№ 263
гр. Б., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120200526 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Ц. М. Ц. с
ЕГН ********** с адрес в гр.В., срещу наказателно постановление №24-0431-000415 от
18.10.2024г издадено от началник сектор към ОДМВР-Б., І-во РУ Б., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.15 ал.6 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.12 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер от 50 (петдесет) лева.
С жалбата се изразява несъгласие с фактическите констатации в наказателното
постановление и акта. Моли за отмяна на наказателното постановление, като не се
претендират разноски.
В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят е редовно призован, но не
се явява лично. С нарочна молба желае производството пред съда да премине без неговото
лично участие и не представя нови доказателства. Поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ответника по жалбата – началник сектор ОД МВР-
Б. V-то РУ-Б., редовно призован не изпраща представител и не се взема отношение по
жалбата.
Б.кият районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На първо място относно допустимостта на жалбата. Същата е подадена от
легитимирано лице, посочено в електронния фиш като нарушител. Съдът приема, че жалбата
е подадена в 7 дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 31 и 3 от делото). Последната
съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и териториално
1
компетентен съд и е процесуално допустима. Производството през БРС е редовно
образувано.
От фактическа страна съдът прие за установено следното:
На 31.08.2024г, в 12,19 часа, в гр.Б., по ул.“Т. А.“ , в посока ул.“С.“, жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Блутек 4 матик“ с рег.№
.... ППС не извършвало случаен специализиран превоз на деца и/или ученици, а се движело
по пътна лента сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници.
По това време свидетелите Д. У. и С. П. били на работа с позивна „Бреза-3“ за
времето от 06,30 до 18,30 часа. На този установъчен пункт трябвало да следят за пътната
обстановка и за нарушение по ул.“Т. А.“, до м. „Х.“. Свидетелят У. забелязал, че
жалбоподателят като водач на горепосоченото МПС се движел в бус лентата където пътната
маркировка били непрекъсната, като очевидно е искал да изпревари другите автомобили,
тъй като имало интензивно движение. Между б. „Л.“ и м. „Х.“ маркировката била
прекъсната, но според свидетеля У. водачът бил забелязан още когато се движел в бус лента
където маркировката била с непрекъсната линия.
Свидетелят У. спрял водача Ц. и му съставил фиш за глоба, който обаче не бил
подписан от жалбоподателя, тъй като оспорил нарушението. Затова му бил съставен акта за
установяване на административно нарушение №6333301 (лист 30 от делото), който бил
подписан от Ц.. Правната квалификация в акта е по чл.15 ал.6 от ЗДвП.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 33-36 от
делото). В тях жалбоподателят твърди, че пътувайки в средната лента навлязъл в най-
дясната защото искал да предприеме завой на дясно в улицата непосредствено преди
отбивката за м. „Х.“. Впоследствие обаче променил решението си и предприел маневра
навлизане в средната лента. През времето, в което се движел в най-дясната лента, бус
лентата била с разрешена за преминаване на автомобили прекъсната жълта маркировка.
Административноказващият орган като се съобразил с акта, възражението към него,
докладната записка от свидетеля У. и останалите доказателства издал атакуваното НП №24-
0431-000415 на 18.10.2024г при идентична фактическа обстановка и правна квалификация
на нарушението. На основание чл.183 ал.4 т.12 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена
глоба в размер на 50 (петдесет) лева (лист 16 от делото). НП било връчено лично на
жалбоподателя на 06.02.2025г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите У. и
П. като ги намери за последователни, логични и безпристрастни.
С оглед приетото от фактическа страна съдът от правна страна намери за установено
следното:
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че водачът на
2
автомобил марка Мерцедес модел „Блутек 4 Матик“ с рег. № ... Ц. се движил на 31.08.2024г,
в 12,19 часа по ул.“Т. А.“ в посока у.“С.“ в пътната лента предназначена за движение само на
ППС от редовните линии за обществен превоз на пътници, което се установи от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели У. и П..
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т.е дали правилно е приложен както
материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията посочени от
жалбоподателя- арг. от чл.314 ал.1 от НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
материалния и процесуалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.4 на Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г на министъра на МВР, лицата заемащи
длъжност „полицейски и младши полицейски инспектори в структурите на районните
управления на ОДМВР имат право да издават фишове за налагане на глоба и да съставят
актове за установяване на административни нарушения, а съгласно т.2.8 наказателни
постановления могат да бъдат издавени от началника на РУ при ОДМВР на обслужваната
територия. В този смисъл актъставителят и наказващият орган са материално компетентни
да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
В настоящия казус съдът намира, че нарушението по чл.15 ал.6 от ЗДвП е описано
ясно и непротиворечиво, като е конкретизирано по отношение на време, място и
самоличност на наказаното лице, както и относно правното основание за санкциониране на
жалбоподателя.
Съгласно посочената разпоредба на чл.15 ал.6 от ЗДвП „Когато пътната лента е
сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен
превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства“. От
събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че автомобилът на
жалбоподателя се е движел именно в лента, предназначена единствено за движение на
превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Безспорно е, че
собственото на жалбоподателя МПС не е такова от редовните линии на градския транспорт,
нито е със специален режим на движение. Следователно несъмнено е установено, че водачът
Ц. управлявал процесния автомобил на 31.08.2024г по ул.“Т. А.“ в посока ул.“С.“ и се е
движил в лента предназначена единствено за превозни средства от редовните линии за
обществен транспорт на пътници, без да има право на това, т.е извършил е нарушение на
чл.15 а.6 от ЗДвП. Съдът не кредитира защитната теза, че пътувайки в средната лента
водачът навлязъл в най-дясната защото искал да предприеме завой на дясно в улицата
непосредствено преди отбивката за м. Х., но в последствие променил решението си и
предприел маневра навлизане в средната лента, и докато се движел в най-дясната бус лента
било разрешено преминаването на автомобили, тъй като имало прекъсна жълта маркировка.
3
Тези обстоятелства изтъкнати в жалбата се опровергават напълно от свидетелските
показания на свидетелите очевидци на нарушението –У. и П.. Според показанията на тези
свидетели видимостта била чудесна. Очертанието върху пътното платно на бус лентата
когато видели жалбоподателя било с непрекъсната жълта на цвят маркировка.
За това нарушение разпоредбата на чл.183 ал.4 т.12 от ЗДвП предвижда наказание
глоба в размер на 50 лева. Размерът е абсолютно определен, поради което е недопустимо
обсъждането на основания за неговото намаляване.
Съдът намира, че правилно е определен субектът на отговорността.
Съдът счита, че нарушението разкрива типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид и не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно по отношение на наложеното на жалбоподателя наказание за
нарушение на чл.15 ал.6 от ЗДвП.
Мотивиран от изложеното, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0431-000415 от 18.10.2024г
издадено от началник сектор към ОДМВР-Б., І-во РУ Б., с което на Ц. М. Ц. с ЕГН
********** с адрес в гр.В. за нарушение на чл.15 ал.6 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4
т.12 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер от 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –гр.Б. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4