Решение по дело №10/2018 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ .........                                          13.07.2018 г.                           гр. Хасково

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО  ………………………………………..граждански състав

на  втори юли………………  две хиляди и осемнадесета година                                          

в открито  заседание   в следния   състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

Секретар Стефка А..

прокурор …………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното  от председателя т.дело №. 10…........... по описа за 2018 година.         

                                               

                      Производството е по   иск с правно основание 432,ал.1 КЗ, вр. чл.45   от ЗЗД,предявен от адв. М.Т., пълномощник на В.М.В., М.М.В., А.А.А., В.Ж.А., М.З.А. и Г.М.С. против Застрахователна компания”Лев инс”АД-София,ЕИК ********* за сума в  общ размер на 1 000 000лв.,,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП станало на 26.06.2016г. като за  В.М.В. и М.М.В. се претендират по 200 000лв за всеки един в качеството им на законни наследници-деца на починалия м. В.Ж., за  А.А.А. се претендират 200 000лв. в качеството и на лице живяло на семейни начала с починалия м. В.Ж. , за  В.Ж.А. и  М.З.А. се претендират по 100 000лв , на всеки един в качеството им на родители на починалия м. В.Ж. , за  Г.М.С. се претендират 200 000лв. в качеството и на законен наследник-майка на починалия М.Б.М.,

          В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,че на  26.06.2016г на път ІІІ-554,км 71+80 в участъка между гр.Симеоновград-гр.Харманли ,обл.Хасково е настъпило пътно-транспортно произшествие между т.а. влекач марка Волво ФХ с рег № РВ 2768ВТ  и прикачено към него полуремарке марка „СТАС 039 3 ФАК” с рег № РВ0585ЕВ управлявано от К.Т.Й.,ЕГН ********** и л.а Форд транзит с рег № Х 5428ВТ управляван от М.Б.М. ,ЕГН **********.Причините  за настъпване на ПТП били  , че поради движение с превишена скорост-89км/ч, при максимално разрешени 70км/ч в нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, на десен завой, водача К.Й. изгубил контрол над управляваният от него автомобил.В следствие на това, последният започнал да занася наляво като изгубил напречна устойчивост и навлязъл неконтролируемо в насрещната лента за движение.Точно в този момент там се движел правомерно л.а Форд Транзит с рег № Х 5428ВТ управляван от М.Б.М..Последвал  челен удар между двата автомобила в следствие на който водача М.Б.М. и возещият се до него пътник м. В.Ж. получили тежки травми, от които починали на място.

         Правният интерес от воденето на иска ищците обуславят от наличието на сключен договор        задължителна застраховка”Гражданска отговорност на автомобилистите” за т.а.Волво ФХ с рег № РВ 2768ВТ  с полица № BG 22/116001539447 с валидност от 03.06.2016г до 02.06.2017г.на ЗК”Лев инс АД-София,управляван от К.Т.Й..

          Твърди се, че с влязла в сила Присъда по нохд№74/2017г на ОС-Хасково, потвърдена с решение  по внохд№226/2017г на Апел.съд –Пловдив и изменена с решение по кнд №1043/2017г на ВКС,  водача на  т.а. влекач марка Волво ФХ с рег № РВ 2768ВТ -К.Т.Й. е признат за виновен в извършено престъпление по   чл.343а,ал.1, б.”г”, вр.чл.343, ал.3,пр.2,алт.2, б.”б”,пр.1, вр.ал.1,вр.чл.342ал.1 от НК и му е наложена съответното наказание,която присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние,неговата противоправност и виновност на дееца..

            Ищците В.М.В., М.М.В. и А.А.А. заявяват ,че са били изживели възможно най-тежките болки и страдания от внезапната смърт на м. В.Ж., с който са имали силна емоционална връзка, съвместен живот макар и без сключен граждански брак с третата ищца А.А. в едно домакинство и са водили активен и задружен живот. От случилото се В.М.В. и М.М.В.- син и дъщеря на починалия м. В.Ж., също понасяли по възможно най-тежкия начин загубата на своят баща. Ищците В.Ж.А. и М.З.А.  като родители на м. В.Ж., понасяли тежко непрежалимата загуба на своето дете.Ищцата Г.М.С. също понасяла изключително тежко загубата на своето дете М.Б.М..Всички тези неблагоприятно развили се обстоятелства се отразили неимоверно на ищците.Преживяното е създало празнота, която никога нямало да бъде запълнена.Всички тези болки и страдания, стрес и тъга обуславят настоящия иск срещу застрахователното дружество за присъждане на неимуществени вреди в размери: за  В.М.В. и М.М.В.,деца на починалия м. В.Ж. - по 200 000лв за всеки един, за  А.А.А. живяла на семейни начала с починалия м. Ж. - 200 000лв., за  В.Ж.А. и  М.З.А., родители на починалия м. В.Ж.- по 100 000лв , на всеки един и за  Г.М.С.,законен наследник на починалия М.Б.М. - 200 000лв., като относителен еквивалент на претърпяната загуба и бъдещи страдания по внезапната загуба на техните близки

           

             В срока по чл.367 ал.1 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ЗК”Лев инс”АД-София, в който се заявява становище за липса на правен интерес от страна на ищците от водене на делото, поради наличие на образувани щети във връзка с процесното застрахователно събитие,  по които той не се бил произнесъл. Алтернативно се оспорва иска по основание и размер.Оспорва се твърдението , че м. В.Ж. и М.Б.М. са починали в резултата на настъпилото ПТП, като се оспорва причинно- следствената връзка.Оспорва се и механизма на настъпване на ПТП с оглед направеното в исковата молба твърдение, че влекача т.а. „Волво ФХ“ с рег. № РВ 2768ВТ  е управляван от К.Й. с несъобразена скорост. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалите на вредоносния резултат, като се твърди ,че са били без поставени предпазни колани.Оспорва се твърдението, че между ищците и пострадалите са съществували отношения на общност,привързаност,обич и доверие,които да обусляват претендирания размер на парични суми.Оспорва се възникнало материално право на иск на ищцата А.А.А. за претендиране на неимуществени вреди в резултат от загубата на м. В. - лице, с което нямат сключен граждански брак.Твърди се, че ищцата А. не  попада в кръга на лицата визирани в постановление №5 от 1969г на ПВС, касаещо лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се претендираният размер на застрахователните обезщетения, като прекомерен.Оспорва се дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като дължими за посоченият период.

          Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:   

             С влязла в сила Присъда по нохд№74/2017г на ОС-Хасково, потвърдена с решение  по внохд№226/2017г на Апелативенсъд –Пловдив и изменена с решение по КНД №1043/2017г на ВКС,  водачът на  т.а. влекач марка Волво ФХ с рег № РВ 2768ВТ -К.Т.Й. е признат за виновен в извършено престъпление по   чл.343а,ал.1, б.”г”, вр.чл.343, ал.3,пр.2,алт.2, б.”б”,пр.1, вр.ал.1,вр.чл.342ал.1 от НК , за това че на 26.06.2016 година по път 554, клас III от Републиканската пътна мрежа, на км 71+80 в землището на с.Преславец, Община Харманли, област Хасково, в посока от гр.Харманли към гр.Симеоновград, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил /седлови влекач/ марка „Волво  с рег.№ РВ2768ВТ, с прикачено към него полуремарке марка „Стас 039 3 Фак" с рег.№ РВ0585, нарушил правилата за движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП /"При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч за пътно превозно средство от категория „С+Е" — влекач плюс прикачено ремарке извън населено място- 70 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно смъртта на две лица – м. В.Ж. с ЕГН**********, б.ж. на гр.Симеоновград и М.Б.М. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Симеоновград, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия М.Б.М., поради което и на основание чл.343а ал.1 б."г" вр. чл.343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра б."б" предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.342ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54,  от  НК му е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца",като на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил изтърпяването му за изпитателен срок от 3 години, като по първоначално предявеното му обвинение по чл. 343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра б."б" предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК го ОПРАВДАВА.На основание чл.343г от НК е лишил подсъдимия  от правото да управлява моторно превозно средство за срок от "три години".

       Безспорно са установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача К.Т.Й. по н.о.х.д.№ 74/2017г по описа на Хасковския окръжен съд,което е в съответствие с изискването на чл. 300 от ,относно авторството на деянието , негова противоправност и виновността на дееца.  Основание да се търси обезщетение от ответника –ЗК ”Лев инс” АД-София е сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за т.а.Волво ФХ с рег № РВ 2768ВТ,управляван от К.Й.  с полица № BG 22/116001539447 с валидност от 03.06.2016г до 02.06.2017г.на ЗК ”Лев инс“ АД-София., в който времеви диапазон е настъпило произшествието . Спазено е и изискването на чл.380 ал.1 от КЗ, тъй като ищците са отправили към застрахователната компания писмени застрахователни претенции,преди предявяване на настоящия иск, както следва: вх.№6 от 25.07.2016г. по която е заведена щета : № 2601-1000-01-16-7357 за пострадалият м. В.Ж. и претенция вх.№5 от 25.07.2016г по която е заведена щета № 2601-1000-01-16-7356  за пострадалият М.Б.М..

            Във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът допусна и назначи по делото комплексна авто-техническа и медицинска експертиза със задача да бъде определен механизма на настъпване на ПТП и наличието на принос от страна на пострадалите, както в механизма на настъпване ,така и в настъпилият резултат-смърт. От заключението на тази екпертиза става ясно , че  водача  на т.а. влекач марка Волво ФХ с рег № РВ 2768ВТ  и прикачено към него полуремарке марка „СТАС 039 3 ФАК” с рег № РВ0585ЕВ - К.Т.Й.  е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на участъка от пътя,да събрази действята си тях и да предотврати настъпването на ПТП.От друга страна експертите твърдят , че водача на л.а /микробус/ марка»Форд» Транзит с рег № Х5428 ВТ е нямал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез своевремнно, аварийно спиране.От техническа гледна точка ударът между двете МПС е бил непредотвратим.Техническите причини за възникване на ПТП са навлизане на товарният автомобил-влекач марка Волво ФХ с рег № РВ 2768ВТ  и прикачено към него полуремарке марка „СТАС 039 3 ФАК” с рег № РВ0585ЕВ  в участъка на десния завой/ по посока на движението му/ и преодоляването му, със скорост по висока от критичната за преодоляване на завоя без странично плъзгане водещи до загубата на напречна устойчивост на товарният автомобилен състав и до невъзможността да бъде овладяно поведението му.

          Относно наличието на поставени предпазни колани по време на ПТП от пострадалите, вещите лица твърдят, че по делото са налице очевидни данни ,за използуването им и от двамата пострадали.Нещо повече.Според вещите лица, извода за използуване на коланите от пострадалите, не  се гради на единични данни по делото, а на съвкупност от такива.Това са  както обективни находки, от огледа на местопроизшествието, така и данни от извършената аутопсия на телата.Вещите лица твърдят , че въпреки разрушаването на предната част на купето на автомобила в който са били пострадалите  и отнасяне на покривната му конструкция, прави впечатление  сравнително ограничените по локализация, обем и степен на тежест травми и при двамата пострадали, които дори нямат счупвания  в областта на долните крайници, което пък обстоятелство е още един довод, че телата им са били прикрепени към седалките. Вещите лица са категорични, че получените в следствие на ПТП травми са в пряка причинна връзка с натъпилата смърт на пострадалите и тя е била неминуема.

          На основание чл.176 ал.1 от ГПК, съдът излуша обяснение на ищцата А.А.А., за обстоятелства по делото, касаещи съвместното и съжителство с починалият м. В.Ж..От тях става ясно, че тя  живеела с починалият Ж. на семейни начала  от 2000г., о което съжителство през 2001г се родили двете близначета-ищците В. и М. Ж..От 2000г до смъртта на м. Ж. през 2016г., те живеели като съпрузи в едно домакинство в гр.Симиеновград , на ул.Ген.Струков №1,където отглеждали съвместно двете си деца и където живели и до настоящия момент и  никога не се били разделяли.

          По делото бе разпитан свидетелят С.М.Х., според показанията на който, той познава А.А. и м. Ж. от 2000г., тъй като и той от тогава имал връзка със сестрата на м. - Д. В.А..Показанията на този свидетел потвърждават факта на съвместното съжителство между м. Ж. и А.А. , раждането на двете им деца, съвместните грижи на двамата за тях ,съжителството в едно домакинство в гр.Симеоновград и чувствата на взаимна обич и привързаност в семейството.Според този свидетел А.А. много тежко е понесла загубата на мъжа си и съвсем не била на себе си, била променена.Тя много разчитала на помощта на м. Ж. в полагане на грижи за децата.Последните също не били на себе си и преживявали много тежко случилото се.Св.Х., като близък на семейството ги посещавал поне веднъж седмично и според него децата много тъгували.А. и децата продължавали да живеят в къщата, където живеели и преди смъртта на м..А. нямала нов мъж.Този свидетел контактувал с А. 1-2 пъти в седмицата.Тя му споделяла, че  откакто мъжът и го няма не е добре, започвала да плаче, споделяла , че и е много лошо , и че дори не иска да живее.Само децата и давали кураж и те  и били спасението.Децата ходели на училище и били добри ученици.

          Св.Х. познавал добре и родителите на м. Ж., предвид обстоятелството, че от дълги години съжителствал  със сестрата на м.-Д. А. и бил зет в семейството.Според този свидетел В.  и М. А. , много разчитали на сина си  м. Ж., въпреки че имали още две дъщери.Отношенията между родители и син били много добри и почти всеки ден се виждали с м., който им помагал и на двамата.Родителите приели трагедията много лошо.

          По делото бе разпитан и свидетелят Т.М. Ж., който добре познавал  ищцата Г.С. и починалият и син М.М.. Г. много тежко приела загубата на сина си и той много и липсвал.Бащата на М. , който бил брат на св.М. Ж. починал през 2007г и от тогава само Г. се грижела за М..Г. много скърбяла и винаги плачела , когато говорели за починалия и син.Той бил подкрепа и опора в живота и.         

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:             

           Предявени са искове с правно основание чл..432  ал.1 КЗ – за неимуществени вреди. Ищците претендира  осъждане на застрахователя ,с когото причинителят на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпване на застрахователното събитие.Исковете са предявени от активно легитимирани лица попадащи в кръга от лица изчерпателно изброени  в постановление №4/1961г и 5/1969г на ПВС – законни наследници, родители и лице живяло на съпружески начала с единия пострадал, които твърдят, че в резултат на станалото ПТП са им били причинени неимуществени вреди..В законоустановеният 3 месечен срок по чл.496,ал.1 от КЗ и въпреки представените доказателства по чл.496,ал.3,т.1 от КЗ за удостоверяване на ПТП, ответника не се е произнесъл по претенцията.Ето защо у ищците бил налице  правен интерес от претендиране на законна лихва за забава и по смисъла на чл.497,ал.1,т.2 от КЗ  от  25.10.2016г.

            Предявените искове са допустими, а разгледани по същество са и основателни.

           От събраните по делото доказателства -  влязла в сила Присъда по нохд№74/2017г на ОС-Хасково, потвърдена с решение  по внохд№226/2017г на Апел.съд –Пловдив и изменена с решение по кнд №1043/2017г на ВКС и по аргумент на чл.300 от ГПК съдът счита, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на т.а. влекач марка Волво ФХ с рег № РВ 2768ВТ -К.Т.Й., които при нарушение на правилата за движение чл.21 ал.1 от ЗДвП причинил смъртта на две лица.Наследниците и близките на тези лица претендират болки и страдания от тяхната смърт, които следва да се квалифицират като неимуществени вреди по смисъла на чл.51 ал.1 вр. чл.52 от ЗЗД,които подлежат на обезщетяване. Предвид влязлата в сила присъда на наказателният съд и  събраните в настоящето производство доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.В случая влязлата в  законна сила присъда на основание чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

            По делото е установено и наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента с ответното застрахователно дружество за периода  03.06.2016г до 02.06.2017г ,съгласно което искът с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно , материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

            Настъпилите  неимуществени  вреди,претендирани от ищците са в пряка причинна връзка от настъпилото ПТП.

           При тези данни по делото съдът счита,че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди.

   Възражението за съпричиняване, направено от ответника е неоснователно. Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния резултат, съдът изгражда въз основа на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които увредените  лица обективно са способствали за настъпване на този резултат или чрез които са създали условия за настъпването му или са го улеснили. В случая не се доказва такова поведение на починалите м. В.Ж. и М.Б.М., което да е способствало или улеснило настъпване на фаталния изход. Безспорно  е установен механизма на възникване на ПТП и факта, че от техническа гледна точка то е възникнало единствено по вина на водача К.Т.Й. и е непредотвратимо от страна на починалият водач М.Б.М..Бяха събрани безспорни доказателства и за употреба на предпазни колани от двамата загиналии. При тези данни, съдът не приема за основателно твърдението на ответника, че пострадалите са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

           При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявените искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 26.06.2016г. ПТП са основателни за всеки един от ищците както следва:

           Относно размера на неимуществените вреди за всеки един от ищците съдът съобрази конкретното отражение на загубата на двамата близки върху всеки един наследниците и лицето живяло на семейни начала с починалия м. В.Ж..

           При анализа  и преценката  от страна на настоящия състав на неимуществените вреди, претендирани от В.М.В. и М.М.В.- деца на починалият м. В.,  съдът намира, че гласните доказателства категорично установяват,че тези ищци са приели крайно тежко смъртта на баща си .Отражението върху крехката им психиката , предвид детската им възраст е крайно отрицателно.Децата са загубили баща си във възраст ,когато  се формират като личности и бащината опора и грижа е незаменима, за бъдещото им израстване и развитие.Липсата от бащина обич и грижа е незаменима. Тези отрицателни изживявания са довели до затваряне на децата в себе си и причиняване на болки и страдания ,които те ще носят в себе си за цял живот. Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, оценявайки най-вече детската им възраст в която са загубили баща си, като материална и духовна подкрепа, както и тежката душевна травма, която им е нанесена, за цял живот, съдът преценя, че   тези ищци следва да бъдат обезщетени за неимуществени вреди със сума в  размер на по 180 000лв. за всеки един от тях, в който размер  иска се явява основателен и доказан, а за разликата от 180 000лв. до пълно предявения размер от 200 000лв. за всеки един от тях да се отхвърли.

             При анализа  и преценката  от страна на настоящия състав на неимуществените вреди, претендирани от третата ищца А.А.А. на 38 години, която е живяла на съпружески начала с починалият м. В.Ж. с оглед тяхната степен на обективност и достоверност, съдът счита, че доказателствата очертават състояние, при което тази ищца е претърпяла и търпи болки и страдания. По отношение на тази ищца съдът взема предвид изключително тежкото отражение на загубата на близкия човек върху психиката и ежедневието и, както фактът, че тя е останала сама да отглежда общите й с починалия деца.Тя е загубила своята спътник в живота, който е бил в разцвета на силите си - на 35 години.Макар и да нямат формален граждански брак ищцата и починалият м. В.Ж. са били заедно от 16 години и през всичките са живеели като семейство в едно общо домакинство и са създали  две деца-близнаци, родени през 2001г. Свидетелските показания на св.С.М.Х. в тази насока са еднопосочни и категорични. Според този свидетел А.А. много тежко е понесла загубата на мъжа си и съвсем не била на себе си. Загубата я била  променила.Тя много разчитала на помощта на м. В.Ж. в полагане на грижи за децата.Често плачела и споделяла , че не и се живее, но трябва да намери сили заради децата.Тези факти очертават  една силна степен на  непрежалимата мъка от липсата на близък човек.Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът преценя, че неимуществените вреди за тази ищца следва да бъдат обезщетени в  размер от 180 000лв., в който размер  иска се явява основателен и доказан, а за разликата от 180 000лв. до пълно предявения размер от 200 000лв. да се отхвърли.

          При анализа  и преценката  от страна на настоящия състав на неимуществените вреди, претендирани от  В.Ж.А. и  М.З.А. - родители на починалият м. В.Ж.,  съдът изхожда от обстоятелството, че за тях загубата на починалият им син е огромна  и поради  много близкиотношения и  непрестанни контакти, тъй като всички са живеели в гр.Симеоновград.Въпреки, че починалият м. В.Ж. е имал свое семейство и е живеел в отделно домакинство от родителите си,той е имал с тях силна емоционална връзка и загубата му е причинила на тези ищци непрежалима мъка и страдание.Св.С.М.Х., установява недвусмисленно близостта на родителите и починалото им дете. Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, оценявайки връзката родители дете, съдът преценя, че неимуществените вреди за двамата  ищци следва да бъдат обезщетени в  размер по 90 000лв. всеки един от тях,  в който размер  исковете се явяват основателни и доказани, а за разликата от 90 000лв. до пълно предявения размер от 100 000лв. да се отхвърлят.

          При анализа  и преценката  от страна на настоящия състав на неимуществените вреди, претендирани от шестата ищца Г.М.С.-майка на починалият М.Б.М. на 19 години, съдът изхожда от обстоятелствата, че тази ищца и починалият и син са били много близки и в непрестанен контакт. Загубата на дете макар и пълнолетно, но в една много млада възраст, без да е успяло да се реализира в живота и да създаде семейство, несъмнено е причинило непрежалима мъка и страдание у неговата майка.В тази насока, съдът цени показанията на свидетелят Т.М. Ж., който е чичо на починалият М.М..Според този свидетел Г. много тежко приела загубата на сина си и той много и липсвал.Бащата на М. , който бил негов брат, починал при пътен инцидент през 2007г и от тогава , Г. сама се грижела за М..След внезапната му смърт, Г. много скърбяла и винаги плачела , когато говорели за него.Той бил подкрепа и опора в живота и. Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, оценявайки връзката родител дете, съдът преценя, че неимуществените вреди за тази ищца следва да бъдат обезщетени в   размер на 150 000  в който размер  иска  се явява основателен и доказан, а за разликата от 150 000лв. до пълно предявения размер от 200 000лв. да се отхвърли.

   Върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай, ищците са предявили претенция с вх.№6 от 25.07.2016г. по която е заведена щета  № 2601-1000-01-16-7357 за пострадалият м. В.Ж. и претенция с вх.№5 от 25.07.2016г по която е заведена щета № 2601-1000-01-16-7356  за пострадалият М.Б.М. или посочената дата - 25.07.2016г. съдът приема за уведомяване на застрахователя. В случая, първо е изтекъл тримесечният срок за произнасяне на застрахователя. Ето защо моментът, в който застрахователят изпада в забава да изпълни задължението си е изтичане на 3 месеца от сезирането му, тоест на 26.10.2016 г., от която дата законната лихва е дължима върху уваженият размер на всеки един от исковете на отделните ищци  до изплащане на вземането.

    Ищците са освободени от задължение за заплащане на държавна такса и разноски, поради което ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати в полза на Хасковски окръжен съд, държавна такса в размер на 34 800 лв. 

          С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на ищците за  адвокатско възнаграждение, са налице предпоставките по чл.38 ал.2 от ЗА и на адвоката оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера определен в наредбата №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В този смисъл и предвид уважения размер, съдът счита,че ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение в размер на 18 930лв., изчислено съгласно  чл.7 ал.2 т.6 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

           С оглед отхвърлянето на исковете  в една част, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е направил разноски 500 лева.- възнаграждение за вещи лица. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на сумата от 300 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника общо сумата в размер 400 лв.разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

                     Водим от горното,съдът          

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1407 - гр.София ,р-н Красно село ,бул.Черни връх №51 Д да заплати на В.М.В., ЕГН**********  и на М.М.В., ЕГН **********  и двамата родени на ***г., чрез тяхната майка и законен представител А.А.А. и двамата със съдебен адрес ***-адв.М.Т., на основание чл.432,ал.1 от КЗ,вр.чл.45 от ЗЗД сумата от по 180 000лв., за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди-болки и страдания причинени от смъртта на м. В.Ж. настъпила от пътно-транспортно произшествие,станало на  26.06.2016г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от 26.10.2016г до окончателното изплащане на главниците, като за разликите над 180 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.за всеки един от тях, като неоснователни отхвърля.

           ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1407 - гр.София ,р-н Красно село ,бул.Черни връх №51 Д да заплати на  А.А.А.,ЕГН ********** ***-адв.М.Т., на основание чл.432,ал.1 от КЗ,вр.чл.45 от ЗЗД сумата от  180 000лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди-болки и страдания причинени от смъртта на м. В.Ж. настъпила от пътно-транспортно произшествие,станало на  26.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2016г до окончателното  изплащане на главницата, като за разликата над 180 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.,като неоснователен отхвърля.

          ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1407 - гр.София ,р-н Красно село ,бул.Черни връх №51 Д да заплати на  В.Ж.А.,ЕГН **********  и на М.З.А.,ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***-адв.М.Т., на основание чл.432,ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД сумата от по 90 000лв., за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди-болки и страдания причинени от смъртта на м. В.Ж. настъпила от пътно-транспортно произшествие,станало на  26.06.2016г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от 26.10.2016г до окончателното изплащане на главниците, като за разликите над 90 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв. за всеки един от тях, като неоснователни отхвърля.

             ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1407 - гр.София ,р-н Красно село ,бул.Черни връх №51 Д да заплати на Г.М.С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***- адв.М.Т., на основание чл.432,ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД сумата от  150 000лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди-болки и страдания причинени от смъртта на М.Б.М. настъпила от пътно-транспортно произшествие,станало на  26.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2016г до окончателното  изплащане на главницата, като за разликата над 150 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв., като неоснователен отхвърля.

        ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1407 - гр.София ,р-н Красно село ,бул.Черни връх №51 Д да заплати  по сметка на Хасковския окръжен съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата 34 800 лв. -държавна такса.

    ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1407 - гр.София ,р-н Красно село ,бул.Черни връх №51 Д да заплати  по сметка на Хасковския окръжен съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата 34 800 лв. –д.т.

             ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1407 - гр.София ,р-н Красно село ,бул.Черни връх №51 Д да заплати на адвокат М.Т.Т.,ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 18 930лв.-адвокатско възнаграждение.

      ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН**********, М.М.В., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН ********** , В.Ж.А.,ЕГН **********  и на М.З.А.,ЕГН ********** и Г.М.С., ЕГН ********** всички със съдебен адрес ***-адв.М.Т.  да заплатят на Застрахователна компания ”Лев инс” АД - София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1407 - гр.София ,р-н Красно село ,бул.Черни връх №51 Д на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 400лв. разноски .

             Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                 Съдия: