№ 14853
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110119238 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9
ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8289,34лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № ********** от дата 28.06.2017г.,
сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сумата от 4191,91 лв., представляващи
договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2020г. и сумата от 6251,34 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 06.09.2017г. до 27.10.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63458/2022г. на СРС, 145
състав.
Ищецът твърди, че на 28.06.2017 г. бил сключен договор за потребителски кредит №
********** между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Съгласно сключения договор за
потребителски кредит, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата
на заем парична сума в размер на 8289,34 лв., представляваща главница и чиста стойност на
кредита, която сума била преведена по лична банкова сметка на кредитополучателя.
Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с
уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на
12 481,25 лв. Сочи, че кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
05.04.2020 г. на 32 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който
бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 31 броя вноски били
в размер на 390,04 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и била
размер на 390,01 лв. Срокът на договора изтекъл на 05.04.2020г. с настъпване на падежа на
последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че
заемателят не е погасил дължимия паричен заем, като останал да дължи, освен главницата в
пълен размер, договорна лихва в размер на 4191,91 лв. за периода от 05.09.2017 г. до
05.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 6251,34 лв. за периода от 06.09.2017 г. до
27.10.2022 г. Твърди, че посочените вземания му били прехвърлени с договор за цесия
съобразно Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
31.08.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. Посочва, че длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
1
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/********** от дата 09.11.2021 г., изпратено с
известие за доставяне. Счита, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената
цесия и с настоящата искова молба. Посочва, че за процесните вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63458/2022г. на СРС, 145 състав, срещу
дължимостта на които ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед
гореизложеното моли да се признае за установено, че ответникът му дължи процесните
вземания. Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Оспорва претендираните суми да съответстват на сумата, която е
получил по кредита. Посочва, че с решение на ТЕЛК му е определена 80 %
неработоспособност и че две години след изтичане на договора не е бил потърсен. Позовава
се на изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9
ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на
правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на
сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, сключването на договор за цесия и
уведомяването на длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. При установяване на фактите в доказателствена тежест на
ищеца в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез
плащане.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че служебно следи за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит №
********** от 28.06.2017г., носещ подпис на страните по него – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
(кредитор) и Д. Т. Л. (кредитополучател). В чл. 7 от договора е посочен размерът на
предоставения кредит – 6100 лв., както и размера на застрахователните премии за
застраховка: BANK КОМБО ЖИВОТ: 644,16 лв. и Застраховка: BANK КОМБО
БЕЗРАБОТИЦА: 657,04 лв., както и е посочена еднократно дължима такса в размер на
888,14 лв. за оценка на риска, като общият размер на кредита е посочен да възлиза на
сумата от 8289,34 лв. Съгласно чл. 7.2.2 сумата за застрахователна премия се превежда
директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя или застрахователния
посредник. Уговореният между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 32,38 % (чл. 9.1).
Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от
потребителя сума по договора възлиза на 12 481,25 лв. при ГПР от 46,54 %. Според
погасителния план по чл. 11.2, инкорпориран в договора, сумата е следвало да бъде погасена
на 32 погасителни месечни вноски в периода от 05.09.2017г. до 05.04.2020г. (краен срок на
договора) с размер от 390,04 лв. всяка (с изключения на последната в размер на 390,01 лв.).
В чл. 9.4. от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за
просрочие, която се формира от ОЛП + 10 пункта надбавка.
Като доказателство по делото е представено застрахователно удостоверение
№70002850582017 на Групова застрахователна полица № 81000NLИ2011 и групова
застрахователна полица № 1300586A001 със застраховател ЗК „Уника Живот“ АД, а като
застрахован кредитополучател е посочен Д. Т. Л.. Като начална датата на сключената
застраховка е посочен 29.06.2017 г.
2
Представен е рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018 г. сключен
между „Ти Би Ай банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който е уговорено
продавачът „Ти би ай банк“ ЕАД да прехвърля регулярно на всеки три-шест месеца свои
вземания по договори за потребителски договор на физически лица. Представено е
приложение № 2 към рамков договор за прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г. от
29.10.2021 г. за потвърждение за извършени цесии посочени в приложение № 1. Представено
е приложение № 1 от 29.10.2021 г., в което е посочен договор за потребителски кредит №
********** от 28.06.2017г. за сумата в размер на 6100 лв.
По делото е представено уведомително писмо до ответника, с което ищецът го
уведомява от името на цедента за станалата продажба на вземането по договора, като
липсват доказателства за връчването на уведомлението редовно преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, такова
уведомяване се е осъществило в хода на производството с връчване на ответника на
исковата молба с приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление. Като факт от
значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, същият следва да се съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че цесията е породила действие спрямо
длъжника чрез уведомяването му за нея.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обосновани и обективно. Вещото лице посочва, че съгласно Извлечение от
банкова сметка с IBAN: BG94TBIB93101049200601 в „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, с титуляр Д.
Т. Л., усвоената сума по Договор за потребителски кредит № **********/28.06.2017г. е в
размер на 8 289,34 лв. на 28.06.2017г. Преведена сума за застраховка: 1301,20 лв. на
28.06.2017г. Удържана е била еднократна такса за оценка на риска: 888,14 лв. Изтеглени
суми от кредитополучателя на каса са: на 28.06.2017г. - 5 000,00 лв.; на 29.06.2017г.- 500,00
лв., на 29.06.2017г.- 600.00 лв., или общо изтеглената сума е била в размер на 6100,00 лв.
Вещото лице е посочило, че няма извършени плащания по кредита от страна на
кредитополучателя. Вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата за забава, изчислен
като законна лихва, върху дължима се главница, за периода от датата на дължимост на всяка
една вноска за главница до датата на подаване на заявлението в съда - 27.10.2022г. е общо 2
799,33 лв. Съгласно приетото заключение договореният ГПР от 46,54% по Договора за
потребителски кредит № **********/28.06.2017г., включва единствено договорената между
страните възнаградителна лихва в размер на 32,38%, и при годишна база се равнява на
46,54%. Договореният ГПР от 46,54% по Договора за потребителски кредит №
**********/28.06.2017г. е изчислен на база главница в размер на 8289,34 лв., в която е
включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 888,14 лв. В случай, че се
извади таксата от 888,14 лв. и се приеме, че същата представлява разход по кредита се
получава ГПР в размер на 74,19%. Вещото лице е посочило, че главницата, върху която е
изчислено обезщетение за забава включва размера на кредита от 6100 лв., застрахователната
премия и еднократната такса за оценка на риска.
Предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби са императивни и за спазването им съдът следи служебно в производството по
искове за вземания, основани на договори за потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът изисква да
бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1) и по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора, която в настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-
3
9 ЗПК чрез посочване в съдържанието на договора на общия размер на кредита и условията
за усвояването му и лихвения процент по кредита, който е фиксиран, поради което не е
необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, тъй като договорът съдържа информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на всяка погасителна вноска, съобразно законовото изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК. Независимо от изложеното съдът намира, че в случая е налице нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в процесния договор за кредит не е посочен по ясен и
еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е така, тъй като в договора е
посочен единствено размера на ГПР в проценти (46,54 %), без да може да се направи извод
какви компоненти включва последния, като например не е ясно дали в същия са включени
таксата за оценка на риска, застрахователните премии, както и дали се включват и други
компоненти, което препятства реалната преценка на действителния размер на ГПР.
Следователно вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения.
Съдът намира, че главницата по договора за кредит представлява заетата сума –
паричните средства, които се предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно
процесния договор са в размер на 6100 лева, а именно и същата сума е усвоена от
кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки,
такси и т. н, нямат характер на главница. В случая банката претендира сумата от 8289,34
лева като главница, в която над усвоената заемна сума от 6100 лв. до сумата от 8289,34 лева
са включени таксата за оценка на риска и премията по застраховките „Банк комбо живот” и
„Банк комбо безработица“ (за които няма данни да са платени от кредитора за сметка на
кредитополучателя), но същите не са част от предоставената и разполагаема от
кредитополучателя сума-главница.
В дадения случай комбинираният застрахователен договор обслужва договора за
потребителски паричен кредит. Застраховката е сключена в полза на кредитора по договора
за потребителски кредит, застрахователната премия е разсрочена съответно на вноските по
кредита и е включена в погасителния план по кредита. От всички тези индикации следва да
се приеме, че сключването на комбинирания застрахователен договор е било необходимо
условие за сключването на договора за потребителски паричен кредит. При това положение
застрахователната премия следва да бъде отнесена към разходите по договора за
потребителски кредит съгласно дефиницията на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
към ЗПК. Органичната връзка между договора за потребителски кредит и застрахователния
договор налага също така извода, че информацията за условията на застрахователния
договор е била необходима на потребителя за вземането на информирано решение дали да
сключи договора за потребителски кредит.
Съгласно практиката на СЕС „член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива
2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл,
че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на
разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят
използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не
се изплащат на потребителя.“ (решение на СЕС по С-377/14). Цитираните от СЕС текстове
на Директива 2008/48 са възприети в националното ни законодателство с текстовете на пар.
1, т. 3 от Допълнителните разпоредби към ЗПК (законовото определение за „общ размер на
кредита“), съответно чл. 11 ЗПК (необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит).
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в ГПР е
включена единствено възнаградителната лихва по кредита, но доколкото съдът счита, че към
него е следвало да бъдат включени и застрахователната премия, и таксата за оценка на
риска, същият би бил в по-голям размер от посочения. Вещото лице е изчислило, че при
включването на таксата за оценка на риска към ГПР се получава ГПР в размер на 74,19%. В
4
допълнение на това следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда,
че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на риска е пряк разход,
свързан с усвояване на кредита и нейното събиране е изрично забранено с разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза поради противоречие със закона.
Следователно вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Именно за
това и последното нарушение е самостоятелно основание за недействителност на процесния
договор за кредит и за прилагане на последиците на чл. 22 ГПК.
Следователно процесният договор за кредит е недействителен и като резултат от този
извод ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него – чл. 23 ЗПК. По делото се установи, че ответникът не е извършвал
погасявания по процесния договор, с оглед на което неплатената чиста стойност на кредита
е в размер на усвоената сума от 6100 лв.
С оглед извода за дължимост на посоченото вземане, следва да се разгледа
своевременно заявеното от ответника, с отговора на исковата молба, възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно приетото Тълкувателно решение №3/2023г. по тълк. дело
№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС „При уговорено погасяване на паричното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от
момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж,
започва да тече от предсрочната изискуемост.“ В случая е уговорено погасяване на
задължението на отделни вноски с различни падежи, поради което давностният срок за
главницата е започнал да тече за съответната част от тях, считано от изискуемостта на
съответната вноска. Вземането за главница се погасява с изтичане на 5-годишна давност –
чл. 110 ЗЗД. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на процесните
вземания на 27.10.2022г. е прекъсната погасителната давност за вземането, като следва да се
съобрази и обстоятелството, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). При това положение към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2022 никоя от част от главницата
по съответните вноски не е погасена по давност. Падежът на първата вноска е на
05.09.2017г., поради което след отчитане на периода, за който давност не е текла (2 месеца и
7 дни), следва че това вземане би се погасило по давност на 12.11.2022г. Преди този момент,
обаче, на 27.10.2022г. е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което е
прекъснато течението на давността, поради което никоя част от главницата не е била
погасена по давност към момента на завеждане на заповедното производство. Възражението
за давност е неоснователно и при липса на доказателства за плащане на каквато и да е сума
по договора, следва че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за главница е
частично основателен и следва да се уважи за сумата от 6100 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 6100
лв. до пълния предявен размер от 8289,34 лв. Като неоснователни следва да се отхвърлят
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 4191,91 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2020г. и сумата от
6251,34 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 06.09.2017г. до 27.10.2022г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал единствено ищецът, който е доказал извършване на разноски за заповедното
производство в размер на 374,65 лв. – държавна такса и разноски за исковото производство
в размер на 374,65 лв. – държавна такса и 300 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
5
експертиза. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на
основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното
производство са в общ размер от 424,65 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на
138,28 лв. Разноските за исковото производство на ищеца са в общ размер от 774,65 лв., от
който следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 252,25 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, че Д. Т. Л., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С*** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С****, сумата от 6100 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит с № ********** от 28.06.2017г., сключен
между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на ищеца съгласно
Приложение № 1 от 29.10.2021г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
31.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 27.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63458/2022 г. по
описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над сумата от
6100 лв. до пълния предявен размер от 8289,34 лв., както и исковете с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от
4191,91 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2020г. и с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 6251,34
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2017г. до 27.10.2022г.
ОСЪЖДА Д. Т. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С**** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 138,28 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 252,25 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6