Решение по дело №819/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2017 г. (в сила от 30 януари 2018 г.)
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20163100100819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./26.06.2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретар Галина Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 819 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Д.В.Н. и Д.С.Н. срещу "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, при участието на третото лице ЗАД "Алианц България", за заплащане обезщетения за пропуснатите ползи от нереализиран доход от собствените им имоти в град Варна, ул. "Ивайло" № 9 и ул. "Хан Маламир" № 10, на втория етаж: от апартамент № 4 за периода м. 05.2012 г. - 22.12.2015 г. - по 10 803.00 лева на всеки от ищците и от апартамент № 5 за периода м. 05.2012 г. - м. 07.2015 г. - по 6 950.00 лева на всеки от ищците, всички вреди вследствие наднормени нива на шум от работата на трансформаторна машина на ответника, по чл. 50 ЗЗД, с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва твърденията. Сочи, че нивата на шум са надвишени само в едно от помещенията в апартамент № 4.

Претендира разноски.

Третото лице счита, че исковете са неоснователни.

Предявява възражение за погасяването им по давност.

По същество страните поддържат становищата.

Ищците представят писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Фактите следва да бъдат разгледани в хронологичен ред.

От представения заверен препис (л. 10) се установява, че на 02.04.2008 год. е сключен договор с нотариален акт № 149, том II, рег. № 2490, дело № 328 по описа за 2008 год. ВН № 192, чрез който Д.В.Н. е следвало да придобие правата на строеж за апартамент № 4, находящ се на втория етаж на предстояща за изграждане жилищна сграда в гр. Варна, ул. "Ивайло" № 9 и ул. "Хан Маламир" № 10, със застроена площ от 73.91 кв. м и за апартамент № 5, находящ се на втория етаж в същата сграда, със застроена площ от 46.12 кв. м. Договорът е действителен и не е оспорен от ответника.

От представения заверен препис (л. 15) се установява, че е издадено разрешение № СТ-05-480/19.04.2010 год. за ползването на строеж: жилищна сграда с 12 апартамента, 8 ателиета, 3 офиса, 2 магазина за промишлени стоки, 3 гаража, подземен паркинг с 9 паркоместа; вграден трафопост 800 kVA, 20/0.4 kV /монтирана трансформаторна машина 400 kVA/; кабелна линия за захранване на вграден трафопост 20/0.4 kV чрез разкъсване пред имота на извод "Беласица" между трафопостове № 1626 и № 1570; сградни ВиК отклонения, находящи се в УПИ XIII-1, кв. 322, 9-ти м. р. по плана на гр. Варна /ул. "Ивайло", ул. "Беласица" и ул. "Хан Маламир"/.

Съдът приема, че ищците са придобили правата на собственост върху апартаменти №№ 4 и 5.

От представения заверен препис (л. 18) се установява, че на 05.06.2009 год. е сключен договор с нотариален акт № 86, том II, рег. № 6515, дело № 265 по описа за 2009 год. ВН № 194, чрез който ответното дружество е следвало да придобие собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1501.1166.1.29, с предназначение – инфраструктурен обект – трафопост, находящ се на първия етаж в жилищна сграда № 1, изградена на етап груб строеж /към датата на договора/, в гр. Варна, ул. "Ивайло" № 9 и ул. "Хан Маламир" № 10, със застроена площ от 23.98 кв. м, при граници по предходен акт за собственост: магазин № 2, югоизточна фасада, а съгласно представена схема на СГКК: съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: имот ид. № 10135.1501.1166.1.28, под обекта: няма, над обекта – имот ид. № 10135.1501.1166.1.4., ведно с 1.5049 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена същата, съставляваща поземлен имот с ид. № 10135.1501.1166.

Договорът е действителен и не е оспорен.

Съдът приема, че ответникът е придобило правото на собственост върху трафопоста.

От представения заверен препис (л. 34) се установява, че с решение № 453, постановено на 24.03.2014 г. по гр. д. № 1957 по описа за 2013 г. на ВОС, Х-ти състав, влязло в сила на 30.12.2014г., ответникът е осъден да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват правата си на собственост върху апартаменти №№ 4 и 5, като приведе нивата на шум и вибрации, причинявани при експлоатационната дейност на трансформаторна машина на първия етаж в същата сграда в границите, определени съответно с Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда и Наредба № 9 от 12.02.2010 г. за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения, на основание чл. 109 ЗС.

Съдът приема, че с горното решение е прието със сила на пресъдено нещо, че към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд (решение № 464 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2013 г., IV г. о., ГК, определение № 121 от 20.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2013 г., II г. о., ГК) т.е. към 02.07.2014 г. ищците са притежавали не само правото на собственост, а правото на преустановяване неоснователните действия от ответника по отношение на двата апартамента. В мотивите си въззивният съд е приел друго, но е потвърдил решението на ВОС.

Зачитането на силата на пресъдено нещо включва приемането, че до този момент ответникът е извършвал неоснователните действия т.е. машината е причинявала шум и вибрации над допустимите нива и в двата апартамента.

 

лист втори от решение от 26.06.2017 г. по гр. д. № 819/2016г. ВОС, ХІІ-ти състав

 

От представения заверен препис (л. 54) се установява, че с решение № 1305, постановено на 17.03.2015 г. по гр. д. № 7402 по описа за 2012 г. на ВРС, ІХ-ти състав, ответното дружество е осъдено да заплати на ищците солидарно сумата от 14920 лв., представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от отдаване под наем на собствените им апартаменти №№ 4 и 5 в периода м. 06.2010 г. – м. 04.2012 г., които вреди са в резултат на нерегламентирано завишени нива на шум, причинявани от монтираната в приземния етаж на сградата и собствена на ответника "трансформаторна машина". Оспорването на шума в апартамент № 5 не е разгледано, защото е било преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 109 ЗС.

От представения заверен препис по изпълнителното дело се установява, че ответникът е отправил покана до ищците да посочат дата, на която да бъдат извършени измервания на шума от акредитирана лаборатория, с копие вх. № 12370 от 31.07.2015 г. до съдебния изпълнител. В поканата ответникът сочи, че вече е предприел технически мерки за намаляване на шума.

От представения заверен препис (л. 48) се установява, че на 11.08.2015 г. ответникът е отговорил на КЕВР, че ищците все още не са посочили дата за извършване на измервания.

От представения заверен препис (л. 53) се установява, че на 15.09.2015 г. са извършени измервания от инж. Б.М. управител на "СПЕКТРИ" ЕООД – орган за контрол, получил акредитация (заповед № 495 от същата дата на Директора на ИА БСА – л. 51), за определяне нивата на шум за нощния период. Според тези измервания при пуснат трафопост еквивалентното ниво на шум за нощния период в ап. 4 не съответства на изискванията на Наредба № 6, а в ап. 5 съответства на същите. При спрян трафопост еквивалентните нива на шум в двата апартамента съответстват на изискванията на Наредбата.

Това е заключението за съответствието в сертификат № 38 от 23.09.2015 г., издаден от органа за контрол ЕООД (л. 50). Ответникът е възразил срещу ползването на това доказателство още когато е било допуснато от съдебния изпълнител (л. 52) при изпълнението на решението по иска по чл. 109 ЗС, а в настоящото производство – още в отговора (л. 75).

Съответствието на измереното еквивалентно ниво на шум с изискванията на Наредба № 6, издадена на основание чл. 11, т. 5 от Закона за защита от шума в околната среда, е в областта на защитата от шума, която е регулирана от законодателството по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, поради което само акредитиран орган може да бъде определян да извърши оценка, доколкото със закон не е определено друго. Вещото лице по ГПК не може да бъде акредитиран орган, поради което може да даде заключение за шума след измервания. В случая обаче учрежденията не са посочили лице, което може да измери и оцени тонален шум, а са препратили към акредитирания орган. По този начин процесуалното действие в изпълнителното дело е придобило друго съдържание: по възлагане от съдебния изпълнител е бил издаден сертификат от акредитиран орган, който е официален документ (чл. 5а, ал. 1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието).

 

Няма същинско заключение, а официален документ за съответствието към 15.09.2015 г., поради което възражението на ответника, че експертизата не е била допусната по настоящото дело и вещото лице не е било изслушано от съда е безпредметно.

Ответникът не е посочил промени в условията при измерване от 2013 г. и не е представил доказателства за такива промени. Обратно – свид. Й., който е отговорник на електроснабдителния район, не сочи да са извършвани работи в периода от 2011 г. до 22.12.2015 г. (л. 204).

От заключението на вещото лице М. (л. 235) се установява, че и към настоящия момент не се намират отклонения в условията при измерване от 2013 г. По делото няма доказателства за такива отклонения.

Следва да се приеме, че при същите условия същата работеща машина ще произведе същите нива на шум (така и обясненията на вещото лице на л. 227, гръб).

Следва също да се предположи, че ако нивата на шум са били над нормата на 02.07.2014 г. и на 15.09.2015 г. са били такива и в промеждутъка.

Предположението не се опровергава от доказателствата по делото, а се потвърждава от показанията на св. К. и св. Н. (л. 203).

От представения заверен препис (л. 118) се установява, че на 18.11.2015 г. е изпратен отговор от ответника по жалба на ищците до КЕВР, в който сочи, че трансформаторната машина ще бъде изключена.

В молба вх. № 17140 от 08.09.2016 г. по изпълнителното дело ответникът сочи, че трансформаторната машина е изключена на 22.12.2015 г.

В показанията си свидетелите сочат същото.

В обобщение съдът приема, че са установени наднормени нива на шум от работата на трансформаторна машина на ответника в апартамент № 4 за целия процесен период м. 05.2012 г. – 22.12.2015 г., а в апартамент № 5 – само за първата част от процесния период м. 05.2012 г. – 02.07.2014 г.

Във втората част от процесния период 03.07.2014 г. - м. 07.2015 г. не се установяват наднормени нива на шум в апартамент № 5.

Не се твърди и по делото няма доказателства, че трансформаторната машина има дефект или че при експлоатацията й са допуснати нарушения на правилата.

В показанията си (л. 203) свид. К. (брат на ищцата) и свид. Н. (дъщеря на ищците) сочат, че ищците са обзавели жилищата и са опитвали многократно да ги дават под наем, имало е кандидати, но те са се отказвали заради шума. Показанията кореспондират с останалите доказателства по делото и могат да бъдат проверени чрез справки в къщите за недвижими имоти, в които са дадени обяви. Поради това съдът кредитира показанията.

В заключението си (л. 185) вещото лице В.Я. сочи, че пазарната наемна цена за апартамент № 4 в периода м. 05.2012 г. – м. 12.2012 г. е 390 лв. месечно, за 2013 г. – 400 лв. месечно, за 2014 г. – 430 лв. месечно и за 2015 г. – 450 лв. месечно; пазарната наемна цена за апартамент № 5 в периода м. 05.2012 г. – м. 12.2012 г. е 310 лв., за 2013 г. – 330 лв. месечно и за периода м. 01.2014 г. – 02.07.2014 г. – 290 лв. месечно.

Съдът приема, че шумът на трансформаторната машина е осуетил получаването от ищците на сигурни доходи в посочените периоди, поради което възниква отговорност на ответника за вредите, причинени от вещта.

Възражението на третото лице за давността е неоснователно.

 

лист трети от решение от 26.06.2017 г. по гр. д. № 819/2016г. ВОС, ХІІ-ти състав

 

Ответникът следва да заплати на всеки от ищците обезщетение за пропуснатите ползи от нереализирани доходи в периода м. 05.2012 г. - 22.12.2015 г. от апартамент № 4 в размер по 9175 лв. Исковете за горниците са неоснователни.

Ответникът следва да заплати на всеки от ищците обезщетение за пропуснатите ползи от нереализирани доходи в периода м. 05.2012 г. – 02.07.2014 г. от апартамент № 5 в размер по 4090 лв. Исковете за горниците са неоснователни.

Ответникът следва да заплати на ищците и 2055 лв. разноски за платени възнаграждения на вещи лица и адвокат, съразмерно уважената част от исковете. Ищците следва да заплатят на ответника сумата 485 лв. разноски за платено възнаграждение на адвокат, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Е, представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на Управителния съвет: Н. Йорданов Н., Красимир Тодоров И., Р.Г.Л. да заплати на Д.В.Н., ЕГН ********** и Д.С.Н., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. М.Р. ***, тел. 0888 529 450, при участието на третото лице ЗАД "Алианц България", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, Община Столична, Район Оборище, Център, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59, по 9175 (девет хиляди и сто и седемдесет и пет) лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за пропуснатите ползи от нереализиран доход от собствения им имот в град Варна, ул. "Ивайло" № 9 и ул. "Хан Маламир" № 10, на втория етаж: апартамент № 4 за периода м. 05.2012 г. - 22.12.2015 г., както и по 4090 (четири хиляди и деветдесет) лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за пропуснатите ползи от нереализиран доход от собствения им имот в град Варна, същия адрес, на втория етаж: апартамент № 5 за периода м. 05.2012 г. – 02.07.2014 г., всички вреди вследствие наднормени нива на шум от работата на трансформаторна машина на ответника, на основание чл. 50 ЗЗД, както и сумата 2055 (две хиляди и петдесет и пет) лв. разноски за платени възнаграждения на вещи лица и на един адвокат, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д.В.Н. и Д.С.Н. с. ЕГН, с. а. срещу "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, при участието на третото лице ЗАД "Алианц България" с. а., с. ЕИК, за заплащане горниците над присъдените по 9175 лв. до претендираните по 10 803.00 лева от всеки от ищците, като обезщетения за пропуснатите ползи от нереализиран доход от собствения им имот в град Варна, ул. "Ивайло" № 9 и ул. "Хан Маламир" № 10, на втория етаж: апартамент № 4 за периода м. 05.2012 г. - 22.12.2015 г., както и за заплащане горниците над присъдените по 4090 лв. до претендираните по 6 950.00 лева от всеки от ищците, като обезщетения за пропуснатите ползи от нереализиран доход от собствения им имот в град Варна, ул. "Ивайло" № 9 и ул. "Хан Маламир" № 10, на втория етаж: апартамент № 5 за периода м. 05.2012 г. - м. 07.2015 г., всички вреди вследствие наднормени нива на шум от работата на трансформаторна машина на ответника, на основание чл. 50 ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.В.Н. и Д.С.Н. с. ЕГН, с. а. да заплатят на "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД с. а., с. ЕИК, сумата 485 (четиристотин и осемдесет и пет) лв. разноски за платено възнаграждение на един адвокат, съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: