№ 3919
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110144448 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Т. М. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумите 2 327,62 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. а топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***,
ведно със законна лихва за период от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 301,77
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 03.06.2022 г., 32,94лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,24 лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху
цената на услугата за дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 03.06.2022 г.,, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34003/2022г. на СРС, 179-ти
с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителя.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия от 10.07.2016 г. – в 45-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за
дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „П.И.“ ЕООД, е депозирало молба, в
която е изложило, че не осъществява дялово разпределение в процесния имот.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдените от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдени от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Обявено за безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№
***.
Следователно ответникът се явява купувач на топлинна енергия по договор за доставка на
топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало по силата
на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „П.И.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
2
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът
подробно е изложил, че ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с действащата
нормативна уредба, като за периодите 05.2018 г. – 04.2019 г. и 05.2019 г. – 04.2020 г. и
05.2020г -04.2021г. Вещото лице посочва, че ответникът не е ползвал ТЕ за отопление през
целия процесен период и такава не му е била начислявана от ищеца, като е била
начислявана ТЕ за сградна инсталация ТЕ за доставка на БГВ. Отразено е, че отреблението
на топла вода е на база „Служебен отчет“, поради неосигурен достъп. Изложено е, че за
процесния период общото количество ТЕ, отдадена от сградна инсталация е определяна за
СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС. Количеството ТЕ за БГВ,
съгласно нормативната уредба, съответно за летен и зимен период е посочено, че се
определя от количеството ТЕ необходимо за загряване на 1 куб. м топла вода до стандартна
температура X брой на реално отчетените /действително потребени/ куб. м топла вода.
Вещото лице е посочило още, че ТЕ на общи части на сградата е прибавена към ТЕ,
отдадена от сградна инсталация. Посочено е, че ФДР - „П.И.“ ООД редовно и на конкретна
дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на
ответника - общо и по компоненти - ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна
инсталация и ТЕ за БГВ, като в обобщение според експерта ФДР е извършила дяловото
разпределение в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице посочва, че общата
стойност на фактурираната /наичислена/ ТЕ за процесния период е 2207,36лв., а общата
стойност на сумата от изравнителните сметки за доплащане е 700,27лв. или общата стойност
на потребената ТЕ за периода е 2907,63лв. Съгласно заключението сумите за ТЕ за имота на
ответника, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, като през
процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия нормативна уредба в
областта на енергетиката ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка
технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция. През процесния
период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно нормативните
изисквания редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал и метрологични
проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза няма
данни за извършени плащания на суми за ТЕ, касаещи процесната сума. За периода от
м.05.2018 г. - м.04.2021г., прогнозно фактурирани суми за ТЕ според експерта са на обща
стойност 2 207,34 лв., а изравнителните сметки за 3-те отоплителни сезона по стойност с
ДДС са сума за доплащане в общ размер на 700,30 лв., Съобразно действащите цени на ТЕ
през процесния период вещото лице е посочило, че начислените и незаплатени суми за ТЕ,
възлизат в размер на 2327,62 лв., а за услуга дялово разпределение – 32,94 лв. или общо
главница 2 697,10 лв. В обобщение общо неплатените суми са в размер на 2668,57 лева, от
които главница за ТЕ 2327,62 лева за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2021 г. и лихва 301,77
лв. от 15.09.2019 г. до 03.06.2022 г.; главница услуга дялово разпределение – 32,94 лв. за
периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г. и лихва 6,24 лв. за периода от 31.07.2019 г. до
03.06.2022 г.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
Съдът не следва да взема предвид релевираното възражение за изтекла погастилена давност,
доколкото същото е направено след изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК, който се
явява краен за въвеждането на възражението за давност в настоящия процес.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 9,65 лева, поради което съдът намира, че искът
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Дължимата се мораторна лихва за периода от 301,77 лв. от 15.09.2019 г. до
03.06.2022 г.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в общ размер на
103,37лева, от които 53,37 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство в общ размер на 653,37 лв. от които: 53,37 лева
държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 250 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
250 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи
сумата от 651,84 лева разноски в исковото производство и сумата от 103,37 лв. – разноски в
заповедното.
Ответникът претендира разноски за исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, за което представя списък на разноски по чл. 80 ГПК
и доказателства за сторени такива. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът дължи
сумата от 0,70лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Н. Т. М. с ЕГН: **********, с правно
основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. Т.
М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от е 2 327,62 лева (двe хиляди триста двадесет и седем лева
и 62 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. а топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва за период от 23.06.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 301,77 лева (триста и един лева и 77 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 03.06.2022 г., 32,94лева (тридесет и два лева и
94 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 34003/2022 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
6,24 лева (шест лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима върху
цената на услугата за дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 03.06.2022г.
ОСЪЖДА Н. Т. М. с ЕГН: **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 651,84 лева
разноски в исковото производство и сумата от 103,37 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
4
заплати на Н. Т. М. с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. ГПК сумата от 0,70 лв.
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „П.И.“ѝ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5