумения от 28.09.2011г. и
от 25.04.2012 г. Страните са се споразумели, че горепосочената дължима сума,
както и задълженията по договора за наем от 01.11.2012 г., ще бъдат заплатени
от ответниците по следния начин: а/ до 28.11.2012 г. следва да бъдат
заплатени 10 000 лв., като в случай, че сумата не бъде платена, договорът
за наем от 01.11.2012 г. се счита незабавно прекратен и следва да бъде
предадено владението на наетия имот –
магазин в три дневен срок, т.е до 30.11.2012г., 17.00ч. Ако магазинът не бъде опразнен
и не бъде предаден ключът от него до посочената дата и час, всеки от собствениците
може да смени бравата на обекта. В случай, че сумата от 10 000лв. бъде
заплатена в срок, договорът за наем продължава действието си; б/ до 20 декември
2012 г. следва да бъде заплатена сумата 15 000 лв., като при неплащането й,
договорът за наем се прекратява незабавно и следва да бъде опразнен магазина,
както и да бъде предаден ключът от него в срок до 23.12.2012г., 17.00 часа,
след която дата всеки от собствениците може да смени бравата на магазина. В
случай, че сумата бъде платена в срок, договорът за наем продължава действието
си, като до седмо число следва да бъде
заплатен наем за м.01.2013 г. от 2800
лв. В случай, че не бъде платен наем, договорът се прекратява и в тридневен
срок следва да бъде опразнен имота, както и да бъде предаден ключът от него,
след което всеки от собствениците може да смени бравата на магазина; в/ до
28.01.2013 г. следва да бъде заплатена сумата от 10 000 лв., като при неплащането й настъпват горепосочените
последици – прекратяване на договора за наем и в тридневен срок до 31.01.2013 г.,
следва да бъде опразнен магазинът и да бъде предаден ключът от него; г/ до
25.02.2013г. следва да бъде заплатена сумата от 10 000 лв., като при
неплащане на сумата договорът за наем се прекратява и в тридневен срок - до
28.02.2013г., следва да бъде предаден наетият имот. При изпълнение на
задължението договорът за наем продължава действието си. До седмо число на м. февруари 2013 г. следва да бъдат заплатени 2 800
лв. При неплащане на посочената сума договорът за наем се прекратява и следва
да бъде предаден магазинът в три дневен срок до 10.02.2013 г.; д/ до 28.03.2013г. следва да бъде заплатена сумата
от 10 085 лв., с която дължимите заем и наем за периода 01.03.2010г.-
01.12.2012г., описани в т.1 от анекса, се считат за изцяло изплатени. До
седмо число на м.03.2013г. се дължи наем от 2800 лв., като при
неплащането на тази сума, договорът за наем се прекратява и се дължи връщане на
наетия имот в срок до 10.03.2013 г. В края на анекса, графа „Пояснение“, е
посочено, че по отношение на
задължението от 57 455.90 лв. е съобразено обстоятелството, че наемателят има
задължение за заплащане на данък в размер на 10 % върху облагаема основа от 51
710.31 лв., а именно - 5 171.03 лв., която
сума страните са се договорили да бъде приспадната от общото задължение,
при което неговият размер е определен на 52 284.87 лв. Представен е договорът за наем от
01.11.2012г., от който се установява, че е сключен между ищеца като наемодател и „В.“ООД като наемател. С договора страните са се споразумели
наемодателят да предостави на наемателя за временно ползване магазин, находящ се в гр.София, бул."*****
№ ** партер, целия с приблизителна площ от 100 кв.метра,с две мазета под него с обща
площ около 40 кв.м. срещу заплащане на
месечна наемна цена от 2 800 лв. в срок до седмо число на всеки календарен
месец. Посочен е срок на договора – до 01.11.2015г. Страните са се споразумели,
че договорът се прекратява: а/без предизвестие, в 7 дневен срок, при неплащане
на наемната цена в срока, посочен в договора; б/ с двумесечно предизвестие; в/
незабавно, при постигнато писмено съгласие между страните. Посочено е, че при прекратяване на договора
се изготвя приемо-предавателен протокол. Съгласно чл.5 от договора, разноските за
ток, парно, вода, такса смет и др. са за
сметка на наемателя. Според чл.7 от договора, пренаемане на магазина е
допустимо само с писмено съгласие на наемодателя.
