Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 67 17.05.2021 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети април две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова като разгледа докладваното
от съдията Марин Маринов административно дело № 83 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социалното осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на Д. М. Х. от с. В., област Р.,
чрез адв. Н. М. от АК – Разград, срещу Решение № 1012-16-21/1 от 01.03.2021 на
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено разпореждане Ц
2140-16-124 от 09.11.2020 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград,
с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО
считано от 15.09.2020 год.
Оспорващият твърди, че административният орган
неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода, през който е
отбил редовна наборна военна служба от
10.10.1972 г. до 02.12.1974 год. Позовавайки се на действащите към момента на
отбиване на военната служба нормативни актове в областта на осигуряването
твърди, че за него е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като военната му служба през този период
следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Излага доводи, че този
извод следва от разпоредбата на §9, ал. 1 от ДР на КСО. Оспорващият иска от
съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде
задължителни указания по приложението на закона и да му присъди направените по
делото разноски
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващия с вх. № Ц 2113-16- 660 от 16.09.2020 год.
до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението
са били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж в
т.ч. и удостоверение № 7038 от 18.08.2008 год.,
издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ гр. Велико
Търново, от което е установено, че в периода от 10.10.1972 год. до 02.12.1974
год. оспорващият е бил на наборна военна служба в частите на Българската
армия. Съгласно описа на осигурителния
стаж /л. 26/ на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III – та категория в размер на 02 години 01 месеца и 23
дни наборната военна служба като срочнослужащ за времето от 10.10.1972 год. до
02.12.1974 год. и осигурителен стаж от II категория в размер на 14 години 09 месеца и 10 дни.
С разпореждане № Ц 2140-16-124 от 09.11.2020 год.
/л.17-18/ ръководителят на „ПО” при ТП
на НОИ Разград е отказал да отпусне
лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 15.09.2020 год.
Административният орган приел, че оспорващият има навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години
действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и
размер, съобразно описа на осигурителния стаж, но не е зачел времето на
наборната военна служба от 2 години 01 месец
и 23 дни за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1
т. 12 от ДР на КСО. На това основание е
приел, че не е налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен
стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО.
Разпореждането е връчено на оспорващия на 12.01.2021 год., и е обжалвано
пред Ръководителя на ТП на НОИ Разград на
10.02.2021 год.
С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ –
Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният
орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е
приел че времето, през което Д. Х. е
отбил наборната си военна служба, не отговаря на определението „действителен
стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението
е връчено на оспорващия на 05.03.2021 год., съгласно известие за доставка
/л.11/, а жалбата срещу него е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на
10.03.2021 год., съгласно положеното пощенско клеймо на плика.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административно-производствените правила, а и
оспорващият не твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното: Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода
от 10.10.1972 год. до 02.12.1974
год. оспорващият е бил на наборната военна служба като срочнослужащ
в Българската армия. Спорният въпрос е дали
тази служба следва да бъде зачетена за действителен осигурителен стаж
или не следва да бъде зачетена. Административният орган е приел, че не следва
да се зачита. Съдът не споделя този извод.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст. За 2020 год. изискуемата възраст по тази разпоредба за
мъжете е 66 години и 6 месеца навършена възраст, която оспорващият е имал
навършена към датата на подаване на заявлението – 16.09.2020 г.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода от 10.10.1972 год. до 02.12.1974
год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
През този период наборната военна служба е
регламентирана от разпоредбите на Закона за
всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била действителна и
задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е
предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани,
които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във
Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ / отм./
в редакцията през процесния период 1972-1974 год. срокът на редовната военна служба за времето
във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
По силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.) ,
в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория
се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите
разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1972-1974 г. наборната военна служба в България е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия Д. М.
Х. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата
на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба от 2 години, съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ
в редакцията през периода 1972-1974 год. /отм./ , положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за действителен трудов стаж,
съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като
не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на
Върховния административен съд, Шесто отделение - Решение № 806
от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г.
по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №
1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г.
по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение №
15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018
г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г.
по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение №
6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. №
4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г.
по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. №
2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение №
14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., Решение № 14805 от
01.12.2020 год. по адм.д. 6666/2020 год.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на материалния закон, поради което същият следва
да бъде отменен на основание чл. 172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2
от АПК административната преписка следва да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона,
дадени с настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено е
основателно и доказано в размер на 350 лв., договорено и изплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-21/1 ОТ
01.03.2021 на Ръководителя на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт– Разград и потвърденото с него разпореждане Ц 2140-16-124
от 09.11.2020 год. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на Д. М. Х. с ЕГН ********** от с. В., област Р., ул. *** № ** разноски по делото в размер на 350 лв.
/триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия /п/