№ 261
гр. В, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000189 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе в предвид следното: Производството е по чл.258
ал.1 от ГПК. С решение № 475/01.12.2021год., по т.д. № 220/2021год. по описа
на ВОС, съдът е: Отхвърлил предявения от Ш. С. Р., британски гражданин,
чрез пълномощника адв.С А от САК, срещу СТ. СТ. СТ., иск за установяване
в отношенията между страните, че ответникът в качеството му наследник на
С Т С, починал на 30.10.2020г., последният издател на запис на заповед,
дължи на ищеца сумата 50 000 евро, представляващи поето от наследодателя
задължение въз основа на запис на заповед, издаден от С Т С на 26.04.2019г.,
за сумата от 50 000 евро или левовата им равностойност към деня на плащане
по фиксинга на БНБ, с падеж на 30.06.2020г., ведно със законните лихви
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417, т.10 ГПК, на
27.11.2020г. до окончателното изплащане, за които суми са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №15253/2020г. на ВРС,
на основание чл.422 ГПК. Недоволен от решениоето е останал ищецът, който
го обжалва чрез процесуален представител. Счита решението за неправилно,
поради необоснованост поради следните съображения: Конкретно, в жалбата
се твърди, че искът е отхвърлен единствено на основание приетата от съда
графологична експертиза, съгласно която подписът на издателя на записа на
заповед от 26.04.20119год. не е изпълнен от наследодателя Станислав
Станчев. Във връзка с това са направени доказателсвени искания, оставени
без уважение в производството по чл.267 ГПК.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима. Насрещната по жалбата страна-СТ. СТ. СТ., чрез писмен отговор
на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по
1
изложени съображения. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез
писмено становище на пълномощника на въззивника, оспорва се чрез
процесуалния представител на въззиваемата страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ОС – В е образувано по искова молба с правно
основание чл.422 ГПК, предявена от Ш. С. Р., британски гражданин, чрез
пълномощника му адв.С А от САК срещу ответник СТ. СТ. СТ., ЕГН
**********, от гр.В, за установяване в отношенията между страните, че
същата в качеството си на наследник на С Т С /неин баща/, починал на
30.10.2020г., дължи на ищеца сумата 50 000 евро, представляващи поето от
наследодателя задължение спрямо ищеца, въз основа на запис на заповед,
издаден на 26.04.2019г. за сумата 50 000евро, с падеж на 30.06.2020г.
Претендират се и законните лихви върху главницата от 50 000 евро, считано
от подаване на заявлението по чл.417, т.10 ГПК, на 27.11.2020г. до
окончателното изплащане.
Ответницата, чрез процесуален представител, оспорва иска по
основание и размер. Твърди приемане наследството на своя баща по опис, до
размер 331 085.93 лева. Твърди се, че между същите страни са образувани
общо три заповедни производства, за общо 350 000 евро задължения по
записи на заповед, издадени от наследодателя, които надхвърлят приетото
наследство. Същевременно, с отговора на исковата молба се оспорва
автентичността на подписа върху запис на заповед, издаден на 26.04.2019г.,
положен от наследодателя Станислав Станчев.
Съдът съобрази следното:
От съдържанието на ч.гр.д. № 15253/2020год. на ВРС, се установява, че
по заявление на Ш. С. Р. е издадена заповед по чл.417 ГПК №
262058/2.11.06.2020год. срещу СТ. СТ. СТ.. Основанието за издаване на
заповедта за сумата от 50 000 евро е парично задължение по запис на
заповед, издаден от С Т С на 26.04.2019год. с падеж на 30.06.20. год. Към
заявлението е приложено и удостоверение за наследници на издателя на
записа на заповед Станислав Станчев, от което се установява, че последният е
починал на 30.10.2020г. и негов наследник се явява единствено дъщеря му
СТ. СТ. СТ.. За това срещу последната е насочено искането на заявителя за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Въз основа на заповедта на 2.12. 2020год. срещу СТ. СТ. СТ. като
наследник на издателя на записа на заповед, е издаден изпълнителен лист за
сумата от 50 000 евро, представляваща задължение по записа на заповед,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2020год. до
окончателното й изплащане, сумата от 1956лв. деловодни разноски. От
приложеното ЧГД на ВРС е видно, че възражение по чл.414 ГПК е подадено
от длъжника С.С. преди изтичане на срока, поради което и със съобщение от
2
26.02.2021г., връчено на заявителя на 10.03.2021г., е уведомен за предявяване
на иска по чл.422 ГПК.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, като са спазени
специалните изисквания на закона и е редовен.
С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, при
така предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
възникването на спорното вземане, а от своя страна ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
В процесния случай вземането се основава на запис на заповед, като не
се твърди същият да обезпечава конкретно каузално правоотношение. Както
се посочи, ценната книга е оспорена своевременно от ответната страна, като
неавтентична, каот във връзка с оспорването е допусната СГЕ. От
неоспореното заключение на СГЕ се установява, че подписът, положен за
издател в запис на заповед с дата на издаване 26.04.2019г. за сумата от 50 000
евро, въз основа на който е издадена оспорената Заповед за изпълнение, не е
изпълнен от наследодателя С Т С. Подписът е саморъчно изготвен с черна
химикална паста при установени ясно признаци на имитация. Според
заключението, установяват си признаци на забавяне изписването на подписа,
спиране и продължаване на изписването му. Налице са признаци, отнасящи се
до изпълнението на подписа, характерни за опит за имитиране като бавен
темп и занижена координация на движенията, неточности в пространственото
разположение при съединяване на елементите. Въз основа на горното вещото
лице и направило категоричен извод, че подписът под издател в процесния
запис на заповед, не е изпълнен от наследодателя Станчев.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, като са спазени
специалните изисквания на закона и е редовен.
Предявеното по реда на чл.417 ГПК вземане на ищеца се основава на
издаден от наследодателя на ответницата С.С. - запис на заповед и настъпило
в нейно лице универсално правоприемство.
Не се спори и се установява от приложеното удостоверение за
наследници качеството на ответника на наследник по закон /дъщеря/ на
издателя на приложения в заверен препис запис на заповед.
Установява се обаче от образуваното производство по оспорване на
основание възражението за неавтентичност на записа на заповед, че подписът
положен за издадел на процесния ЗЗ предявен в заповедното производство е
неавтентичен.
При това положение, е опровергана формалната доказателствена сила на
документа, неговата автентичност, понеже категорично е установено в
процеса, че същия не е подписан от издателя, сочен в него С Т С. Поради това
е налице неистински документ, който не установява вземане на бенефициера
в лицето на ищеца, респективно не е налице основание за ангажиране
3
отговорността на наследника на издателя С.С.. Предвид изложеното, не се
установява в полза на ищеца съществуване на вземане въз основа на
заповедната книга, поради което и предявеният иск се явява неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с
първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд,
които споделя.
Разноски пред настоящата инстанция: Предвид неоснователността на
жалбата, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените разноски пред въззивната инстанция. Представени са доказателства
за извършени разноски в размер на 3000лв. Предвдид изложеното, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК и с оглед изхода на спора, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция–сумата от 3 000лв.
С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 475/01.12.2021 год., постановено по т.д.№
220/2021 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.
ОСЪЖДА Ш.С. РАШИД, британски гражданин, роден на **********г.,
с адрес: Великобритания, Лондон, Марбъл арк, 19 Сиймур плейс, с посочен
електронен адрес: *********@***.**. ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СТ. СТ., ЕГН
**********, от гр.В1 ул.“Д В“ №33, ет.1 ап.1 сумата от 3 000 лева,
представляваща сторени съдебни разноски пред въззивната инстанция, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4