С определение от 17.09.2018г. съдът е оставил
без уважение искането на ищеца да бъдат приети като доказателства по
делото договори за наем и за заем и
споразумения между страните, сключени през
периоди, предхождащи спогодбата от 01.11.2012г., обективирана в анекс от
01.11.2012г., тъй като не са необходими за изясняване на спора, а именно: договор
наем от 01.10.1998г., анекс от 18.04.2003г., договор за заем от 18.04.2003г.,
договор за заем от 05.01.2012г., договор за заем от 01.02.2012г., споразумения
от 28.09.2011 и от 25.04.2012г., поради
което същите не са част от доказателствата по делото и съдът не ги обсъжда.
При
съпоставяне съдържанието на договора за
наем от 01.11.2012г. и на анекса от
01.11.2012г. се установява, че анексът от 01.11.2012г. урежда не само отношения между страните във
връзка с договора за наем, но представлява и спогодба между ищеца, от една
страна, и „В.“ООД и Е.С. от друга страна,
с която уреждат предходни свои правоотношения за дължим заем в размер на
28 727.95 лв. за периода 01.03.2010г. –
01.12.2012г. и дължим наем от 28 727.95лв. за периода 01.03.2010г. –
01.12.2012г., като страните са се споразумели, че задължението от 57 455.90 лв.
следва да бъде заплатено от двамата ответници по начина, описан в анекса.
Навсякъде в анекса е посочено, че сумите
следва да бъдат платени от С., от „наемателката и заемателка“, същевременно е указано,
че С. е подписала договора в качеството на физическо лице и на управител на „В.“
ООД, поради което съдът приема, че страните са се споразумели плащанията
относно предходните задължения между тях да бъдат заплатени от двамата ответници
–„В.“ ООД и С. в качеството на физическо лице. В анекса не е посочено, че
ответниците дължат сумите солидарно, нито ответницата С. е изразявала воля да
сключи споразумението, като поръчител, поради което съдът приема, че
ответниците са поели задължение за разделно
плащане на сумата по спогодбата. Тъй като в графа „Пояснение“ от анекса, страните са се споразумели, че от сумата от 57
455.90 лв. следва да се приспаднат 5 171.03лв., за които са посочили, че
представлява данък за имота, общият размер
на задължението възлиза на 52 284.87 лв., както е изрично посочено в спогодбата
от 01.11.2012г./ абзац предпоследен, графа „Пояснение“/.
Ответниците
не оспорват автентичността на анекса от 01.11.2012г., поради което са обвързани
от неговото действие. Без значение е какви точно са били предходните им
отношения с ищеца. Съгласно чл. 365, ал.1 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки. Споразумението има силата на договор и обвързва страните. С подписването
на спогодбата за ответниците е възникнало задължение за заплащане на сумата от
52 284.87 лв., за която са признали, че я дължат на ищеца.
По делото са представени разписки от
03.01.2013г., от 14.01.2013г. и от 01.02.2013г., от които е видно, че с тях Н. С.
– съдружник във „В.“ ООД е заплатил на ищеца на 03.01.2013 г. сумата от 130 лв.
– лихва по главниците за наем и заем
за месеците ноември и декември 2012 г.; на 14.01.2013 г. е заплатил сумата от
2800 лв. – наем за магазин в
гр.София, бул.“********, като в разписката е посочено, че съществува задължение
на дружеството към ищеца в качеството на наемател и заемател в размер общо на
60 255.50 лв. за периода 01.03.2010 г. - 01.01.2013 г. и първи падеж за
погасяване - 21.01.2013г.; на 01.02.2013г. С. е заплатил сумата от 2800 лв – наем за магазина, находящ се на бул. „********,
като е посочено, че плащането е „при
остатък – главното задължение по договорите за наем и заем“. Върху разписката от 01.02.2013 г. е дописано, че
ищецът на 01.02.2013 г. е получил и „лихва
за м.01.2013 г.“ /л.61/.
Така
представените доказателства не установяват плащане на задължението от 52 284.87
лв. по спогодбата, а на лихва върху тази сума в размер на 130 лв. за м.ноември
и декември 2012 г. и на наем от по 2800 лв. за м. 01.2013 г. и м.02.2013 г. Самите ответници не твърдят да са
заплатили сумата от 52 284.87 лв. или някаква част от нея, а и разписките по
делото не доказват такива плащания. Тъй като от анекса не се установява ответниците да са
поели задължение за солидарно плащане на посоченото задължение, нито ответницата
С. е поемала задължение в качеството на поръчител, двамата ответници следва да бъдат
осъдени да заплатят разделно претендираната сума.
Неоснователно
е възражението на ответниците за изтекла погасителна давност. Със сключването
на спогодбата, обективирана в анекс от 01.11.2012г., за ответниците е
възникнало задължение за заплащане на сумата от 52 284.87 лв., която се
погасява с изтичане на петгодишна давност, тъй като това задължение произтича от самата спогодба,
а не от предходни договори за заем или наем. В този смисъл, задължението за
ответниците е възникнало на 01.11.2012г., като вземането е разсрочено и
последното плащане е следвало да бъде извършено на 28.03.2013 г., а ИМ е подадена на 29.10.2015 г., до която дата
не е изтекла погасителна давност от пет години, поради което възражението е
неоснователно.
По
предявения от Р.Н.Б. против „В.“ ООД и Е.Т.С.
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
за периода 29.11.2012 г.-29.10.2015 г. в размер на 15 507.92 лв. върху
задължението по чл.365 от ЗЗД по анекс от 01.11.2012г. от 52 284.87 лв. :
За да бъде
уважен предявеният иск, следва да бъде установен главен дълг, изпадане на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Видно от анекса от 01.11.2012г. ответниците са изпаднали
в забава за първото плащане от 10 000 лв.
на 29.11.2012г., за второто плащане от 15 000лв. на 21.12.2012г, за третото плащане от 10 000 лв.
на 29.01.2013г., за четвъртото плащане
от 10 000лв. на 26.02.2013г., за петото плащане от 10 085 лв. на 29.03.2013г. Общият сбор на
сумите по петте плащания е 55 085 лв. Страните са се споразумели, че общото
задължение възлиза на 57 455.90 лв., като
с отделните плащания задължението ще бъде погасено. Същевременно, в края на
анекса са посочили, че от сумата от 57 455.90 лв., след приспадане на данък в
размер на 5 171.03 лв., ответниците дължат 52 284.87 лв., но не са уточнили как
тази сума в по-малък размер се съотнася към отделните плащания. В тази насока в
споразумението не е указано дали и кое от отделните плащания следва да бъде
намалено, което обстоятелство е от значение при определяне размера на
обезщетенията за забава върху отделните плащания. На основание чл.162 от ГПК, съдът,
чрез счетоводната програма на „Апис“, определи размера на обезщетението за забава
върху отделните плащания с натрупване, в размер на 14 750.03 лв. При
изчисляване на лихвата върху последното плащане, дължимо на 28.03.2013 г.,
съдът начисли лихвата върху сума в по-малък размер, а именно – върху 7
284.87лв., тъй като общият размер на главницата страните са определили на 52
284.87лв., а за да се постигне този общ размер на отделните плащания за
главница, трябва някое от тях да бъде намалено.
Така общият
размер на обезщетението за забава за периода 29.11.2012г.-29.10.2015г. с
натрупване върху отделните плащания възлиза на 14 750.03 лв. От тази сума
следва да се приспадне заплатена лихва от 130 лв., за която е издадена разписка
на 03.01.2013 г./л. 61/. По
делото е представена и разписка от 01.02.2013 г., в която е дописан текст от ищеца, който е посочил, че
наред с наем от 2800 лв. е получил и „лихва за м. 01.2013 г.“, но в разписката
не е посочен размерът на получената лихва. През м.януари 2013г. е следвало да
бъдат заплатени две суми: наем от 2800 лв. в срок до седмо число на м.януари
2013г. и сумата от 10 000 лв. в срок до 28.01.2013г. Наемът за м.01.2013г. е
заплатен в срок, което се установява от разписката, но не е била заплатена
сумата от 10 000 лв., поради което съдът приема, че платената „лихва за
м.01.2013г.“ е лихвата върху сумата от 10 000 лв. На основание чл.162 от ГПК
съдът определи размера на дължимата лихва върху сумата от 10 000 лв. за периода
от датата на забава 29.01.2013г. до датата на издаване на разписката от
01.02.2013г. на 11.14 лв., която сума също следва да бъде приспадната от
обезщетението за забава.
Така общият
размер на обезщетението за забава за периода 29.11.2012г.- 29.10.2015г. с
натрупване възлиза на 14 608.89 лв./14 750.03лв. – 130 лв. – 11.14лв./, до
който размер предявеният иск е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 15 507.92 лв.,
следва да бъде отхвърлен.
По предявения от Р.Н.Б. против „В.“
ООД иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД:
За да бъде
уважен този иск, в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за: 1/сключения
на 01.11.2012г. между страните договор за наем и неговото съдържание; 2/за
датата на прекратяване на договора за наем; 3/за размера на дължимия наем за
периода 01.11.2012г.-28.11.2012г./датата на прекратяване на договора за наем,
според твърденията на ищеца/. Видно
от представения по делото договор за наем от 01.11.2012 г. и анекс към него ищецът е поел задължение да
предостави на ответника „В.“ООД за временно ползване магазин и две мазета срещу
заплащане на наемна цена от 2 800 лв., платима ежемесечно до седмо число на месеца.
Договорът е сключен със срок на действие до 01.11.2015г. С анекса от 01.11.2012г. страните са
обвързали действието на договора за наем от заплащане на предходни задължения
за наем и заем за периода 01.03.2010г. – 01.12.2012г. от
ответника „В.“ ООД и от С. като физическо лице в общ размер от 52 284.87 лв., която
сума е следвало да бъде платена разсрочено на посочени в анекса дати: до
28.11.2012г. – 10 000лв., до 20.12.2012г.
- 15 000 лв., до 28.01.2013 г. -
10 000лв., до 25.02.2013г. - 10 000 лв. и до 28.03.2013г. - 10 085 лв. При неплащане на
която и да е от сумите, страните са се споразумели, че договорът за наем
незабавно прекратява действието си и наетите помещения следва да бъдат върнати.
По делото се
установи, че никаква част от сумата от 52 284.87 лв. не е платена на ищеца. Следователно, договорът
за наем е прекратил действието си на 29.11.2012г., след като не е погасено
първото от договорените от страните плащания по анекса от 01.01.2012 г.
За периода
01.11.2012г. до 29.11.2012г. ответникът „В.“ ООД е ползвал имота, но съгласно
анекса от 01.11.2012г. към договора за
наем, в срок до 28.11.2012г. ответниците е следвало да платят сумата от 10 000
лв., като към тази дата с анекса не е
договорено друго плащане, освен сумата от 10 000 лв. По същия начин страните са уредили отношенията си и за
следващото плащане от 20.12.2012г., когато е предвидено плащане само на сумата
от 15 000 лв. Едва за м.януари 2013 г.
е предвидено плащане на наем от 2800 лв. до седмо число на м.01.2013г. и заедно
с него плащане в размер на 10 000 лв. в
срок до 28.01.2013 г. По същия начин е предвидено плащане на наем от 2800 лв.
за следващите месеци - февруари и март 2013 г., отделно от сумите от 10 000лв. и от 10 085 лв. за погасяване на предходни
задължения за наем и заем.
При така
формираната от страните воля в анекса
от 01.11.2012 г., който допълва договора
за наем от 01.11.2012г. и урежда отношенията между тях, ответникът „В.“ ООД
не дължи наем от 2 800 лв., отделно от плащането от 10 000 лв., представляващо
част от сумата от 52 284.87 лв., за
която е уважен друг иск по делото.
Поради
изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По
предявения от Р.Н.Б. против „В.“ ООД иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за забава от 830.50 лв. за периода 29.11.2012 г. - 29.10.2015 г. върху сумата от
2 800 лв., представляваща наем за м.11.2012 г.:
Поради неоснователността на главния иск за
заплащане на наем от 2800 лв. за м.11.2012 г., неоснователен е и предявеният
акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата.
По предявения от Р.Н.Б. против „В.“ ООД иск с правно
основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 11 200 лв. -обезщетение за ползване на имота след
прекратяване на договора за наем през периода 01.12.2012г. - 31.05.2013 г.:
Съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят
продължи ползването на наетата вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя,
той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от
прекратения наемен договор.
От представения по делото
договор за наем от 01.11.2012г. и анекса към него се установява, че при
неплащане на което и да е от задълженията по анекса, договорът се счита за
прекратен. Тъй
като не е заплатена никаква част от дължимата сума от 52 284.87 лв., като първото
плащане е следвало да бъде извършено на 28.11.2012г., договорът за наем се счита прекратен от 29.11.2012г. Спорен
въпрос по делото е на коя дата е върнат имота на ищеца. Б. твърди, че единият
от ключовете за магазина е върнат на 10.04.2013 г., но магазинът бил с две
врати. Втората врата водела към малко помещение в магазина, което ответникът
преградил с плоскости, като това по-малко помещение било освободено на
31.05.2013 г. Ответникът
„В.“ ООД поддържа становището, че освободил имота на 10.04.2013 г., когато
предал ключа от магазина на ищеца.
В
подкрепа на твърденията си страните по делото ангажираха гласни доказателствени
средства.
От
показанията на св.Х., разпитан по искане на ищеца, се установи, че познава имота,
който се намира на бул. „********. Магазинът бил с площ от около 100 кв.м., отдолу имало и мазета. Свидетелят
заявява, че е влизал вътре в имота. За наетото помещение отвън имало две врати.
Преди магазина бил цял и в него предлагали артикули на „Триумф“, свидетелят го
посещавал заедно със съпругата си. Първоначално била отворена лявата врата на магазина. След
известно време свидетелят установил, че и дясната врата на магазина била
отворена и имало обособено малко помещение - магазин. В него се влизало само от външната
врата, било заградено с някакви плоскости, вероятно от гипсокартон. През
пролетта на 2013, месец май, след
Гергьовден, на 10-11 май,Х. отишъл в магазина заедно с ищеца, тъй като от него
знаел, че имал проблеми с наемателите си. Б. му казал, че през м.април
наемателите прекратили договора за наем и му върнали ключовете. Началото на м.май
2013 г. свидетелят минал покрай обекта и
видял, че малкото помещение, обособено като магазин, още работело. Когато свидетелят
и ищеца заедно посетили процесния имот, установили, че в малкото магазинче има мъж
и жена, за които Б. първоначално мислел, че са служители на старите наематели,
но се оказало, че те са наематели, които са сключили договор за наем със
старите наематели за малкото помещение. Тези хора обяснили, че са платили наем
на Е.С. до края на месец май, поради
което помолили да се изнесат в края на м.май. След като новите наематели се
изнесли, те оставили доста големи задължения за режийни разноски. Тъй като
магазинът бил преграден, не можело да бъде използван в пълната си площ, поради
което ищецът трябвало да изчака новите наематели да напуснат, за да може да
ползва целия магазин. Б. поискал от тях да му представят договора за преотдаване
под наем на помещението, но новите наематели му казали, че в момента не
разполагат с него. Малкото помещение било обособено като магазинче вътре в
по-голямото помещение, с вход само откъм улицата. Новите наематели обяснили,
че, след като се изнесъл старият наемател, не можели да ползват тоалетната,
защото нямали ключ, използвали тоалетна в пицария в съседство. Свидетелят не е
присъствал при връщането на ключа, ищецът му казал, че това станало през м. април
2013г. Свидетелят не знае дали и кога е
върнат ключа от малкото магазинче, но счита, че в края на м.май новите наематели също са се изнесли. От
показанията на св.С. – съпруг на ответницата Е.С., се установява, че е
посещавал процесния магазин на бул. „********.
Твърди, че ответникът се изнесъл от магазина и върнал ключа на 10.04.2013 г. Наетият имот представлявал голямо помещение с един ключ и
отделно помещение, което било непреходно, с отделен вход. Магазинът имал и
мазе. От това малко помещение не можело да се влезе в магазина, то било оградено
с плоскости от гипсокартон, но било непреходно. Не знае какво е станало с
хората от малкото помещение. Свидетелят не знае дали съпругата му е сключила
договор с тях. Тоалетната на големия магазин се намирала в самия магазин. Не
знае какво се е случило с магазина след 10.04.2013г. Договорът за наем бил
сключен от съпругата му, поради което не знае дали малкото помещение е било
включено. Твърди, че дружеството на съпругата му не е ползвало малкото помещение, а само големия
магазин. Ползвали големия магазин от 1998 г., а малкото помещение никога не били ползвали. Свидетелят
не бил присъствал при връщането на ключовете. Не знае колко ключа е имал магазинът. Не знае кой
е бил в малкото помещение, различни хора работели в него през годините. През м.
април 2013 г. в него продавали цветя или
шапки. Не знае кой е отдавал под наем малкото помещение, не бил говорил с
хората, които работели в това помещение. След като ответното дружество се изнесло, в малкото
помещение останали хора, които нямали нищо общо с тяхното дружество. Не знае кога е изградено
това малко помещение.
Видно
от договора за наем от 01.11.2012г. ищецът е предоставил на ответника „В.“ООД ***
с площ от около 100 кв.м. и две мазета с площ от около 40 кв.м. От показанията
на св.Х. и С., които съдът кредитира, се установи, че магазинът е бил преграден
с гипсокартон, като в него е било обособено
малко помещение с отделен вход. Ответникът е предал ключа от голямото помещение
на магазина на наемодателя на 10.04.2013 г., но ищецът и св.Х. са установили,
че в магазина има обособено и малко помещение, в което продължават да работят
хора. При разговор с тях е станало ясно, че малкото помещение им е отдадено под
наем от Е.С., която е управител на „В.“ ООД и на нея са заплатили наем до края
на м.май 2013 г. Тези наематели са предали ключа от малкото помещение в края на
м.май 2013г.
В
договора за наем изрично е посочено, че ответникът няма право да преотдава под
наем магазина. С предаването на ключа от голямото помещение на магазина, без да
освободи и малкото помещение, ответникът е продължил да ползва, макар и чрез
трети лица, до края на м.05.2013г. наетия имот, поради което дължи заплащане на
обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода 01.12.2012г. - 31.05.2013г. Ищецът не е могъл да отдаде под наем целия магазин, докато не бъде освободено
и обособеното от ответника помещение, което е било преотдадено под наем на трети
лица, поради което се дължи обезщетение за целия имот. Тъй като страните са
били договорили наем за ползването на имота от 2 800 лв., като ищецът не е
могъл да ползва целия магазин, размерът на обезщетението за процесния период
01.12.2012г. - 31.05.2013г., изчисен при месечно обезщетение от 2800 лв.
възлиза на 14 000 лв./5 месеца х 2800 лв./. Ищецът претендира обезщетение в
по-малък размер от 11 200 лв., поради което предявеният иск следва да бъде
уважен до размера, посочен от ищеца.
По предявения от Р.Н.Б. против „В.“ ООД иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за
периода 08.12.2012 г. - 29.10.2015 г. в размер на 3010.42 лв. върху
обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода 01.12.2012г.-31.05.2013г. от 11
200 лв.:
Предявеният иск е неоснователен. Съгласно чл.84,
ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото липсват доказателства ищецът да е поканил ответника да заплати
обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД преди датата на подаване на ИМ, поради което
ответното дружество не дължи обезщетение за забава преди датата на подаване на
ИМ.
По предявените от Р.Н.Б.
против „В.“ ООД искове с
правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на стойността на консумирана
в имота вода за периода 01.11.2012г. - 31.05.2013г. в размер на 429.82 лв. и на
електрическа енергия за периода 01.11.2012г. - 31.05.2013г. в размер на 709.79
лв.:
По делото се установи, че
договорът за наем от 01.11.2012г. е прекратен на 29.11.2012 г. Съгласно
чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на наетата
вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва
да изпълнява всички задължения, произтичащи
от прекратения наемен договор.
Съгласно чл.5 от договора за наем от 01.11.2012 г., разноските за ток,
парно, вода, такса смет и др. са за
сметка на наемателя.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че
стойността на консумираната в имота вода за периода 01.11.2012г.-31.05.2013г.
е 116.27 лв., която сума ищецът е заплатил на 21.11.2013г., а стойността на консумираната електрическа
енергия за същия период е 995, 18 лв., от която ищецът е заплатил 616.55 лв. за
част от периода – 05.01.2013г. - 31.05.2013г./таблици за издадени и заплатени
фактури за електрическа енергия от констативна част на заключението – л. 121/, за
които размери и периоди от време, предявените искове следва да бъдат уважени, а
в останалата част, до пълните предявени размери от 429.82лв. за консумирана в
имота вода, и до 709.79лв. и за периода 01.11.2012г.-
05.01.2013г. за консумирана в имота електрическа енергия, исковете следва да
бъдат отхвърлени.
По предявените от Р.Н.Б. против „В.“ ООД искове с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода
23.11.2013г. - 29.10.2015 г. върху стойността на консумирана в имота
електрическа енергия и вода за периода 01.11.2012г.-31.05.2013г.:
Съгласно чл.236 ,ал.2 от ЗЗД, ответникът е имал задължението да заплаща всички консумативни разходи за
имота. От заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се
установява, че не е заплатил разходите за вода за периода 01.11.2012 г. – 31.05.2013 г. и
разходите за електрическа енергия за периода 05.01.2013 г. - 31.05.2013 г.,
поради което дължи обезщетение за забава върху неизплатените главници, считано
от датите, на които са издадени фактури за всяко от задълженията. От
констативната част на заключението се установява, че фактурите за вода са
издадени в периода 06.12.2012 г. – 03.06.2013 г., а фактурите за електрическа
енергия са издадени в периода 10.02.2013 г. -11.06.2013 г. Ищецът претендира
обезщетение за забава от по-късна дата – от 23.11.2013 г. до 29.10.2015 г. Съдът,
чрез счетоводната програма на „Апис“, определи обезщетението за забава върху
всяка от главниците, както следва: върху стойността на незаплатената от
ответника вода от 116.27 лв. дължимото обезщетение за забава за периода 23.11.2013
г. до 29.10.2015 г. възлиза на 22.85 лв., а върху стойността на незплатената от
ответника електрическа енергия от 616.55 лв. дължимото обезщетение за забава за
периода 23.11.2013 г. до 29.10.2015 г. възлиза на 121.15 лв., до които размери
предявените искове са основателни, а в останалата част, до пълните предявени
размери от 84.46 лв. за мораторната лихва върху стойността на неплатената вода,
и до 139.47 лв. за мораторната лихва върху стойността на неплатената
електрическа енергия, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ответниците Е.Т.С. и „В.“ ООД следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 6
526.96 лв., съобразно уважената част от предявените искове.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата Е.Т.С., на
основаниечл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 39.78
лв., съобразно отхвърлената част от предявените срещу нея искове.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника “В.“ ООД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 148.05 лв.,
съобразно отхвърлената част от предявените срещу него искове.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.Т.С., ЕГН **********,*** и „В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Е.Т.С., съдебен адрес:*** – за адв.Л.,
да заплатят разделно на Р.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. А.Д.,
на основание чл.365 от ЗЗД, сумата от 52
284.87 лв./дължима по спогодба от 01.11.2012г., обективирана в анекс от
01.11.2012 г. към договор за наем от 01.11.2012 г./, ведно със законната лихва,
считано от 29.10.2015г. до окончателното изплащане, като предявения иск в
частта, в която се иска солидарно осъждане на ответниците, като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е.Т.С., ЕГН **********, и „В.“
ООД, ЕИК ********, да заплатят разделно на Р.Н.Б., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – за адв. А.Д., на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 14 608.89 лв./обезщетение за забава за
периода 29.11.2012г.-29.10.2015г. върху сумата 52 284.87 лв., дължима по
спогодба от 01.11.2012г., обективирана в анекс от 01.11.2012 г. към договор за
наем от 01.11.2012 г./, като предявения иск в частта, в която се иска
солидарно осъждане на ответниците и в частта, в която се претендира обезщетение
за забава за сумата над 14 608.89 лв. до 15 507.92 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Р.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. А.Д., против
„В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***
– за адв.Л., кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД: за заплащане на сумата от 2 800 лв./наем за
м.11.2012 г. по договор за наем от 01.11.2012г. и анекс към него от 01.11.2012г./
и сумата от 830.50 лв./обезщетение за забава за периода 29.11.2012 г. - 29.10.2015 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2015г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК ********, да заплати на Р.Н.Б.,
ЕГН **********, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, сумата от сумата от 11 200 лв./обезщетение за ползване на имот след прекратяване на
договор за наем от 01.11.2012г. през периода 01.12.2012г. - 31.05.2013 г./,
ведно със законната лихва, считано от 29.10.2015г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.Н.Б., ЕГН **********, против „В.“ ООД, ЕИК ********, иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3010.42 лв.,
представляваща обезщетение за забава за
периода 08.12.2012 г. - 29.10.2015 г. върху сумата от 11 200 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договор за
наем от 01.11.2012 г. през периода
01.12.2012 г. - 31.05.2013 г.
ОСЪЖДА
„В.“ ООД, ЕИК ********, да заплати на Р.Н.Б., ЕГН **********, на основание
чл.236, ал.2 от ЗЗД, сумата 116.27 лв./незаплатена вода за
периода 01.11.2012 г. - 31.05.2013 г. за недвижим имот, находящ се в гр.София, бул."********,
който е обект на прекратен договор за наем от 01.11.2012 г./, на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 22.85лв. /обезщетение за забава за периода 23.11.2013г.-29.10.2015г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2015г. до
окончателното изплащане, като иска с
правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД в останалата част, до пълния предявен размер от 429.82 лв., и иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД в останалата част, до пълния предявен размер от 84.46
лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„В.“ ООД, ЕИК ******** да заплати на Р.Н.Б., ЕГН **********, на основание
чл.236, ал.2 от ЗЗД, сумата 616.55 лв./незаплатена електрическа
енергия за периода 05.01.2013г. - 31.05.2013г. за недвижим имот, находящ се в
гр.София, бул."********, който е обект на прекратен договор за наем от
01.11.2012 г./, на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД, сумата от 121.15 лв./обезщетение за забава за периода
23.11.2013г.-29.10.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.10.2015г. до окончателното изплащане, като иска с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД в останалата част, до
пълния предявен размер от 709.79 лв. и за периода 01.11.2012г. - 05.01.2013 г.,
и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 139.47 лв., като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„В.“ ООД и Е.Т.С. да заплатят на Р.Н.Б., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер 6 526.96
лв., съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Р.Н.Б. да заплати на Е.Т.С., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размера на 39.78 лв., съобразно
отхвърлената част от предявените срещу нея искове.
ОСЪЖДА Р.Н.Б. да заплати на „В.“ ООД,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размера на 148.05
лв., съобразно отхвърлената част от предявените срещу него искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :