№ 4821
гр. Варна, 21.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20253100502168 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 55772/20.06.2025г. от Е. Н. П.,
ЕГН ********** от гр. Варна, съдебен адрес: гр. Варна, ******, чрез
процесуалния си представител адв. М. Т., срещу решение № 1960/31.05.2025г.,
постановено по гр. д. № 10850/2023г. на ВРС, XII-ти състав, в частите, с които
съдът:
осъжда Е. Н. П., ЕГН ********** да заплати на М. А. П. - М., ЕГН
********** сумата от 5799,75 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от апартамент № 2, представляващ
имот с кадастрален идентификатор № -**********.173.1.2, с площ от
72.90 кв.м., с адм. адрес гр. Варна, ул. ***********, за периода от
22.03.2019г. до 22.08.2023г., на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда /23.08.2023г./ до окончателно изплащане на сумата, както и
сумата от 1309,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, изчислено върху всяка от главниците за месечните
обезщетения дължими за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от
апартамент № 2, представляващ имот с кадастрален идентификатор № -
**********.173.1.2 с площ от 72.90 кв.м.. с административен адрес гр.
Варна, ул. „ Проф. д-р Владимир Василев" № 2, ет. 1, ап. 2 за периода от
23.08.2020г. до 22.08.2023г. включително, на осн. чл.86 ЗЗД;
осъжда Е. Н. П., ЕГН ********** да заплати на М. А. П.[1]М., ЕГН
********** сумата от 2203,55 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от апартамент № 3, представляващ
имот с кадастрален идентификатор № -**********.173.1.3, с площ от
34.53 кв.м., с адм. адрес гр. Варна, ул. „*************, за периода от
1
22.03.2019г. до 06.03.2022г., на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда /23.08.2023г./ до окончателно изплащане на сумата, както и
сумата от 604,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва изчислено върху всяка от главниците за месечните
обезщетения дължими за лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от
апартамент № 3, представляващ имот е кадастрален идентификатор № -
**********.173.1.3, с площ от 34.53 кв.м., с адм. адрес гр. Варна, ул.
„*************, дължимо за периода от 23.08.2020г. до 22.08.2023г.
включително, на осн. чл.86 ЗЗД;
осъжда Е. Н. П., ЕГН ********** да заплати на М. А. П.[1]М., ЕГН
********** сумата от 833,61 лв., представляваща следващото се за
притежаваните от ищеца ¼ ид.ч. от правото на собственост обезщетение
за получените само от ответника добиви от съсобствения недвижим
имот, а именно: апартамент № 3, представляващ имот с кадастрален
идентификатор № -**********.173.1.3 с площ от 34.53 кв.м., с адм. адрес
гр. Варна, ул. „******** за периода от 07.03.2022г. до 06.06.2023г., на осн.
чл. 30, ал. 3 ЗС, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /23.08.2023г./ до
окончателно изплащане на сумата.
Въззивницата П. намира за необоснован извода на съда за недоказаност
на възражението й за предоставен на ищцата достъп до апартамент № 3 за
периода от 22.03.2019г. до 06.03.2022г., доколкото от събраните доказателства
по делото е установено, че имотът не е бил заключен през процесния период и
ищцата е имала достъп до него откъм дворното място. С такъв достъп ищцата
разполагала и по отношение на апартамент № 2.
Въззивницата оспорва становището на съда по възражението за
прихващане, в частите, с които не е прието извършеното през 2021г.
боядисване на ап. № 3, както и монтирането на дистанционно устройство на
входната врата на дворното място.
Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваните му части и
да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. Претендира и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. П. – М. не е
депозирала постъпил отговор на въззивната жалба.
Производството е образувано и по насрещна въззивна жалба вх. №
65112/22.07.2025г. от М. А. П. - М., ЕГН **********, чрез пълномощника си
адв. Н. К. М. от САК, срещу решение № 1960/31.05.2025г., постановено по гр.
д. № 10850/2023г. на ВРС, XII-ти състав, в частите, с които съдът:
е отхвърлил иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от М. А.
П. - М., ЕГН ********** срещу Е. Н. П., ЕГН ********** за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от апартамент № 2,
представляващ имот с кадастрален идентификатор № -
**********.173.1.2, с площ от 72.90 кв.м., с адм. адрес гр. Варна. ул.
*********** за разликата над уважения размер от 5799,75 лв. до
2
7162,00лв. като погасен чрез прихващане със сумата от 1362,25 лв.,
представляваща стойност на извършени подобрения от Е. Н. П., ЕГН:
**********, в съсобствените апартамент № 2 и апартамент № 3
представляващ имот с кадастрален идентификатор № -
**********.173.1.3, съразмерно със собствената на ищцата М. А. П.
квота в съсобствеността, на осн. чл. 61 ЗЗД, а именно: В ап.2 - в дневната
– боядисване на таван-24кв.м. и поставяне на тапети- 25 кв.м., с обща
стойност на труд и материали през 2021г. - 135.25 лв.; закупуване и
монтиране на лед осветителни тела през 2021г.- 170,75 лв.; в коридора –
ремонт на тавана през 2023г.- 15 кв.м. изкъртване, шпакловане,
грундиране, боядисване както и боядисване на 53 кв.м. стени - 267,50
лв.; в банята – поставяне на окачен таван /труд и материали/ през 2019г. –
46,75 лв.; В ап.3 - боядисване на стени таван през 2023г.- 441,00 лв.;
грундиране и лакиране на две входни врати за апартамента през 2023г.-
86.25 лв.; закупуване и монтиране през 2021г. на шкаф-мивка; поставяне
на окачен таван в банята през 2021г. - 46,75 лв. /труд и материали/;
поставяне на преграда от гипсокартон двустранно между апартаменти 2 и
3 за 4 кв.м. през 2021г. -55,50 лв. (труд и материали);
е отхвърлил иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, предявен от М. А. П.
- М., ЕГН ********** срещу Е. Н. П., ЕГН ********** иска за
обезщетение за получените само от ответника добиви от съсобствения
недвижим имот, а именно: апартамент № 3, представляващ имот с
кадастрален идентификатор № -**********.173.1.3, с площ от 34.53
кв.м., с адм. адрес гр. Варна. ул. „************* за периода от
07.03.2022г. до 06.06.2023г. за разликата над уважения размер от 833,61
лв. до пълния претендиран размер от 1 687.50 лв.;
е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен от М.
А. П. - М., ЕГН ********** срещу Е. Н. П., ЕГН ********** за сумата от
166.43 лева, претендирана като обезщетение за забава в размер на
законната лихва, изчислено върху всяка от главниците за месечните
обезщетения за получените само от ответника добиви от съсобствения
недвижим имот апартамент № 3, представляващ имот с кадастрален
идентификатор № -**********.173.1.3, с площ от 34.53 кв.м., с адм.
адрес гр. Варна, ул. „*************, за периода от 11.03.2022г. до
22.08.2023г.
В голямата си част изложеното в насрещната въззивна жалба съставлява
становище на страната по първоначалната въззивна жалба. В останалата част
са наведени оплаквания относно произнасянето на съда по възражението за
прихващане със стойността на извършени подобрения от ответницата по
исковете, като изразява становище за недоказаност на последните. Липсват
конкретни оплаквания досежно произнасянето на съда с отхвърлителни
диспозитиви по исковете с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски пред
въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Н. П., в който е
3
изразено становище за неоснователност на релевираните в насрещната
въззивна жалба оплаквания срещу постановеното решение в отврърлителната
му част. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните от насрещната страна части и за присъждане на направените
съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на
чл. 260 ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1/ въззивна жалба вх. №
55772/20.06.2025г. от Е. Н. П., ЕГН ********** от гр. Варна, съдебен адрес:
гр. Варна, ******, чрез процесуалния си представител адв. М. Т., срещу
решение № 1960/31.05.2025г., постановено по гр. д. № 10850/2023г. на ВРС,
XII-ти състав и 2/ насрещна въззивна жалба вх. № 65112/22.07.2025г. от М.
А. П. - М., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Н. К. М. от САК,
срещу решение № 1960/31.05.2025г., постановено по гр. д. № 10850/2023г. на
ВРС, XII-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 2168/2024г. на ВОС за
25.11.2024г. от 13,00ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4