Решение по КНАХД №2641/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Н. Х. Х., [населено място], [улица]ма № 11, [ЕГН] с пълномощник адв. Г. Г., обжалва Решение № 93/10.10.2025г., постановено по АНД № 257 по описа на Районен съд – Карлово за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0281-000212/25.04.2024г., издадено от Началник група в ОД МВР – Пловдив, РУ Карлово, за наложено на Н. Х. административно наказание - глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137Е от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 ЗДв.П.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и немотивирано. Поддържа недоказано нарушение и непреценени обективно събраните доказателства по делото. В тази вр. са цитирани свидетелски показания и е заявено, че именно посредством справки и показания на различни групи свидетели, в случая са опровергани данните н АУАН. Твърди се отсъствие в НП на данни за начин на установяване на нарушението, поради което не са спазени нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Поискана е отмяна на решението на РС – Карлово с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Началник група в ОД МВР – Пловдив, РУ Карлово не изрази становище по касационната жалба и по същество.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

1. НП е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021г. на Министъра на МВР – т.3, 3.9. Същата е част от административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН № GA1219406/02.04.2024г. е съставен от В. П. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ – Карлово, оправомощен с цитираната заповед. Следва извод за компетентност на административно-наказващ орган и актосъставител.

Според обстоятелствената част на НП : На 04.02.2024г., в 2:15 ч., в [населено място] по ул. „1-ва“, посока движение от север към юг, Х. управлява мотоциклет „Хонда“, модел ЦРФ 450Р, червено-бял на цвят, без поставена регистрационна табела, с посочен номер на рама и на кръстовището с ул.“12-та“, водачът по време на управление не използва предпазна защитна каска. Вписано е, че АУАН е съставен по докладна записка с номер УРИ 281р-2020/16.02.2024г. по описа на РУ – Карлово. Прието е за допуснато следното нарушение – водач на мотоциклет или мотопед не използва защитна каска.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.137Е ЗДв.П : „Водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.“. Приложена е санкцията по чл.183 ал.4 т.7 пр.1-во ЗДв.П : „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: т.7, пр.1-во (доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска …“.

А. П. заявил като свидетел, че лично е възприел факта на движение на мотоциклета, управляван от Х. без предпазна каска. Св. П. посочил, че е подал стоп-палка, но лицето, което е разпознал – Х., не отбил, а ускорил скоростта и го последвали със служебния автомобил на звуков и светлинен сигнал, но поради ремонтите в селото, не могли да стигнат водача. Свидетелят Б. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението, в което качество е обозначен в АУАН. Поддържал е преминаване на мотоциклета с водача и разпознаването му от колегата му, който подал стоп-палка да спре, но той дал газ. Свидетелят очевидец не е посочил водача да е без каска, ведно с което заявил, че те с колегата си са останали и не са тръгнали след него да го гонят.

Следва извод за несъответствия в показанията на актосъставител и свидетел – очевидец при установяване на нарушението, при което обстоятелство и непотвърден от свидетеля-очевидец факт на шофиране на мотоциклета без каска, фактическата установеност в АУАН е разколебана.

Свидетелите, ангажирани от жалбоподателя пред РС – Карлово са поддържали факта на наличие на мотоциклет, който до 9-10 февруари е бил разглобен и не е каран, поради ремонт. Техните показания са обсъдени и възприети в Постановление от 23.08.2024г. на зам.-военно-окръжен прокурор при ВОП – Пловдив /л.46 от делото/, тъй като кореспондират изцяло с писмени сведения на цивилно лице Р. Т. – незаинтересовано от казуса. Това лице е част от свидетелите, ангажирани от жалбоподателя и е дало показания в съдебно заседание от 10.10.2024г. /л.37 гръб от делото/, според които актосъставителя и свидетеля -очевидец в АУАН не са разпознали Х. на 04.02.2024г., в 2.15ч.

2. Доказателствената преценка на РС – Карлово е основана на събраните доказателства и нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П, но в конкретния случай не е съобразено несъответствието между показанията на актосъставителя и свидетеля-очевидец при установяване на нарушението, макар правилно съдът да е възприел неотносимост на изводите в прокурорското постановление на ВОП.

За показанията на свидетелите, ангажирани от жалбоподателя, има основание да бъдат квалифицирани като заинтересовани поради близка връзка между лицата, но това не отрича необходимост за целите на разкриване на обективната истина да бъдат съпоставени с всички събрани данни. Показанията на св. Т. са представени от незаинтересовано лице, а тези от св. Н. не отричат информацията от останалите свидетели в насока – ремонт на мотоциклета, който е бил разглобен на дата 04.02.2024г. Продавачът на мотоциклета също е заявил наличие на неизправност в мотоциклета, който е бил в движение и това обосновава показанията за движение на мотора в Балкана преди 04.02.2024г. Св. Н. не е уточнил месец или ден, но е посочил, че е преди проверката.

В случая са налице преки възприятия за извършване на нарушението, индивидуализирано в необходимата степен, но разликата в показанията на пряко възприелите конкретните обстоятелства и в частност – различните данни за движението на служебния автомобил след водача на мотоциклета, поставя под съмнение констатацията за движение на водача на мотоциклета без предпазна каска. Именно този съществен факт за конкретния спор не е потвърден от свидетеля -очевидец в АУАН. Затова фактическата установеност в акта е разколебана, предвид нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П /„Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.“/.

Съобрази се относно групите свидетели в чл.40 ЗАНН : свидетели, присъствали при извършване на нарушението - лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Както бе посочено, в АУАН изрично е вписан свидетел – очевидец. Изискването за вписване в акта на свидетел е от значение за разкриване на обективната истина, в която насока е т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд : "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина". Именно свидетелят-очевидец не е потвърдил движението на мотоциклетиста без предпазна каска, поради което дори същият да не е спрял при сигнал със стоп-палка и да шофира нерегистриран мотоциклет, не може безспорно да бъде прието, че на конкретните дата и час е шофирал без предпазна каска.

Процесуалното представителство е осъществено качествено и в цялост, като конкретните факти и обстоятелства по делото не обуславят извод за коригиране на адвокатското възнаграждение в посока намаление, въз основа на критериите в Решение от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22г.

Мотивиран с изложеното, Административен съд – Пловдив, XXVI състав:

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 93/10.10.2025г., постановено по АНД № 257 по описа на Районен съд – Карлово за 2024г.

Отменя Наказателно постановление№ 24-0281-000212/25.04.2024г., издадено от Началник група в ОД МВР – Пловдив, РУ Карлово, за наложено на Н. Х. Х. административно наказание - глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137Е от Закона за движение по пътищата, на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от същия закон.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на Н. Х. Х., [населено място], [улица]ма № 11, [ЕГН], съдебни разноски в размер на общо 1000лв. /по 500лв. за първата и касационната инстанция/.

Решението не подлежи на обжалване.