№ 50248
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110166216 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, ЕИК: ********* срещу В. К. С.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ж.к. Люлин, бл. № 812, ал. 54 , за която съдът
констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.03.2026 г.
от 13.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на от „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” 52-54, ЕИК: ********* срещу В. К. С., ЕГН:**********, с която
се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца, в
качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит N- ********** от 01.03.2021 г., дължи изпълнение на
парично задължение към .,ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на
Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 2302,19 лв., от които:
2090 лв. главница, 178,50 лв. — договорна лихва за периода от 05.04.2021 г до
03.09.2021 г. и 33,69 лв.- обезщетение за забава за периода от 05.(14.2021 г. до
12.10.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на Заявлението по чл. 417 ГПК (25.10.2021 г.) до окончателното изплащане на
задължението по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №60911/2021 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 01.03.2021г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сключва
1
Договор за потребителски кредит № ********** с ответника В. К. С.,
ЕГН:**********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД е предоставил сума в размер на 2090 лева., В чл. 7 ал.1 от Договора е
посочен размера на предоставения кредит - 2090лв.,. Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 2942.94лв., която сума
е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски всяка в размер на 61.31лв., и
последната в размер на 61.37лв. Уговореният между страните лихвен процент,
с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 17,92 % (чл. 9 ал.1 и ал.2 от Договора). Така
предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна
лихва. Първата погасителна вноска е с падеж на 05,04.2021 г. Твърди се, че
длъжникът не е погасявал задълженията си по договора, длъжникът не е
извършвал плащания по договора, просрочени са вноски с падежи 05.04.2021
г., 05.05.2021 г. и 05.06.2021 г. във връзка с изложеното е изпратено
Уведомление за предсрочна изискуемост по процесния договор с баркод: ИД
PS 1421 0076LZ М 9121083000156. Видно от обратна разписка с същият
баркод: ИД PS 1421 0076LZ М 9121083000156 Уведомлението е получено
лично от В. С. на 03.09.2021 г. След 03.09.2021 г. е станала предсрочно
изискуема цялата непогасена главница в размер на 2090 лв. и договорна лихва
за периода от 05.04.2021 г. до 03.09.2021 г. в размер на 178.50 лв.Твърди се, че
към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от YR К (25.10.2021 г.), задължението на В. К. С. ЕГН:
********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на
2268,50 лв. (2090 лв. главница и 178,50 лв. договорна лихва). Отделно от това.
съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът ни
дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 12.10.2021 г. е
било в размер на 33,69 лв.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство. Прилагат
се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.опосочва се ,
че ответницата В. К. С. е на 43 г., като от двегодишната й възраст развитието й
е забавено и оттогава, същата е диагностицирана с умствена изостаналост.В. е
завършила помощно училище, поради невъзможност да се справи в
общообразователно училище. Като възрастен, В. С. никога не е работила и е
пенсионер по болест. В тази връзка се оспорва посоченото в приложения към
исковата молба Договор за потребителски кредит относно професия и
работодател на В. С. (отразеното в договора - Професия: Изпълнител;
Работодател: Фаптастико).Посочва се, че съгласно последното издадено
Експертно решение № 0005 от 05.01.2022 г., същата е преосвидетелствана със
75 % трайно намалена работоспособност поради лека умствена изостаналост,
като на основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството - В. К. С. не е
поставена под запрещение по този ред на, респ. същата формално се води
дееспособна. Във връзка с приложените към исковата молба Договор за
потребителски кредит, Декларация за получена стока; Заявление-декларация
за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр; Обратна
разписка за получено изявлeниe за предсрочна изискуемост.Върху договора и
приложените към него документи е положен електронен подпис. Върху
обратната разписка за получено изявление за предсрочна изискуемост е
положен ръчен подпис на В. С..В тази връзка ясно и категорично се заявява ,
че ответницата не разполага с електронен подпис . С. не може да работи с
електронен подпис, същата няма електронен подпис, няма компютър, нито
има телефон, през който да използва електронен подпис. Не е ясно чий е lP
адресът, посочен в положения електронен подпис.Отделно от посочените
оспорвания се оспорват съдържащите се в договора неверни отразявания —
2
невярно е посочена професия и Работодател на В. (тя никога ne е работила),
невереп е и посочения телефон за връзка. Посочва се, че Вилма С. не е в
състояние да разбере естеството на Договора за потребнтелски предит, нито
клаузите му, както и същината на погасителния план, не е запозната с
понятията договорна и мораторна лихва, нито годишен процент на разходите.
На самостоятелно основание се правят възражения за това, че клаузите на
договора не са ясни — липсват информация относно формирането на
годишния лихвен процент — кои компоненти са включени в него и как е
образуван посочения в договора процент. Не става ясно как годишния лихвен
процент се съотнася към ГПР. В тази връзка, оспорват твърденията, направени
в исковата молба, че са спазени изискванията на Закона за потребителския
кредит.Оспорва се ответницата да е получавала стоката, за покупката па която
се твърди, да е сключен Договора за потребителски кредит, в тази връзка не е
подписвана и декларация за получаване на стоката.
Поради стореното възражение от ответницата затова, че няма електронен
подпис, а и не би могла да работи с такъв, същата няма компютьр, нито има
телефон, чрез който да използва електронен подпис и тези , че В. К. не е в
състояние да извърши посочените по-горе операции, нито това е било
възможно да извърши нейната майка, се посочва, че В. не е в състояние да
разбере последствията ако някой е взел електронния подпис. Нямаме и данни
това да се е случвало. В случай, че действията са извършвани от друго лице, то
същото няма представителна власт спрямо В., на основание чл. 42 от ЗЗД.
На самостоятелно основание се прави и възражение за унищожаемост
на Договор за потребителсни кредит, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
32 от ЗЗД., като при условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че
Договора за потребителски кредит е валидно сключен, се прави възражение
за унищожаемост на договра.Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД,
унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожаемостта може да се иска при условията и в сроковете, посочени в чл.
32 от ЗЗД.Позовава се на приложението на чл. 31 от ЗЗД и постановено с
Тълкувателно решение № 5/2020 г. от 30.05.2022 г. на OCГТK на BKC по тълк.
дело N. 5/2020 г. В мотивите на TP N. 5/2020 г. изяснено, че „Разпоредбата на
чл. 31, ал. 1 от ЗЗД урежда отношенията, когато склочилият договора няма
настойник, нито попечител. Според правното му положение той може да
сключи договора сам, но при сключването не е бил способен да действа
разумно.“ BKC посочва, че в случаите по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД може да е налице
невъзможност да се разбират или ръководят действията по причини, дължащи
се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води
дееспособно, т.е. нe е поставено под запрещение. В случая, макар В. К. С. да
не е поставена под запрещение, тя не разбирала и не е могла изцяло да
ръководи действията си, като това състояние е трайно и обективно. Горното е
видно, от множеството медицински констатации, както и от мнението, на
преглеждащите я лекари.Поради изложеното, и на основание чл. 31, ал. 1 вр. с
чл. 32 от ЗЗД, се правя възражение за унищожаемост на договор за
потребителеки кредит № **********/01.03.2021 г., сключен с „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ведно със следващите се правни последици, като се отхвърлят
предявените искове .
Претендират се разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във
вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
3
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, породено от договор за
потребителски кредит, по който е изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното
предоставяне на заемната сума/ точно, както и наличието на възникнало в
полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически
факти и възражение за нищожност на договора..В това число и стореното
при евентуалност възражение за унищожаемост на договора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА
на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
На основание чл. 195 ГПК - ДОПУСКА съдебно-счетоводна
експертиза, изпълнима от вещо лице Юлия Нитова , която след преглед
на делото и справки при ищеца да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е общият ГПР по процесния договор с включена доп. Такси
и евентуални неустойки?
2. Какъв е максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на
сключване на договора?
3. Надвишава ли ГПР на договора към момента на сключването на
процесния договор размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и колко пъти?
4. Има ли погасени суми по кредита, в какъв размер, на кои дати?;
5. За какви задължения е правил съотнасяния ищецът на
извършените от ответника плащания?
6. Какъв е размерът на останалите дължими суми с оглед на горните
плащания с подробна разбивка за главница, договорна лихва, неустойка и
други видове задължения;
7. Какъв е размерът на ГЛП към датата на сключване на процесния
4
договор и колко пъти уговореният ГЛП надвишава този размер?
при депозит от 300 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от
съобщението.
Неизпълнението на указанията в срок влече преценка по чл. 161
ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за настоящия акт, както и за
датата и часа на следващото ОСЗ след представяне на доказателства за
внесен депозит от ищеца.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната
спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от
внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни
клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно
заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания
в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5